МОТИВИ
към
решение по АНД № 3450/2020г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за
констатиране на проява на дребно хулиганство от 17.06.2020г. срещу Г.М.Р. – роден
на *** г. в гр. ***, живущ ***, ***, български гражданин, неженен, средно
спезицално образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 24.05.2020
г., около 11,30 часа в гр. Пловдив, ул.
„Рогошко шосе“, на поляна, находяща се в близост до Помпена станция
„Север“, е извършил непристойна проява на публично място, изразяваща се в
участие в предварително уговорено сбиване между привържениците на футболните
клубове „Ботев“ – Пловдив и „Локомотив“ – Пловдив, които действия се изразяват
в отправяне на ругатни, обиди, неприлични изрази, физическа саморазправа на
обществено място, с което е нарушил обществения ред и спокойствието.
Нарушителят
Р. се явява пред съда, сочи че се извинява за случилото се.
В
последната си дума заявява, че предпочита глоба, работата му е отговорна,
налага се да ходи на работа и не може да отсъства, иска да му бъде наложена парична
глоба.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Нарушителят
Г.М.Р. е роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, ***, български гражданин,
неженен, средно спезицално образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че на 24.05.2020 г., около 11,30 часа в гр. Пловдив,
ул. „Рогошко шосе“, на поляна, находяща
се в близост до Помпена станция „Север“, след предварителна уговорка, се
срещнали две групи привърженици на футболните клубове „Ботев“ – Пловдив и
„Локомотив“ – Пловдив. Същите футболни привърженици, сред които и нарушителя Г.М.Р.,
влезли в ръкопашен бой помежду си, като си разменяли удари с ръце и крака, при
което още произнасяли ругатни, обиди, неприлични изрази един към друг, което
правил и нарушителят Р.. Горното станало в присъствие на множество неустановени
лица, включително бил изготвен и видеозапис, които в последствие бил качен в
Интернет. При преглеждане на последния запис, свидетелите М. Т. М. и А. Н. П.,
в качеството им на служител на ОД МВР – Пловдив, разпознали непротиворечиво нарушителят
Р., по който начин последния бил установен.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката, включително обяснения от М. Т.
М. и А. Н. П. – служител на ОД МВР – Пловдив, които обяснения съдът намира за логични,
последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между си, така
и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите като
истинни.
Горната
фактическа обстановка се установка частично и от обясненията на самия нарушител
Р.,
дадени пред съда, който по същество признава участието си в описаните събития,
макар да омаловажава значението на същите и единствено да възразява относно
определянето с думата „сбиване“. Съдът намира, че обясненията на нарушителят
Р.,
напълно кореспондират с описаното от горните свидетели и приема същите като
истинни.
Още
описаната фактическа обстановка се установява и от приложената по преписка
разпечатка от описания изготвен клип.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят Г.М.Р. –
роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, ***, български гражданин, неженен, средно
спезицално образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН ********** е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр.
ал.1 от УБДХ, за това, че на 24.05.2020 г. около 11,30 часа в
гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“, на
поляна, находяща се в близост до Помпена станция „Север“, е извършил
непристойна проява на публично място, изразяваща се в участие в предварително
уговорено сбиване между привържениците на футболните клубове „Ботев“ – Пловдив
и „Локомотив“ – Пловдив, които действия се изразяват в отправяне на ругатни,
обиди, неприлични изрази, физическа саморазправа на обществено място, с което е
нарушил обществения ред и спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – участие в предварително уговорено сбиване
между привържениците на футболните клубове „Ботев“ – Пловдив и „Локомотив“ –
Пловдив, които действия се изразяват в отправяне на ругатни, обиди, неприлични
изрази, физическа саморазправа на обществено място, което действие следва да се
подведе под състава на чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като Р. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не
знае както обществено неприемливия характер на действията си, така и че
осъществява същите на публично място, при възприемането им от неограничен кръг
лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява каквато и да е
повод за личен повод или конфликт на Р. с
останалите участници в сбиването. Напротив, установява се, че мотива на
нарушителя Р. е именно да се осъществи една открита демонстрация на незачитане
на установения ред.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с умерен интензитет, което макар да намира израз във физическа
агресия спрямо други лица, все пак не се установяват физически пострадали лица,
различни от самите участници в „мероприятието“, които предварително се са
уговорили по между си да сторят същото. Още следва да се съобразят добрите
характеристични данни за нарушителя, който не се установява да е личност с висока
степен на обществена опасност. С оглед на това съдът счита, че от двете
алтернативно предвидени наказания, задържането в структурно звено на МВР би
било прекомерно тежко наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът
намира, че на нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“. При
индивидуализиране на същото по-леко наказание глоба и отново като съобрази
липсата на отегчаващи обстоятелства съдът намери, че наказанието „глоба“ следва
да се индивидуализира в близък до минималния размер, но все пак не равен на
него, предвид обстоятелството, че се касае за едно не малко по мащаби деяние,
включващо много лица. Ето защо съдът определи наказание „глоба“ в размер на 200
лева като намери, че така определеното по вид и размер наказание в най-пълна
степен съответства на тежестта на нарушението, личността на нарушителя и
характера на обществените интереси, които са накърнени и които Указът защитава,
а именно обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.