№ 724
гр. Варна, 19.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900452 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Валдес 19“ ООД, ЕИК
********* срещу „Иес“ ООД, ЕИК *********, с която, след постановяване на
влязло в сила на 10.01.2024 год. решение № 103/21.03.2022 год. по т. д. №
1314/2020 год. на ВОС, предявените от „Валдес 19“ ООД срещу „Иес“ ООД
частични искове са уважени частично, се предявяват последващи частични
искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца различни суми във
връзка с подобрения, извършени в негов обект, нает от ищеца по силата на
сключен помежду им договор за наем от 12.08.2019 год.
Един от кумулативно предявените искове се отнася за сумата от 54359,02
лв., представляваща частичен иск от 75241,98 лв., последната съставляваща
2/3 от общо направените разходи в размер на 107 090 лв. за извършени
съгласно приложение № 2 и 3 към договора за наем подобрения, с която се е
увеличила стойността на наетия имот, описани в т. 1-16 от молба с вх. №
10282/09.04.2025 год. по делото. В подточка 9 от точка 1 от молбата е
конкретизирано, че в общата сума от 54 359,02 лв. е включена и стойността от
4 261,04 лв., равняваща се на 2/3 от сумата от общо 6 391,56 лв., биваща общ
размер на сторените разходи за поставяне на гранитогрес.
Отделно от нея се претендира и сумата от 1 282,98 лв., представляваща
стойност на непредявени като част от първата 1/3 от разходите – предмет на
иска по т. д. № 1314/2020 год. на ВОС, за поставяне на гранитогрес в наетия
обект, представляващо подобрение, включено в приложение № 2 към
договора за наем.
Във връзка с последния иск е предявен и акцесорен такъв за сумата от
548,40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 1282,98 лв. за периода от 26.11.2020 год. – датата на подаване на
исковата молба по т. д. № 1314/2020 год. до 23.08.2024г. – дата на подаване на
исковата молба по настоящото дело.
1
В т. 3 от молба с вх. № 10282/09.04.2025 год. ищцовото дружество
уточнява, че счита, че общата сума на разхода за поставяне на гранитогрес по
приложение № 2 към договора за наем възлиза на 6391,56 лв. Сочи и че
сумата от 1 282,98 лв. съставлява непредявена част по т. д. № 1314/2020 год.
на ВОС, имащо за предмет първата 1/3 от въпросния разход, равняваща се на 2
130,52 лв.
Доколкото съдът следи служебно за допустимостта на производството
във всяко едно негово положение, настоящият състав съобразява, че
твърдението, че 1 282,98 лв. съставлява непредявена част по т. д. № 1314/2020
год. на ВОС не съответства на решение № 103/21.03.2022 г. по т. д. №
1314/2020 г. на ВОС, доколкото от исковата молба и изложеното в акта се
установява, че претендирана за поставяне на гранитогрес е сумата от 2542,98
лв. Според решението тя е по-малка от установената от вещото лице обща
стойност за този разход - 6391,56 лв., поради което и съдът е присъдил само
сумата от 2542,98 лв. Това се установява, след като от изчислените 6391,56 лв.
се извадят присъдените 2542,98 лв., а разликата от 3 848,58 лв. (6391,56 лв. -
2542,98 лв. = 3 848,58 лв.) е изключена от определения за общо дължим
размер на всички разходи – 81 538,53 лв., тъй като не е претендирана. Така
съдът е достигнал до извода, че 1/3 от 77 689,95 лв. (81 538,53 лв. - 3 848,58 лв.
= 77 689,95 лв.) се равнява на присъдените 25 896,65 лв.
Тъй като на база изложеното в т. 3 от молба с вх. № 10282/09.04.2025
год., се твърди, че упоменатият в подточка 9 на т. 1 от нея разход за поставяне
на гранитогрес се равнява на 4 261,04 лв., което представлява непредявените
2/3 от 6391,56 лв., то се достига до извода, че в т. д. № 1314/2020 год. на ВОС е
предявена повече от 1/3 от сумата от 6391,56 лв., служеща като основание за
изчисляване на понастоящем претендираните 2/3 равни на 4261,04 лв.
(6391,56 лв./3=2 130,52). По тези съображения, съдът намира, че липсва
непредявена по т. д. № 1314/2020 год. на ВОС част от първата 1/3 от
въпросния разход – предмет на цитираното дело, поради което, с оглед силата
на присъдено нещо на влязлото в сила решение, не може да бъде предявявана
повторно и производството за стойността от 1282,98 лв. следва да бъде
прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК.
Същото важи и за сумата над 2 130,52 лв. (6391,56 лв./3=2 130,52) лв. до
присъдените по т. д. № 1314/2020 год. на ВОС 2 542,98 лв., а именно 412,46
лв. (2 542,98 лв. - 2 130,52 = 412,46 лв.), която се явява част от претендираните
съобразно изложеното в т. 3 вр. подточка 9 от т. 1 от молба с вх. №
10282/09.04.2025 год. останали 2/3 от 6 391,56 лв., а именно 4 261,04 лв. По
тази причина производството следва да бъде прекратено за горницата над
53 946,56 лв. до претендираните 54 359,02 лв. (54 359,02 лв. - 412,46 лв. =
53 946,56 лв.) също на основание чл. 130 ГПК.
С оглед недопустимостта на иска за сумата от 1 282,98 лв., то
недопустим се явява и свързаният с него акцесорен иск за сумата от 548,40 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
2
1282,98 лв. за периода от 26.11.2020 год. – датата на подаване на исковата
молба по т. д. № 1314/2020 год. до 23.08.2024г. – дата на подаване на исковата
молба по настоящото дело. По тази причина, и за този иск производството
следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 452/2024 год. по описа на
Варненски окръжен съд, както следва:
1. в частта за горницата над 53 946,56 лв. до претендираните 54 359,02
лв., представляваща частичен иск от 75241,98 лв., последната
съставляваща 2/3 от общо направените разходи в размер на 107 090 лв. за
извършени съгласно приложение № 2 и 3 към сключения между страните
договор за наем от 12.08.2019 год. подобрения, с която се е увеличила
стойността на наетия имот, описани в т. 1-16 от молба с вх. №
10282/09.04.2025 год. по делото,
2. по иска за сумата от 1 282,98 лв., представляваща стойност на
непредявени като част от първата 1/3 от разходите – предмет на иска по т.
д. № 1314/2020 год. на Варненски окръжен съд, за поставяне на
гранитогрес в обекта, нает по сключения между страните договор за наем
от 12.08.2019 год., представляващо подобрение, включено в приложение
№ 2 към договора за наем,
3. иска за сумата от 548,40 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 1282,98 лв. за периода от
26.11.2020 год. – датата на подаване на исковата молба по т. д. №
1314/2020 год. на Варненски окръжен съд до 23.08.2024 год. – дата на
подаване на исковата молба по настоящото дело,
като недопустими, на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба
пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му.
ОТЛАГА произнасянето по реда на чл. 374 ГПК до стабилизиране на
настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3