№ 269
гр. Русе, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202130 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н.А. против Наказателно постановление № 38-
0002519/27.08.2021 г., издаден от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Русе, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева
за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.
В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Навеждат се твърдения за допуснати нарушения на чл. 57, ал.
1, т. 5 и 6 от ЗАНН при издаване на наказателно постановление, както и се оспорва
установената в АУАН-а и НП фактическа обстановка. В тази насока се моли
обжалваното наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, не се явява лично,
като се представлява от адв. Д.П., който поддържа изложеното в жалбата и го
доразваива в хода на пледоарията си. Моли наказателното постановление да се отмени
и претендира адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не представя писмено становище.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в
законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от обжалваното
наказателно постановление на 14.09.2021 г., а жалбата е подадена на 21.09.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 28.05.2021 г. свидетелят Г.Д. и Константин Цонев, в качеството им на
служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе,
осъществявали контрол в района на гр. Русе, ГКПП „Дунав мост“, изход на Република
България, за нерегламентиран превоз на пътници.
В тази връзка около 22:40 часа свидетелят Д. спрял за проверка лек автомобил
марка „Опел“, модел Виваро от категория М1, 8+1, с рег. номер Т5560АК, собственост
на Н.А.. При извършената проверка свидетелят Д. констатирал, че в упраляваното от
А. МПС има и още две лица – Н.К. и Д.В.. В хода на извършената проверка свидетелят
Д. снел обяснения на свидетеля В., от които установил, че лицата пътуват за Кралство
Белгия и че свидетелят В. се е договорил с А. да му заплати сумата в размер на 100
евро при пристигането там.
Съобразявайки гореизложеното, служителят на РД „АА“ приел, че с това, че на
28.05.2021 г. Н.А. е извършил обществен превоз на два броя пътници с маршрут на
движение от РБългария за Кралство Белгия без да има издадено заверено копие към
лиценз за Общността, А. е осъществил нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, като в тази
насока му съставил АУАН Серия А-2020 № 290661/28.05.2021 г. АУАН-ът бил връчен
на жалбоподателя, като в него последният не отбелязал, че има възражения. Такива не
били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъществено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 2000 лева
2
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН Серия А-2020 № 290661/28.05.2021 г., НП № 38-
0002519/27.08.2021 г., снети обяснения в хода на административнонаказателната
преписка от свидетеля Д.В., СУМПС и СРМПС на А., 2 бр. справки за МПС, преписи
на лични документи на Н. К. и Д.В., както и гласни доказателства, събрани чрез
разпита на свидетелите Д.В. и Г.Д., които съдът кредитира изцяло.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1
от ЗАвПр – служител на РД „АА“, а НП е издаден компетентен АНО – упълномощен
със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
3
На следващо място съдът приема, че Н.А. е осъществил състава на нарушението
на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността. Тоест, за да е
налице нарушение на горепосочените разпоредба следва в условията на кумулативност
да са налице две предпоставки: 1.) осъществен превоз на пътници (или товари) и 2.) за
превозното средство, чрез което е осъществен превоза, да няма заверено копие към
лиценз на Общността (или за него да няма удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари).
Съгласно легалните дефиниции, уредени в ДР на ЗАвПр, „обществен превоз“ е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство /§1, т. 1 от ДР на ЗАвПр/; „превоз на
пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на
пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага /§1, т. 2 от ДР на ЗАвПр/; и „икономическа облага“ е всяка
икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или
обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му
финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от
безпрепятственото действие на пазарните механизми /§1, т. 56 от ДР на ЗАвПр/.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява по категоричен
начин, че на посочената в АУАН-а и НП дата именно жалбоподателят е бил водач на
МПС, с което е извършвал международен превоз на два броя пътници по направление
Република България Кралство Белгия. По делото не е налице и спор, че процесното
МПС не притежава лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари – лиценз на Общността. От показанията на свидетеля Д.В. и обясненията,
дадени от В. в хода на административнонаказателното производство, се установява, че
при пристигането си на територията на Кралство Белгия В. е следвало да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 100 евро, представляващ възнаграждение за
осъществения превоз на В. и Н.К.. Следва да се отбележи, че за съставомерността на
нарушението е без значение цифровото измерение на сумата, както и дали
нарушителят е реализирал печалба, като е достатъчлно да се да се докаже, че превозът
се извършва срещу на възмездно основание, както се установи и в процесния случай. В
тази насока е и Решение № 326 от 30.11.2021 г., постановено по к.а.н.д. № 316/2021 г.
на Административен съд – Русе.
Съдът счита за неоснователни направените от защита възражения, доколкото от
показанията на свидетеля Д.В. е видно, че сумата в размер на 100 евро е била за
осигуряване на превоза както на В., така и на Н.К., тоест превозът и на двамата е бил
4
на възмездно основание. Без значение за настоящото производство е и от какви
подбуди е бил воден свидетеля В.. Нещо повече, законодателят изрично е посочил, че
избягването на разходи, които обичайно се отчисляват от финанси на водача,
представлява „икономическа облага“, каквото безспорно е плащането на горивото,
превръщайки подобен превоз в „обществен превоз“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на
ЗАвПр.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вината – пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че не притежава изискуемия от закона
документ, но въпреки това извършил превоз на пътници. От събраните по делото
доказателства се установи, че жалбоподателят е бил наясно, че за осъществения превоз
следва да получи парична облага в размер на 100 евро.
Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр предвиждаща административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за
водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари без издадено за моторното превозно средство заверено копие на
лиценз на Общността. Съдът намира, че размерът на санкцията е индивидуализиран
правилно, доколкото същата е определена в абсолютен размер.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11
от ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Конкретните особености на деянието, а именно че се касае за международен превоз на
пътници и броят на пътниците, според настоящия състав също изключва приложението
на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че жалбата следва да се остави без
уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски. Такива не са претендирани от наказващия орган, поради
което и не следва да бъдат присъждани в полза на същия.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0002519/27.08.2021 г.,
5
издаден от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, с
което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на Н. М. АК., с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6