Р
Е Ш Е Н И Е № 32
Гр. Сливен, 28.02.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 252 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от „Атрон“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, представлявано от У. Х.Н.А. срещу
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО
– за земеделски земи“ за кампания 2014 изх. № 02-200-2600/9726#8/10.06.2022
г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по
подадено от дружеството Заявление за подпомагане с УИН 22/190614/57471 за
площи, декларирани в защитена зона Натура 2000, според група А – постоянни
пасища е оторизирана сума в размер на 0,00 лв. и за площи, декларирани в
защитена зона НАТУРА 2000, според група В – Обработваеми земи е оторизирана
сума в размер на 1 580,97 лв.
В жалбата са
изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения
административен акт, както и неговото несъответствие с целта на закона. Твърди
се, че за кампания 2014 г. дружеството е подало заявление за подпомагане за
общо 33 парцела в землищата на гр. Котел, с. Нейково и с. Мечкарево с обща площ
68,22 ха по мярка 213. След съдебен контрол по обжалване на Заповед №
РД-14-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието за приемане на окончателния
специализиран слой „ПДП“ за кампанията, последната била отменена за 16 парцела
с обща допустима площ от 14,93 ха. Същите следвало да бъдат включени в слоя „ПДП“
и с влязло в сила решение на Административен съд Сливен било отменено
уведомително писмо от 2015 г. с връщане на преписката за ново произнасяне.
Задължителните указания на съда не били съобразени от административния орган и
материалния закон не бил приложен правилно при издаване на процесния
административен акт. В същия липсвали и мотиви. Счита, че административната
проверка по чл. 9 от Наредба № 3/23.02.2011 г. е следвало да обхваща именно
наличието на условията по чл. 1 ал. 4, чл. 11 и чл. 12 от подзаконовия
нормативен акт. Позовава се на § 1 т. 3а от ДР на Наредбата, цитиран в
оспорения акт, поради което административната проверка обхващала единствено
данните относно застъпвания и другите ангажименти и задължения на бенефициера по чл. чл. 11 и 12 от Наредба № 3/23.02.2011 г.
Финансовото подпомагане следвало да бъде одобрено в пълния му заявен размер и Уведомителното
писмо било издадено и в нарушение на чл. 35 от АПК. Моли съда да отмени
атакувания индивидуален административен акт, с претенция за разноски.
В открито съдебно
заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се
представлява от надлежно упълномощен адв. М. П. ***, която поддържа жалбата на
посочените в същата основания, вкл. и претенцията за присъждане на разноски. В
писмени бележки заявява, че въпреки указанията на съда в Решение №
230/17.11.2021 г. по адм.д. № 14/2016 г. по описа на
Административен съд - Сливен, в
процесния акт органът приел различни стойности на недопустимата и допустимата
декларирана площ, поради което актът бил издаден в нарушение разпоредбите на
чл. 177 ал. 1 и чл. 173 ал. 2 от АПК. Едва в заключенията на двете експертизи
по делото се извеждали мотивите на административния орган от правно и
фактическо естество относно това - в какво се състои конкретно недопустимостта
на всеки един от парцелите. Именно там за първи път се извеждали и
съображенията на административния орган да приеме, че са налице площи,
декларирани от повече от един кандидат. В тази връзка налице била липса на
фактически и правни основания за издаване на акта. По адм.д.
№ 14/2016 г. било установено, че при издаване на отмененото уведомително писмо
от 2015 г. не са взети предвид констатациите от проверките на място при промяна
обхвата на допустимост. Дали това се е случило при издаване на настоящото
уведомително писмо останало неизяснено в хода на съдебното производство. Към
момента на подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2014 г. действали
разпоредбите на Наредба № 3/23.02.2011 г. и същите следвало да се приложат при
преценка допустимостта на парцелите. По делото не било установено кандидатът да
не е спазил някоя от забраните по чл. 6 от Наредба № 3, нито да е налице някоя
от останалите отрицателни предпоставки на чл. 11 и чл. 12 от същата наредба,
поради което и не било налице основание за намаляване или отказване на
финансово подпомагане по подаденото заявление. Счита, че Наредба № 3/23.02.2011
г. се явява специален нормативен акт, тъй като урежда подпомагане на парцели,
специално попадащи в блок, пресичащ се със защитена зона НАТУРА 2000 и
доколкото не е налице изрично препращане към Наредба № 105/22.08.2006 г., то
следвало да се приложат разпоредбите на първия от посочените подзаконови
нормативни актове относно критериите за допустимост на земеделските площи.
Приложение № 1 към Наредба № 105 противоречало на акт от по – висок ранг –
ЗКИР, а от заключението на съдебната експертиза се установявало, че начинът на
трайно ползване на заявените площи и култура винаги е бил един и същ и не е
променян – постоянно затревени площи (ливади за косене). В ЗКИР не се
предвиждало делегиране на правомощия на Министъра на земеделието да определя
начина на трайно ползване на имотите и то – по начин, различен от възприетия от
законодателя, поради което не намирала приложение никаква друга номенклатура,
освен тази по ЗКИР, независимо дали е за нуждите на ДФ „Земеделие“. Счита
обжалваното уведомително писмо за незаконосъобразно.
В открито съдебно
заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“, редовно призован, не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен гл. юрк Д. Б., която оспорва жалбата. Счита,
че актът е законосъобразен, като постановен при съобразяване с указанията на
съда и на всички относими
нормативни разпоредби, задължаващи административния орган да извърши проверка
дали са спазени условията за допустимост за финансиране на заявените парцели.
Уведомителното писмо било и подробно мотивирано. Моли да се има предвид, че
административният орган е разгледал подробно начина на трайно ползване на
физическия блок, в който се намират процесните парцели, предвид
обстоятелството, че законодателят е въвел в действащата нормативна уредба като
основни характеристики на физическия блок именно неговите граници и начина на
трайно ползване. Претендира разноски.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Оспорващото
дружество „Атрон“ ЕООД било регистрирано с Уникален
регистрационен номер (УРН) 594303 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК). За кампания 2014 г. подало Заявление за подпомагане с Уникален
идентификационен номер /УИН/: 20/120614/92305 по СЕПП, СПП, СНДП, НР1 и Мярка
213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕК – за
земеделски земи (Н2000)“ (л. 83 от адм.д. № 14/2016
г.). По мярка 213 заявил за подпомагане 33 парцела (л. 91 от дело № 14/2016
г.). По подаденото заявление Заместник -изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания,
свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ за кампания 2014 г. с
изх. № 02-200-2600/9726 от 20.11.2015 г., с което за площи, декларирани в
защитена зона Натура 2000, според група А – постоянни пасища била оторизирана
сума в размер на 0,00 лв. и за площи, декларирани в защитена зона Натура 2000,
според група В- обработваеми земи била оторизирана сума в размер на 1167,03 лв.
По подадена срещу
това уведомително писмо жалба било образувано адм.д.
№ 14/2016 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Със Заповед № РД
46-287/06.03.2015 г. Министърът на земеделието, храните и горите одобрил
окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания
2014 г. Срещу тази заповед в частта й, касаеща парцели и/или части от тях,
стопанисвани от „Атрон“ ЕООД и оставащи извън
одобрения слой била подадена жалба до Върховния административен съд. По повод
образуваното пред ВАС адм.д. № 6784/2015 г.
производството по адм.д. № 14/2016 г. по описа на АдмС – Сливен било спряно до произнасяне на върховната
инстанция с окончателен съдебен акт (л. 138 от адм.д.
№ 14/2016 г.). Спорът бил разрешен с Решение № 12088/30.09.2020 г., с което
оспорената заповед на министъра за одобряване на окончателния слой „ПДП“ била
отменена в частта й, в която извън слоя за кампания 2014 г. са останали
следните части от парцели: 0, 13 ха от парцел с идентификатор 39030-154-10-3;
2. 0, 26 ха от парцел с идентификатор 39030-17-1-1; 3. 0, 26 ха от парцел с
идентификатор 39030-214-1-2; 4. 0, 98 ха от парцел с идентификатор
39030-263-1-1; 5. 0, 82 ха от парцел с идентификатор 39030-263-2-2; 6. 2, 05 ха
от парцел с идентификатор 39030-263-2-3; 7. 1, 9 ха от парцел с идентификатор
39030-302-1-1; 8. 0, 36 ха от парцел с идентификатор 39030-302-2-1; 9. 0, 37 ха
от парцел с идентификатор 39030-318-1-1; 10. 0, 25 ха от парцел с идентификатор
39030-318-2-1; 11. 1, 11 ха от парцел с идентификатор 39030-ЗЗЗ-2-1; 12. 1, 10
ха от парцел с идентификатор 39030-624-2-1; 13. 1, 52 ха от парцел с
идентификатор 39030-626-1-1; 14. 0, 59 ха от парцел с идентификатор
39030-626-2-1; 15. 1, 31 ха от парцел с идентификатор 39030-656-1-1 и 16. 1, 91
ха от парцел с идентификатор 51398-624-1-1 и преписката била върната на
министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване
на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на
закона.
С Решение №
230/17.11.2021 г., постановено по адм.д. № 14/2016 г.
АдмС - Сливен приел, че според Решение №
12088/30.09.2020 г. на ВАС размерът на недопустимата площ се изменя на 12.09
ха, а на допустимата – на 56.13 ха, с което се променя както коефициентът на наддеклариране, така и всички таблици на уведомителното
писмо, водещо до незаконосъобразност на същото. При такива мотиви съдът върнал
преписката на административния орган да проведе процедура по установяване
действителния размер на допустимите за финансиране земеделски площи по
подаденото заявление за подпомагане.
На 10.06.2022 г. на
основание горепосоченото съдебно решение Заместник – изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания,
свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски земи“ за кампания 2014, с което
по заявление за подпомагане с УИН 22/190614/57471 на „Атрон“
ЕООД за площи, декларирани в защитена зона от Натура 2000, според група А –
постоянни пасища оторизирал сума в размер на 0,00 лева и за площи, декларирани
в защитена зона Натура 2000, според група В – обработваеми земи оторизирал сума
в размер на 1580,97 лв. Актът бил връчен на управителя на дружеството на
15.06.2022 г. Жалбата срещу същия, по която е образувано настоящото съдебно
производство била подадена до настоящия съд на 27.06.2022 г.
Със Заповед №
03-РД/772 от 08.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на
основание чл. 20 т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 предл. първо от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), чл. 10 т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 от Устройствения правилник на ДФЗ и
Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д. С.
– з. и. д. на ДФЗ, са д.п. да и. и п. всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания (т. 1 от Заповедта).
По делото са
извършени и приети две единични съдебно – технически експертизи от вещи лица
със специалност „Геодезия и картография“, първата от тях – оспорена от
жалбоподателя. Според същата, изготвена от вещото лице и. П. З., за нуждите на
ДФ „Земеделие“ се ползва номенклатура НТП – Приложение към чл. 13 ал. 4 от
Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане,
достъп и ползване на ИСАК, като в конкретния случай трябва да се вземат предвид
начина на трайно ползване и границите на ФБ, в които са разположени заявените
за подпомагане парцели. При извършване на кръстосаните проверки на заявените за
подпомагане парцели е установено, че площи от парцел 51398-624-1 са заявени за
подпомагане от повече от един земеделски стопанин, като при проведената
процедура по представяне на договори застъпване в размер на 0.06 ха е разрешено
в полза на „Атрон“ ЕООД, а застъпване в размер на
3.61 ха е останало неразрешено. Установената площ на този парцел е в размер на
3.74 ха. Съгласно заключението, за кампания 2014 г. за заявените за подпомагане
парцели и площи по мярка 213 от ПРСР 2007 – 2013 не са извършвани проверки на
място от органите на ДФЗ – ТИ. От органите на ОДЗ и ОСЗ са извършвани
специализирани теренни проверки на физическите блокове, в които са разположени
процесните парцели, като целта на тези проверки е определяне границите на ФБ и
определяне на място на слоя „ПДП“ за ФБ. Според експертизата, за определяне на
допустимата за подпомагане площ по Натура 2000 за група култури А е приложен §
1 т. 3а от ДР на Наредба № 3/23.02.2011 г., като при определянето на
допустимите за подпомагане площи по мярката са направени проверки за
съвпадението на границите на заявените за подпомагане парцели с границите на
зоните по Натура 2000, сравнения между границите на заявените по Натура 2000
парцели и границите на физическите блокове за 2014 г., както и техния начин на
трайно ползване (вид култура). Заявените за подпомагане парцели и площи от „Атрон“ ЕООД за кампания 2014 г. по мярка 213 са разделени в
две групи: Група А – постоянни пасища с обща декларирана площ 58.71 ха и Група
В – обработваеми земи с обща площ 9.51 ха. От заявените за подпомагане 30
парцела с площи от група А, 25 парцела се пресичат с повече от един ФБ. В
табличен вид с анализ на всеки един от парцелите експертът сочи общо
декларирана площ от 58.71 ха, площ във ФБ с допустим НТП – 40.49 ха и площ във
ФБ с неподходящ НТП от 14.61 ха, като всички заявени за подпомагане парцели от
група А са с код култура 311000 и култура постоянно затревени площи (ливади за
косене). Видно от тази таблица, конкретно посочени части от парцелите попадат
във физически блок с НТП „горски територии“ и „пътища, прокари
и просеки“, които според заключението се отнасят за неземеделски тип земи.
Вещото лице заключава още, че при определяне допустимостта за подпомагане по
мярка 213 не е необходимо границите на заявените парцели да са в границите на
зоните по Натура 2000, допустима за подпомагане ще бъде площта от заявения
парцел, която попада в границите на ФБ, имащ сечение (пресичане) със защитена
зона по Натура 2000. В експертизата е извършена и калкулация на определените
допустима и недопустима площи, процентът на наддеклариране
и санкционираната площ. Последната според вещото лице възлиза на 40.49 ха.
По оспорване от
дружеството – жалбоподател е допусната и извършена повторна единична съдебно
техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. Г. Р.. Съгласно заключението
на тази експертиза, за кампания 2014 г. „Атрон“ ЕООД
е заявило финансово подпомагане за 33 парцела с обща площ 68.22 ха по СЕПП и
Натура 2000, като видно от изготвената таблица, 30 от парцелите съставляват
ливади за косене с код култура 311000, а три от тях – с № № 47980-431-22-1, 47980
-22-9-3 и 39030-263-2-2 са с код култура 111010 – мека пшеница. Също в таблица
са изведени и обобщени данни за кадастралните имоти, върху които попадат
заявените БЗС и начина на трайно ползване на кадастралните имоти по записите в кадастралния
регистър, в т.ч. площ на БЗС и площ на пресичане. Според експертизата, по
заявлението е установен един парцел, деклариран от повече от един кандидат, а
именно: БЗС № 51398-624-1 в землище на с. Нейково, със застъпване в размер на
3.67 ха, като застъпването на 0.06 ха е присъдено в полза на „Атрон“ ЕООД, а застъпването в размер на 3.61 ха е останало
неразрешено. По заявлението на дружеството не са извършвани проверки на място,
а за определяне на допустимата за подпомагане площ по Натура 2000 – за група
култури А е приложен § 1 т. 3а от ДР на Наредба № 3/23.02.2011 г. Заключението
на експерта е, че заявените парцели попадат във физически блокове с различен
НТП, конкретизирано в табличен вид. Данните в таблицата са идентични с тези в
първоначалната съдебно – техническа експертиза на вещото лице и. З.. Съгласно
заключението на експерта и. Р., след извършена справка в сайта на защитените
зони по Натура 2000 е установено, че заявените парцели за кампания 2014 г.
попадат в такива зони. Вещото лице анализира и обобщава в табличен вид и общия
размер на декларираните, недопустимите площи и размера на оторизираната сума,
които са идентични с тези в първоначалната експертиза и потвърждават напълно и
изцяло възприетите такива от административния орган в атакуваното уведомително
писмо.
Съдът в настоящия
му състав кредитира напълно двете експертизи, доколкото същите са идентични
като заключения, изготвени са безпристрастно и от лица с необходимата
професионална компетентност.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна
и следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и
персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява. Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП (в действащата към датата на
издаване на процесния акт редакция), Изпълнителният директор може да делегира
със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи
от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително
за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания
за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със
Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен
директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане,
съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно
административният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените
му с надлежен акт правомощия.
Оспореният акт е
издаден в изискуемата писмена и предметна форма и съдържание, както и е
мотивиран, противно на твърдяното от оспорващата страна. Съобразно разпоредбата
на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания
за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. В
случая, при анализ на съдържанието на атакуваното уведомително писмо,
настоящата съдебна инстанция намира, че формулираните в същото фактически и
правни основания са достатъчни за осъществяване на съдебен контрол. Актът е
валиден, постановен в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила, при
следните съображения:
Процесното
уведомително писмо е постановено въз основа на дадени от съдебна инстанция
указания по повод връщане на административната преписка за ново разглеждане,
като не се констатира неизпълнение указанията на съда по прилагане на закона. В
своя акт ответният административен орган е съобразил и частичната отмяна с
влязъл в сила съдебен акт на Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите досежно части от заявени за подпомагане
земеделски парцели от оспорващото дружество.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че издателят на процесния акт правилно е определил
приложимите към заявлението нормативи, а именно: Наредба № 3/23.02.2011 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и
плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
(Наредбата). Съобразно указаното в чл. 1 ал. 2 от Наредбата, подпомагат се
земеделски стопани, които стопанисват земеделски земи в защитени зони по чл. 3,
ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) с издадени съгласно
чл. 12, ал. 6 ЗБР заповеди за обявяването им, обнародвани в "Държавен
вестник" не по-късно от 1 януари на годината на кандидатстване за
подпомагане. Според чл. 1 ал. 4, допустими за подпомагане по ал. 2 са
земеделски парцели, които попадат изцяло във физически блок, пресичащ се със
защитена зона от Натура 2000. В настоящия случай са заявени за подпомагане
постоянни пасища (група А) и обработваеми земи (група В). По отношение
допустимостта за подпомагане на постоянни пасища по мярка 213 нормата на § 1 т.
3а от Наредбата указва, че "Допустима за подпомагане площ" по
отношение на постоянни пасища е площта на заявения земеделски парцел, който се
намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически
блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000.
Такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с
цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за
подпомагане по СЕПП". В случая, както се установява и от втората съдебно –
техническа експертиза, начинът на трайно ползване (НТП) на физическите блокове,
в които се намират заявените от дружеството за подпомагане площи и частите от процесните парцели, попадащи в обхвата на тези ФБ са, както
следва:
1. 39030-318-2-1-заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) - 0,5; в
допустим НТП-0,48; НТП на ФБ-ГЛП (горски ливади и пасища), в неподх. НТП-0,02; НТП на ФБ-ГТ (горски територии);
2. 39030-624-2-1-заявен
парцел; култура - ПЗП (ливади за косене); декл. площ
(ха) -1,6; в допустим НТП-0; в неподх. НТП-1,6; НТП
на ФБ-ГТ и ППП (пътища, прокари и просеки).
3. 39030-333-2-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -1,87; в
допустим НТП-1,84; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,03;
НТП на ФБ-ГТ.
4. 39030-624-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,69; в
допустим НТП-0,69; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0;
5. 39030-318-6-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,18; в
допустим НТП-0,18; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0;
6. 39030-318-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,97; в
допустим НТП-0,95; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,02;
НТП на ФБ-ГТ.
7. 39030-651-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -3,46; в
допустим НТП-3,35; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,11;
НТП на ФБ-ГТ.
8. 39030-656-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -3,06; в
допустим НТП-1,75; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-1,31;
НТП на ФБ-ГТ и ППП.
9. 51398-234-1-3- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,11; в
допустим НТП-0; в неподх. НТП-0,11; НТП на ФБ-ГТ.
10. 39030-318-3-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,81; в
допустим НТП-0,73; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,08;
НТП на ФБ-ГТ.
11. 39030-725-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -1,75; в
допустим НТП-1,33; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,42;
НТП на ФБ-ГТ и ППП.
12. 39030-626-3-2- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,66; в
допустим НТП-0; в неподх. НТП-0,66; НТП на ФБ-ППП.
13. 39030-650-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -1,4; в
допустим НТП-1,2; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,2;
НТП на ФБ-ГТ.
14. 39030-318-4-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,5; в
допустим НТП-0,43; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,07;
НТП на ФБ-ГТ.
15. 39030-302-2-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,66; в
допустим НТП-0; в неподх. НТП-0,66; НТП на ФБ-ГТ и
ППП.
16. 39030-652-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -7,3; в
допустим НТП-6,13; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-1,17;
НТП на ФБ-ГТ.
17. 39030-151-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -1,42; в
допустим НТП-0,84; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,58;
НТП на ФБ-ГТ.
18. 39030-318-5-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,16; в
допустим НТП-0,16; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0.
19. 39030-302-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -1,9; в
допустим НТП-0; в неподх. НТП-1,9; НТП на ФБ-ГТ и
ППП.
20. 39030-333-4-5- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,76; в допустим
НТП-0; в неподх. НТП-0,76; НТП на ФБ-ГТ и ППП.
21. 39030-332-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,48; в
допустим НТП-0; в неподх. НТП-0,48; НТП на ФБ-ГТ.
22. 39030-263-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -1,9; в
допустим НТП-0,93; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,97;
НТП на ФБ-ГТ и ППП.
23. 39030-626-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -2,12; в
допустим НТП-0; в неподх. НТП-2,12; НТП на ФБ-ГТ и
ППП.
24. 39030-626-2-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,89; в
допустим НТП-0; в неподх. НТП-0,89; НТП на ФБ-ГТ и
ППП.
25. 39030-155-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -1,02; в
допустим НТП-1,01; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,01;
НТП на ФБ-ГТ.
26. 39030-214-1-2- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,41; в
допустим НТП-0,41; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0.
27. 39030-263-2-3- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -2,65; в
допустим НТП-2,57; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,08;
НТП на ФБ-ГТ.
28. 51398-624-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -7,35; в
допустим НТП-3,74; НТП на ФБ-ПМЛ; в неподх. НТП-0;
29. 39030-154-10-3- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -11,17; в
допустим НТП-10,84; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх.
НТП-0,33; НТП на ФБ-ГТ.
30. 39030-17-1-1- заявен парцел; култура -
ПЗП (ливади за косене); декл. площ (ха) -0,96; в
допустим НТП-0,93; НТП на ФБ-ГЛП; в неподх. НТП-0,03;
НТП на ФБ-ГТ.
Идентични са и
данните в първоначалната експертиза, поради което съдът приема, че части от
процесните парцели са разположени във физически блокове с различен начин на
трайно ползване – „Горски ливади и пасища“, „Горски територии“ и „Пътища, прокари и просеки“. Едновременно с това начинът на трайно
ползване на заявените за подпомагане площи е „ливади и пасища“, декларирани с
код култура 311000 (постоянно затревени площи). Изключение съставляват парцели
с № № 39030-214-1-2, 39030-318-5-1, 39030-318-6-1, 39030-624-1-1, попадащи с
цялата си площ във физически блок с НТП „Горски ливади и пасища“ и
51398-624-1-1, попадащ с цялата си площ във физически блок с НТП „Пасища, мери
и ливади“, с обща площ, възлизаща на 14.61 ха. Схемата за единно плащане на
площ (СЕПП) представлява схема за
получаване на директни плащания на площ от Европейския фонд за гарантиране на
земеделието за земеделски площи, които земеделските стопани ползват на
територията на страната, като допустими за отпускане на помощи земи са: 1. Обработваема
(орна) земя; 2. Постоянно затревени площи – пасища,
мери и ливади; 3. Трайни насаждения и 4. Семейни градини. Очевидно
е, че описаните по – горе физически блокове с начин на трайно ползване „горски
територии“ и „полски пътища, прокари и просеки“, т.е.
различен от посочените, съставляват недопустими за подпомагане по СЕПП
територии, както правилно е приел и административният орган. Физическите
блокове като елементи от СИЗП са индивидуализирани в Наредба № 105 от
22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване
на Интегрираната система за администриране и контрол, Според чл. 13 ал. 1 от
тази наредба, Министерството на
земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на
земеделските парцели специализиран слой на референтни парцели – физическите
блокове, включващ техните основни характеристики и уникални идентификационни
номера, а съгласно ал. 2, основните характеристики на физическия блок са
неговите граници и начин на трайно ползване. Съобразно ал. 4, начинът на трайно
ползване на физическия блок в зависимост от предназначението на земята е от
земеделски или неземеделски тип съгласно приложението. НТП на физическите
блокове за нуждите на земеделското подпомагане е нормиран в Приложение към чл.
13 ал. 4 от Наредбата – Номенклатура на начина на трайно ползване на
физическите блокове, предвид което съдът не споделя довода на оспорващата
страна за приложимост на ЗКИР в тази насока. Експертното заключение на
първоначалната експертиза сочи, че процесните физически блокове са от
неземеделски тип и съответно – са недопустими за подпомагане, доколкото
последното е свързано с начина на трайно ползване на земята. Следователно и при пълно споделяне на двете
съдебно – технически експертизи, непротиворечащи на останалия, събран по делото
доказателствен материал, възприетият от административния орган извод за
недопустимост за подпомагане на 14.61 ха от заявените от „Атрон“
ЕООД земеделски площи се явява фактически и правно обоснован.
На следващо място,
правилно от обхвата на подпомагане е изключен и парцел с № 51398-624-1-1, като
двойно заявена площ и постъпили документи, удостоверяващи наличие на правно
основание за ползване от двете страни в застъпването. Видно е и от двете
експертни заключения, че при извършените кръстосани проверки е установено, че
площи от парцел № 51398-624-1 в землище
на с. Нейково са заявени за подпомагане с представени документи за право на
ползване (договор за концесия на дивечовъден участък и
договор за наем) както от оспорващото дружество „Атрон“
ЕООД, така и от „Бийф Еко“ ООД, като застъпването на
площ от 3.61 ха е останало неразрешено. Съгласно чл. 12 т. 4 от относимата и приложима към мярка 213 Наредба № 3/23.02.2011
г., ДФЗ - РА отказва изплащането изцяло или на част от финансовата помощ,
когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления
и спорът между засегнатите кандидати за подпомагане не е разрешен.
Следователно, оспорването и в тази му част се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата
на чл. 43 ал. 3 т. 4 и т. 5 ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на
плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато
кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не
отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по
чл. 40 и когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и
застъпването на площи не е отстранено. В процесния случай за подпомагане са
заявени площи, които не отговарят на условията за допустимост и застъпването на
площи не е отстранено, което мотивира съда да приеме, че оспореното
уведомително писмо е постановено в съответствие
с материалния закон.
От приетите по делото съдебно – технически
експертизи, в т.ч. втората – неоспорена се установява, че декларираната площ с
еднакво ниво на подпомагане е 58.71 ха, съответно 9.51 ха, установената с
еднакво ниво на подпомагане, включително проверка за минималния размер на
стопанството е 40.49 ха, съответно 9.51
ха, разликата между декларираната и установена площ (наддекларирана
площ) възлиза на 18.22 ха, съответно 0.00 ха, съставляваща 45 % наддеклариране по мярка 213 от ПРСР 2007-2013 г. (определен
съобразно чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. – при наддеклариране
в рамките над 20 % до 50 % санкционираната площ е равна на установената),
оторизираната площ възлиза на 9.51 ха. Следователно, при калкулиране на горните
стойности, ответният орган не е допуснал нарушение и правилно е определил
оторизираната сума за подпомагане за процесните площи.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесният акт - Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 „Плащания
по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за земеделски
земи“ за кампания 2014 изх. № 02-200-2600/9726#8/10.06.2022 г., издадено от
Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по подадено от
дружеството Заявление за подпомагане с УИН 22/190614/57471 за площи,
декларирани в защитена зона Натура 2000, според група А – постоянни пасища е
оторизирана сума в размер на 0,00 лв. и за площи, декларирани в защитена зона
НАТУРА 2000, според група В – Обработваеми земи е оторизирана сума в размер на
1 580,97 лв. е издаден от компетентен орган, в същия са посочени фактическите и
правни основания за неговото постановяване, както и при издаването му са
спазени всички съществени административнопроизводствени
правила и относимите и приложими материалноправни
норми. Подадената срещу същия жалба като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на
спора, неоснователно се явява искането на оспорващата страна за присъждане на
сторените по делото разноски. С оглед
своевременно направеното искане и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК претенцията
на административния орган в тази насока се явява основателна, като в полза на
същия следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Сторените
реално такива възлизат на 415,00 (четиристотин и петнадесет) лева заплатен
депозит за съдебна експертиза, а претендираното юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. 25 ал. 1
от Наредбата за правната помощ, съобразно правната и фактическа сложност на правния
спор и реалното процесуално участие на страната. Така определените разноски в
общ размер 515,00 (петстотин и петнадесет) лв. следва да се възложат в тежест
на оспорващата страна.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Атрон“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, представлявано от У. Х.Н.А. срещу Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213
„Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО – за
земеделски земи“ за кампания 2014 изх. № 02-200-2600/9726#8/10.06.2022 г.,
издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което по подадено
от дружеството Заявление за подпомагане с УИН 22/190614/57471 за площи,
декларирани в защитена зона Натура 2000, според група А – постоянни пасища е
оторизирана сума в размер на 0,00 лв. и за площи, декларирани в защитена зона
НАТУРА 2000, според група В – Обработваеми земи е оторизирана сума в размер на
1 580,97 лв.
ОСЪЖДА „Атрон“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, представлявано от У. Х.Н.А. да заплати
на ДФ „Земеделие“ разноски в размер на 515,00 (петстотин и петнадесет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: