№ 10245
гр. ........................................... 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря В....... ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110148032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „....... ЕАД с предявени искове с правно
основание чл. 415 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД срещу Л. Н. Л. ЕГН: ********** и Д. М. А. ЕГН: ********** с искане да
бъде признато за установено, че дължат на ищцовото дружество разделно при равни
квоти за сумите както следва: главница в размер 3371,44 лв., представляваща цена на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 до 30.04.2020г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр......, ведно със законна лихва от 11.02.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 450,67 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 28.01.2021 г., както и цена на услугата за дялово разпределение в
размер на 72,98 лв. главница за периода от 01.01.2018 до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 11.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
12,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2018 г. до 28.01.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8307/2021 г. по
описа на СРС, 29 състав.
Ответницата Л. Н. Л. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва реалната доставка на
топлинна енергия на претендираната стойност, като поддържа, че не ползва топлинна
енергия в посочения имот, тъй като няма достъп до него. Поддържа, че липсва
облигационно отношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия
за процесния имот за исковия период, поради което и не дължи заплащане стойността
на топлинна енергия за отопление и общи части. Моли за отхвърляне на исковете.
Ответницата Д. М. А. не е депозирала отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание адв. С. Х. от САК-особен
представител на ответницата Д. А., оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че е
налице качеството „клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответника,
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между
страните за процесния период по отношение на процесния имот, че е престирал
топлинна енергия на ответника в претендирания обем, както и дължимата цена за
престираната топлинна енергия. Следва да докаже, че за ответника е възникнало
задължение за плащане на предоставената услуга „дялово разпределение“, както и
какъв е размерът на претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“.
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга, както и правопогасяващите и правоизключващите си
възражения.
С определение № 8439/ 01.04.2022 г. на основание чл. 213 ГПК е присъединено
производството по гр.д.№ 16096/2022 г. по описа на СРС, 29 -ти състав към
производството по гр.д.№48032/2021 г. на 29-ти състав на СРС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 ЗЕ /отм./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
2
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
Представен е по делото от ищеца нотариален акт №14/05.12.1969 г. за собственост
на апартамент /жилище/ по чл.55 ЗПНИМ /отм./, видно от който ...... е придобила
право на собственост по отношение на недвижим имот- апартамент № ... находящ се в
гр.......... Представено е удостоверение от СО- р-н ...... изх.№ 26-00-427/21.03.2012 г.,
видно от което поземлен имот № 429-жилищна сграда на пет етажа – ..... -СО е с
административен адрес ул.“....., с входове А,Б,В,Г. Представено е и удостоверение за
наследници изх.№475/02.04.2002 г. /л.14 от делото/, видно от което ............ е починала
на 28.03.2002 г., като е оставила за свои наследници по закон ответницата Л. Н. Л.-
дъщеря и третото неучастващо по делото лице – В....... Н. Л.- дъщеря. Представена е по
делото молба – декларация от В....... Н. Л. ЕГН ********** до ищцовото дружество за
откриване на партида на нейно име за топлоснабден имот, находящ се в гр....... В
посочения документ В....... Л. декларирала, че домакинството й се състои от двама
членове. Видно е от представените фактури от ищеца с исковата молба, че същите са
издавани на името на В....... Н. Л..
Наличието на облигационно отношение с ищеца е изрично оспорено от
ответницата Л. Л. с отговора на исковата молба, поради което и в тежест на ищцовото
дружество е да установи това твърдяно от него правнорелевантно обстоятелство при
условията на пълно и главно доказване. От друга страна, неподаването на отговор на
исковата молба от втората ответница Д. М. А. нито прави иска основателен, нито
освобождава ищеца от възложената му с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест.
Независимо от дадените на ищеца от съда изрични указания с проекта за доклад
по делото, обявен за окончателен в проведеното на 15.03.2023 г. открито съдебно
заседание без възражения от страните, че не сочи доказателства за облигационното
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период по
отношение на процесния имот, респ. за настъпило наследствено правоприемство по
отношение на Д. М. А., ищцовото дружество не е ангажирало по делото доказателства
в тази връзка. В светлината на цитираната по-горе задължителна съдебна практика,
3
приемаща, че съгласието за сключване на договор за продажба на топлинна енергия
може да бъде изразено и в заявление за откриване на партида, подаденото такова от
третото неучастващо по делото лице – В....... Н. Л., в качеството й на наследник на
................. следва да бъде разглеждано като предложение към ................ София“ ЕАД за
договорно обвързване. Топлопреносното предприятие е приело това заявление, както и
направеното с него предложение, като прехвърлило партидата на името на В....... Л..
Това обстоятелство се установява по безспорен начин от издадените от ищцовото
дружество фактури за исковия период. Във всички тези писмени доказателства като
клиент, титуляр на партидата и задължено лице е посочена В....... Л.. С тези свои
действия ищцовото дружество приело отправеното на 05.04.2002 г. от В....... Л.
предложение за сключване на договор и между тях възникнало валидно облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия, поради което и това трето неучастващо
по делото лице се явява задължено за заплащане на реално доставената топлинна
енергия. Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е представил доказателства
по делото и за наличие на сключен договор за продажба на топлинна енергия между
ищцовото дружество и ответниците Л. Л. и Д. А., който подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с подадено заявление за откриване на индивидуална
партида при топлопреносното дружество.
Гражданският исков процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК), в
което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест страните навеждат
факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение.
Доказването следва да е пълно, т.е. да не остава никакво съмнение в осъществяването
на пораждащите твърдяното право факти. Едва след като безспорно, несъмнено се
установят правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, нито да бъде
постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. В случай, че страната
не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и
изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици
недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така
приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
На фона на горното съдът намира, че в производството не се установи пълно и
главно възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния имот между ищеца и ответниците. Липсата на
пасивна материалноправна легитимация на ответниците обуславя невъзможността
отговорността на същите да бъде ангажирана за вземанията на ищеца, произтичащи от
доставката на услуги в процесния период до процесния топлоснабден имот, макар по
делото да е безспорно действителното доставяне на топлинна енергия от ................
София“ ЕАД на адреса на имота през процесния период.
С оглед изложеното и предвид изводите, до които съдът достигна за
неоснователност на главния иск, следва да бъде отхвърлен и съединеният с него
акцесорен иск за установяване дължимостта на лихви за забава върху главните
вземания на ищеца, изтекли от датата на забавата по всяко от тях, доколкото
акцесорния характер на вземането за лихва следва съдбата на главното задължение и
неоснователността на претенцията за същото, води до неоснователност на
съответстващото му акцесорно вземане за лихва.
4
По разноските:
При този изход на правния спор пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за ответниците. Същите не твърдят и не доказват да са сторили такива,
поради което и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ................ София“ ЕАД, ЕИК: ................., със
седалище и адрес на управление: гр. ........................ искове с правно основание чл.422
ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Л. Н. Л. ЕГН: ********** с адрес гр............................................ ж.к.“.......
и Д. М. А. ЕГН: **********, съдебен адрес гр...................., му дължат разделно при
равни квоти сумите, както следва: в размер 3371,44 лева, представляваща цена на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр......, ведно със законна лихва от 11.02.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 450,67 лева за периода от
15.09.2018 г. до 28.01.2021 г., както и цена на услугата за дялово разпределение в
размер на 72,98 лева главница за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 11.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
12,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2018 г. до 28.01.2021
г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8307/2021 г.
по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5