О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е           

                           

                                                   Гр. София, 07.07.2020 г.

 

                                    

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 23-ти състав, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                          

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА         

 

Като разгледа гр.д. № 13927 по описа на 2019 г. по описа на  СГС, Първо ГО- 23 състав, след като се запозна с постъпилия отговор от ответника:

 

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

Предявен е иск  с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК с искане да се установи по отношение на ответника съществуване на вземания в размер: 94 256,34 лева – главница по Договор за ипотечен кредит от 19.02.2018 г., възнаградителна лихва в размер на 3 556,35 лева за периода от 07.06.2018 г. до 07.02.2019 г., 6,84 лева – санкционна лихва по т. 20.1 от Общите условия за периода от 03.07.2018 г. до 01.11.2018 г., 2 513,28 лева – санкционна лихва по т. 20.2 от Общите условия за периода от 02.11.2018 г. до 07.02.2019 г., 120,00 лева – дължима такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата по договора за заем, считано от 08.02.2019 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 2109/2019 г. на Варненски районен съд. 

Ответник по предявения иск е В.Б.К., ЕГН **********, който има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Видно от твърденията, направени с исковата молба, както и от служебно направената от съда справка в  НБД Население, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК ответникът е имал настоящ и постоянен адрес ***. Предвид това и самата заповед правилно е била издадена от Районен съд- Варна, но искът по чл. 422 ГПК е предявен пред СГС.

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК след измененията със ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 65, в сила от 07.08.2018 г. ) компетентен да разгледа спора, предявен срещу потребител,  е съдът, в чийто район е неговият настоящ, а ако няма такъв, постоянен адрес.

Според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, което означава, че  след 07.08.2018 г. съдът може и служебно да следи за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.

С оглед изложеното съдът намира, че повдигнатият пред него спор е подсъден на Варненски окръжен съд, поради което делото следва да бъде прекратено пред СГС и изпратено за разглеждане от компетентния съд.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13927/2019 г. по описа на СГС,  I- 23 състав на основание чл. 119, ал.3 вр. чл. 113 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването пред Софийски апелативен съд.

След влизане в сила на определението делото да се изпрати по подсъдност на Варненски окръжен съд.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: