Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
05.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на пети декември две хиляди
и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
577 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата В.Б.Н. с ЕГН ********** с адрес за
призоваване гр. С., бул. „Х.Д.“ № ***, офис *** чрез Адв. Т.Д. твърди, че ответницата е
нейна дъщеря, с която през 2008 г. сключили договор, по силата на който ищцата
прехвърлила собствения си недвижим имот на ответницата, която поела от своя
страна задължение за гледане и издръжка. Договорът бил сключен на 15.04.2008 г.
с Нотариален акт №**, том II, peг. № ***, дело № *** от 2008г., на Нотариус
С.Р. - с peг. №** в НК. С договора ответницата, в замяна на собствеността на
имота, поела задължение към ищцата да поеме цялостното гледане и издръжката на
продавачката, което се изразявало в доставка на храна, дрехи, отопление,
осветление и всичко необходимо за един нормален и сносен живот, включително
доставка на лекарства и лечение в случай на болест или старческа немощ, както и
полагане на грижи в натура лично или чрез трето лице при нужда и старост. Наред
с това ищцата си запазила и правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
имота, предмет на договора. Към момента на извършване на сделката, ищцата била
на възраст около средната за страната, а именно на *** години и здравословното й състояние не
било такова, че да се нуждаела от ежедневни и изключителни грижи от страна на
ответницата. Мъчно й било и много страдала от това, че преди извършване на
продажбата, ответницата, която била нейна дъщеря, идвала, интересувала се от
нея, казвала, че много я обича и никога нямало да я изостави, обещавала й, че
ще се грижи за нея постоянно дори и да нямам нужда, а в случай на действителна
нужда от грижи към нея, ще полага такива, включително и ще й осигурява храна,
дрехи, ще й купува дърва и въглища за отопление, ще заплаща комуналните й
разходи. Обещавала й много неща, дори и такива, които не били написани в
нотариалния акт. След извършване на сделката, няколко месеца демонстрирала
поведение, че се интересува от майка си и ще изпълнява поетото по сделката
задължение към нея. Ищцата обаче била разтревожена от поведението на дъщеря си,
последната станала по-хладна, посещенията й при ищцата започнали да се
разреждат, а когато идвала, оставала само за по няколко минути. Колкото и да
страдала от всичко това, ищцата като майка преглъщала болката от отношението и
се опитвала да се справя сама колкото може. Когато ответницата се появявала
макар и за малко, ищцата се радвала на присъствието й, и забравяла, че дъщеря й
не изпълнява поетото задължение. Опитвала се деликатно да й каже, че започнало
да й става трудно да се справя с плащането на консумативите, парите не й
стигали за закупуване на суровини за отопление. Споменавала й, че вече й се
появили болести, за които трябвало да закупува по-скъпи лекарства и за да не се
лишава от медикаментите, започнала да ограничава закупуването на храна. Хранела
се все по-оскъдно и с все по-лоша храна. Очаквала дъщеря й сама да прояви
разбиране и да започне действително да се грижи за нея, защото този ангажимент
на първо място тя го имала от морална гледна точка, и на следващо място,
задължението й вече било абсолютно, по силата на договора. Ответницата така и
не показала, че се досеща какво иска да й каже майка й. Природните качества на
ищцата - деликатност, търпеливост и непретенциозност, не й помогнали в това да
получи грижите, които й се следвали от дъщеря й по извършената сделка. При
редките си посещения ответницата не носела нито храна, нито дрехи, нито
оставяла парични средства, за да се разплати ищцата сама с натрупаните
задължения и да си купи лекарства, нито пък изпращала някой друг да й помага от
нейно име. Настанал момент, в който колкото и да й било неудобно и мъчно,
решила да каже открито на дъщеря си, че е време да започне да изпълнява
задълженията си, тъй като вече има истинска нужда от нейната помощ - морална и
материална. При едно от посещенията, ищцата я поканила да остава по-дълго и да
идва по-често, казала й, че има нужда от нейните грижи, както и от средства,
като предложила ответницата или да ги оставя или сама да плаща комуналните
услуги и лекарствата на майка си, както и да закупува дърва за отопление.
Ищцата казала сериозно, че е настъпил моментът ответницата да осигурява на
майка си спокоен и нормален живот, че наистина се нуждаела от нейните грижи и
от средства, защото била стара и болна. Ответницата не отговорила нищо и малко
след разговора си тръгнала. Ищцата останала в очакване дъщеря й да се промени и
да започне да се грижи за нея, но до предявяване на иска това не се случило.
Здравето на ищцата се влошило, започнала да разчита само на помощта на съпруга
си и на другата си дъщеря, която била в чужбина. Последната редовно изпращала
парични суми и винаги когато се връщала в България, купувала на ищцата всичко,
от което се нуждаела, оставяла и пари. Другата й дъщеря живеела от много години
в чужбина, но винаги се държала добре с майка си и никога не искала нищо в
замяна. Ищцата криела известно време от другата си дъщеря, че се нуждае от
помощ – финансова и морална, защото не искала сестрите да влошат отношенията
си, но въпреки това не получавала помощ от задължената си дъщеря, а от другата,
живееща в чужбина. Това й помагало в известен смисъл, но майчинското й сърце се
раздирало от мъка и от въпросите защо дъщеря й не иска да я гледа, защо не
искала да идва при нея, защо след като получила имота се отдръпнала и не я
търсила вече. През последната една година здравето на ищцата се влошило
значително и се наложило да постъпи в болница. Ответницата дори там не я
посетила, нито я посетила в дома й след изписването, нито се обаждала по
телефона. Ищцата имала нужда от ежедневно обгрижване, помощ в домакинството и
от лекарства. Единственото, което дъщеря й спазила от задълженията си по
договора, че я оставила да обитава имота безвъзмездно. Ищцата го владеела и до
момента. Дъщеря й Р. имала възможност да се грижи за майка си, а в случай че
нямала такава, в договора им била уредена клауза, според която грижите могат да
се полагат чрез трето лице, но ответницата била абсолютно дезинтересирана от
ищцата и задълженията си към нея, което пък водело на извод, че е получила
недвижим имот без да престира от своя страна нищо. Договорът, който ги
обвързвал и чието разваляне желаела, бил възмезден и ответницата следвало да го
изпълнява.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
развали сключения между страните с нотариален акт № **, том ІІ, peг. № ***,
дело № *** от 2008г. на Нотариус С.Р. с peг. № ** на НК, с район на действие
Районен съд К., договор прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на
следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО, цялото
застроено и незастроено с площ от 620 (шестстотин и двадесет) квадратни метра,
находящ се в село С., община К., област П., с административен адрес с. С., ул. *** № ** ВЕДНО с
построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 54 (петдесет и четири) квадратни
метра, с изба с площ 6 (шест) квадратни метра и ВЕДНО с всички строителни
подобрения и трайни насаждения, като имота, по одобрения устройствен план на
селото съставлява УПИ IV-332 и 331 (парцел четвърти отреден от имот
планоснимачен номер триста тридесет и две и триста тридесет и едно) в квартал
27 (двадесет и седми), при граници и съседи: улица и УПИ V-530, XIII-33 и
III-332.
Претендира за разноските по делото.
Ответницата Р.М.Г. с ЕГН ********** ***
оспорва иска. Твърди, че фактите, на които се основава иска не отговарят на
действителността. Признава, че между страните е сключен договор за издръжка и
гледане за процесния недвижим имот. Счита, че за да бъде развален на основание
чл.87,ал.3 от ЗЗД договорът за издръжка и гледане, е необходимо неизпълнението
от длъжника да е виновно и страната ищец, която иска развалянето да бъде
изправна.
Първата предпоставка по ч. 87, ал.3 от ЗЗД
била да има неизпълнение от страна на длъжника. Неизпълнението само по себе си
не прекратявало договорните отношения, нито за кредитора, нито за длъжника. За
да бъдел развален договора по чл. 87,ал.3 от ЗЗД, било необходимо наличието на
още две предпоставки: 1) Вина на длъжника за неизпълнението и 2) Страната,
която иска развалянето да е изправна. Право да иска развалянето договора имала
само изправната страна. Изложеното в исковата молба било измислена, нагласена и
подла лъжа, с цел да спечели доверието на съда, като направи в неговите очи
ответницата по-черна дори и от дявола.
Заявява следните факти: Не оспорва
обстоятелството, че има преродена сестра – Ц. Н., която от повече от двадесет
години живеела в Х. и била омъжена за холандец. Преди сестра й да замине за Х.,
била омъжена в България и имала две малки деца, който оставила на грижите на
съпруга си. Той я осъдил за неплащане на издръжка, която впоследствие била
изплащана от Община К.. След като децата навършили пълнолетие, Община К. си
потърсила изплатената сума, за което задължение било образувано изпълнително
дело. Един ден рано сутринта, майката на ответницата я намерила, била
разплакана и я помолила да й прехвърли къщата срещу задължение за гледане и
издръжка, като твърдяла, че съдия-изпълнител ще наложи възбрана и ще я продаде
на безценица, заради задължението на сестра й. Твърдяла, че няма да има къде да
живее след това с мъжа, който прибрала при себе си и казвала, че ще останат на
улицата. В началото ответницата не се съгласила, тъй като познавала майка си,
която била майстор на лъжите, предложила на ищцата да плати задължението на
дъщеря си и да си откупи къщата. Майка й отговорила, че не разполага с толкова
средства. Два дни по-късно, рано сутринта ищцата я чакала пред портала на В. –
С. и плачейки, отново започнала да моли дъщеря си да прехвърлят имота. Колегите
на ответницата видели сцената и тя се почувствала неудобно. Казала на майка си,
че не иска един ден, когато сестра й си изплати задължението, ищцата да я
разкарва по съдилища и да я клевети, че не я гледала, за да развали договора.
Майка й изкусно я убеждавала, че това няма да се случи, твърдяла, че има мъж до
себе си и двамата щели да се гледат. Мъжът на майка й пък казал на ответницата
да не се тревожи, защото щял да се грижи за майка й вместо нея. Ответницата
постъпила много глупаво като съжалила майка си, но не искала да прави повече
изпълнения пред завода, заради близката им връзка, а и решила, че ищцата може
да казва истината. На 15.04.2008 г. сключили договора. Ответницата продължила
да ходи на село и да помага на майка си, както в домакинството, така и в
земеделието и отглеждането на животни. Майка й и мъжът, с когото живеела я
успокоявали, казвали, че не трябва да се притеснява, когато не може да отиде,
тъй като ищцата се чувствала добре. Ответницата ги посещавала постоянно, през
последната година им носела хранителни продукти, тъй като двамата вече не
гледали животни. Винаги питала от какво имат нужда да им занесе, но майка й
винаги отговаряла да не се безпокои и заявявала, че няма нужда от нищо. Преди
няколко месеца забелязала, че като отиде на село майка й се държи студено,
гледала да я отпрати по-бързо с думите „аз съм добре, не се тревожи за мен“. На
09.06.2017 г. получила исковата молба, след което отишла в селото и се срещнала
с майка си. Попитала я какви са тези лъжи, който са написани в исковата молба,
при положение че ответницата постоянно ходела да я посещава и да помага във
всичко. Попитала я защо било необходимо
да пише глупости и дали е дошло времето да си иска къщата. Ищцата отговорила
само с едно изречение: „Искам си къщата, ако искаш къща в село има много
изоставени, продават се на изгодна цена, купи си.“ Ответницата казала на майка
си, че не е права, че подло се е подиграла с дъщеря си, която не е заслужила
такова отношение. Попитала това ли е майчината й обич и това ли е обещала пред
портала на В. докато плачела.
Въвежда следните факти: след прехвърляне на
имота, ищцата заминала за чужбина за около година. След завръщането си, се
установила в процесния имот заедно с мъжа, с който съжителствала на семейни
начала. Тогава ответницата започнала да я посещава отново. По това време ищцата
и партньорът й отглеждали животни и се занимавали със земеделие. Ответницата
редовно помагала в тези дейности. На практика до преди около една година тези
дейности страните осъществявали заедно. През седмицата страните уговаряли какво
е необходимо ответницата да занесе на майка си през почивните дни- лекарства,
дрехи или лични вещи, понякога хранителни продукти – тези неща ответницата
носела в края на седмицата на майка си. Понякога се случвало ищцата да се обади
по телефона и да поръча на дъщеря си да си остане вкъщи през почивните дни, за
да може да свърши и своята домакинска работа. Преди около една година
партньорът на ищцата коренно променил отношението си към дъщеря й, заявил, че
не желае да посещава дома им, опитал се да я изгони от него. Тъй като
ответницата се противопоставила, мъжът започнал да напуска къщата по време на
всяко нейно посещение. Ответницата научила, че след всяко посещение при майка
си, мъжът й се държи лошо с нея. По тази причина ответницата започнала да
посещава майка си само в отсъствие на партньора й. по същото време
преустановили гледането на животни и двамата започнали всякакви опити да се
дистанцират от ответницата. Поискали ремонт на мивката в кухнята, ответницата
им предложил да го извърши синът й, който имал уменията, но двамата отказали.
Без да я попитат, съборили гаража в имота и започнали да секат дървета. Всичко
това съвпаднало с прибирането на сестра й от Х.. Никой не уведомил ответницата,
че на 08.04.2017 г. майка й постъпила в болница. Мобилните телефони на двамата
били изключени, а на домашния никой не отговарял. Когато отишла в селото,
заварила сестра си, която заявила, че майка им не иска да вижда ответницата.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения
нотариален акт № **, том ІІ, peг. № ***, дело № *** от 2008г. на Нотариус С.Р.
с peг. № ** на НК, с район на действие Районен съд К., че на 15.04.2008 г.
ищцата е прехвърлила на ответницата собствения си недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 620 (шестстотин и
двадесет) квадратни метра, находящ се в село С., община К., област П., с
административен адрес с. С., ул. 9-та № 3 ВЕДНО с построената в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА с площ от 54 (петдесет и четири) квадратни метра, с изба с площ 6 (шест)
квадратни метра и ВЕДНО с всички строителни подобрения и трайни насаждения,
като имота, по одобрения устройствен план на селото съставлява УПИ IV-332 и 331
(парцел четвърти отреден от имот планоснимачен номер триста тридесет и две и
триста тридесет и едно) в квартал 27 (двадесет и седми), при граници и съседи:
улица и УПИ V-530, XIII-33 и III-332. Не се спори, че при сключване на договора
ищцата е запазила правото си на пожизнено безвъзмездно ползване върху имота и
до предявяване на иска го е упражнявала. Не се спори и се установява от
представената трудова книжка, че ответницата постоянно живее в град С. и работи
във „В.“ ЕАД С.. По делото са представени от ищцата документи, установяващи
плащането на електроенергия, вода, документи за платен данък сгради и такса
смет. Представена е по делото епикриза, от която се установява, че през периода
от 08.04.2017 г. до 12.04.2017 г. ищцата е била на лечение в болница след
претърпян мозъчен инфаркт. Не се спори,
че същата страда от хипертония.
Във връзка с твърденията на ищцата, съдът е
изслушал свидетели. От показанията на Св. Г. – без родство със страните се
установява, че не са близки с ищцата, но живеят в едно село и си помагат.
Свидетелят бил по-близък с мъжа на ищцата. Единственият, който се грижел за В.
бил мъжът, с когото живее на семейни начала – И.Б.. След изписването на В. от
болница, свидетелят направил стол във връзка с обслужването на ищцата, той
закарал В. и мъжа й в северна България на погребение през месец октомври 2017
г., и въпреки, че ответницата била с тях, не ги уважила да ги вземе, а ищцата
направила разход за транспорт. Свидетелят закарал ищцата в болница, когато
прекарала инфаркт, не знаел дали някой е уведомил дъщеря й за заболяването.
Знаел, че другата дъщеря на ищцата изпраща пари за разходите. Тя живеела в Х. и
си дошла, когато В. се разболяла. От показанията на св. Г.Р. – без родство със
страните, се установява, че живее в село С. и с ищцата са съседи, поддържали
добри взаимоотношения и при нужда си помагали. Свидетелят имал впечатление, че
ответницата не посещава майка си от дълго време, от около 3-4 години не я
виждал да спре с колата и да види майка си какво прави. Р. отглеждала зарзават
и я виждал по-често на пазара в Р. да го продава. Не знаел къде го отглежда,
дворът на майка й бил малък. Виждал В. и мъжът й да си купуват дървата, не
знаел дъщеря им да плаща лекарствата, ищцата прекарала дълго време на легло
след заболяването си, мъжът й я гледал и се грижел за нея. Свидетелят не знаел
дали майка и дъщеря са в добри отношения, но ищцата се оплаквала, че Р. не ходи
да я посещава. След като се разболяла, за всичко се грижел мъжът на ищцата.
Преди ищцата да влезе в болница, дъщеря й не ходела често при нея. Свидетелят
чул, че ако нещо се случи с ищцата, дъщеря й Р. ***. От показанията на св. И.Б.
се установява, че с ищцата живеят на семейни начала от около тридесет години.
Живели за кратко в К., където свидетелят имал апартамент, но през повечето
време били в С., в нейната къща. Преди около 7-8 години ищцата отишла да работи
в чужбина. Докато майката била в Г., ответницата почти не ходела в имота. По
време на прехвърляне на имота двамата вече живеели заедно. След сключване на
договора Р. не се грижела за майка си, не я посещавала, не е гледала животни и
растения. Ответницата помагала на майка си преди много години, преди сключване
на договора за издръжка и гледане. След това се сърдела за нещо, не си ходела
по два –три месеца. С жена му не знаели защо дъщеря й им се сърди. Свидетелят
твърди, че не е гонил ответницата от дома им, не е гонил и детето й. Твърди, че
ответницата го е гонила от имота без повод и без да каже защо. Отношенията
между майката и дъщерята се влошили след като ищцата поискала дубликат на
нотариалния акт за сключения между двете договор. След като взели дубликата,
тогава между двете настъпил разрив в отношенията. Свидетелят твърди, че не знае
защо жена му е искала копие от нотариалния акт. Когато жена му получила инсулт,
не се обадили на ответницата, защото двете били в лоши отношения и В. не искала
да вижда дъщеря си.Свидетелят се обадил на другата дъщеря на ищцата, която
живеела в Х.. Другата дъщеря дълго отсъствала от страната, не се прибрала поне
шест години наведнъж, дошла си през лятото на 2016 и 2017 г. Преди подаване на
настоящия иск, ищцата пожелала да узакони на свое име лятната кухня в двора, на
което ответницата категорично се противопоставила. Това бил спор от години
наред, защото ответницата искала един ден да продаде къщата. Свидетелят не знаел на какво се дължат лошите
отношения между майка и дъщеря, винаги излизал от стаята при посещенията на
ответницата, двете си уточнявали отношенията като майка и дъщеря. Според
свидетеля, къщата била прехвърлена на ответницата без ищцата да знае нищо
затова. Била прехвърлена заради
манипулациите. Чувал го от жена си.Другата дъщеря на В. – Ц., по онова време
била в И. и пращала пари за децата си, трябвало да има документ, но нямала и
ответницата я заплашила, че ще вземат къщата на ищцата, затова сключили договора.
Всичко това свидетелят чул от ищцата, не присъствал на такива разговори.
Във връзка с твърденията и възраженията на
ответницата, съдът е изслушал свидетели. От показанията на св. М., без родство
със страните се установява, че с ответницата са били колежки до пенсионирането
на свидетелката преди около десет години, че се познават и свидетелката знаела,
че майка и дъщеря са сключили договор за издръжка и гледане за къщата в село
С.. Знаела, че ответницата и синът й Р. посещавали имота през почивните дни, ходили
да помагат, свидетелката често ходела с тях. Помагали по нивите и за животните.
Знаела, че отглеждат крави, защото майката на ответницата изпращала прясно
мляко, което ответницата носела на близките им хора – на децата на сестра й в
К., на детето на мъжа, с който майката на Р. живеела. Ищцата се обаждала на
дъщеря си по телефона и казвала какво трябва да й се купи, обикновено
лекарства, които Р. купувала и носела, а ако нямала възможност да отиде лично,
изпращала ги по колежка или по автобуса за С.. Колежката на Р. живеела в С. и
по нея ответницата изпращала покупките за майка си. Ответницата и синът й
ходели в селото през почивните дни, споделяли, че работят по нивите на майка й
и мъжа на майка й. Преди около една година ищцата не дошла на рождения ден на
дъщеря си, по същото време и ответницата престанала да ходи постоянно у майка
си. Тогава се влошили отношенията им. След това ищцата не дошла и на рождения
ден на внука си Р.. Знаела, че Р. се е почувствала нежелана в дома на майка си
от стана на нейния мъж и това станало преди около година. Научила го от нея.
Свидетелката присъствала на случай, в който двете отишли до С., в нея имало
хора, но никой не им отворил и никой не отговорил на телефонното позвъняване.
Майката на ответницата винаги разчитала на нея, тъй като сестра й била в
чужбина и си идвала в България веднъж годишно за по десет дни. Свидетелката
присъствала на случаите, когато майката на ответницата диктувала необходимите й
покупки – храна и лекарства. Когато В. се разболяла, свидетелката разбрала от
ответницата, че майка й е прекарала три дни в болница, че й се обадила от С. и
ответницата отишла да я посети, там били сестра й и синът на партньора на майка
й. От показанията на св. Р., сина на ответницата се установява, че до преди
една година отношенията между майка му и баба му били много добри. Преди да се
влошат свидетелят и майка му ходели всяка седмица, работили, помагали на баба
му. Работили по ниви, в двора,
поддържали двора, гледали животни – баба му и мъжа й гледали крави, кози, телета,
прасета – имало две крави и две прасета. Когато баба му имала нужда, майка му
осигурявала пари, лекарства, храна. През последните години, когато
преустановили гледането на животни, майка му осигурявала месо за баба му. Майка
му намирала начин да купи необходимото и да го прати – по колеги, по автобуса,
лично да закара покупките. Ходила там всяка седмица, свидетелят я придружавал.
Преди около година, при едно посещения И.Б. заключил вратата и не пожелал да
пусне майка му в къщата. Казал й, че тя няма нищо там и да се маха. Свидетелят
не знаел причината, не бил свидетел на случката. Знаел, че след като постъпила
в болница, баба му отказвала да си вдигне телефона, не искала да разговаря с
майка му, но тя продължила да си ходи в селото всяка седмица. Направила опит да
разбере от майка си какво става. Майка му споделила, че И. не я допуска до
къщата, заключва дворната врата и през последните месеци ответницата не можела
да се види с майка си. Свидетелят разбрал, че майка му и баба му са променили
отношенията си през тази година, тъй като баба му спряла да ги посещава по
повод личните им празници. В къщата в С. майка му вършела домашна работа –
виждал я да прави баници, пици, да почисти, да поддържа двора. Баба му и мъжът
й имали нужда от ремонти по къщата – станало въпрос за измазване на къщата и
пристройката към нея. Това станало преди 2-3 години и свидетелят не успял да
направи ремонта, казал на баба си да почака малко, но тя искала да стане на
деня. Свидетелят това работел, щял да направи мивка, теракота. Обещал да им
направи друг ремонт, но възрастните бутнали това, мивката, която свидетелят
трябвало да ремонтира. Леля му живеела в чужбина от около 20 години, свидетелят
знаел, че е пращала на майка си пари, които да се предадат за издръжка на
децата й, които останали в България. Не знаел кой е плащал тока на баба му и
леля му да е пращала пари за издръжка на баба му. От показанията на св. Б. се
установява, че децата на свидетелката и ответницата съжителстват съвместно и
двете имат общо внуче. С Р. се познавали
от 2006 г., от като децата им създали семейство, поддържали много добри
отношения. Свидетелката познавала и майката на Р., която непрекъснато идвала на
гости в С. до миналата година. Посещавала дъщеря си, внука си. През 2008 г. В.
пожелала да прехвърли на Р. ***, защото изпитвала страх, че може да я вземат
заради задължения на другата й дъщеря – Ц.. В. спешно се обидила на ответницата
и така сключили договор за гледане и издръжка. Р. си ходела в С. всяка седмица,
понякога с Р. – син на ответницата и зет на свидетелката. Пред свидетелката се
случвало В. да се обади на дъщеря си и тя да купи лекарства и продукти, които
пращала по свои колежки през седмицата. Случвало се Р. да поиска пари на заем
от свидетелката, за да купи каквото се налага и да го изпрати. Всичко това
продължило до миналата година и двете били в много добри отношения. Р.
участвала в обработката на ниви и отглеждането на животни, с които дейности се
занимавали майка й и мъжът на майка й, но това било преди години. Често водела
майка си на лекар, на зъболекар. В. не се оплаквала от недостиг на средства,
пращала подаръци на правнучката си дори без повод. Другата дъщеря на В. – Ц., била от 20 години
в чужбина, за пръв път си дошла през юли 2016 г. Р. съвсем случайно разбрала,
че майка й е получила инсулт през април 2017 г., опитала се да се обади, но
телефоните били изключени, отишла в С. да провери какво става и заварила сестра
си в къщата. Ответницата се оплаквала от лошо отношение към нея от страна на
мъжа на майка си, чувствала се нежелана в дома им. За делото научила от сестра
си, която я информирала при посещението в С., казала й, че ще се видят в съда.
Въпреки това, Р. продължила да си ходи в селото, но не всеки път била допускана
до имота. Заварвала пътната врата заключена.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна.
Предявен е иск с правно основание чл. 87,
ал.3 от ЗЗД, като се претендира разваляне на алеаторния договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради виновно
неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателя. За да
уважи искова претенция по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на двустранен договор,
с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, съдът следва да
установи, че субективното потестативно право да се претендира разваляне се
упражнява от изправна по договора страна, както и че е налице съществено
неизпълнение на поети договорни задължения от страна на длъжника, което трябва
да е виновно. В това производство ищецът не е длъжен да доказва, че ответникът
не е изпълнил задълженията си. В тежест на приобретателя по алеаторния договор
е да докаже, че е изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане. Ищецът е
изправна страна по договора, същият е изпълнил задълженията си по него като е
прехвърлил собствеността върху процесния имот. Спорно по делото е налице ли е
виновно неизпълнение на поетите задължения от страна на ответницата. Основно
задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки момент
конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане,
които да са съответни на тези конкретни нужди. Само ако това не е изпълнено от
приобретателя, неизпълнението по договора следва да бъде определено като съществено.
За правилното разрешаване на правния спор е важно да се посочи, че ищцата при
прехвърляне на имота е запазила правото си на пожизнено, безвъзмездно ползване
върху него и е упражнявала това право в пълен обем – тя е лицето, което е
определяло кой да има достъп до имота, чийто ползвател е била, респективно –
задълженото да плаща данъците на имота лице.
С оглед събраните по делото гласни
доказателства, съдът приема, че не е налице твърдяното виновно неизпълнение на
поетото от приобретателя задължение за издръжка и гледане спрямо прехвърлителя.
В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба и отговора са разпитани
две групи свидетели, чиито показания взаимно си противоречат. Така показанията
на свидетелите Г. и И. са бегли относно фактите по взаимоотношенията
между майка и дъщеря във връзка с изпълнението или неизпълнението на договора.
Същите споделят единствено, че не са виждал ответницата често, но не
установяват факти на ежедневно или ежеседмично присъствие в дома на ищцата, от
които да се установи, че тя действително не е била посещавана от дъщеря си. С
техните впечатления не се отрича участието й в издръжката и гледането на
ищцата. Основната част от показанията на тези двама свидетели касае времето,
през което ищцата е получила мозъчен инфаркт, времето на престоя й в болница и
последващото домашно лечение. За този период от време не се спори, че страните
са били във влошени взаимоотношения, че никой не е уведомил ищцата, че майка й
е внезапно заболяла и постъпила в болница, че е била уведомена сестра й, която
за целта си е дошла от Х. – в тази насока са показанията на св. Б., който
изрично заяви, че В. не искала да вижда Р. и че той лично е уведомил Ц.. Като
непредубедени и незаинтересовани пряко или косвено за изхода от процеса съдът
преценява показанията на свидетелите М. и Б., които сочат за начина на
изпълнение на поетите от ответницата задължения – ежеседмични посещения през
почивните дни, покупка на лекарства и хранителни продукти, изпращането им по
различни начини през седмицата, когато се налага. В същия контекст са и
показанията на св. Р., син на ответницата, на чиито показания съдът преценява
по реда на чл. 172 от ГПК като дадени от лице в близка роднинска връзка с
ответницата, но и като пряко кореспондиращи с показанията на непредубеден
свидетел – М.. От показанията на тези трима свидетели съдът намира за
установено, че ищцата се е поставила в забава спрямо задълженото към нея лице.
Съдът преценява показанията на св. Б. по реда на чл.172 от ГПК, отчитайки
възможната им заинтересованост, доколкото се установи, че като лице
съжителстващо с ищцата, е оказал въздействие върху взаимоотношенията между
майка и дъщеря – установи се и конкретния повод затова – желание на ищцата „да
узакони“ лятната кухня в имота на свое име. Съдът, при преценката на тези
показания, отчита обстоятелството, че този свидетел живее в процесния имот на
семейни начала с ищцата, че той се е обадил на дъщеря й в Х., но не е сторил
същото за другата й дъщеря, която се живее на по-малко от 20 км. Задължението
за издръжка и гледане, породено от сключения между страните алеаторен договор,
изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника. Ако това
изпълнение е непостоянно и непълно, което води до невъзможност, прехвърлителят
да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт, това
неизпълнение е значително и то обосновава развалянето на договора. Следва да се
съобрази, че изпълнението по договора трябва да бъде съответно на нуждите на
прехвърлителя във всеки момент и да се престира такава издръжка и гледане,
които да са съответни на тези конкретни нужди. Само ако това не е изпълнено от
приобретателя, неизпълнението по договора следва да бъде определено като
съществено. Длъжникът по алеаторния договор следва да осигури на прехвърлителя
такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне всички негови насъщни
нужди. В конкретния случай от показанията на свидетелите на ответната страна се
установи ответницата да е изпълнявал тези задължения, същата не е живяла в
имота, предмет на договора и заедно с майка си, която като ползвател и имала
правото да определи кой да живее в него и при какви условия. Доказа се
влошаване на отношенията между страните по договора след влошаване на
взаимоотношенията между ответницата и лицето, с което майката живее на семейни
начала и конкретния повод за това, имуществен въпрос свързан с евентуалното
придобИ.е на права върху лятна кухня. За наличието на полагана грижа
свидетелства и начина, по който ответницата е установила, че майка й се намира
в болница – отишла на място и установила, че сестра й се намира в къщата. До
този момент тя не е била информирана за намеренията на ищцата да предяви иск,
т.е. действията й са били непреднамерени. За отказа да бъде допусната да
осигурява издръжка и гледане на майка си свидетелстват и показанията на
свидетеля Б. в частта, с която заявява, че не се е обадил на ответницата,
защото жена му не искала да я вижда, твърдяла, че дъщеря й ще я умори и т.н.
Установени са и факти по недопускане на ответницата в дома на майка й,
заключване на пътната врата. В този случай, съдът намира, че от една страна
ищцата, като титуляр на правото на ползване е упражнила правото си да прецени
кои лица да допуска в дома си, от друга – твърди, че носителя на правото на
собственост не изпълнява задълженията си за го издържат и гледат. В тази връзка
следва да се коментират показанията на свидетеля Г. – съдът им дава вяра, като
депозирани от незаинтересован и непредубеден свидетел. Показанията на този
свидетел касаят повече грижите, които Б. е полага за ищцата и които ответната
страна не оспорва, отколкото липсата на грижи от страна на ответницата. Според
съда е доказано по несъмнен начин, че ищецът е отказал да приема даденото
изпълнение и така се е поставил в забава, но с оглед забавата на кредитора и на
основание чл. 96 ал.1 от ЗЗД, длъжникът се освобождава от последиците на
забавата.
С оглед изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответницата не претендира разноски и такива
не й се присъждат.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен от В.Б.Н. с ЕГН ********** с адрес за
призоваване гр. С., бул. „Х.Д.“ № **, офис *** чрез Адв. Т.Д. против Р.М.Г. с ЕГН ********** ***, за разваляне
на сключения между
страните с нотариален акт № **, том ІІ, peг. № ***, дело № *** от 2008г. на
Нотариус С.Р. с peг. № ** на НК, с район на действие Районен съд К., договор
прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 620
(шестстотин и двадесет) квадратни метра, находящ се в село С., община К.,
област П., с административен адрес с. С., ул. 9-та № 3 ВЕДНО с построената в
него ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 54 (петдесет и четири) квадратни метра, с изба с
площ 6 (шест) квадратни метра и ВЕДНО с всички строителни подобрения и трайни
насаждения, като имота, по одобрения устройствен план на селото съставлява УПИ
IV-332 и 331 (парцел четвърти отреден от имот планоснимачен номер триста
тридесет и две и триста тридесет и едно) в квартал 27 (двадесет и седми), при
граници и съседи: улица и УПИ V-530, XIII-33 и III-332, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П. окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: