РЕШЕНИЕ
№ 1277
гр. Плевен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430101019 по описа за 2021 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** против В. Н. В. с ЕГН: **********, в
която се твърди, вземането на ищеца се основава на сключен на 23.11.2018 г.
между *** като кредитор и В. Н. В. като кредитополучател договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ***-***. Излага се, че съгласно договора за усвояване на
револвиращия кредит кредиторът издал на кредитополучателя кредитна карта
***. Минималната месечна погасителна вноска представлявала минималната
месечна сума, която картодържателят следвало да направи до падежа, за да
започне да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят бил длъжен
да я внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не
блокира картата. Револвиращата функционалност предоставяла възможност
на картодържателите да заемат многократно средства от определения им
кредитен лимит посредством предоставената им карта, като изплатените суми
по усвоения кредит били отново на разположение след погасяването им.
1
Картодържателят разполагал с възможността да погасява усвоения кредитен
лимит посредством минимална месечна вноска, а не изцяло. Кредитният
лимит представлявал одобрената от издателя сума, с която се захранвала
картата и до която клиентът имал достъп. Максималният лимит за всеки
клиент се определял индивидуално съобразно предварително зададени
рискови правила, като в настоящия случай максималният кредитен лимит бил
в размер на 1000.00 лева. Използваният кредитен лимит бил сумата, която
кредитополучателят използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от
отпуснатия кредитен лимит. Разполагаемият кредитен лимит представлявал
сумата, която остава на разположение по револвиращия кредит, след като
картодържателят е усвоявал суми по кредита. Картата позволявала чрез нея
да бъде извършвано теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез
терминални устройства и други услуги в страната и чужбина (чл. 2). Съгласно
договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят
дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му. В договора била предвидена възможността
кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари
по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора“ (чл. 3 и чл. 4). Кредиторът издавал месечно извлечение за
осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на
месечното извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят бил
длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от
револвиращ тип били налице две възможности за изпълнение на
задължението: 1). посредством пълно погасяване на усвоения кредит - това
събитие настъпвало, когато картодържателят погасял цялата използвана сума;
2). частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на
минималната месечна вноска или по-голям, но без да е погасена пълната сума
по задължението. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща
на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не било основание за неплащане на
погасителна вноска (чл. 12). Месечни погасителни вноски се правели до 1-во
число на месеца, следващ издаването на извлечението. За използването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му (чл. 14).
2
ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни
вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на
договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят
заплащал и таксите предвидени в тарифата. В чл. 16 от договора било
предвидено, че кредиторът имал право да блокира кредитната карта по
собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на
валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски. Чрез функционалността „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора“ кредитополучателят изплащал
избраната от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния
лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да
чака за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.
Твърди се, че на 23.11.2018 г. ответникът се възползвал от предвидената
в чл. 4 от договора възможност и било извършено усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на
усвояването *** за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност
в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“
за срок от 8 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до
01.08.2019 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на
месечените погасителни вноски. Договорено било кредитът за стоки и услуги
да бъде изплатен на 8 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 105.72
лева. За ползването на услугата по чл. 4 от договора бил договорен ГЛП и
ГПР в размер, посочен на страница 1 от процесния договор в поле
„Параметри и условия“, като била посочена и общата стойност на
плащанията. Падежът по кредита бил на всяко 1-во число от месеца и тогава
се дължала фиксираната месечна вноска, определена по него. В случай, че
кредитополучателят не направел плащане на тази вноска на съответния
падеж, тя трябвало да бъде удържана от лимита на кредитната карта и
олихвена. Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по
стоковия кредит се трансферирала от разполагаемия лимит - трансакцията се
олихвявала от деня на извършването й с годишен лихвен процент, както
тегленето на суми на банкомат.
След усвояването на суми по кредитната карта, за кредитополучателя
3
възниквало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Твърди се, че ответника В.В. преустановил редовното обслужване на
револвиращия потребителски кредит на 01.04.2019 г., към която дата било
последното плащане по заема. Навеждат се доводи, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора
надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на
09.09.2019г. на длъжникът била изпратена покана за доброволно изпълнение,
с която кредитът бил обявен за изискуем.
Сочи се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното
задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника бил в общ
размер на 753.73 лева, като на 01.04.2019г. кредитополучателят преустановил
обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана и от
страна на кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -Плевен за
следните дължими суми по процесния договор: 690.86 лева - главница; 20.87
лева - възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019 г. до 05/09/2019
година; 42.00 лева - мораторна лихва за периода от 05/09/2019 г. до
27.05.2020 г.; законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението
за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Сочи се, че кредитора претендирал вземанията си по реда на чл.410 от
ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.***. по описа на ПлРС била
издадена Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
били дадени указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените
обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви
установителен иск за съществуване на процесните вземания.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
4
решение, с което да се за признаване за установено спрямо ответника, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение: 690.86 лева - главница; 20.87 лева –
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019 г. до 05.09.2019 година; 42.00
лева - мораторна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 27.05.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителен иск за
горните суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът В. Н. В., чрез особения представител адв.К.Д. е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който исковите претенции се
оспорват. Оспорва процесния договор за кредит като несъответстващ на
разпоредбата на чл. 5, ал.4 ЗПК/ редакция ДВ бр.20/6.03.2018 г. - липсвал
стандартен формуляр по смисъла на чл. 5, ал.2 ЗПК и в договора липсвали
данни кое било лицето, което го е подписало за кредитор и разполагало ли е
същото с представителна власт. Оспорва твърдението, че кредитополучателя
бил получил кредитна карта от ищеца и се разпоредил със средства, получени
от него под формата на кредит. Оспорва автентичността на приложената към
ИМ обратна разписка от 03.12.2018. г., обозначена като електронно изявление
на ***. Сочи, че в документа се съдържали данни само за подател, получател
и номер на пратка без никаква яснота какво е съдържанието на пратката.
Навеждат се доводи за недействителност на процесния договор за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, т.к. не съответствал на изискванията на чл.
10, ал.1 ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7, 8, 9, 9а, 10 и т. 11 ЗПК.
Сочи се, че процесния договор не отговарял на изискванията на чл.10,
ал.1 от ЗПК, с оглед липсата на описани по ясен и разбираем начин елементи
от договора и нечетимост на същия. На стр. 1 в част Параметри и условия
5
била посочена абсолютна стойност на лихвен процент 9,95%, но липсвало
изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целия срок или е
променлив, нямало информация за базата, върху която се начислявал и дали
се определял върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
В договора не бил посочен общия размер на дължимата възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи
проверка дали посочената лихва отговаря на действително прилаганата от
кредитора лихва. Липсвали процедури за промяна на лихвения процент, като
в чл.15 от договора била предвидена възможност за кредитора ежемесечно
едностранно да преразглежда размера на лихвата. Сочи се, че клаузата по чл.
15 от договора била неравноправна. В договора не се съдържали условия,
регламентиращи методиката, по която банката можела едностранно да
променя лихвата всеки месец. Не се съдържал алгоритъм и правила, по които
базовия лихвен процент да бъде променен, респ. липсвало правило за
обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменение на
стойностите на факторите, които биха били основание за промяна. На стр. 7
от договора в приложение в табличен вид били посочени данни за лихвен
процент в размер 35 %, при което била налице неравноправна клауза, с оглед
противоречието й с добрите нрави. При това се обосновава, че в процесния
договор не бил посочен размер на възнаградителната лихва в лева и начин на
изчисляването й по смисъла на чл. 11,ал.1,т. 9 и 9а ЗПК, което водело до
недействителност на договора.
Сочи се, че в процесния договор била посочена абсолютна стойност на
ГПР на стр. 1 в размер 10,42%, а на стр. 7- 44,90%. При това ответника
релевира възражение за нищожност на клаузата относно ГПР, поради
противоречие с добрите нрави - неадекватно и икономически необосновано
завишение на размера на ГПР. Различните стойности съставлявали липса на
ясна информация за разходите във връзка с кредита, а това съставлявало
пречка за направа на информиран и икономически обоснован избор за
кредитополучателя дали да сключи договора. Отделно от това била нарушена
разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Освен че бил посочен с различни
размери, по отношение на ГПР липсвало уточнение какви точно разходи били
включени при формирането му. По този начин потребителят бил поставен в
невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на
ползвания финансов продукт. Единствено посочване на цифрово изражение
6
не било достагьчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Навеждат се доводи за недействителност на процесния договор и
поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК. Липсвала разбираема
информация с погасителните вноски с размер 105,72 лв. какви компоненти от
задължението се заплащали - главница, лихва, застраховки, такси и др.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС,
поради което са допустими.
От представения препис на Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №***-*** от
23.11.2018г., сключен между страните в настоящото производство, се
установява, че по силата на същия е било постигнато съгласие за
предоставяне на револвиращ кредит от ищцовата банка в полза на ответника
в размер на 1 000лв. при посочени в съглашението елементи на
правоотношението. Посочено е, че кредиторът издава на кредитополучателя
кредитна карта ***. Лихвеният процент е бил определен на 35%, а ГПР на
44,90%. Определени са минимални погасителни вноски в зависимост от
усвоения кредитен лимит.
Предвидено е в чл.3 и чл.4 от договора, че кредитополучателят може да
се възползва от услугите „Превод на пари по сметка” и „Покупка на
изплащане в мрежата на търговски партньори на кредитора”.
Установява се, че на 23.11.2018г. страните са подписали и съглашението
си, касаещо усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по
горепосочения револвиращ кредит с №***. В него е отразена цена на описана
закупена стока климатик – 746,10лв. и застраховка „Сигурност на
плащанията“ в размер на 67,15лв. Видно е, че лихвения процент относно така
усвоения кредит е бил определен на 9,95%, а годишния процент на разходите
е посочен на 10,42%.
Общо размерът на усвоената сума е посочен на 813,25лв., в това число
цена на стоката – 746,10лв. и стойност на застрахователната премия – 67,15лв.
7
Общият размер на плащанията е определен на 845,76лв., при което
договорната лихва се изчислява на 32,51лв.
Според обективираното в съдържащия се в текста на това съглашение
погасителен план, кредитополучателя се е задължил да върне предоставената
му в заем сума на 8 равни месечни погасителни вноски – всяка в размер на
105,72лв., за периода от 01.01.2019г. до 01.08.2019г. Към представения по
делото оригинал на това съглашение се съдържа и издадената от търговеца за
закупения климатик фактура от 23.11.2018г., която е подписана от ответника
като получател.
Видно е от обективираното в процесния договор, част
„Удостоверявания”, че кредитополучателя е декларирал с подписа си, че е
получил от кредитодателя преддоговорна информация в съответствие със
ЗПК, както и приложимите Общи условия. По делото е представено като част
от кредитното досие и Приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК.
От представения в оригинал Сертификат за застраховка „Защита на
плащанията Плюс”, № ***-*** от ***(на л.74 – л. 78) се установява и
сключване между ответника и *** договор по застраховка „Закрила на
плащанията Плюс” по посочени застрахователни рискове – смърт,
инвалидизация, продължителни болнични, безработица, хоспитализация над
определен брой дни, както и защита на стоката.
По делото е представено от ищеца писмено копие от електронно
изявление за връчване № ***за установяване предаване на ответника на
кредитната карта, като пластмасова карта, съдържаща необходимата
електронна информация. Ответникът е заявил, чрез особения представител
оспорване на подписа, съдържащ се в документа за получател, както и
оспорване на факта, че с него е било удостоверено получаване на кредитната
карта.
В о.с.з. на 29.09.2021г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. От него се установяват следните
обстоятелства: Установява се, че на датата на сключване на съглашението
между страните – *** е била активирана предоставената на
кредитополучателя кредитна карта. При това ответника се е възползвал от
предвидената в чл.4 от Договора услуга - „Покупка на изплащане в мрежата
на търговски партньори на кредитора” и е било извършено усвояване на сума
8
от кредитния лимит, чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращ кредит с код на усвояването ***-***, за закупуването на
климатик от ***. Усвоена е била сума в размер на 813,25лв., в това число цена
на закупената стока от 746,10лв. и застрахователна премия от 67,15лв.
Установява се също така, че са били извършени две плащания за погасяване
на задължението – на 28.12.2018г. и 23.02.2019г. в размер на по 105,72лв. Със
сумите са били погасени част от главницата – в размер на 196,95лв. и част от
договорната лихва – в размер на 14,49лв., съставляващи първите две вноски
по погасителния план. Видно е от експертното заключение, че върху
усвоената и непогасена главница е била начислявана месечна лихва по
договора за кредитна карта в размер на 2,91% на обща стойност за периода от
49,41лв. Установява се още, че към 15.08.2019г. непогасените задължения на
ответника по процесното съглашение се изчисляват в следните размери:
остатък от усвоена главница за покупка на стоки от „***” в размер на
616,30лв.; непогасена договорна лихва по погасителен план в размер на
18,02лв. и начислена договорна лихва по договора за кредитна карта за
периода от 16.03.2019г. до 15.08.2019г. в размер на 49,41лв. или общ размер
на уговорени възнаградителни лихви – 67,43лв.; такси за обслужване на
кредитна карта в размер на 45,52лв. и лихва за забава върху сумата от
616,30лв. за периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г. в размер на 45,52лв.
Обсъденото експертно заключение не е оспорено от страните и се
възприема от съда като обективно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между
ответника, в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество, в
качеството на кредитодател, е възникнало облигационно правоотношение по
сключен между тях Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №***-*** от 23.11.2018г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не му е
била предоставена необходимата информация по чл.5, ал.2 от ЗПК, т.к.
получаването й е било изрично декларирано от него с подписа му при
сключване на договора, в който това е изрично удостоверено.
От приложения в оригинал, подписан от страните договор се
9
установява, че е в четлив вид и очевидно е изписан на шрифт не по-малък от
12. Поради това неоснователно е и възражението за нечетимост на
съглашението.
Установи се, че при усвояване на процесната сума по сключения
договор със закупуването на стока от търговец, страните са уредили
конкретен размер на възнаградителна лихва за ползване на тази сума,
определен на 9,95% и възлизащ на 32,51лв. за целия срок на договора,
разпределен за плащане с отделните уговорени погасителни вноски. Установи
се от заключението на вещото лице, че този размер не е изменян едностранно
от кредитора, поради което неотносими са възраженията за липса на ясно
разписан начин за подобно изменение. В същото време стана ясно от
експертното заключение, че начислената договорна лихва в съответствие с
разпоредбата от договора за предоставяне на револвиращ кредит – определена
на 35%, се изчислява в размер на 49,41лв., но не е претендирана от ищеца в
настоящото производство в този размер. Търсената лихва от 20,87лв.
надвишава незначително непогасената част от договорната лихва, която е
била уговорена във връзка с усвоената сума за закупуване на стока и
определена на 9,95% и е под трикратния размер на законната лихва за същия
период. При тези обстоятелства, съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, касаещи претендираната договорна лихва.
Съдът счита, че неоснователно е и възражението за нищожност на
процесния договор на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване
изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от същия Закон, с оглед липсата на ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите.
Разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК регламентира, че при сключване на
договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита,
включващ по арг. от чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая е посочено в процесния
договор какъв е размера на годишният процент на разходите по кредита, като
последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Въпреки, че в клаузите на съглашението между страните не е
10
посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране
размера на годишния процент на разходите при сключване на договора,
последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът счита, че
може да се установи съдържанието на включените разходи посредством
тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. По тези съображения
съдът намира, че при сключване на процесния договор за кредит не е било
допуснато соченото от ищеца нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В същото време ГПР не надхвърля максимално допустимия размер по
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
нищожност на процесния договор, поради неспазване изискването на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, т.к. не било ясно каква част от главница и договорна лихва
включвали погасителните вноски. Процесният договор съдържа
необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и
Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква
част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл
е и даденото от Съдът на Европейския съюз в Решение по дело С-42/15
тълкуване на норми от Директива 2008/48/ЕО.
С оглед приетите за неоснователни възражения на ответника за
нищожност на процесния договор, съдът приема, че всяка от страните по него
дължи изпълнение на поетите задължения.
Съдът намира, че за решаване на настоящия спор е ирелевантно дали
11
кредитната карта по процесния договор като пластика, съдържаща
съответната информация, е била връчена на ответника с приложеното по
делото електронно изявление от 03.12.2018г. Това е така, т.к. се установи от
приложения договор между страните и експертното заключение, че още в
деня на подписване на съглашението кредитополучателя се е възползвал от
предвидената в чл.4 от Договора услуга - „Покупка на изплащане в мрежата
на търговски партньори на кредитора” и е било извършено усвояване на сума
от кредитния лимит, чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращ кредит с код на усвояването ***-*** за закупуването на
климатик от ***. Установи се, че още същата дата – 23.11.2018г., е била
усвоена сума в размер на 813,25лв., в това число цена на закупената стока от
746,10лв. и застрахователна премия от 67,15лв. От приложеното копие на
издадената от търговеца фактура, подписана от ответника, стана ясно, че е
получил стоката, а от представения Сертификат за застраховка „Закрила на
плащанията Плюс” се установи, че е подписал договор със застрахователя, в
каквато връзка е бил предоставен кредит за плащане на застрахователната
премия.
Както стана ясно от заключението на вещото лице, всички
претендирани от ищеца суми са за неплатения остатък от платената цена на
закупената стока и финансираното плащане на застрахователна премия,
съгласно уговорките за размер на подлежаща на връщане главница, договорна
лихва и падеж на отделните вноски, регламентирани в подписаното изрично
съглашение в тази насока от 23.11.2018г.
Не се установи ответника да е усвоявал суми посредством кредитна
карта след 23.11.2018г. и не се претендират в настоящото производство
такива. Поради това не е необходимо и изследване на въпроса дали
кредитната карта като пластика е била физически получена от ответника на
03.12.2018г.
Предвид горното и с оглед установеното от експертното заключение, че
кредитополучателя е заплатил на кредитора единствено суми в общ размер на
211,40лв. и са останали непогасени главница в размер на 616,30лв.,
възнаградителна лихва в размер на 67,43лв., такси за обслужване на кредитна
карта в размер на 28лв. и лихва за забава за процесния период в размер на
45,42лв., съдът счита, че основателни се явяват следните претенции на ищеца
12
– за сумата от 616,30лв., представляваща непогасена главница; за сумата от
20,87лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019г.
до 05.09.2019г. и за сумата от 42лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г. и като такива следва да
бъдат уважени. Неоснователна се явява претенцията за главница над сумата
от 616,36лв. до пълния претендиран размер от 690,86лв. и като такава следва
да се отхвърли.
По въпроса за разноските: В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. или общо разноски в размер на 75лв.
Съразмерно частта от вземанията, за които се установи, че са съществували
към момента на депозиране на заявлението, ответника дължи съразмерно на
тях част от направените в заповедното производство разноски – в размер на
67,50лв.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 125лв., за особен представител в размер на 300лв., за вещо лице в
размер на 220в. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП
или общо 745лв. Съразмерно уважената част от исковите претенции,
ответника дължи част разноски в размер на 670,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
В. Н. В. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми :
сумата от 616,30лв., представляваща главница, сумата от 20,87лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019г. до
05.09.2019г. и сумата от 42,00лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
29.05.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.06.2020г. по
ч.гр.д.***. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
13
над сумата от 616,30лв. до пълния претендиран размер от 690,86лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. Н. В. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от 67,50лв.,
представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№*** по
описа на ПлРС и сумата от 670,50лв., представляваща разноски за исковото
производство, съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14