Р Е
Ш Е Н
И Е № 72
Град Несебър, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 906/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността.
Ищецът А.И.П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, твърди в исковата молба, че с ответника Д.И.П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, са съсобственици на недвижими имоти, находящи се в село
Загорци, община Средец, ЕКАТТЕ ***, местност “Сухата чешма”, с начин на трайно
предназначение – нива, а именно: поземлен имот № 111010 с площ от 9.105 дка,
седма категория; поземлен имот № 111011 с площ от 7,134 дка, седма категория;
поземлен имот № 111012 с площ от 4.757 дка, седма категория. Въз основа на декларация,
подадена от ответника, тези имоти се ползват от трето лице – “Гец – ги агро”
ЕООД, предоставени му съгласно процедура по ЗСПЗЗ. По заявление за плащане, пак
подадено от ответника, за стопанската 2014-2015г. той е получил сумата в размер
на 310,12 лева от ОбСЗ – Средец, за стопанската 2015-2016г. той е получил
сумата в размер на 392,82 лева, за стопанската 2016-2017г. – сумата в размер на
206,74 лева, и за стопанската 2017-2018г. – сумата в размер на 309,85 лева, или
общо сумата в размер на 1 219,53 лева. Ищецът претендира от тази сума
половината, а именно – 609,76 лева, която не му е изплатена от ищеца. Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 609,76 лева,
представляваща дължимо “рентно” плащане за стопанските 2014-2015г.-а, 2015-2016г.-а,
2016-2017г-а. и 2017-2018г.-а години, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, и
сумата в размер на 81,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
29.05.2018г. до датата на предявяване на иска. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба
ответникът заявява, че признава иска по основание и размер, но счита, че
разноските по делото следва да бъдат възложени на ищеца, тъй като последният не
му е отправял покани за плащане на сумите. Счита за важно да отбележи, че
мотивите на ищеца за предявяване на иска са сързани с ликвидация на търговско
дружество, в което двамата са съдружници, и съществуващите между тях спорове за
стойността на активите и начина на разпределянето им.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
С отделна писмена молба е изразил становище по отговора на исковата молба,
подаден от ответника, като е направил искане съдът да се произнесе съобразно
направеното от ответника признание на иска и е възразил срещу искането на
ответника разноските по делото да останат за сметка на ищеца с довода, че не са
налице в кумулативна наличност предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител.
Съдът като взе предвид заявеното
от ответника признание на предявената срещу него искова претенция и
ревелираното от ищцовата страна искане за постановяване на съдебно решение при
признание на иска, както и предвид наличието на изискванията, обетивирани в
разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК, а именно: че признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с
право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на
чл.237, ал.1 от ГПК по отношение на главния иск. С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че съдебното решение по делото в тази му част следва да бъде
основано на признанието на иска, на основание чл.237, ал.1 и 2 от ГПК.
Ищецът и ответникът са
съсобственици на трите поземлени имота, като са били признати за такива по
силата на констативен нотариален акт № 89, том І, рег.№ 482, дело № 81/2011г.
на нотариус Веселина Кирилова с рег.№ 560 на НК и район на действие Районен съд
– Средец. Двамата притежават по 1/2 (една втора) идеална част от всеки от
имотите (арг. чл.30, ал.2 от ЗС).
Подаването на заявление от
съсобственик на земеделски земи в ОбСЗ за участие в споразумение по чл.37в от
ЗСПЗЗ е своеобразно действие по обикновено управление, а не действие по
разпореждане, поради което единствено лицето, което е участвало в
споразумението и се е задължило по него, следва да отговаря за изпълнение на
поетите единствено от него облигационни задължения. Отношенията между съсобствениците
на земеделските земи се уреждат съгласно
чл.30, ал.3 от ЗС. Според тази разпоредба всеки съсобственик участва в ползите
и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. От материално правна гледна точка
тази норма от една страна урежда субективното право на всеки един от
съсобствениците да получава ползите от общата вещ съразмерно на своята идеална
част, а от друга страна вменява на същия съсобственик задължението да понася
съобразно с частта си и тежестите на общата вещ.
С разясненията на ТР № 7/02.11.2012г. по тълк. дело № 7/2012г. на ОСГК на ВКС
се приема, че когато претенцията на неползващия съсобственик на общия имот
касае искане за заплащане на припадащата се част от събирани граждански добиви
(наем) по реда на чл.30, ал.3 от ЗС, то писмено поискване по чл.31, ал.2 от ЗС
не е необходимо, след като се касае до възмездно предоставяне общата вещ за
ползване на третото лице, а действията на съсобственика, сключил договорите за
наем, са действия по обикновено управление на общата вещ. От момента на
получаване на доходите за ползване на имота от третото лице, в полза на
съсобственика, неполучил припадащата се на дела му част, въниква вземането за
тази част срещу съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено
поискване.
При неизпълнение на парично
задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В хипотезите на неоснователното
обогатяване, като източник да възникне паричното задължение, моментът на
изпълнението му не е определен, поради което длъжникът изпада в забава от
датата на поканата от страна на кредитора – чл.84, ал.2 от ГПК, и от този
момент се дължат лихви.
За успешната реализация на
претенцията по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава е необходимо покана, като
от момента, в който е получена, длъжникът изпада в забава относно дължимите
лихви. Ако няма писмена покана, лихвата се дължи от деня, в който искът е
предявен.
По отношение съдържанието на
поканата, с Решение № 405/24.10.2011г. по гр.д.№ 1541/2010г. на ВКС, ІV г.о., е
прието, че същата безусловно следва да сочи кое е паричното вземане, чието
изпълнение се иска от длъжника. Доколкото с поканата се иска заплащане на
обезщетение, дължимо по чл.31, ал.2 от ЗС, то тази покана може да се приеме за
покана за заплащане на задължението за лихви за забавеното изпълнение. Когато
се претендира обезщетение по чл.30, ал.3 от ЗС, което се дължи без покана, то
за да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава и по отношение на претенцията
по чл.86 от ЗС, следва да има изрично писмено искане.
Горното становище се споделя и
възприема и от настоящия съдебен състав, след като се касае до установяване при
спор на факта на изпадане в забава за двете специфични и различни по съдържание
парични задължения по чл.31, ал.2 от ЗС и това по чл.30, ал.3 от ЗС, като
първото задължение се дължи само при писмена покана до ползващия лично имота
съсобственик, а второто е дължи независимо от наличието на покана до другия
съсобственик.
Първият извод, който се налага, е за
основателност на главния иск, т.е. за заплащане на сумата в размер на 609,76
лева – главница, и за неоснователност на възражението на ответника разноските,
направени от ищеца да останат за негова (на ищеца) сметка поради признанието и
с оглед, че ответникът с поведението си не е дал повод за предявяване на иска с
довода, че не е получавал покана за плащане. Вземането за главницата е станало
изискуемо от 28.05.2018г., когато в полза на ответника е извършено плащане от
третото лице, с което той е договарял.
Вторият извод е за
неоснователност на претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва за
времето от 29.05.2018г. до датата на предявяване на иска именно поради липса на
отправена от ищеца до ответника покана, която да го постави в забава по
отношение заплащането на лихви.
С оглед основателността на
главния иск и неоснователността на акцесорната претенция за заплащане на
мораторни лихви и съгласно правилата на процеса, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски включващи заплатената държавна такса за уважения иск в размер
на 50 лева, както и половината от заплатеното адвокатско възнаграждение (общо
400 лева) в размер на 200 лева, или общо сума по разноските в размер на 250
лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Тези разноски
се дължат от ответника именно защото с поведението си – бездействието му да
заплати изискуемо вземане, е дал повод за предявяване на основателната
претенция на ищеца, т.е. не са налице в кумулативна наличност предпоставките на
чл.78, ал.2 от ГПК, която разпоредба предвижда разноските да останат за сметка
на ищеца.
Ответникът не е направил разноски
по делото, не претендира такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по
заплащането на такива по правилата на чл.78, ал.3 от ГПК
Мотивиран от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.И.П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
сумата в размер на 609,76 лв.
(шестстотин и девет лева и 76 ст.), представляваща половината от получени
на 28.05.2018г. суми по рентни плащания в общ размер на 1 219,53 лева, за
стопанските 2014-2015г.-а, 2015-2016г.-а, 2016-2017г-а. и 2017-2018г.-а години,
ведно със законната лихва, считано от 01.10.2019г. до окончателното изплащане
на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
иск за осъждане на Д.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да му заплати
сумата в размер на 81,99 лв. (осемдесет и един лева и 99 ст.), представляваща мораторна
лихва върху главницата от 609,76 лева, за периода от 29.05.2018г. до
30.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.И.П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
сумата в размер на 250 лв. (двеста и
петдесет лева), предсталяваща част от направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер на разноските от 500 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: