ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 594
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. И.ова
Членове:Радослав П. Радев
И. Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско
дело № 20235300500389 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против
разпореждане № 456/08.01.2023г. по ч.гр.д.№ 17492/2022г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което е
отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против А. П. К..
В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е съдържанието
на договора за потребителски кредит, по който се претендират вземанията по заявлението,
не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Изложени са подробни доводи
относно прецизността на посочения в договора ГПР.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата се явява процесуално допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 19188/2021г. на ПдРС, ХІV гр.с. е образувано по
заявление подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 800 лева- главница по договор за паричен заем от
27.03.2021г., сключен от А. К. със „Сити кеш“ООД, вземанията по който договор са
цедирани в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, сумата от 101,36 лева-
договорна лихва, сумата от 303,69 лева- обезщетение за забавено плащане, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.
Съгласно чл.6 от горепосочения договор за паричен заем, във вр. чл.23 от Общита
условия на „Сити кеш“ООД, заемателят се е задължил да обезпечи кредита с едно от
следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на чл.23, ал.1 от ОУ към
1
договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителниядоход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем,
сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
В чл. 8 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя на
задължението по чл.6 от договора в уговорения тридневен срок, същият дължи неустойка в
размер от 658,73 лева, която следва да се заплати разсрочено, като част от погасителните
вноски.
Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната
функции. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора.
То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. По отношение на
поръчителството е ясно, че то би следвало да бъде подсигурено преди подписване на
договора, защото в противен случай кредитополучателят би рискувал да задлъжнее и за
сума, надхвърляща отпуснатия му заем. Същият риск съществува и в случай, че
поръчителството не бъде дадено едновременно с подписване на договора за кредит, защото
обещанието за поръчителство не обвързва юридически, лицето което го е дало. От друга
страна, макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по вече поето задължение,
обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за
предоставяне на кредита, дава основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от
обезпечението, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба-
скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви. Тази печалба обаче
не е включена в общия размер на плащанията /обща сума за плащане- чл.3, т.12 от
договора/, както и при формиране на ГПР. Съответно изискванията на закона относно
съдържанието на договора за потребителски кредит не са изпълнени и поради това следва да
се приеме, че е налице противоречие със закона по смисъла на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Ето
защо частната жалба ще следва да бъде оставен без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
частна жалба против разпореждане № 456/08.01.2023г. по ч.гр.д.№ 17492/2022г. на ПдРС,
ХІV гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване
2
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. П. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3