Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 06.04.2020 г.                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На четвърти март                                                                Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                              Председател: Генчо Атанасов

                                                       Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5201 по описа за 2019 година.

 

              Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

              Ищецът Н.П.П. твърди в исковата си молба, че е собственик на лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС, модел 190 Д, с регистрационен № СТ 0254 СА, шаси №WDВ2011221А182915, цвят син, вид гориво дизел, с дата на първа регистрация 21.01.1995 г. На 18.05.2018 г. около 15:28 ч. следобед, при слънчево и ясно време, ответницата по делото Д.К.С. паркирала управлявания от нея светлосив автомобил на установеното за това място пред жилищния блок, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „........" бл.7, вх.Б, отляво, непосредствено до автомобила, собственост на ищеца, който също бил паркиран пред блока. От нейния автомобил, който бил с общо три врати - две отпред и една отзад на багажника, излязло едно малко дете с балон в ръка и пресякло улицата. След това от същия автомобил излезли последователно ответницата, заедно още четири лица на видима ученическа възраст с ученически чанти в ръце, или общо шестима. След като излязла от колата си и изчакала всички деца да излязат от нея, Д.К.С. затворила вратата на шофьора, изчакала да затвори дясната врата едно от децата, след което с дистанционното си заключила колата. Същата минала пред своя автомобил много бързо и съответно пред автомобила, собственост на ищеца. Съвсем съзнателно след това изскубнала емблемата на мерцедеса. Тъй като не успяла да изтръгне емблемата, същата се завърнала и чак когато я изтръгнала, напуснала мястото и се прибрала у тях. Този факт бил установен от ищеца още на същия ден, след като открил, че емблемата на мерцедеса е откъсната. В самия блок, в който живеели страните по делото, била монтирана система за видеонаблюдение. Тази система се намирала в апартамент № 3, находящ се на ет. 1 от същата жилищна сграда, намираща се в гр. Стара Загора, ул. „........" бл.7, вх.Б, собственост на М.Г.М.. След като установил щетата по автомобила си, първата му реакция била да потърси съседа си М.Г.М. и да прегледат записите, тъй като когато паркирал автомобила си, същият бил без видими вреди. При преглеждане на целия запис от камерата, насочена към автомобила му, двамата със съседа си установили кога точно и от кого била откъсната емблемата, а това установили, че било направено именно от Д.К.С.. М.Г.М. направил копие на видеозаписа и го предал на ищеца. Впоследствие синът на ищеца - П.Н.П., подал жалба в Районна прокуратура - Стара Загора, по която била образувана прокурорска преписка № 2625/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора. По нея били установени всички изнесени по-горе данни, но тъй като щетата била на ниска стойност, преписката била прекратена с отказ за образуване на досъдебно производство. Щетата била на стойност 150 лв. за подмяната на емблемата на мерцедеса, а стойността на труда за самата подмяна била 10 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.К. С.да му заплати сума в общ размер от 160.00 лв., представляващи сбора на имуществените вреди - 150.00 лв.- нанесени материални щети за счупената на 18.05.2018 г. метална емблема на лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС, модел 190 Д, с регистрационен № СТ 0254 СА, шаси №WDВ2011221А182915, цвят син, вид гориво дизел, с дата на първа регистрация 21.01.1995 г. и 10.00 лв. - представляваща стойността за ремонт (труд) за нейната подмяна, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Моли съда да осъди ответника да му заплати и всички съдебни и деловодни разноски. С определение от 04.03.2020 г. е допуснато изменение на предявения иск за имуществени вреди, представляващи ремонт /труд/ за подмяна на метална емблема, като същият се счита предявен за сумата 20 лева, вместо първоначално претендираната сума от 10 лева.

Ответницата Д.К.С. счита, че предявеният иск е неоснователен. На 18.05.2018г. (събота) се прибирала към дома си, паркирала автомобила си и минавайки покрай автомобила на ищеца, изтървала ключовете си по невнимание върху предния капак върху МПС-то, след което взела същите, но нито била повреждала, нито чупила емблемата на този автомобил. Възможно било да са нанесени щети на автомобила на ищеца, но тези щети не били нанесени от нея. В случая посочената стойност на вредите била твърде висока. Спорни били всички останали релевантни за случая факти - как е възникнал инцидентът и кой точно е извършил твърдяното деяние. Оспорва представения на електронен носител /CD/ запис, като счита, че същият не е събран по предвидения в закона ред и не може да бъде годно доказателствено средство.  

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди  доводите на страните, намери за установено следното:

              За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите М.Г.М., П.Н.П. и Борис Н.А..

              Свидетелят М. ***. и в апартамента му има монтирана видеосистема за наблюдение, създадена от свидетеля преди около 10 години. Системата се състояла от две камери и компютър. Едната камера била монтирана на терасата на апартамента на свидетеля и била насочена към тротоара, като обхващала и пътя /улицата/. Втората камера била над входната му врата и тя заснемала мазетата и стъпалата. През 2018г. на 18.05. П.П. – син на ищеца - му казал, че видял че някой е счупил емблемата на автомобила и го помолил да види на камерата дали е записано нещо. Свидетелят установил, че на камерата се виждало как комшийката Д. счупила емблемата. Тя притежавала сив автомобил марка „Мерцедес“ с две врати.  Виждало се как спира на паркинга отляво на автомобила на Н. и от автомобила слизат пет деца. В този момент и тя слязла и заключила вратата с дистанционното. На записа се виждало, че издърпва емблемата с ръката си, но явно не успяла да я извади от първия път, втория път също не могла и чак на третия или четвъртия път успяла да я издърпа. След това хвърлила емблемата на капака на автомобила и се качила нагоре с децата. Свидетелят потвърждава, че за посочената  система на видеонаблюдение няма разрешение от компетентен орган. Камерата, монтирана на терасата, била насочена към паркоместата и снимала автомобилите, като можела да заснеме и всяко друго лице, което желае да паркира там. Не знае дали на ответницата й е било известно, че камерата снима, като същата не е изразявала пред свидетеля съгласие камерата да я снима.

              Според свидетеля П. /син на ищеца/ ответницата живеела на адрес гр. Стара Загора, ул. „........“ 7  вх.Б на ет.3, ап.9 от около две-три години. Сочи, че няколко души взели устно решение да се монтират камери, за да се избегнат кражбите в мазето. Имало  монтирани две камери. Едната камера била монтирана вътре във входа и тя гледала  към входната врата. Другата камера била монтирана на терасата на ап.3. Тази камера била сложена с цел да се избегнат кражби и била насочена към автомобилите и заснемала част от тротоара и улицата. На 18.05. минавал от източната страна на блока и видял, че емблемата на колата баща му била изтръгната. Намерил емблемата на капака на автомобила „Мерцедес“. Обадил се на М.Г. и прегледали  записите. На записа видял четири-пет пъти Д. да се връща, да хваща емблемата, да я изтръгва и да я оставя на капака. Камерите били монтирани преди 10 години, но не му е известно дали Д. знае за тях. От тротоара и пътя се виждало, че има такава камера, но нямало табела, че камерата извършва видеозаснемане.

              Свидетелят А. сочи, че през май месец 2018г. чакал ответницата да се върне с колата, тъй като била с децата. През прозореца я  видял да изтърва нещо на колата на Н. „Мерцедес – 190“. Не знае дали камерите на първия етаж снимат, като на тях нямало никакво обозначение, че извършват заснемане.

              От заключението на назначената по делото автооценъчна експертиза се установява, че цената на емблема за преден капак на  л.а. „Мерцедес 190“ е до 25 лв. за такава китайско производство и около 60 лв. за „оригинална“. С порде вещото лице справедливата пазарна стойност за подмяна  на останалата част от счупена емблема в средна горна част на предния капак на процесния автомобил с нова такава е от порядъка на 20 лв.

Ищецът претендира обезщетение за имущедтвени вреди, причинени от твърдяното от него счупване на емблема на собствения му лек автомобил от ответницата. От съдържанието на събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че свидетелите нямат непосредствени възприятия за твърдяното в исковата молба деяние на ответницата, извършено на 18.05.2018 г. Показанията на свидетелите  М.Г.М. и П.Н.П. се основават на възприет от тях видеозапис, който не е допуснат като доказателство по делото.

Следва да се отбележи, че действащият ГПК не урежда видеозаписите като доказателствено средство, но съобразно практиката на ВКС същите са допустимо доказателство, ако заснемането е направено при спазване разпоредбата на чл.32 от Конституцията на Република България. Посоченият конституционен текст забранява да бъде извършвано филмиране на лица без тяхното съгласие. Съобразно съдебната практика такова съгласие може да бъде дадено изрично или мълчаливо /когато лицето е знаело, че се намира под видеонаблюдение/ - в този смисъл е решение № 136/11.04.2011 г. на ВКС по  гр.д.№ 602/2010 г., IV г.о., ГК.

В разглеждания случай от събраните по делото свидетелски показания става ясно, че видеокамерата, с която е извършено процесното видеозаснемане, е монтирана на терасата на апартамент на първия етаж от жилищната сграда и извършва заснемане извън сградата - на тротоара и улицата. По делото не е представено решение на управителните органи на етажната собственост за монтиране на тази камера, съобразно което да може да се направи извод, че всички етажни собственици, респ. обитатели са изразили съгласието си да бъдат заснемани от посочената камера. Няма данни и да е обозначено изрично, че тази камера извършва видеозаснемане, съобразно което лицата, попадащи в нейния обсег, да бъдат уведомени, че могат бъдат заснети и да изразят изричното си несъгласие за това. Няма никакви данни по делото ответницата Д.К.С. изрично или мълчаливо да е изразявала съгласието си да бъде записвана чрез посочената видеокамера. Изложеното налага извода, че видеозаснемането, за което се отнасят показанията на свидетелите М. и П., е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.32 от Конституцията на Република България. Следователно техните показания относно посочения видеозапис не могат да бъдат взети предвид при установяване на релевантните факти – осъществяване на твърдените действия от ответницата по счупване на емблемата на лекия автомобил, собственост на ищеца.

Изложеното налага извода, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването от ответницата на един от основните елементи на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД - противоправно деяние. Ето защо не може да се приеме че между страните по делото е възникнало санкционно правоотношение, по силата на което ответницата да е носител на задължение за репариране на причинените на ищеца имуществени вреди.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата 170 лева, представляваща за обезщетение по чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на 18.05.2018 г., изразяващо се в счупване на метална емблема на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел 190 Д, с регистрационен № СТ 0254 СА, включваща сумата 150 лева, представляваща стойност на метална емблема на лек автомобил, марка  „Мерцедес“, модел 190 Д, с регистрационен № СТ 0254 СА, и сумата 20 лева, представляваща стойност на труда за подмяна на метална емблема на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел 190 Д, с регистрационен № СТ 0254 СА, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

            Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П. *** против Д.К.С. ***, иск за заплащане на сумата 170 лева, представляваща за обезщетение по чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на 18.05.2018 г., изразяващо се в счупване на метална емблема на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел 190 Д, с регистрационен № СТ 0254 СА, включваща сумата 150 лева, представляваща стойност на метална емблема на лек автомобил, марка  „Мерцедес“, модел 190 Д, с регистрационен № СТ 0254 СА, и сумата 20 лева, представляваща стойност на труда за подмяна на метална емблема на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел 190 Д, с регистрационен № СТ 0254 СА, като неоснователен.

ОСЪЖДА  Н.П. *** да заплати на Д.К.С. ***0 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :