РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Смолян, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100701 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца Н. А. Г. срещу ответника
"**" ООД, да бъде признато, че ищцата не дължи сума в размер на 535,14 лева,
представляваща неустойка по чл. 11 във връзка с чл.5 от Договор за потребителски
кредит № 849720 от дата 24.04.2023г., сключен със „**" ООД, ЕИК: **, поради това, че
същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1
и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че Н. А. Г. е страна по Договор за паричен заем
№ 849720, сключен с „**" ООД на 24 април 2023г. Г. получава сумата от 800,00 лева,
която сума следва да бъде върната на 6 месечни вноски.
По Договор за паричен заем № 849720 Г. следва да заплати и неустойка в
размер на 535,14 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена
главница, лихва и неустойка е в размер на 1470,00 лева. Така търсената неустойка по
договора в размер на 535,14 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.
143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 зл.4 от ЗПК, вр.с
чл.21 ал.1 от ЗПК, като съображенията за това са следните:
На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема,
че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то, вр. от ЗЗД е
1
налице именно, когато се нарушава правен принцип. В този смисъл е практика на ВКС
/ решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008г., Решение № 1270/2009г, по гр.д. №
5093/2007г, определение № 877 по т.д. № 662/2012г, и др/. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за
да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на
принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации. В допълнение, търсената
неустойка по Договор за паричен заем № 849720 е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143,т,19 от ЗЗП, тъй като сумата
която се претендира чрез нея в размер на 535,14 лева е в размер на над 65.00 % на
получената сума по отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай със
заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост.
Именно и въз основа на това, така търсената неустойка по процесния Договор
за паричен заем е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора,
преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл
е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в
този аспект, търсената неустойка по Договор за паричен заем № 849720, според който
се дължи неустойка в размер на 535,14 лева се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки
прехвърлят риска от неизпълнение, на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
2
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк.
дело №1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С
търсената неустойка по процесния Договор за паричен заем в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното
задължение. В този смисъл е и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на
КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък, към възнаградителната
лихва и в този смисъл би, представлявала сигурна печалба за, заемодателя, която
печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените
клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с
още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение N9511 от 17.04.2018 п
на ОС - Пловдив по в. гр. д. №324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка
която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции е нищожна, поради противоречие с добрите нрави; Решение №107 от
25.06.2010г., на ВКС по т.д. №818/2009г., II т.о, Решение №511 от 17.04.2018г., на
Окръжен съд Пловдив по в.гр.д. №324/2018г.
Наред с това, ищцовата страна счита, че търсената неустойка по Договор за
паричен заем № 849720 е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП ,вр. с чл.24 от
ЗПК.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Търсената неустойка по Договор за
паричен заем №849720 не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит по безспорен начин се
установява, че търсената неустойка от същия е част от едни стандартни и бланкетни,
отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да
влияят върху съдържанието към: момента на сключване на договора. В този смисъл е и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С търсената неустойка по Договор за паричен заем №849720 се
заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива
разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
3
общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19 ал.4 от ЗПК като с търсената неустойка по Договор за паричен заем № 849720 се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок, от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, в левове и във валута определена ПМС №426/2014г.
Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма
на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователно обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на
ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за защита на
потребителите. С преюдициално заключение по дело С[1]453/10 е прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите,
на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. В тази насока с последователната и
непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение №353 от 31.01.2018 г.
на PC[1]Пловдив по гр. д. №8333/2017 п, Решение №1445 от 07.06.2019 г, на PC-
Бургас по гр. д. №6370/2018 г. Решение №373 от 14.112018 г, на PC- Габрово по гр. д.
№1114/2018 г., Решение №1081 от 24.07.2019 г. на PC- Пазарджик по гр. д,
№3618/2018 г., Решение №1411; от 15.04.2019 г. на PC- Пловдив по гр. д. №18339/2018
г., Решение №425 от 04.05;2018 г. на PC- Шумен по гр. д. № 51/2018г.; Решение №95 от
12.03.2020 г. на ОС-Пазарджик по в.гр. д. №88/2020 г.
Търсената неустойка по Договор за паричен заем № 849720, по която ищцата
трябва да заплати неустойка в размер на 535,14 лева, е нищожна на основание чл.146
ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Търсената неустойка
по Договор за паричен заем № 849720 не се явява индивидуално уговорена по смисъла
на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за паричен заем № 849720 и ОУ към него
по безспорен начин се установява, че неустойката е част от едни стандартни и
бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора
особено и когато се намираме в хипотезата на договор за заем с общи условия. В този
смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
4
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19,
ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по
реда на чл. За ЗКИ, са въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит
лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на
изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или
предоставянето на банкови гаранции и др. След създаването на предпоставки от
кредитодателя за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания
към потребителите, които те не могат да удовлетворят, включват в договорите за
потребителски кредит санкции — заплащането на неустойки или пък предвиждат
заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да
обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции са си осигурили
допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна
лихва, като същевременно са преодолели законовото изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК
за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за
представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му
до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Кредиторът изисква от потребителя да
представи лично обезпечение, като едно от следните обезпечения:
- банкова гаранция, т.е. абсолютна банкова сделка и то с лицензирана банкова
институция. Сключването на гаранционни търговски сделки от банките е уредено в чл.
2 ал. 2, т. 7 от Закона за кредитните институции, като е поставено изискване за
включването на дейността по обезпечаване на чужди задължения в лиценза на банката.
В банковата практика се изисква наредителят — бенефициер да учреди в полза на
банката -гарант обезпечение чрез блокиране на гаранционната сума по специална
сметка. Използва се и механизмът банката да кредитира наредителя за сумата на
банковата гаранция, който кредит се обезпечава по ред, определен от банката.
Единствено при първокласни клиенти банката може да издаде гаранция без да изисква
обезпечение. Освен това, договорът за поръчка чрез издаване на банкова гаранция е
възмезден, тъй като наредителят дължи на банката съответните такси и разноски по
издаване на гаранцията. Клиентите на ответника са изолирани от банковото
кредитиране поради ниски или липсващи доходи и имущество и/или налична вече
задлъжнялост. На тях банките не биха отпуснали кредит и не биха издали банкова
гаранция, за чието издаване има още по-утежнени условия спрямо тези, поставяни при
отпускането на заемен ресурс. Следва да се има предвид, че ако бяха налице условия
на този тип потребители да се отпусне банков кредит, те биха предпочели последния,
който е с много по-ниски лихви в сравнение с лихвите на т.нар. „фирми за бързи
кредити";
5
- поръчител, отговарящ на подробно описаните непреодолимите условия на
чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по
т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност
на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии.
- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на
които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно
изброените критерии, съдът може да съобрази и други релевантни факти и доводи,
наведени в производството.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и
реално обезпечение е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция,
защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни
последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при
възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би
понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна
престация. Ето защо, вредите, компенсирани с тази неустойка, не са съизмерими нито с
положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от
необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче
противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени
сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и единствено при преценка за
наличие на кредитоспособност да му предложи добросъвестно цена за ползване,
съответна на срока на кредита и наличния риск, Уговорка като процесната поражда
значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си
позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер,
надхвърлящ размера на отпуснатия кредит, без това оскъпяване да е надлежно обявено
на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи
свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК),
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на
необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи
това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в
6
икономическата тежест от сключената сделка.
Преценката за обоснования размер на неустойката следва да бъде извършена
с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява
предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението. Максимално
тежките вреди, които един кредитор може да претърпи са от виновното пълно
неизпълнение. Чл. 33 от ЗПК предвижда, че при забавено изпълнение на задълженията
по договора за потребителски кредит размерът на обезщетението е законната лихва
върху непогасената част от дълга. Следователно размерът на законната лихва е
максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по
кредитното правоотношение. Предвидената неустойка е излязла извън присъщата за
неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е прекомерна спрямо представената
в заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на същинското договорно
задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.
Неустойката е загубила и обезпечителната си функция, тъй като заемодателят
не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, поради това, че
неустойката не служи за обезпечаване на изпълнение на основната престация, а за
неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвиждането в процесния договор, че
при неосигуряване в тридневен срок на обезпечение по заема, кредиторът има право на
обезщетение, надхвърлящо значително размера на дължимата при пълно неизпълнение
мораторна лихва не защитава негов легитимен интерес и внася неравноправност в
договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.
Чрез уговорената в договора неустойка се въвежда още един сигурен
източник на доход на икономически по - силната страна. От една страна, неустойката е
включена като падежно вземане- обезщетение на кредитора, а от друга — същата е
предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е
прекомерна спрямо предоставената сума по кредита.
Вземането по чл. 8 от потребителския договор няма характера на неустойка,
тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначало е уговорено без да
притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава
обезщетителна и обезпечителна функции. Чрез създадените от търговеца предпоставки
за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания той си е гарантирал, че ще
го получи срещу предоставените в заем средства. Това вземане е допълнителна и
гарантирана за него сигурна икономическа облага, поради което то съставлява печалба
за търговеца скрита под формата на неустойка - лихва. В този смисъл е и съдебната
практика, която приема, че когато търговецът създава предпоставки да получи
допълнителна парична облага от предоставения кредитен ресурс, независимо, че
променя наименованието й и я именува като „неустойка" тази облага съставлява
печалба за него и като такава е следвало да бъде обявена на потребителя като елемент
7
на договорната лихва /така Решение № 1514 от 16.12.2019 г. по в. гр. д. №2442 / 2019 г,
на VI състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение №1510 от 13.12.2019 г. по в. гр. д.
№ 2373 / 2019 г. на VI състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение №1167 от
17.10.2019 г. по в. гр. д. №1385 / 2019 г. на X състав на Окръжен съд — Пловдив,
Решение №398 от 13.05.2019 г. но в. т. д. № 159 / 2019 г. на 111 състав на Окръжен съд
— Варна, Решение N9 214 от 14.03.2019 г. по в. т. д. № 1978 / 2018 г. на III състав на
Окръжен съд — Варна, Решение № 312 от 13.03.2019 г. на ОС — Пловдив по в. гр. д.
№ 2877/2018 г. и Решение от 31.10.2017r.no в.т.д. № 835/17г. на ОС — Варна/.
Поради това че неустойката е скрита лихва, кредиторът не е изпълнил
условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал в съдържанието на договора
действително приложените в правоотношението договорна лихва. Съгласно чл. 21 ЗПК
договорна клауза, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на
ЗПК е нищожна.
В съдебно заседание ищцата Н. А. Г., редовно призована, не се явява и не
изпраща процесуален представител. С писмена молба, постъпила чрез пълномощника
й адв. П., поддържа исковата молба, като изрично заявява искане за постановяване на
Решение при признание на иска на основание чл.237, ал.1 от ГПК, като се прекрати
съдебното дирене с оглед признанието на иска за основателен от страна на ответника.
Поддържа искането за присъждане на съдебни разноски по делото, като се присъди и
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съобразно
представен списък на разноските.
За ответника „**“ ООД, редовно призовано, не се явява представител в
съдебното заседание.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника "**" ООД предявения иск
се признава, като основателен, и моли да бъде постановено Решение при признание на
иска на основание чл.237 от ГПК. Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни
части на договора не влече нищожност на целия договор. Прогласяване нищожността
на неустоечната клауза не обосновава нищожност на целите договори за кредит на
основание чл.22 от ЗПК. Моли, на основание чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на "**" ООД
да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си ответникът не е дал повод
за завеждане на делото. Заплащането на посочената неустойка не е претендирана от
ищеца. "**" ООД не е изпращало покани, уведомления или други съобщения, с които
се иска заплащане на договорената неустойка. Само по себе си нищожната клауза в
договора не обуславя извод за това, че по някакъв начин ответникът е дал повод за
завеждане на делото.
След така направеното изявление от ищеца, в проведеното съдебно заседание
на 24.11.2023г. е прекратено съдебното дирене.
Съдът намира, че са налице предпоставките, съдържащи се разпоредбата на
8
чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено Решение при признание на
иска, с което предявеният иск да бъде уважен.
От представените по делото доказателства се установява, че страните са
сключили договор за потребителски кредит №849720/24.04.2023г., че в чл.11 от
договора е предвидена неустойка за непредставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключването му, или ако същото не отговаря на посочените условия, в размер на
535,14 лева, платима съгласно Приложение №1 към договора- погасителен план на
вноски едновременно с погасителната вноска по кредита.
Ответната страна не спори, че тази клауза по договора за кредит, предвиждаща
заплащането на неустойка, е нищожна на основанията, посочени в исковата молба.
Клаузата за заплащане на неустойката е включена в процесния договор за кредит в
погасителния план към него, въпреки заявеното от ответната страна, че признава иска,
като липсват доказателства преди предявяване на исковата молба ответникът да е
уведомил ищцата, че счита тази клауза за нищожна, както и че не претендира плащане
от ищцата, т.е., че тази неустойка не е дължима и последното да е доведено до
знанието на ищцата- кредитополучател. Уведомяването за последното е от значение,
тъй като при плащания от кредитополучателя, с оглед предвидения ред на погасяване
в чл.76 от ЗЗД сумата би могло да бъде приета от кредитора за погасяване на
неустойката, а след това на главницата по кредита, имайки предвид и предвидения
размер на първите две вноски за неустойка – по 215,33 лева.
Непредставянето на обезпечение по кредита в посочения изключително кратък срок
не води до настъпването на вреди за кредитора, чието е именно задължението да
извърши преценка за платежоспособността на кредитополучателя, а не да прехвърля
това задължение на длъжника.
В случая е предвидено неустойката по договора да се заплаща едновременно с
погаситерлните вноски и включена по този начин предтавлява още едно
възнаграждение , печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК на процесната клауза за
неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП Неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално.
В случая не са налице отрицателните предпоставки в разпоредбата на чл. 237, ал.
3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави
9
или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата
претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е
постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни
искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за
поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. С оглед признанието на исковата претенция
от страна на ответника и заявеното искане от ищеца, съдът намира, ще следва да се
постанови Решение при признание на иска на основание чл.237, ал.1 от ГПК.
Решението се основава на признанието на иска съгласно чл.237, ал.2 от ГПК.
Иска ще следва да бъде уважен и се признае, че ищцата Н. А. Г. не дължи сума в
размер на 535,14 лева, представляваща неустойка по чл. 11 във връзка с чл.5 от
Договор за потребителски кредит № 849720 от дата 24.04.2023г., сключен със „**"
ООД, ЕИК: **, поради това, че същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
По отношение на съдебните разноски, с оглед изхода на делото, такива се дължат
на ищеца. Не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК за
освобождаване на ответника от възлагането на разноски в негова тежест с оглед изхода
на делото. Неоснователни се явяват в тази насока възраженията, че предвид
признанието на иска и обстоятелството, че не е претендирал заплащането на
неустойката, че ищецът не е заплатил сума за неустойка, че само по себе си наличието
на нищожна клауза в договора, не обуславя извода, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото. Както се посочи по- горе, няма доказателства преди завеждане на
делото ищецът да е бил известен, че плащането на тази неустойка отпада като
задължение, да е бил изготвен нов погасителен план без това задължение. Т.е., не става
ясно по някакъв начин ответникът да е уведомил кредитополучателя, че няма да
претендира тази неустойка. Тук важат изложените по- горе доводи за реда за
погасяване, предвиден в чл.76 от ЗЗД, а именно, че сумата би могло да бъде приета от
кредитора за погасяване първо на неустойката, а след това на главницата. Ето защо,
следва да се приеме, че ответната страна е дала повод за завеждане на делото и следва
да поеме съдебните разноски, направени от ищеца в размер на 50,00 лева заплатена от
нея държавна такса, включително и на процесуалния й представител на ищеца да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие,
процесуално представителство на основание чл.ал.1, т.2 от ЗА, за което се представя
пълномощно и е възложено, в поискания по списъка на разноските размер от 400,00
лев, което с оглед цената на иска отговаря на с оглед цената на иска тук следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
предвиждаща минималните размери на адвокатското възнаграждение.
По горните съображения, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. А. Г.,
ЕГН**********, с адрес ***, и „**“ ООД, ЕИК**, седалище и адрес на управление
**, представлявано от управителя, че Н. А. Г., ЕГН**********, не дължи на „**“
ООД, ЕИК**, паричната сума в размер на 535,14 лева /петстотин тридесет и пет лева и
четиринадесет ст./, представляваща неустойка по чл. 11 във връзка с чл.5 от Договор за
потребителски кредит № 849720 от 24.04.2023г., сключен между „**" ООД, ЕИК** и
Н. А. Г., ЕГН**********, поради нищожност на клаузата по чл.11 от Договора за
потребителски кредит № 849720 от 24.04.2023г., на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК**, да заплати на Н. А. Г., ЕГН**********,
направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева /петдесет лева/за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК**, да заплати на П. И. П.- адвокат в Адвокатска
колегия- Х., адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Н. А. Г. безплатно
процесуално представителство по гр.дело №701/2023г. по описа на РС- Смолян в
размер на 400,00 лева /четиристотин лева/ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните за ищцата- чрез адв.П., за ответника
"**" ООД на посочения нов адрес *** или по СЕСВ.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
11