Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260289
гр.Бургас,
30.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 379 по
описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Г.П.С.
с ЕГН: **********, с посочен настоящ адрес: ***, против Наказателно
постановление № */21.10.2020г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна
полиция” – ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 104а, ал.1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание –
„Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно. Бланкетно се заявява, че при издаване на НП са
допуснати нарушения, като се оспорва и компетентността на АНО. Посочва се също,
че мобилният телефон бил използван само при престой на светофар, поради което
не са налице предпоставките на санкционната разпоредба.
В откритото съдебно заседание, в което приключи
разглеждането на делото - жалбоподателката, нередовно призована, не се явява,
като същата не е била намерена на посочения от нея адрес.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката
наказателното постановление е било връчено на жалбоподателката лично на 07.01.2021г.,
а жалбата е депозирана по пощата на 14.01.2021г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 17.09.2020г., около 11.45
часа, св. М.У. и св. Д.К.- мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Бургас, се намирали на светофар на кръстовище на бул. „Демокрация“ и бул.
„Сан Стефано“ в гр. Бургас. Докато изчаквали, от лявата им страна преминал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. №
*, управляван от жалбоподателката. Двамата полицейски служители забелязали, че
жалбоподателката използва мобилен телефон без устройство за свободни ръце,
поради което и решили да я спрат за проверка. Служителите последвали автомобила
на жалбоподателката, която завила наляво по бул. „Демокрация“ в посока ул. „Дунав“, като
продължавала да говори по телефона и след около 50 метра я спрели за проверка.
Бил съставен АУАН с бл. № 777995г.,
като нарушението бил квалифицирано като такова по чл. 104а ЗДвП. Жалбоподателката
подписала акта и получила препис от него без да направи възражения.
Въз основа на АУАН, на 21.10.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което
била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
на чл.
104а ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.4, т. 6 ЗДвП наложил
наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и в
частност от показанията на тримата полицейски служители, които съдът кредитира
изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Настоящият състав не намира никаква причина да не се довери на изложеното от свидетелите.
И двамата логично, безпротиворечиво и убедително изложиха пред съда
последователността на събитията и своите възприятия. Съдът не открива никакви
признаци на заинтересованост или лично отношение от страна на двамата свидетели
към жалбоподателката, поради което и изцяло кредитира изложеното от тях. От
техните показания безспорно се установява, че на процесната дата и час са се намирали
в непосредствена близост до автомобила на жалбоподателката и са успели ясно да
възприемат всички релевантни факти, относими към нейната
административнонаказателна отговорност – това, че същата е управлявала МПС и че
е използвала мобилен телефон без устройство „свободни ръце“.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Противно на
становището на жалбоподателката, настоящият състав счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група
към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 21.10.2020г. е
била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор
„ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон. Вмененото във вина на
жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да
разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество следва да се посочи
следното. По отношение на деянието по т. 1 от НП.
Съгласно чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съответно в
нормата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, е предвидено, че се наказва с глоба от
50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му. В конкретния случай свидетелите заявяват,
че са видели водачът да разговаря по телефона, който държал в ръката си. Това
поведение на жалбоподателката недвусмислено сочи на това, че жалбоподателката е
използвала телефона по предназначението му – за да инициира или приеме
телефонно повикване, като очевидно същата си е служила с него по предназначение,
поради което и издаденото НП следва да се потвърди и в тази му част. Наложеното
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП
- „Глоба” в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не
може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В заключение –
конкретното нарушения не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното деянието не се отличава от обичайните
нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било
незаконосъобразно.
По отношение на
основния довод на жалбоподателката, че използвала телефона само при престой на
светофар следва да се отбележи, че съдът намира същия за недоказан, тъй като от
показанията на свидетелите се установява, че и след потеглянето от светофара те
са наблюдавали водачката, като тя е продължавала да говори по телефона. Дори и
обаче да се сподели този довод, то същият не влияе върху извода за
съставомерност на поведението й. В тази
връзка съдът отчита задължителните указания
на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието
"управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение. Идеята на въведената в ЗДвП забрана за използване на
мобилни телефони е да не се отвлича вниманието на водачите и същите да могат
пълноценно да осъществяват действията по управление на автомобилите чрез
съответните механизми. Възможно е да се направи съответната оценка за степента
на обществена опасност на деянието ако например водачът само е стартирал
двигателя на автомобила, но все още не е потеглил от паркомясто (като на
практика отново е налице управление). В конкретния случай, при споделяне на
фактическата обстановка, изложена в жалбата, би се касаело за кратковременно
спиране на светофар, което безспорно попада в обхвата на понятието управление и
то по начин, който води до извод за наличие на достатъчна степен на обществена
опасност, която да обуслови административнонаказателна отговорност. Това е
така, защото водачите са длъжни по всяко едно време да следят обстановката
около тях, като при престоят на светофар също е възможно да възникнат различни
ситуации. Така например е възможно, поради използването на мобилен телефон при
този престой да не бъде изпълнено задължението по чл. 104 от ЗДвП при
приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение да
освободи достатъчно място на пътното платно. Също така съгласно чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП когато преминаването
на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар, водачът на
пътно превозно средство е длъжен след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването да пропусне пешеходците, които все още
се намират на пешеходната пътека.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че нарушението за което е била санкционирана жалбоподателката е
безспорно доказано, в хода на производството не са били допуснати съществени
нарушения на производствените правила, материалният закон е бил приложен
правилно, а наказанието е законосъобразно индивидуализирано, поради което и
жалбата срещу наказателното постановление следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
*/21.10.2020г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция” –
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 104а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.
183, ал.4, т.6 ЗДвП на Г.П.С. с ЕГН: **********, настоящ адрес: ***, е наложено
наказание – „Глоба” в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.