Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019
гр. Първомай, 27.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 598 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът В.И.Х., ЕГН: **********, с
адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.В.К. и адв. П.К.К.,
вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно
дружество „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от Н. Д. Ч. и И. И. Г.в качеството на Изпълнителни директори и
по процесуално пълномощие от юрисконсулт Б.В.А., да му заплати по банкова
сметка ***: *** „У. Б.” АД, сумата от 20 000, 00 (двадесет
хиляди) лева, представляваща част от застрахователно обезщетение в пълен размер
от 30 000, 00 (тридесет хиляди) лева по договор за застраховка „Г. О.“,
сключена с ответното дружество със Застрахователна полица № *****, валидна от 28.06.2015 г. до 27.06.2016 г., за претърпени неимуществени
вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.02.2016 г. в гр. Пловдив на
кръстовището на бул. „С. П.“ и бул. „О.“ между лек автомобил марка и модел
„М.” с рег.
№ **** и лек автомобил марка „М.” с рег. № ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 22.02.2016 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Излагат се фактически твърдения, че на 22.02.2016
г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „С. П.“ и бул. „О.“ при
управление на лек автомобил марка и модел „М.” с рег. № **** А. Д. М., чиято Г. О. била обект на застрахователна закрила
при ответното дружество по сключен с него договор за застраховка „Г. О.“ по Застрахователна полица № *****, валидна от 28.06.2015 г. до 27.06.2016 г., виновно нарушил правилата, регламентирани в
Закона за движението по пътищата, като не спазил знак „Б1“, блъснал движещия се
по път с предимство лек автомобил марка „М.” с рег. № *** и
причинил на водача му в лицето на ищеца счупване на три ребра. Вследствие на така нанесената му телесна повреда
пострадалият претърпял болки, страдания и значителни неудобства, изразяващи се
в затруднения при движение, дишане, къпане, обличане, обуване и спане.
С влязло в сила Наказателно
постановление № *****г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при Областна
дирекция на МВР – Пловдив А. М.бил санкциониран за предизвиканото от него
пътнотранспортно произшествие с административно наказание „Глоба“ в размер на
100, 00 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № ****г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник застъпва
становище за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне. Оспорва
наличието на виновно поведение на застрахования водач за причиняване на
злополуката, твърдения й механизъм и доказателствената стойност на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 22.02.2016 г. Излага доводи, че
обезщетението се претендира в прекомерно завишен размер, който не е определен в
съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Алтернативно противопоставя
възражение за съпричинявне на инцидента от страна на ищеца, тъй като по време
на настъпването му същият е управлявал моторното превозно средство без
обезопасителен колан в разрез с нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗЗдП, и в този
смисъл на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД пледира за намаляване размера на
дължимото се обезщетение. Отделно от горното, изтъква, че отговорност за
заплащане на лихва за просрочие носи единствено самият делинквент, а тази на
застрахователя е отпаднала поради допусната забава на кредитора, който не е
посочил банкова сметка ***, както и че въпросното акцесорно вземане е погасено
по давност.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез
пълномощника си поддържа исковете, подробни съображения в подкрепа на които
излага и в писмена защита, а редовно призовано, ответното дружество не се
представлява.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз
основа на Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали
лица (л. 17), съставен на 22.02.2016 г. от полицейски орган при Сектор „Пътна
полиция“ (ПП) при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив, заключението на назначената съдебно-автотехническа
експертиза (л. 95 – л. 100) и Справка, изотвена от базата данни на Гаранционен
фонд (л. 10), се изяснява, че около 07:10 часа на 22.02.2016 г. в гр. Пловдив А. Д. М., ЕГН: **********,
чиято Г. О. била обект на застрахователна закрила при ответното дружество по сключен
с него Договор за застраховка „Г. О.“ по Застрахователна полица № *****, валидна от 28.06.2015
г. до 27.06.2016 г., управлявал собствения си специален автомобил марка и модел „М.” с рег. № **** по бул. „С. П.“ от запад на изток, а междувременно
ищецът – своя лек автомобил марка и модел „М. П.” с рег. № *** по бул. „О.“ от север на юг. При едновременното им навлизане в кръстовището между
двете пътища съответно – първия водач при предписанието на пътен знак „Б1”, а втория – на знак „Б3”, помежду им последвал сблъсък в предната
част на превозното средство с рег. № ****
и в дясната на това с рег. № ***. Посетилият мястото на злополуката полицейски
служител удостоверил в гореспоменатия протокол констатации за видими материални
щети по автомобилите и фрактура
на пета кост вдясно на ищеца.
С Наказателно
постановление № ****г. (л. 9), издадено от Началника на Сектор „ПП “ при ОД на
МВР – Пловдив, влязло в сила на 06.04.2016 г., водачът А. М.бил санкциониран с
глоба за нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
В хода на
съдебното дирене в качеството на свидетел е разпитана съпругата на ищеца В. П.
Х.. Поради възможната й заинтересованост от изхода на спора предвид близкото й
родство с посочилата я страна показанията й се преценят в съответствие с
предписанието на чл. 172 от ГПК и тъй като конкретно, логично и обективно
възпроизвеждат непосредствените й възприятия относно релевантните факти и кореспондират
с останалите доказателствени източници, следва да се кридитират.
Същата сочи,
че след катастрофата съпругът й бил транспортиран от децата си до Центъра за спешна медицинска помощ –
Пловдив, прегледът му в който, отразен във Фиш за спешна медицинска помощ рег.
№ ****г. (л. 11), установил контузия на гръдния кош. По-късно на същия ден се
подложил на образно-диагностично изследване амбул. № ****г. (л. 12 – л. 14) в Отделение
по образна диагностика в ДКЦ „П.” ООД – Пловдив, което показало фрактура
на петата му кост вдясно по задната повърхност на реброто, дислокация под ъгъл.
След
като получил медицински препоръки да се въздържа от движения и да надува балони
с цел разширяване на белите дробове,
пострадалият се върнал в дома си, като изпитвал силна болка, трудно дишал и бил
объркан. В следващите двадесет и два дни не можел да легне, да се навежда и
обръща, а и да се къпе сам, за което близките му помагали. Седял по цял ден и
спял на стол до маса, на която върху възглавница подпирал главата си, но по
време на сън се стряскал и събуждал. Изправял се и се придвижвал бавно.
Оплаквал се от остра болка и задушаване. На двадесет и третия ден се почувствал
по-добре, като от тогава започнал да става и да ходи, но избягвал резки
движения, а от тридесетия – и да се къпе сам, макар и със затруднения. След злополуката
ищецът, който се отличавал като жизнерадостен, позитивен и приказлив човек,
станал по-мълчалив, а в продължение на три месеца от нейното настъпване се боял
да шофира. И досега през зимата все още чувствал болки в областта на травмата.
Месец след
случилото се се консултирал с лекар, който му предписал оперативна намеса, но
поради опасения от повтаряне на негативните усещания не предприел такава.
Автотехническата
експертиза определя като основна причина за произшествието навлизането на
специалния автомобил в кръстовището, без да пропусне ползващия се с предимство автомобил
на ищеца, който при хипотетично движение с разрешената в злополучната зона
скорост 30 км/ч е бил в невъзможност да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране.
Изслушаната
в хода на съдебното дирене съдебномедицинска експертиза (л. 84 – л. 86) заключава,
че вследствие на процесния пътен инцидент на пострадалия е причинено счупване
на пето ребро вдясно по задна повърхност с дислокация (разместване),
възстановяването на което не се нуждае от специално лечение и обичайно трае
по-малко от 30 дни, и че субективните му преживявания, описани в исковата молба,
съответстват на типичните при подобни наранявания. Анализирайки механизма на
травмиране, вещото лице формира извод, че в момента на вредоносния удар ищецът
е носил предпазен колан в автомобилното купе.
Сезиран от последния
с Претенция вх. № 1424/07.03.2016 г. за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени от катастрофичното събитие неимуществени и
имуществени вреди, ответникът го уведомил с Писмо изх. № П00584/05.07.2016 г.
(л. 16) за отказа си да я удовлетвори, тъй като представените доказателства не са
достатъчни за уважаването й.
При така очертаните
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Предявеният
иск черпи материалноправното
си основание от нормата на чл. 432, ал.
1 от КЗ, която регламентира правото на увреденото лице да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Г. О.” при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За
съдебното му упражняване чл. 498, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КЗ въвежда особена
абсолютна процесуална предпоставка – отправена писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ, по
която застрахователят не плати в предвидения в чл. 496 от КЗ за окончателно произнасяне по нея тримесечния
срок от заявяването й, откаже обезщетение или правоимащият не е съгласен
с размера на определеното или изплатеното такова.
В конкретния
случай на 07.03.2016 г. ищецът е отправил до ответника писмено искане за застрахователна
обезвреда на понесените вследствие на злополуката неимуществени вреди, което е
оставено без уважение с изпратеното му след края на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ Писмо изх. № П00584/05.07.2016
г. (л. 16). Казаното изпълва горевизираните условия за допустимост на търсената
съдебна защита.
Процесното
притезание се основава на договор за задължителна застраховка „Г. О.” на
автомобилистите, по силата
на който в съответствие с чл. 477, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1, чл.
493, ал. 1 и чл. 343, ал. 1 от КЗ застрахователят се задължава срещу премия да
покрие в границите на договорената застрахователна сума (лимит на отговорност)
по смисъла на чл. 346 от КЗ, чийто минимум е утвърден в чл. 492 от КЗ,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица,
включително пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, имуществени и неимуществени вреди, разбирани от §1, т. 5 от ДР на КЗ като неблагоприятни промени
чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права,
телесна цялост, здраве и психическо състояние, които са пряко и непосредствено
свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Специалната уредба на въпросната застраховка е поместена в Глава четиридесет и седма на КЗ, а по препращане
от чл. 505 от КЗ, доколкото друго не е предвидено в Дял втори от КЗ, за нея се
прилагат Глави четиридесет и първа, четиридесет и четвърта и четиридесет и пета
от КЗ, както и общият регламент на Дял първи от КЗ.
Застрахователното съглашение се регулира от КЗ, според чл. 344, ал.
1, изр. 1 от който се оформя писмено като застрахователна полица или друг писмен акт, а при празнина
чл. 343, ал. 2 от КЗ препраща към общите правила на Търговския закон и на ЗЗД.
С оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от тази на застрахования делинквент при
регламента на чл. 154, ал. 1 от ГПК успешното провеждане на прекия иск по чл.
432, ал. 1 от КЗ е предпоставено от пълно доказване от ищеца: че е сключил с
ответника застрахователен договор по застраховка „Г. О.” на автомобилистите и че
се е осъществило застрахователно събитие, което по разума на §1 т. 4 от ДР на
ЗК означава реализиране на покрития риск в
периода на застрахователното покритие и което при обсъждания
застрахователен продукт се идентифицира с юридическия факт на извършено от
застрахования непозволено увреждане при
управление на моторното превозно средство, пораждащо според чл. 45 ал. 1
от ЗЗД в негова тежест задължение да поправи
вредите, които виновно е нанесъл другиму.
Доказателствата по делото легитимират ответника
като застраховател, обвързан към датата на процесното пътнотранспортно
произшествие от материализирано в изискуемия се от чл. 344, ал. 1 от КЗ формат на Полица № *****, валидна от 28.06.2015
г. до 27.06.2016 г., застрахователно съглашение за задължителна
застраховка „Г. О.” на автомобилистите, касаещо лек автомобил марка и модел „М.” с рег. № ****.
Чл. 477, ал.
2 от КЗ припознава в качеството на „застрахован” собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което осъществява
фактически действия по управлението или ползването му на законно основание.
Следователно по време на инцидента гражданската отговорност на водача и
притежател на лек автомобил
марка и модел „М.” с рег. № **** се е ползвала от застрахователната закрила на ответното
дружество.
Доказани в кумулативна пълнота са и условията на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД: противоправно деяние, вреда, причинна връзка
помежду им и вина на дееца.
Сред
доказателствените материали фигурира Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица от
22.02.2016 г. (л. 17), който, бидейки съставен при посещение на място от контролен полицейски орган на Министерството на
вътрешните работи в кръга на службата му съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния
фонд (с настоящо заглавие Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд) по образеца на Приложение № 2 към чл. 4 от същия нормативен
акт, се характеризира с атрибутите на официален
свидетелстващ документ. По правилото на чл. 179, ал. 1 от ГПК същият се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила относно извършените от и
пред неговия автор действия и изявления и в частност непосредствено възприетите
от него факти, относими към механизма на злополуката – индивидуализацията на
участниците и катастрофиралите автомобили, завареното им местоположение,
видимото им увреждане, пътните знаци и маркировката на местопроизшествието,
представените документи, взетите проби за наркотични вещества и алкохол и резултатите от тях (в този смисъл Решение №
11/24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2653/2018 г., ІV г. о., Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1506/2013 г., І т. о., Решение № 85/28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008
г. , II т. о., Решение № 24/10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., Решение № 73/22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г. , I т. о., Решение № 98/25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о.). Автентичността на протокола и документираните в съдържанието му преки
наблюдения на неговия съставител относно заварената фактическа обстановка не се
оспорват, поради което се оценя като достоверен източник на данни за нея. Въз
основа на тях задълбочено, всестранно
и професионално е изготвена съдебно-техническа
експертиза, която се кредитира от съдебния състав и му позволява да
приеме, че на 22.02.2016 г. на
кръстовището на бул. „С. П.“ и бул. „О.” в гр. Пловдив
при управление на специален автомобил
марка и модел „М.” с рег. № **** А. Д. М., ЕГН: **********, виновно – с оглед неопроверганата
презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
не е спазил пътен знак „Б1” да пропусне движещия се по път, сигнализиран със знак „Б3“ като такъв с
предимство, лек автомобил
марка и модел „М. П.” с рег. № ***, управляван от ищеца, и го блъснал. Според заключението на назначената съдебномедицинска
експертиза, което, като обективно,
пълно и компетентно, също се възприема, вследствие на удара на последния е било причинено счупване на пето ребро вдясно по задна повърхност
с дислокация (разместване).
Като последица от нараняването той е претърпял негативни психо-физически
преживявания, изразяващи в телесни болки и страдания в областта на гръдния кош,
затруднения при дишане и двигателни такива, произтичащите от тях дискомфорт, невъзможност
за самообслужване и потребност от чужда помощ в ежедневието, стрес, смущения на
съня, страх от шофиране и душевно неразположение.
Безспорен е и неправомерният характер на поведението
на автомобилиста М., който е предизвикал катастрофата, като е навлязъл в
кръстовището, пренебрегвайки предписанието на пътен знак „Б1” и на чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. От субективна страна проявената от дееца вина
по отношение на вредоносния акт се презумира от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Гореизложеното обосновава
становище, че правната сфера на ответното
дружество е обременена с ангажимент да заплати на ищеца до лимита на
застрахователната сума обезщетение за
причинените му от застрахования водач нематериални вреди в размер, който по указанието
на чл. 52 от ЗЗД се детерминира по справедливост.
За да удовлетвори посочения критерий, преценката на съда се ръководи от конкретните
фактически положения досежно тежестта, характера, броя, продължителността и
интензитета на отрицателните въздействия върху личността на потърпевшия и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увредата.
В контакста на горното е от значение, че към датата на злополучното
събитие ищецът е бил на петдесет и три години, с некомпрометиран здравен статус
и с нормална физическа активност, доколкото сведения в противната насока не са събрани.
Процесът на възстановяването му е преминал с обичайната по експерното мнение
продължителност в рамките на месец изцяло в домашна среда без необходимост и провеждане
на спецално лечение и е приключил с пълно
оздравяване.
След като обсъди всички
психически и физически поражения и степента на проявлението им при ищеца и взе
предвид икономическите условия към момента на деликта, съдът е мотивиран
да счете за справедлив паричен еквивалент на засегнатите
му неимуществени блага сумата от 6 000, 00
лева.
Липсва основанието на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за редукция на обезщетението, тъй като твърдението на ответната страна за каузален принос на потърпевшия за настъпване на вредите е категорично опровергано от съдебномедицинската експертиза, която убедително аргументира извода, че към момента на удара е носил предпазен колан.
Чл. 493, ал. 2, т.
5 от КЗ включва в застрахователното покритие по задължителна застраховка „Г. О.”
на автомобилистите и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – а именно тези за забава, за които застрахованият отговаря пред увреденото
лице при режима на ал. 3 на същия член, т. е. считано от най-ранната от датите:
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
или на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице.
Следователно по действащия КЗ на застрахователно
обезщетяване подлежи и закъснението на делинквента, но не от датата на деянието,
откогато последният е в просрочие по аргумент от чл. 84, ал. 3 от КЗ, а от деня
по чл. 429, ал. 3 от КЗ (в този смисъл Решение № 128/04.02.2020
г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., т. о.).
Съгласно
чл. 497,
ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законна лихва и за собствената си забава, ако в рамките на трите месеца по чл.
496, ал. 1 от КЗ не го е фиксирал и изплатил, считано от по-ранната от двете
дати, на които изтича срока:
т. 1. от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ – за установяване на основанието
и размера на претенцията, и т. 2. по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен когато увреденото лице не
е представило доказателтвата, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Разпоредбата на чл. 497, ал. 1
от КЗ е специална, поради което непредставянето
от ищеца на пълни и точни данни за банковата му сметка, както изисква чл. 380,
ал. 1, изр. 2 от КЗ, не води до прилагане на ал.
3 от чл. 380 от КЗ, която изключва дължимостта на законна лихва за закъснялата
престация.
Както сам потвърждава в Писмото си изх. № П00584/05.07.2016 г. (л. 16), ответникът е получил ищцовата извънсъдебна писмена
претенция на 07.03.2016 г., придружена от относима
документация. По съображения че няма сведения да е бил осведомен за произшествието
по-рано, а до края на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ – 07.06.2016 г., не се е
произнесъл, съобразно чл. 493, ал. 1, т.
5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ за забавата на
застрахования и за своята търговецът дължи мораторна компенсация от 07.03.2016
г. до окончателното издължаване, но тъй като своевременно противопоставя възражение
за изтекла давност по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД, акцесорното вземане е изпълняемо и подлежи на присъждане само за
предхождащия подаването на исковата молба на 25.10.2019 г. тригодишен период. От
него следва да се изключи и интервалът от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.,
през който е действала забраната на чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и
действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в
първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020
г.).
Респективно за времето от 22.02.2016 г. до 25.10.2016
г. претенцията за лихва се явява неоснователна.
При даденото разрешение на спора в приложение на
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът трябва да репарира съразмерно на уважената част
от исковете ищцовите съдебноделоводни разноски от общо 660, 00 лева, от които:
240, 00 лева – държавна такса за разглеждане на делото, 120, 00 лева –
възнаграждения на вещи лица за изготвяне на съдебно-техническа и
съдебномедицинска експертизи, и 300, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита, уговорено и заплатено в размер на 1 000, 00 лева, съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 20.10.2019 г. (л. 114).
Пропорционално на отречените права застрахователят също е понесъл разходи, възстановими
от насрещната страна по указанието на чл. 78, ал. 3 от ГПК и възлизащи общо на 245,
00 лева, от които 140, 00 лева – експертни възнаграждения, и 105, 00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, чийто пълен размер се определя от съда на 150,
00 лева по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано
от Н. Д. Ч.и И. И. Г.в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт Б.В.А., да заплати на В.И.Х., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.В.К. и адв. П.К.К.,
вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ****, по
банковата му сметка с IBAN
*** „У. Б.“ АД, сумата от 6 000, 00 (шест хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Г. О.“, сключен с
ответното дружество със Застрахователна полица № *****, валидна от
28.06.2015 г. до 27.06.2016 г., за претърпени неимуществени вреди вследствие на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.02.2016 г. в гр. Пловдив на кръстовището на
бул. „С. П.“ и бул. „О.“ между специален автомобил марка и модел „М.” с рег. № **** и
лек автомобил марка и модел „М. П.” с рег. № ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане, с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., както и сумата от 660, 00 (шестстотин и шестдесет)
лева – съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на спора, за
изготвяне на съдебни експертизи и за квалифицирана процесуална защита от
адвокат, съразмерно на уважената част от исковете, като
искът за присъждане на застрахователно обезщетение за разликата над уважения до
пълния размер от 20 000, 00 (двадесет хиляди) лева – предявен като частичен от общо 30 000, 00 (тридесет хиляди) лева, и
за законната лихва за периода от 22.02.2016 г. до 25.10.2016 г., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни.
ОСЪЖДА
В.И.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие
от адв. Д.В.К. и адв. П.К.К., вписани в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, да заплати на „Б. В. И. Г.“
АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Н.
Д. Ч.и И. И. Г.в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт Б.В.А., сумата от 245, 00 (двеста четиридесет и пет)
лева – съдебноделоводни разноски за изготвяне на съдебни експертизи и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД