№ 124
гр. Русе, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Й. Дамаскинов
МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000240 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД,
ЕИК131134023, представлявана от Н. С и А. Д., подадена чрез юрисконсулт
В. Ц., против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.
№5495/2021г., с което е прогласен за недействителен поради противоречие
със закона, договор за потребителски кредит от 10.01.2020г., сключен с Р. Д.
Й. и е осъдена за разноски.
Сочи, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, по съображения, посочени в жалбата, като
се иска то да бъде отменено от въззивния съд и претенцията-отхвърлена.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Насрещната страна Р. Й. е подал отговор на въззивната жалба чрез
пълномощник адвокат Н. Т., с който заявява становище за нейната
неоснователност. Иска решението да бъде потвърдено и претендира
присъждане на разноски-адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 и 3 ЗА.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
1
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна
и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
В исковата молба Р. Д. Й. твърди, че сключил с „ТИ БИ АЙ
БАНК“ЕАД Договор за потребителски кредит №********** от 10.01.2020г.
за сумата 9000лв. със срок за връщане 18 месеца, като общата дължима сума е
в размер на 21151.38лв. Твърди, че ДПК е нищожен, като неотговарящ на
изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПК, като е претендирал да
бъде прогласена неговата нищожност. Искът е оспорен от банката.
С обжалваното решение, за да уважи иска, след анализ на събраните
доказателства районният съд е приел, че ДПК е нищожен на няколко
основания-поради нарушение на чл.19, ал.1 ЗПК, чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.2
ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК, за което е изложил подробни мотиви. С оглед изхода
на спора е присъдил на ищеца направените разноски.
Въззивната жалба е неоснователна. Неоснователни са оплакванията в
жалбата, преповтарящи тезата на банката, изложена в отговора на исковата
молба. Изложените от районния съд мотиви са подробни, последователни,
аргументирани, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към
тях. Отделно от това, следва да се отбележи, че получаването на кредита е
обвързано с плащане на застраховка BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА в размер
на 2496.58лв., която е включена като част от общия размер на кредита
/12876.17лв./. Тази застрахователна премия трябва да бъде включена в ГПР
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Това е така, според определението, съдържащо
се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма
„общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които
са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
2
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на
застрахователна премия за покупка на посочената застраховка. Следователно
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Аналогично стои въпроса и с еднократна такса оценка на риска-1379.59лв.
Налице е и още едно основание за недействителност на договора-по
чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, тъй като в погасителния план, инкорпориран в договора
липсва разбивка на всяка погасителна вноска, т.е. какво се погасява с нея.
Ето защо решението на районния съд е правилно и следва бъде
потвърдено.
В тежест на жалбоподателя е дължимото адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на въззиваемия, на основание чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 300лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №462/18.04.2022г., постановено по гр.д.
№5495/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, ЕИК131134023, да заплати на
адвокат Н. В. Т. от *** ЕГН **********, сумата 300лв. адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за осъществена безплатна правна помощ за
тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4