Р Е Ш Е Н И Е
№429 25.11.2021 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд в публично заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №513 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 128 и сл.
от АПК, образувано по жалбата на М.М.М. против Заповед №8121К-8691/08.07.2021г на Министъра на вътрешните
работи с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „забрана за
повишаване в длъжност за срок от три години“ на основание чл.194 ал.2 т.1 предл
първо вр с чл.15 ал.1 от ЗМВР вр. с чл.201 ал.1 т.6 от ЗМВР – неизпълнение на
разпоредбите на този закон - дейността по разследване на престъпления се
осъществява от разследващия полицай при условията и по реда на НПК- неоправдано
забавяне на наказателното производство по сигнал на наблюдаващия прокурор, вр.
с чл. 204
т.1, чл.197 ал.1 т.4 от ЗМВР, за това, че в периода 01.06.2020г до 09.02.2021г
в хода на разследване по ДП №2843ЗМ-829/2015г и ДП №2843ЗМ-2018/2019г град Казанлък в качеството и на старши
разследващ полицай –инспектор М. е допуснала две отделни дисциплинарни
нарушения по чл.201 ал.1 т.6 от ЗМВР, за които е предвидено дисциплинарно
наказание по чл.197 ал1 т.4 от същия закон, чрез неспазване на задължението й
по чл.15 ал.1 от ЗМВР вр. с чл. 203 ал.1 от НПК – разследващият орган взема
всички мерки за осигуряване на своевременно извършване на разследването. Не са
налице конкретни причини за неоправдано забавяне на двете наказателни
производства, за което са подадени сигнали от прокуратурата.
Първото нарушение по ДП №2843ЗМ-829/2015г е
извършено в периода от 01.06.2020г до 02.11.2020+г в град Казанлък, чрез
бездействие, довело до неоправдано забавяне на наказателното производство. На
31.01.2020г по това досъдебно производство е проведен разпит на свидетеля М. А.,
след което не са били извършени никакви други процесуално –следствени действия
по разследването, срокът за което е удължаван многократно. ДП е възложено на
18.10.2018г. като последно е възобновено на 31.01.2020г, когато е разпитана
свидетелката. На 30.10.2020г е изтекъл законоустановения срок за разследване,
но преди това не е направено искане за неговото удължаване от инспектор М..
ДНО се позовава на изготвената Справка
УРИ 349р-13949-29.04.21г за извършена проверка по реда на чл.205 ал.2 от ЗМВР
на получени данни за извършено дисциплинарно нарушение / сигнала на Главния
прокурор и на прокурор при РП Стара Загора – ТО Казанлък/. В Справката е
констатирано, че след разпита от 31.01.2020г на свидетелката, срокът за
разследване по воденото наказателно производство е удължаван многократно, без
да са давани конкретни указания от страна на наблюдаващия прокурор. На
05.02.2021г Районния прокурор на РП Стара Загора е направил искане за
удължаване на срока, в което е посочено, че до 05.02.2021г не е направено
такова искане от страна на разследващия полицай. С постановление от 09.02.2021г
наблюдаващия прокурор е изискал доклад относно причините за бездействието по
воденото досъдебно производство, несвоевременното изготвяне на предложения за
искане на срок или спиране на същото. В постановлението са дадени и конкретни
указания какви действия да бъдат извършени. Към датата на изготвяне на
справката не е приключило досъдебното производство.
Второто нарушение по ДП
№2843ЗМ-2018/2019г е извършено в периода от 01.06.2020г до 02.11.2021г. Досъдебното производство е образувано на
31.01.2019г, с разпит на свидетел при условията на чл.436 ал.5 от НК. На
01.02.2019г е възложено на М., като за периода от 31.01.2019г до 05.04.2019г са
извършвани процесуално следствени действия, но е искано удължаване на срока за
разследване повече от седем пъти с довода, че предстои получаване на изисканите
справки, оглед на веществени доказателства, разпити на нови свидетели. Повторно
или привличане на обвиняемите, разпит и
предявяване на разследването. На 02.11.2020г М. е отстранена от досъдебното
производство с постановление на Районния прокурор на РП Казанлък и са поискани
писмени обяснения. Като причина за забавянето е посочена работата по други
досъдебни производства, ползване на годишен платен отпуск и отпуски за временна
неработоспособност. По това досъдебно производство след 04.04.2019г, когато е
привлечен обвиняем, М. не е извършвала действия. Събрани са справки от
09.06.2021г и от 10.06.2021г, от които е видно, че възложените на М. досъдебни
производства са общо 60 броя като дежурствата са седем редовно и седем като
резерв, колкото на останалите разследващи полицаи в РУ Казанлък. Визираните две
досъдебни производства нямат фактическа и правна сложност.
Проверката, в хода на която е
установено бездействие, в посочените от ДНО времеви периоди, по двете досъдебни производства е приключила
със Справка №349з01349/29.04.2021г по описа на ОД МВР Стара Загора, с която
служителката, въпреки отправената покана, не се е запознала – не явяването й е
удостоверено с Протокол № 349р-14896/12.05.2021г. Не е дала и обяснения. Със
Заповед №8121К-6941/03.06.2021г комисията е събрала допълнителни доказателства
– справка за натовареността на разследващите полицаи в отдел Разследване,
сектор РУ Казанлък и копия на графиците на времето на разположение, в които е
била включена М. в периода от 01.06.2020г до 09.02.2021г. Изготвена е нова
Справка №349р-18373/14.06.20201г, с която М. е запозната на 15.06.2021г, както
и всички материали от проверката. Връчена й е покана за даване на обяснения и
възражения. На 15.06.2021г материалите
от проверката са изпратени на Министъра на вътрешните работи. С покана от
28.06.2021г ДНО предоставя възможност на М. да бъде изслушана преди решаване на
въпроса за дисциплинарната й отговорност. В определяния срок до 01.07.2021г не
са представени писмени обяснения, за което е съставен протокол. Въпреки това в
заповедта Министъра на вътрешните работи обсъжда дадените от М. обяснения от
19.01.2021г по повод проверка във връзка с отстраняването й с постановление на
прокурора от 02.11.2020г., които приема за оправдание, но не и като осъзнаване
на укоримостта на бездействията й – в тези обяснения,
възпроизведени на стр.6 от оспорената заповед, разследващия полицай е посочила,
че е свидетелите не са се отзовавали на поканите за разпит, обещавали са, но не
са изпълнявали обещанията си, имало е нужда от назначаване на съдебно
психиатрична експертиза на пострадалия по второто досъдебно производство, но
той по данни на жената, с която живее не бил на територията на страната или се
намирал в болницата в град Раднево. За периода на дисциплинарните нарушения
обаче М. не дава обяснения в хода на дисциплинарната проверка. ДНО се позовава на приложените справки за
натовареността за средно 60броя досъдебни производства в това число и бързи,
както и дадени седем дежурства основни и седем на разположение. Следователно
изтичането на сроковете за разследване е без причинно. Тежестта на нарушението
е определена от засегнатите обществени отношения по провеждане на срочно и
резултатно разследване на обективната истина, която да позволи постигане целите
на наказателното преследване. Обстоятелствата,
при които е извършено нарушението –липса на фактическа и правна сложност
/ първото производство е за средна телесна повреда, а второто за отнемане на
МПС с цел неговото използване и впоследствие оставяне без надзор, като и двете
са образувани в условията на неотложност с разпит на свидетел-очевидец. Приета
непредпазливост - самонадеяност като форма и вид вина, като е имала представа
за неправомерното си поведение и неговите последици, но е мислила да ги
предотврати. В справката проверяващия екип е предложил по –тежката форма на
вина – евентуален умисъл, тоест, че с бездействието ще се причини забавяне на
разследванията. Вредите, които са възприети – реално настъпило забавяне на
разследването по двете досъдебни производства и не са проведени указаните от
прокурорите процесуални действия. Обсъдено е цялостното е поведение на
служителя по време на службата му, но спрямо настъпилите вредоносни резултати е
прието, че дисциплинарното наказание следва да бъде наложено след като е
определено такова поотделно за всяко нарушение.
С жалбата се твърди, че ДНО не е обсъдил в
цялост обстоятелствата по извършване на нарушението. Иска от съда да бъде
отменена оспорената заповед.
Ответника Министъра на вътрешните
работи, чрез редовно упълномощен юрисконсулт иска от съда да бъде отхвърлена
жалбата като неоснователна. Счита, че наказанието е наложено в рамките на
сроковете по ЗМВР, включително и тези, които текат от момента на извършване на
нарушението.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена на 29.07.2021г /
стр.511, том ІІ/, в рамките на 14-дневния срок, считано от деня, следващ
16.07.2021г, когато е връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Жалбата е допустима, но разгледана по
същество е неоснователно. На първо място е издадена от компетентен орган по чл.
204 ал.1 от ЗМВР, след проведена проверка на постъпилите от Главния прокурор и
прокурор при РП Стара Загора – ТО Казанлък сигнали за неоправдано забавяне на
наказателно производство / състав на дисциплинарно нарушение по чл.201 ал.1 т.6
ДВ бр. 60 от 2020 в сила от 07.07.2020г, но до тази дата в следната редакция –
системно нарушаване на сроковете или неоправдано забавяне/. Видно от текста на
състава, който е действал до 07.07.2020г и обхваща периода от 01.06.2020г до
07.07.2020г, две са били формите на изпълнително деяние на дисциплинарното
нарушение по чл.15 ал.1 вр. с чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР– системно нарушаване на
сроковете, предвидени в НПК тоест при съобразяване и с определението за
системност по §1 т.22 от ДР на ЗМВР или неоправдано забавяне на наказателно
производство, което имплицитно изисква пропускане на установени от НПК/ЗМВР или
определени от прокурора срокове за действия по разследването, без да е
системно. Неоправдано следва да се разбира като забавяне по вина на
разследващия орган, а не по обективни причини, върху които той няма власт,
точно както и пропускането на сроковете, тъй като по силата на определението за
дисциплинарно нарушение, деянието, което се квалифицира правно като основание
за носене на дисциплинарна отговорност, трябва да е извършено виновно –
изискване за съобразяване с формата на вината е предвидено и като реквизит
относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Следователно разликата между двете форми на неизпълнение на законовите
разпоредби на ЗМВР относно извършване на разследването по реда, условията и в
сроковете по НПК, се състои единствено в обективния елемент „системно“, но без
вредни резултатно и пропускане на сроковете, което е довело до забавяне на
наказателното производство. Всяко виновно пропускане на срокове, което не е
довело до забавяне на наказателното производство, е ненаказуемо след
07.07.2020г. Ето защо с промяната на състава, в сила от 07.07.2020г1 отпада
дисциплинарната отговорност за системното нарушаване на сроковете тоест за поне
три бездействия в рамките на установен срок в продължение на една година, но
ако всяко едно бездействие до 07.07.2020г. в рамките на срок за разследване /
законов или определен от прокурора/, е довело до забавяне на разследването
тоест до удължаване на вече изтекли срокове, по причина поведението на
разследващия полицай, то като осъществяващо втората форма на изпълнително
деяние, което е действала и в периода от 01.06.2020г до 07.07.-2020г, ще бъде
основание за носене на дисциплинарна отговорност. Приложения от ДНО състав като
резултатен в тази втора форма на изпълнително деяние, допуска непредпазливост
като форма на вина и правилно в мотивите на оспорената заповед, предвид липсата
на обективен факт, който да сочи, че служителя е искал или допускал забавянето
на разследването, е прието, че е налице форма на вина непредпазливост. Няма
обективни факти, които да сочат и на какво е разчитал, за да не настъпи
забавяне, след като не са предприети своевременно действия по осигуряване
разпита на свидетелите касателно първото досъдебно производство
2843ЗМ-829/2015г. ДНО обсъжда обясненията на М. по повод проверката, извършена
преди образуване на дисциплинарното производство и дадени по повод искане на
наблюдаващия прокурор като не посочващи оправдателна причина – като такава не е
възприето обяснението, че свидетелите обещават, но не се явяват, като редовно
напускат страната. В Справката от 29.04.2021г е посочено, че след 31.01.2020г,
инспектор М. не е предприела действия по НПК за призоваване на свидетелите
тоест тя бездейства да приложи реда по този нормативен акт, което е нейно
задължение и за това бездействие няма друга причина, освен нейното отношение
към служебните й задължения и съзнателното пропускане на процесуално следствени
действия, което е довело отново до удължаване на сроковете, но без
оправдателна, обективна причина, която да стои вън от волята и поведението на
служителя. Тъкмо той с бездействието си да призове по реда на НПК, да осигури и
чрез принудителното им довеждане за разпит лицата, които трябва да дадат
показания, причинява удължаване на сроковете, а това е резултата по чл.201 ал.1
т.6 – неоправдано забавяне на производството. Не се изисква от състава да
изтече давностния срок и това да причини прекратяване на разследването по
давност, а да се забави – да се
удължават законово установените срокове, по вина на служителя, поради неговото
бездействие. Обясненията по второто досъдебно производство касателно не
извършване на разпит на Караилиев, не са обективирани в документи, обективиращи действия по разследването. Твърди се, че К. на
когото трябва да се назначи съдебно психиатрична експертиза е в болница в град
Раднево, което не е пречка да бъде извършена, но също така и, че е напуснал
страната по данни на жената, с която живее, но няма съставени документи за
предприети действия по призоваване, назначаване на експертиза, изготвяне на
справки от съответните служби, които да са средства за доказване на обективни
факти, оправдаващи забавяне на наказателното производство. Тези разяснения по
състава и конкретното му приложение спрямо обективните бездействия на М. в
посочения период от 01.06.20201г до 02.11.2020 и съответно до 09.02.2021г,
когато все още е била разследващ полицай по досъдебните производства и е могла
в рамките на не изтеклите срокове да извършва процесуални действия по НПК, се
налагат за да се даде отговор не само на наведеното от жалбоподателя основание,
но и да се определи кои са обстоятелствата, които биха могли да доведат до
извод за оправдано забавяне. По първото досъдебно производство е налице
бездействие започнало след 31.01.2020г / разпита на свидетеля А./ и
продължило поне до 09.02.2021г, като на
05.02.2021г наблюдаващия прокурор иска продължаване на сроковете, които са
изтекли на 30.10.2020г, но не е сезиран от разследващия полицай, че изтичат, за
да се направи искане. Този период от време е забавяне на досъдебното
производство по причина, която е изцяло във волята на разследващия полицай,
след като в същия времеви отрязък не са използвани отпуски редовно или за
неработоспособност. По второто досъдебно
производство са правени многократни искания за продължаване на сроковете за
разследване – поне седем с идентични причини, а във времето не са извършвани
действия по НПК. Конкретно след привличане на обвиняем на 04.04.2019г, М. е
правила предложения с идентично съдържание за отправяне на искане от страна на
наблюдаващия прокурор за удължаване на сроковете за разследване, но без да
извърши посочените действия, за които иска удължаване наблюдаващия прокурор.
Следователно М. е бездействала в посочените периоди за съответните досъдебни
производства до отстраняването й от работа по тях. Съответно и РП Казанлък
сигнализира ОД МВР Стара Загора на 02.11.2020г, когато с прокурорско
постановление М. е отстранена от второто досъдебно производство / има
техническа грешка в заповедта/ и предоставя данни за неоправдано забавяне на
разследването. Възложено е досъдебното производство на друг разследващ, който
успява да установи местонахождението на К. и да назначи съответната
психиатрична експертиза като осигури приключване на разследването, като без
значение е факта, че приключва с мнение за прекратяване поради липса на
престъпление. Главното е да не се причинява забавяне на разследването по вина
на разследващите органи, което се осигурява от предвидената дисциплинарна
отговорност и се установява в случая и по двете досъдебни производства, по
които бездействието е започнало още преди визираните периоди в оспорената
заповед -01.06.2020 до 02.11.2020/ за второто досъдебно, когато е отстранена/ и
от 01.06.2020г до 09.02.2021г, когато е установено окончателно забавяне по
второто досъдебно производство. Последните действия по НПК и по двете досъдебни
производства са са извършени на 31.01.2020г с разпита
на А. по първото от 2015г и на
04.04.2019г с привличане на обвиняем по второто от 2019г., като освен множеството
предложения за отправяне на искания за
удължаване по второто досъдебно производство с идентични причини, които не се
отстраняват, друго не е извършвано. Идентично и по първото досъдебно предвид и
обясненията й, че очаква свидетелите да изпълнят дадени по телефон обещания. По
първото досъдебно производство с оглед проверка от ВКП и констатации в нарочен
анализ е установено, че М. неоправдано е довело до провеждането му в период от
повече от пет години. Тези данни в сигнала на прокурорите са потвърдени от
Справка от 29.04.2021г за извършена проверка, която е част от процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание. М.
е запозната с нея и не е упражнила нито правото си на обяснения и възражения,
съответно искания, нито правото да бъде изслушана преди налагане на
дисциплинарното наказание. Спазени са съответно и сроковете за налагането му от
датата на откриване – датата на постъпване на материалите при ДНО – от
15.06.2021г до 08.07.2021г, съответно и наказанието е за бездействие, което не
датира с повече от година от момента на налагане на наказанието. Обективните
данни, имащи значение на обстоятелства по извършване на нарушението, извън съставомерната липсата на процесуално следствени действия –
не призоваване на свидетели и не довеждането им за нуждите на досъдебното
производство от 2015г, съответно не изготвянето на справки за нуждите на
второто досъдебно за местонахождението на К. в болницата в град Раднево и
назначаване на експертиза в изпълнение указанията на прокурора, и изтъкване, че
по данни на жената, с която живее той не е на територията на страната, от
значение е натовареността, на която също се позовава М.. В процесния период са
ползвани 49 дни платен годишен отпуск и три дни за 2021г, а болнични общо 14
дни. За 2020г е работила по общо 85 броя ДП,
в това число и възобновени като е приключила 65 броя досъдебни
производства. От началото на 2020 до 02.2021г г са й възложени 60 досъдебни и
бързи, от които четири досъдебни производства от януари 2021г, когато висящи са
били 25 броя досъдебни производства. За 2020г е приключила 65 броя досъдебни
производства. Тук следва да се каже, че забавянето на наказателното
производство не оставя оперативна самостоятелност на дисциплинарно наказващия
орган, тъй като действия по разследването извън сроковете няма процесуална
годност и не могат да бъдат ценени като годни нито доказателствените средства,
нито да се приемат за допустими възпроизведените, чрез тях доказателствени
факти, а отделни забавянето влече и настъпване на давност по отношение на
наказателното преследване. Ето защо законодателя предоставя инициативата на
наблюдаващия прокурор, който да сезира със сигнал ДНО и по този начин да
осигури дисциплина по отношение на разследващия орган, спрямо който не
разполага с дисциплинарна власт. Оттук и ДНО не може да определи случая като
маловажен, а само да провери дали сигнала съдържа факти, които се квалифицират
като неоправдано забавяне. От общо 12 месеца М. е била три месеца в отпуск
около 60 дни, поради което производствата са средно не повече от девет за десет
месеца за времето от януари 2020г до февруари 2021г. Това не сочи на обективна
физическа невъзможност да се работи в сроковете по НПК. Или общо 85 броя
досъдебни не са на доклад едновременно и е въпрос на организация своевременното
провеждане на разследването.
Спазен е и чл.197 ал.3 т.2 от ЗМВР първо
да се определи по отделно наказанието за всяко едно от едновременно установените
нарушения, а след това да се пристъпи към възможността за определяне на едно
общо наказание, съответно при еднакви наказания, общото да се определи за максимално предвидения от закона срок. По
отношение прилагането на възможността за определяне на едно общо наказание
законодателя си служи с израза „може“, което означава, че ДНО разполага с оперативна самостоятелност за
приложение на чл.197 ал.3 от ЗМВРВ - не е длъжен да определи едно общо
наказание. Върху целесъобразността за налагане на общо наказание, съдебен
контрол по аргумент от чл.169 АПК не е допустим. Съдът проверява дали са налице
основанията за кумулация – едновременно установени дисциплинарни нарушения,
спазено ли е изискването да се определи наказание по отделно за всяко от
нарушенията, материално законосъобразно ли е наложеното общо наказание от
гледна точка на чл.197 ал.3 т.1 и т.2 от ЗМВР с оглед вида и размера на
предвидените наказания тоест дали органа е останал в рамките на целта на
закона, а не и върху преценката му дали следва да я постигне, чрез кумулацията.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.М.М. против Заповед №8121К-8691/08.07.2021г на Министъра на
вътрешните работи.
Решението не подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: