Мотиви по
НОХД 2405/2017г по описа на РРС – 8 н.с.
РРП е обвинила
Р.В.В. в това,че на 16.01.2017г., в
гр. Русе, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон
марка „ Айфон /IPhone/” SE 16GB Gold, 1бр. пластмасова кутия – червена на цвят, 2
броя портмонета – черни на цвят, изкуствена кожа и паричната сума в брой от 50
евро с левова равностойност 97,79 лв. , и 120 лева, всичко на обща
стойност 881, 79 лева от владението на М.Е.
К. Г. *** и А.А.С. *** без тяхното съгласие с намерението противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194,
ал. 1 вр.чл.26,ал.1 от НК
По делото е приет за съвместно разглеждане
гр.иск от М.Е. К. Г. *** за причинените
й имуществени вреди в размер на 672 лв ведно със
законната лихва
Съдебното
следствие е проведено в условията на чл.371 т.2 НПК.Направеното от подсъдимия
признание на фактите и обстоятелствата в обв.акт се
подкрепя от събраните по делото доказателства- протоколи за разпит на
свидетели, заключения на СЦИЕ и
СТЕ, протокол за разпознаване на лица и
предмети, справка от мобилните оператори, протокол за разпит на обвиняем, справка за съдимост, декларация по ЗСМПИС и автобиография.
С оглед на събраните доказателства и
направеното самопризнание съдът приема за установено следното от фактическа
страна: Подс. Р.В.В., ЕГН: **********, български гражданин, роден на ***г***,
с начално образование, неженен, безработен, осъждан многократно , предимно за
престъпления против собствеността, за последно със Споразумение 514/03.08.2015г.
по НОХД 3016/2015г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 03.08.2015г. за
извършено от него престъпление по чл. 196 ал. 1 т.1 вр.
чл. 194 ал. 1 вр чл. 26 ал. 1 вр
чл. 20 ал. 2 НК. За това престъпление на В. било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и осем месеца при първоначален строг режим. На 31.10.2016г. подс. В. изтърпял наложеното
му наказание.
Подс.В. ***,
но на 16.01.2017г. се намирал в гр. Русе, на гости на негов познат, като
възнамерявал да пътува на същата дата към гр. Пловдив. Решил да си набави
парични средства чрез кражби.
Сутринта на
16.01.2017г. подс. В. влязъл в магазин My Вio Green
Life в гр. Русе, стопанисван от св. М.Е. К. Г. ***, който предлагал фрешове и смутита. Свидетелката
държала червена пластмасова кутия с оборотна сума от 20 лева на бара в обекта,
като на същия била оставила и притежавания от нея мобилен телефон марка „ Айфон /IPhone/” SE 16GB Gold. В. заразгледал
обекта, като търсел подходящи предмети за отнемане. Тъй като първоначално не
видял оборота, решил да си поръча фрешове от св. Г.,
като изрично я попитал дали имала да му върне ресто от 50 лв., на което последната
отговорила утвърдително. За да има достатъчно време да извърши посегателството
си спрямо телефона, решил да отвлече вниманието на свидетелката и си поръчал 4 фреша, а след като говорил по телефон, още 4, като застанал
в близост до бара. Св. Г. се обърнала с гръб към него и започнала да реже портокалите. В този
момент ножът и се изплъзнал и паднал на земята. Същата се навела да го вземе, а
В. използвал момента, минал зад бара и огледал разположеното там. Така
забелязал оборота, поставен в пластмасовата кутия и мобилния телефон на
свидетелката. За да не буди подозрения, я попитал дали да и помогнел, на което
последната отказала. След това продължила работата си с гръб към него. В този
момент подсъдимият бързо се пресегнал и взел намиращата се пластмасова
кутия със сумата от 20 лв. в нея, както и мобилния телефон на свидетелката,
като ги прибрал в себе си. След това, още докато свидетелката била с гръб,
бързо напуснал обекта с вещите. Св. Г. само чула хлопването на вратата . След
това установила и липсващите вещи и сигнализирала органите на МВР за случилото
се.
Веднага след
кражбата на вещи от св. Г., подс. В. се отправил към автогара Русе, тъй като
възнамерявал да напусне града. По пътя влязъл в обект за бързо хранене, намиращ
се на автогарата в града. В помещението в този момента нямало никого. Там
забелязал дамска чанта, която била собственост на св. А.А.С. ***, но същата в този момент се намирала за кратко в кухнята на
обекта, където разговаряла с неин познат- св. В. Б.. Възползвайки се от
липса на хора В. се приближил се до чантата и видял, че вътре се намирали 2 броя портмонета – черни на цвят,
изкуствена кожа, като в едното била поставена паричната сума в брой от 50 евро
с левова равностойност 97,79 лв. , а в другото - от 100 лева. Тогава решил да
отнеме и тях, ведно с паричната сума и напуснал обекта. Малко след това св. С.
установила липсата им. Сигнализирала органите на ОДМВР Русе за случая.
Още вечерта на
същата дата подс. В. успял да активира отнетия телефон, като поставил в него
СИМ карта, регистрирана на негово име с номер за разговори **********, като в
последствие се разпоредил с вещта като я продал на неустановено в хода на разследването лице. Изхарчил и
отнетата от владението на св. Г. и св. С. парична сума.
Св. И. И.– полицейски служител при ОДМВР Русе
извършвал проверка по случая след обяваването на
подсъдимия за издирване.Същият бил установен и пред св.Иванов признал
престъпните си посегателства.
В хода на разследването било извършено разпознаване,
при което св. Г. разпознала подс. В..
Видно от
извършената в хода на производството СЦИЕ стойността на инкриминираните вещи,
отнети от владението на св. С., възлизали на 209, 79 лв., а тези, отнети от св.
Г. на 672 лв. или всичко на обща стойност от 881,79 лв.
Техническата
експертиза възпроизвела кадри, относими към предмета
на разследването.
Еднозначно и
безспорно установеното на база показанията на свидетелите Г.,С.,И. и Б. и
изготвените експертизи и разпознаване съответства на признанията на подсъдимия
С деянието си
Р.В.В. осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 196 ал.
1 т.1 вр. чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 НК. От обективна страна
деянието било осъществено под формата на действие- отнемане на два пъти на
чужди движими вещи - 1 бр. мобилен
телефон марка „ Айфон /IPhone/” SE 16GB Gold, 1бр. пластмасова кутия – червена на цвят, 2
броя портмонета – черни на цвят, изкуствена кожа и паричната сума в брой от 50
евро с левова равностойност 97,79 лв. , и 120 лева, всичко на обща
стойност 881, 79 лева от владението на М.Е.
К. Г. *** и А.А.С. ***, без тяхно съгласие, като прекратил досегашното им
владение и установил свое. Престъплението е резултатно - резултатът е
завладяване на вещите от извършителя и настъпила вреда за лицето, от чието
владение са отнети, изразяваща се в лишаване от същите. Деяноето е извършено
в условията на опасния рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б “ a” от НК , което се обуславя от
осъждането по Споразумение 514/03.08.2015г.
по НОХД 3016/2015г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 03.08.2015г., с
което той бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 196
ал. 1 т.1 вр. чл. 194 ал. 1 вр
чл. 26 ал. 1 вр чл. 20 ал. 2 НК и му е наложено
ефективно наказание от една година и осем месеца и от изтърпяването не е
изминал срока по чл.30 ал.1 НК
Деянието, извършено на два пъти от В., което осъществява състава на едно и също престъпление
- това по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК, през непродължителен
период от време – на една и съща дата 16.01.2017г., при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, така че всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
обосновава квалификацията по смисъла на чл.26 ал.1 от НК
От субективна
страна подс. В. извършил деянията с пряк умисъл и специална цел за
противозаконно своене -съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. Съзнавал противоправния
характер на деянията си, но желанието му да се облагодетелства по неправомерен
начин, го мотивирало към това.
При
индивидуализация на наказанието в условията на чл.373 ал.2 НПК съдът отчита
като смекчаващи отговорността обстоятелства признанията още във фазата на
проверката и изразеното разкаяние. Като отегчаващи отчита упоритостта на
умисъла и множеството предходни осъждания ,извън квалификацията. При така
отчетеното определя наказание в условията на чл.54 НК –над минимума – три
години лишаване от свобода, което на основание чл.58а НК намалява с 1/3 и
налага наказание от две години лишаване от свобода ,което да се изтърпи при
първоначален строг режим
Предявеният
гр.иск за обезщетение на причинените на св.Г. имуществени вреди в размер на
равностойността на отнетия мобилен телефон и парична сума от 20лв ,общо в
размер на 672лв се явава основателен и доказан по размер. Тази сума подсъдимият
дължи ,ведно със законната лихва считано от 16.01.2017г до окончателното й
изплащане
Подсъдимият
дължи направените разноски в досъд.производство и
д.т. върху уважения размер на иска
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си
Районен съдия: