СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12
състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 09.04.15г. /с участието на секретаря С. В./
гражданско дело № 12693/12г. и констатира следното:
Предявени са искове от Н. К. в лично качество и от името на „Д.ч.п.” ООД
против З. Д. с правно основание чл. 27 от ЗЗД във връзка с чл. 29 от ЗЗД и
чл. 30 от ЗЗД /за унищожаване на запис на заповед от 28.12.06г./ и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за сумата 20 000
лева.
Съображенията на страните са изложени
по делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
На 28.12.06г. – ищецът е поел
задължение по процесния запис на
заповед от името на „Д.ч.п.” ООД – като управител на фирмата и в лично качество /като – авалист/ спрямо ответницата за сума в размер на 136 000 лева. Не се спори, че – дружеството е платило на
ответницата сума в размер на 20 000
лева /по процесния запис на заповед/.
Този факт е и удостоверен с – писмено доказателство.
Исковете са неоснователни:
С оглед очертаната по-горе правна
квалификация на заявените искове – единствените
релевантни обстоятелства по делото са – установяването /доказването/ на фактическите
и правни предпоставки на измамата и заплашването /визирани в разпоредбите на чл. 29 от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД/. В тази връзка – принципно:
При унищожаване на дадена правна
сделка настъпват съществени негативни последици в правната сфера на
съответните страни по
правоотношението. С оглед това – в
хипотези като настоящата елементите от фактическия и правен
състав на измамата и заплашването /пороците
във волята на съответното лице/ следва
да бъдат установени /доказани/
еднозначно, категорично,
безпротиворечиво.
Председателят на състава намира, че такова
доказване /което е в тежест на
ищците/ не беше проведено по делото:
От една страна - показанията на разпитаните свидетели като цяло са – противоречиви.
От друга страна - показания на свидетелката на ищците /която се явява – съпруга на Н. К., т.е. в случая може и да се презумира, предположи, че
тази свидетелка е пристрастна по
делото по смисъла на чл. 172 от ГПК/
сами по себе си също не установяват
по посочения по-горе /пряк,
директен/ начин пороци във волята на
Н. К. при сключване на процесната
сделка /в лично качество и в
качеството си на представляващ
търговското дружество/. Конкретно –
свидетелите /в това число и
свидетелката на ищците/ не установява
ответницата /или съпругът й/ да са отправили директна, категорична, еднозначна, сериозна заплаха спрямо
личността на Н. К. /или спрямо членовете на неговото семейство/. Свидетелката
установява в тази връзка, че само са били провеждани периодични телефонни разговори /между съпругът й и съпругът на ответницата;
т.е. тази свидетелка не е и била
„участник” в провежданите разговори, а за съдържанието им е разбирала от
съпруга си Н. К./. По същите
съображения /след съвкупна преценка/
на събраният по делото доказателствен материал /основно в случая – гласен/ председателят на състава приема,
че в процесната хипотеза не се
установява и към момента на
подписване на процесния запис на заповед Н. К. да е бил въведен пряко,
директно, еднозначно в заблуждение
досежно конкретното естество, правно значение, правни последици на сделката
/именно посоченият момент се явява релевантен във всяка една хипотеза на унищожаемост на договор, т.е. – порокът във
волята на съответната страна следва да се преценява към този момент, към момента на поемане
на съответно задължение/.
В случая – уговорките на
страните /касаещи реализирането, или нереализирането на съдружие в търговското
дружество/ се явяват ирелевантни
/неотносими/ към конкретните
фактически състави на чл. 29 от ЗЗД
и чл. 30 от ЗЗД. От една страна - тези
уговорки не могат да бъдат противопоставени
конкретно на ответницата /която формално не е участвала в процесните
отношения на съдружие, а напротив – същата се явява само страна, кредитор по прцесния запис на заповед/.
От друга страна – неизпълнението на
съответни задължения на страните в рамките на горното каузално правоотношение може да обоснове само търсене на съответна
имуществена отговорност /за договорно неизпълнение/, но това евентуално неизпълнение се явява ирелевантно в контекста на правилата по чл. 29 от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД. Вярно е, че страната може
да оспорва своето задължение по абстрактна
сделка по съображения, „извлечени” от каузално
правоотношение /във връзка с което е бил издаден съответният запис на заповед/.
Такива възражения обаче могат да
бъдат правени /биха имали стойност/ в рамките на производство по установителен, или осъдителен иск /където се претендира съответната сума по документа/, а не в рамките на процес като настоящия, който се явява „рамкиран” до
изследване на конкретните
предпоставки на измамата и заплашването.
При постановяване на настоящия съдебен акт председателят на състава не обсъжда правното значение и на
другото евентуално каузално
правоотношение между страните /конкретно – заемно/
в каквато насока са налице
свидетелски показания, предвид факта, че всички
заявени възражения на ищците касаят единствено
процесният запис на заповед.
Принципно /по изложените по-горе
съображения/ това каузално
правоотношение също може да бъде изследвано само в рамките на друг съдебен процес /където се претендира вземането по ценната книга/.
С оглед изложеното /предвид конкретиката на събраният
по делото доказателствен материал/ в случая – претенциите по чл. 27 от ЗЗД не могат да се приемат за доказани /т.е. същите следва да
бъдат отхвърлени/.
Предвид изхода на спора по горните
искове – следва да бъде отхвърлен и акцесорният
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД
.
Доказателства за сторени от ответницата съдебни разноски – липсват.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.
27 от ЗЗД във връзка с чл. 29 от ЗЗД
и чл. 30 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД на Н.С.К. ЕГН ********** и на „Д.ч.п.” ООД против З.Б.Д. ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: