Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. П., 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1875 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „Р.
К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - София, ж.к. Г., ул. “С.“
№ 16, представлявано от В. К. К. – управител, чрез адвокат Е.К.Ч. – САК, адрес ***,
хотел Р., офис 219, против К. К.Б., ЕГН **********,***, като моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че същият дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 673,49 лева, от
които: 500 лева главница, представляваща стойността на паричния заем, 17,62
лева възнаградителна лихва по чл.4, ал.1 от договора за периода от 08.06.2016
г. /датата на предоставяне на заема до 30.09.2016 г. /датата на падежа по
договора/, 156,26 лева - законна лихва върху главницата, считано от датата на
падежа на вземането 01.10.2016 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва,
считано от 31.10.2019 - датата на депозиране на заявлението с вх. № 25739 за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното плащане на
сумите.
В исковата молба се излагат
обстоятелства, че по силата на договор за паричен заем от 07.06.2016 г. сключен
между страните, ответникът е получил от ищеца по банковата си сметка сумата от
500 лева. Срокът за връщане на заема, ведно с възнаградителна лихва от 1%
годишно (дължима на основание чл.4, ал.1 от договора), е изтекъл на 30.09.2016
г. (съгласно уговореното в чл. 2 от договора за заем). До този момент
задължението не било погасено.
Сочи се, че на 01.11.2019 г. ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. № 25739/01.11.2019 срещу К. К.Б. за процесните суми, по което
заявление е било образувано ч.гр.д. 4391/2019 г. по описа на РС П.. Тъй като
заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и по
указание на съда, ищецът депозира в срок настоящата искова молба с искане за
установяване на вземанията си. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно
заседание, при редовност на призоваването се явява адвокат Е.Ч. САК,
процесуален представител на ищцовото дружество, която моли съда да уважи
исковата претенция в цялост.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва предявените искове. Направил е предложение за сключване на спогодба между страните. Направил е възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
В проведеното съдебно заседания, при
редовност на призоваването, ответникът не се явява и не изпраща процесуален
представител. Депозирал е молба, с която поддържа депозирания отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетият по делото като писмено доказателство договор за заем от 07.06.2016 г. се установява, че „Р. К.“ ЕООД е предоставило на ответника заем в размер на 500 лева, която сума последният се задължил да върне до 30.09.2016 г.. В чл.3 от договора е уговорено, че сумата ще бъде преведена по сметка на ответника. В чл.4, ал.1 е уговорено, че заемодателят има право да получи лихва в размер на 1 % годишно при връщането на заема, а в ал. 2 е уговорено, че заемодателят има право да получи обратно дадената в заем сума по начин и в срок описани в самия договор, уговорената лихва и лихва за забава.
От преводно нареждане от 08.06.2016 г. се установява, че заемната сума е преведена по сметка с титуляр К.Б..
Съдът намира, че не следва да обсъжда другите приложени от ищеца писмени доказателства, тъй като същите са неотносими към предмета на делото.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 2467/05.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4391/2019 г. по описа на Районен съд П., срещу ответника.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
С доклада по делото, съдът е приел за безспорно, че по силата на договор за паричен заем от 07.06.2016 г. сключен между страните, ответникът е получил от ищеца по банковата си сметка сумата от 500 лева, че срокът за връщане на заема, ведно с възнаградителна лихва от 1% годишно (дължима на основание чл.4, ал.1 от договора), е изтекъл на 30.09.2016 г..
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с иск с правно основание по чл.422 от ГПК - за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника.
Предявеният иск за главница, ведно със законната лихва, обезщетението за забава и за договорна лихва за сумата до 17,23 лева е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение на вземането за възнаградителна лихва за сумата над 17,23 лева до претендирания 17,62 лева, съдът намира, че същият е процесуално недопустим по следните съображения.
Искът по реда на чл.422 ГПК се явява средство за защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му наред с нормативно установените специфични условия е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При предявяването му по реда на чл.422 ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта за изпълнение. Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за изпълнение. Той не би могъл да въведе други, различни и допълнителни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство.
Производството по чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл.410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника- длъжник, така както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл.422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази специфичния предмет на исковото производство като своеобразно продължение на заповедното, поради което не може да се променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно - ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум. В настоящия случай, не е на лице подобен пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства, доколкото в заповедното производство претенцията за договорна лихва е за размер от 17,23 лева, а с исковата молба се претендира сумата в размер на 17,62 лева. Предвид изложеното и доколкото вземането за договорна лихва се претендира в по-голям размер от този, за който е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, то за разликата над 17,23 лева до 17,62 лева или за сумата в размер на от 0,39 лева, която не е била предмет на заповедното производство, установителната претенции за нея е недопустима.
Съдът приема за установено по безспорен начин, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за заем от 07.06.2016 г., с който е отпуснат заем в размер на 500 лева на ответника. Горното не се оспорва от ответника и с отговора на исковата молба. Потвърждава се и от приложеното по делото платежно нареждане от 08.06.2016 г.. Договорът е породил целените правни последици с подписването му от страните, а ответникът не е върнал отпусната в заем сума в размер на 500 лева. Във връзка с горното следва да бъде уважен предявеният иск за главница. Като законова последица от уважаването му, следва да бъде уважено и искането за заплащане на законна лихва, считано от 31.10.2019 г. - датата на депозиране на заявлението с вх. № 25739 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното плащане на сумите. В този смисъл, следва да бъде уважена и претенцията за възнаградителна лихва по чл.4, ал.1 от договора за периода от 08.06.2016 г. до 30.09.2016 г. до размера от 17,23 лева. Изрично в договора за заем е уговорено, че се дължи възнаграждение за отпусната в заем сума. Горното не се спори и от ответника. Съдът счита, че основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на 156,26 лева, считано от датата на падежа на вземането 01.10.2016 г. до 30.10.2019 г.. Следва да бъде посочено, че периодът и размерът на възнаградителната лихва и обезщетението за забава не се оспорва от ответника, поради което съдът счита, че следва да бъдат уважени в претендирания размер и срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат и сторените от ищеца разноски. Поради тази причина следва да се разгледа направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК от ответника с ОИМ. Ищецът претендира разноски в размер на 750 лева за процесуално представителство в исковото производство и 500 лева в заповедното производство. Съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес до 1000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. Материалният интерес на предявената искова претенция е в общ размер на 673,88 лева. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, същото е приключило в едно съдебно заседание, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер от 300 лева. По отношение на заявено от адвокат Ч., че в сумата за адвокатското й възнаграждение са включени и транспортни разходи, съдът намира, че от нейна страна не бяха представени никакви доказателства в подкрепа на твърдението й, поради което не следва да бъде съобразено. По отношение на разноските направени в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съдът също намира, че следва да бъдат намалени до минималния размер определен в горепосочената Наредба, а именно 300 лева. За пълнота следва да бъде посочено, че размерът на адвокатското възнаграждение в заповедното производство се определя отново от материалния интерес, който следва да бъде намален на половина. В този случай, минималното адвокатско възнаграждение отново следва да се определи по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата – 300 лева. Следва да бъдат присъдени и разноските за заплащане на ДТ в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК по отношение на К. К.Б., ЕГН **********,***, че съществува вземане на „Р. К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - София, ж.к. Г., ул. “С.“ № 16, представлявано от В. К. К. – управител, за сумата в размер на 500 лева главница по договор за заем от 07.06.2016 г., 17,23 лева възнаградителна лихва по чл.4, ал.1 от договора за периода от 08.06.2016 г. /датата на предоставяне на заема/ до 30.09.2016 г. /датата на падежа по договора/, 156,26 лева - законна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на вземането 01.10.2016 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва, считано от 31.10.2019 - датата на депозиране на заявлението с вх. № 25739 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4391/2019 г. по описа на РС П..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на К. К.Б., ЕГН **********,***, че съществува вземане на „Р. К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - София, ж.к. Г., ул. “С.“ №16, представлявано от В. К. К. – управител, за сумата над уважения размер от 17,23 лева възнаградителна лихва по чл.4, ал.1 от договора за периода от 08.06.2016 г. /датата на предоставяне на заема до 30.09.2016 г. /датата на падежа по договора/ до претендирания размер от 17,62 лева, като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК К. К.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р. К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - София, ж.к. Г., ул. “С.“ № 16, представлявано от В. К. К. – управител, сумата в размер на 700 лева, представляваща сторените разноски в исковото и заповедното производство.
Решението в частта, с която производството е прекратено има характер на определение и подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в едноседмичен срок от връчването на препис на страните. В останалата част решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: