РЕШЕНИЕ№ 471
гр. Пазарджик, 06.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание
на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Палова
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Димитрова
Ели Каменова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 736 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 116 от 19.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 536/2018 г. по описа на Районен съд - П., ответниците И.А.П., с ЕГН: **********, Х.А.П., с ЕГН: **********, П.А.П., с ЕГН: ********** и Р.А.П., с ЕГН: ********** – лично и със съгласието на своята майка и законен представител П.С.П., с ЕГН: ********** ***, са осъдени да премахнат пречката за упражняване на право на собственост на Г.И.П., с ЕГН: **********,***, върху 6,78 кв.м. от собствения му недвижим имот, представляващ УПИ ІV-244, в кв. 30 по плана на с. Б., община П., която пречка представлява ограда, изградена от 5 броя вертикално поставени метални тръби от сглобяемо скеле, с хоризонтално поставени, на височина от около 1,6 м. и заварени между тях метални тръби, като всички те лежат на бетонен пояс с височина от 0-30 см., който е с посока от север на юг и с широчина от около 15 см.
Ответниците са осъдени да заплатят на Г.И.П. съдебно-деловодни разноски в размер на 630 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И.А.П., Х.А.П., П.А.П. и Р.А.П., с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител П.С.П., чрез адв. К., в която се твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В жалбата се излагат доводи, че съдът се е позовал основно на задължителната сила на решение № 511/08.12.2018 г. по в.гр.д. № 771/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик без да се съобрази, че се касае за дела с различен предмет и обстоятелства, подлежащи на доказване.
Посочва, че съдът не е съобразил с констативно-съобразителната част от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която грешката в кадастралната основа не дава възможност да се определи къде точно следва да минава оградата между двата имота и от там да се приеме, че за основателно твърдението на ищеца, че ответниците му пречат да упражнява в пълен обем правата си.
Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи с какви конкретни неоснователни действия или бездействия ответниците му пречат да упражнява пълноценно правото си на собственост. Сочи, че от приетата по делото експертиза било установено, че остатъците от ограда не създават Н.акви пречки по смисъла на чл. 109 от ЗС.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът по чл. 109 от ЗС бъде отхвърлен.
Не ангажира нови доказателства.
Претендира разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Г.И.П., чрез процесуалния му представител адв. М., в който се излага становище за неоснователност и необоснованост на жалбата.
Сочи, че по делото било установено, че ответниците са построили ограда, която попада изцяло в имота на ищеца, като впоследствие същите са премахнали поставената от тях мрежа, като на място е останала бетоновата основа, върху която мрежата е била монтирана, ведно с поставените в нея метални колове. Поддържа, че наличието на останки от процесната ограда в имота в имота на ищеца при всички случаи му създавали пречки да упражнява пълноценно правото си на собственост, цитира и съдебна практика в тази насока. Намира за неоснователно възражението на прицесуалния представител на ответниците, че по делото не било доказано пречене, предвид практиката на ВКС, установяваща, че навлизането в чужд имот винаги съставлява пречене по смисъла на чл. 109 от ЗС.
Оспорва и възражението, че процесната сграда е поставена на правно основание. Сочи, че това се опровергавало както от влязлото в законна сила решение между страните по делото, с което е уважен ревандикационният иск, така и поради факта, че независимо от изготвения протокол оградата обективно не е поставена там, където предвижда плана на с. Б., а в имота на ищеца.
Моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски пред настоящата иснтанция.
Във въззивната жалба и отговора не се правят доказателствени искания, не се представят нови доказателства.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, разгледано по същество е правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ГПК.
В
исковата си молба против И.А.П., Х.А.П., П.А.П. и Р.А.П., действаща със
съгласието на майка си – П.С.П. в качеството й на законен представител, ищецът Г.И.П.
твърди, че по силата на сделка за дарение е придобил правото на собственост
върху недвижим имот, съставляващ УПИ ІV – 244, в кв. 30 по плана на с. Б., общ.
П., при съседи: изток УПИ V – 243, запад УПИ ІІІ-245, север - улица, юг- УПИ
VІ-242. Сочи, че ответниците са собственици по дарение на съседен на неговия
недвижим имот - УПИ V-243, в кв. 30 по плана на с. Б..
Твърди,
че преди няколко години ответниците поставили ограда между имотите без негово
съгласие и която ограда попадала изцяло в неговия имот, поради което предявил
ревандикационен иск срещу тях. Сочи, че с влязло в сила решение е установено, че въпросната
ограда действително попада в неговия имот и по този начин незаконосъобразно
отнема от площта на имота му в размер на 6,78 м.кв., която площ се приобщава
към имота на ответниците. Поддържа, че в хода на производството пред Районен
съд - П. ответниците са премахнали поставената от тях мрежа, което
обстоятелство е заявено от тях в съда и потвърдено от назначеното по делото
вещо лице. Ищецът излага доводи, че независимо от премахването на оградата, в
имота е останала бетонната основа, върху която оградата е била монтирана и
която основа започва от лицевата част на имота до дъното му, ведно с
поставените метални колони. Твърди, че бетоновата основа заедно с металните
колове смущава нормалното ползване на имота от негова страна и му създава
пречки да го обработва и благоустроява.
Ищецът
отправя искане до съда да осъди ответниците да премахнат изградената от тях в
неговия имот бетонова основа, ведно с поставените в нея метални колове.
Ангажира
писмени доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който оспорват иска като неоснователен. Не оспорват обстоятелствата, че ищецът е собствеН. на процесния имот, а те на съседния. Отричат те да са поставили въпросната ограда, поради което не са извършили действие, с което неоснователно да са попречили на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
На следващо място излагат, че дори и да има остатъци от вече премахнатата ограда между двата имота, това не създава пречки на ищеца за използване на имота му по-големи от обикновените. Сочат, че в тази част на двора, където се намират остатъците от оградата, същият Н.ога не е бил обработван и засяван и че тази част не се нуждае от облагородяване. Поддържат, че трайно живеят в С. и не са изграждали или премахвали каквато и да е ограда между двата имота.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения
по делото документ за собственост – нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 21, т. I, дело № 54/1985 г. на съдия от
РС – П. се установява, че на 07.02.1985 г. ищецът е придобил собственост върху
следния недвижим имот – дворно място от 280 кв.м. със застроените в него паянтова
плевня от 30 кв.м. и паянтов навес на 10 кв.м., находящи се в с. Б., окр.
Пазарджишки, при съседи: И. Г. П., И. Н.. П.,***, за който имот е отреден
парцел № IV-ти, имот 244-ти в квартал 30 по
плана на с. Б..
Не е спорно и че по силата на нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 157, т. II, рег. № 4011, нот. дело № 281 от
2012 г. на нотариус Н.М. – Т., ответниците са станали собственици на следния
недвижим имот: УПИ № V-243 с площ от
262 кв.м. в квартал 30 по дворищно-регулационния план на община П., ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 69 кв.м. по
графични данни, по нотариален акт – 65 кв.м. и ведно с всички подобрения
направени в имота, който се намира в с. Б., общ. П., ул. „Кокиче“ № 3, при
граници и съседи: северозапад – улица, североизток – улица, югоизток – УПИ VI-242 и УПИ IV-244, и който
имот е съседен на имота на ищеца.
От представеното и приложено по делото съдебно
решение № 511/08.12.2016 г. постановено по в.гр.д. № 771 по описа на
ОС-Пазарджик за 2016 г., влязло в сила на 25.10.2017 г. с определение №
499/25.10.2017 г. на ВКС в обжалваната част, а в необжалваната част – на
10.02.2017 г., се установява, че по отношение на страните по настоящото дело е
прието за установено по иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС, че ищецът е
собствеН. на основание дарение на 6,78 кв.м., представляващи част от УПИ IV – 244 в кв. 30 по плана на с. Б., общ. П.. В мотивите
на решението е изложено, че тази площ е била приобщена към имота на ответниците
посредством процесната ограда. От решението се установява още, че в хода на
производството по предявения ревандикационен иск ответниците са премахнали
спорната ограда.
От приетото по делото заключение на
вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че при оглед на място на 03.04.2019 г. е констатирано, че между УПИ
V-243 и УПИ ІV-244, в кв. 30 по регулационния план на село Б., община П., има 5
броя вертикално поставени метални тръби от сглобяемо скеле, хоризонтално
поставени, на височина от около 1,6 м. и заварени между тях метални тръби, които
лежат на бетонен пояс с височина от 0-30 см., който е с посока от север на юг и
с широчина от около 15 см. След извършена проверка в техническа служба на с. Б.
и община П., вещото лице е установило, община П. не е издала Н.акви документи –
за трасиране, разрешение за строеж, актуализиране на действащия кадастрален и
регулационен план, които касаят изграждането на процесната ограда между УПИ
V-243 и УПИ ІV-244, в кв. 30 по регулационния план на село Б., общ. П.. Установено
е също, че до момента не е правено геодезическо заснемане до момента, като
трасираната имотна граница в терена е с чупка, а съгласно действащия
кадастрален и регулационен план, имотната граница между имота на ищеца и този
на ответниците, представлява права линия. При изслушване на вещото лице Й.Г. в
съдебно заседание пред първата инстанция, същото е изяснило, че оградата е
незаконна, тъй като не съответства с линията между двата парцела, но не може да
посочи в кой парцел попада, тъй като не е направено геодезично заснемане.
Посочва, че при предишно посещение оградата е била с мрежа и вещото лице е говорило
с бащата на ответниците да премахнат оградата и да я направят по правилата. На
разговора присъствали бабата на ответниците и самите ответници. Вещото лице е
конкретизирало, че конструкцията на оградата, която е изследвало в експертното
си заключение, е част от оградата, предмет по гр.д. № 45/2015 г.
За изясняване на обстоятелствата от кого
е изградена процесната ограда по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката на
ответната страна – Х.С. П., майка на ищеца и баба на ответниците, се
установява, че другият й син и брат на ищеца – А., извикал фирма, която
разделила двора и дала линия. Свидетелката закупила мрежа за оградата, а А.
заградил двора, като оградата се състояла от мрежа и циментови колове. Двамата
положили циментовия постамент, в който през 5 метра поставили железни тръби.
Към момента мрежата била махната, но останалата част от оградата все още
стояла. Ответниците не питали кой е поставил оградата, същите, въпреки че са
собственици, не идвали на мястото в с. Б..
По делото е разпитан свидетелят К. Н. К.,
от показанията на когото се установява, че около 2013-2014 г. същият е
заварявал сондажни тръби с електрожен по направената от А. ограда. Сочи, че
оградата се състои от вертикални и хоризонтални тръби, свързани помежду си и
зациментирани с бетон, като бетоновата конструкция е с височина от около 30-40
см., а вертикалните тръби са свързани с хоризонтални тръби и върху тях е
опъната мрежа. Същият не е участвал в полагането не бетона, който вече бил
поставен. Майката на А. присъствала, но не помни дали и ответниците са били
там. Сочи, че къщата на ответниците се обитава от тяхната баба и майка на А.,
както и от А., когато си идвал от С..
В показанията си свидетелят И. С.К. сочи,
че оградата е строена около 2014 г. от А. П. и единият от ответниците, чието
име не си спомня. Посочва, че на място е издигнат бетонен постамент с височина
от около 50 см. и тръбна конструкция, която се състои от изправени железни
колове, свързани помежду си с хоризонтални тръби, като според свидетеля,
разстоянието между две вертикални тръби е около 2 м., а цялата ограда се състои
от около 4-5 вертикални тръби, свързани с по две хоризонтални, които образуват
правоъгълници, боядисани с червена боя. Твърди, че е виждал в имота бащата на
ответниците, както и самите тях, но рядко, тъй като живеели в С..
Съдът приема гласните доказателства,
обективирани в свидетелските показания на К. и К., за достоверни, тъй като те
са последователни, кореспондират си, взаимно се допълват и не са налице
съществени противоречия помежду им. Показанията са дадени безпристрастно и от
лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетелката П. следва да бъдат ценени
с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК предвид отношенията й със страните и с
оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на делото, но доколкото същите
до голяма степен се подкрепят и от показанията на останалите свидетели, то
съдът намира, че следва да бъдат кредитирани.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до
следните правни изводи:
С иска по
чл. 109 от ЗС собствеН.ът на един недвижим имот търси защита срещу неоснователни
действия, които му пречат да упражнява правото си на собственост спокойно, в
пълен обем (съобразно правата си в имота) и съобразно предназначението на вещта,
като нарушението може да бъде извършено с действие, с бездействие или с поддържане
на създадено състояние в резултат на действията. Доколкото вещното субективно
право е абсолютно, то изисква от всички правни субекти да се въздържат от
действия, с които пречат на упражняването му.
По делото
се установи, че между имота на ищеца и имота на ответниците има 5 броя
вертикално поставени метални тръби от сглобяемо скеле, хоризонтално поставени,
на височина от около 1,6 м. и заварени между тях метални тръби, които лежат на
бетонен пояс с височина от 0-30 см., който е с посока от север на юг и с
широчина от около 15 см. Установи се, че същите са част от оградата, във връзка
с която е проведено производството по чл. 108 от ЗС
между същите страни, приключило с влязло в сила решение № 511/08.12.2016 г. по
в.гр.д. № 771 по описа на ОС-Пазарджик. В тази насока съдът не споделя
въведеното в жалбата възражение, че по настоящото дело по Н.акъв начин не се е
установило, че площта от 6,78 кв.м. е приобщена към имота на ответниците чрез
въпросната ограда, доколкото в мотивите на решението е прието, че именно чрез
процесната ограда, остатъците от която са предмет на настоящото производство,
площта от 6,78 кв.м., представляващи част от УПИ IV – 244 в кв. 30 по плана на
с. Б., общ. П., е била приобщена към имота на ответниците. Настоящата инстанция
е обвързана от мотивите на цитираното решение, поради което няма как наново да пререши
този въпрос, който е решен между страните със силата на пресъдено нещо. Вярно
е, че в случая се касае за различни дела, но доколкото в предмета и по двата
иска е поставен въпросът за местоположението на процесната ограда между двата
имота и доколкото по иска по чл. 108 ЗС се е установило, че същата попада в
имота на ищеца без правно основание, то по настоящия иск по чл. 109 ЗС следва
да се изследва основно въпроса за това дали наличието на останки от същата
ограда пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
От
показанията на свид. П. се установява, че докато е било висящо делото между
страните по иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС, е премахната само мрежата
от процесната ограда, като на място са останали тръбите и бетоновата основа.
Предвид на това следва да се приеме, че нарушението, представляващо изграждане
на незаконна ограда в имота на ищеца, е било преустановено, но в настоящото
производство се установи, че от него са останали трайни последици – останките от
оградата. По направено възражение от ответниците, че само наличието на
остатъците от премахнатата ограда по Н.акъв начин не създава пречки на ищеца за
използване на имота му по-големи от обикновените, първоинстанционният съд е
приел, че естеството на извършеното нарушение е такова, че е видно, че с него
се пречи на собствеН.а да уражнява правото си на собственост в пълен обем.
Настоящата
инстанция споделя напълно този извод на районния съд, като го намира за
правилен и законосъобразен. В разясненията, дадени с ТР № 4 от 06.11.2017 г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2015 г., ОСГК, е прието, че естеството на извършеното от
ответН.а нарушение понякога може да е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собствеН.а да упражнява правото си в пълен обем, като такива могат да бъдат
случаите, в които е доказано, че ответН.ът осъществява действия в имота на
ищеца или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота,
без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Също така, самият факт на извършен строеж в съседен имот, който
навлиза в имота на ищеца, представлява такова неоснователно действие по смисъла
на чл. 109 от ЗС, което безспорно пречи на ищеца да ползва имота си, поради
което в тези случаи не е необходимо да бъде доказвано пречене /в този смисъл –
Решение № 482/05.10.2010 г. по гр.д. № 946 от 2009 г. на ВКС/. В процесния
случай доказаното наличие на останки от незаконно изградената ограда в имота на
ищеца е достатъчно да се приеме, че е
налице пречене по смисъла на чл. 109 от ЗС.
Следващият спорен въпрос по делото,
въведен от процесуалният представител на ответниците, е свързан с процесуалната
легитимация на същите, доколкото от свидетелските показания първоинстанционният
съд правилно е приел, че процесната ограда е била изградена не лично от ответниците,
а от баща им А. с помощта на баба им Х.. По този въпрос съдът намира, че на
първо място следва да се отчете практиката на върховната инстанция, според
която всяко смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на
негаторна защита, като пасивно легитимирано по негаторния иск е всяко лице, а
не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му
поддържа противоправното състояние в имота /в този смисъл са Решение № 340 от
25.V.1994 г. по гр. д. № 918/93 г., IV г.о.; Решение № 163 от 4.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 656/2011 г., II г. о., ГК/. Също така в Решение № 215 от 26.05.2011
г. на ВКС по гр. д. № 874/2010 г. е прието, че пасивно легитимиран по чл. 109 от ЗС е както този, който
извършва, така и този, който поддържа неоснователното действие, с което създава
пречки за упражняване правото на собственост.
На следващо място следва да се вземе
предвид, че процесуалната легитимация на страните по настоящия иск е предопределена
и от развилото се между тях производство по чл. 108 от ЗС, приключило с влязло
в сила съдебно решение № 511/08.12.2016 г. постановено по в.гр.д. № 771 по
описа на ОС-Пазарджик за 2016 г., което действа занапред между тях по начин, по
който регулира отношенията им съобразно приетото с решението положение. В
отношенията между страните е безспорно установено, че посредством поставянето
на ограда, която не съответства с линията между двата парцела, имотът на
ответниците се е увеличил с площта от 6,78 кв.м. за сметка на имота на ищеца. Във
въззивната жалба се твърди наличието на грешка в кадастралната основа, която не
дава възможност да се определи къде точно следва да минава оградата между двата
имота, като съдът намира това обстоятелство за неотнисимо, тъй като същото не е
въведено в предмета на спора по предявения иск нито с исковата молба, нито с
отговора. В случая е ирелевантно обстоятелството дали ответниците са построили
лично оградата или същата е изградена от техния баща, доколкото същите
положително са знаели за съществуването й, а след влизане на решението в сила
са били наясно и че същата незаконосъобразно е била изградена в имота на ищеца,
поради което са дължали премахването на всички последици от извършеното
неоснователно действие. Като не са сторили това, същите са продължили да
поддържат противоправното състояние в имота, създадено от техните баща и баба,
поради което се явяват пасивно легитимирани да отговарят по така предявения от
ищеца иск по чл. 109 от ЗС.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се установи, че ответниците по делото не са премахнали
останките от незаконно построената в имота на ищеца ограда, като с това си
бездействие неоснователно пречат на пълноценното упражняване на правото на
собственост от страна на ищеца, поради което предявеният иск за премахване на
тези останки се явява основателен и
доказан.
При постановяване на решението си
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства и е постановил правилно и законосъобразно решение, което на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият, който на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК има право на разноски с оглед изхода на спора, е поискал
присъждането им, но доколкото не е представил доказателства за действителното
им извършване, то такива не следва да му бъдат присъждани пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
спазване на изискванията на чл. 280 от ГПК.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Пазарджик
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 116/19.07.2019 г., постановено
по гр. дело № 536/2018 г. по описа на Районен съд – П..
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.