Решение по дело №467/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на Б. Г. М. срещу Заповед № 3СП/Д-Р/316/20.03.2024 г. на директора на ДСП – Русе, потвърдена с Решение № 18-РД04-0186/18.04.2024 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Русе. С оспорената заповед на жалбоподателя е отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП в размер на 350 лв.

В жалбата, както и в допълнително депозирания писмен отговор /л. 10 от делото/, се излагат твърдения за неправилност на оспорената заповед, като издадена в противоречие на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че определяне на размера на социалната помощ, приложение следва да намери чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, както и че при изготвяне на доклада не са обсъдени жизненоважните потребности визирани в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Иска се отмяна на оспорения акт.

Ответникът по жалбата - директор Дирекция "Социално подпомагане" - Русе, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и представен писмен отговор, оспорва жалбата. Излага доводи за нейната недопустимост, като алтернативно се излагат съображения относно законосъобразността на оспорената заповед. Иска се жалбата да бъде оставена без разглеждане и алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-Р/316 от 05.03.2024 г. до директора на ДСП – Русе, Б. М. е поискал да му бъде отпусната еднократна помощ за задоволяване на жизненоважни потребности, към което приложил служебна бележка рег. ЗД № 47/23 от 26.02.2024 г. от Затвор – Белене /л.5 от преписката/. Във връзка с подаденото искане, били извършени социално проучване и социална анкета в дома на жалбоподателя на 19.03.2024 г., като на 20.03.2024 г. бил изготвен социален доклад /от л.7 до л. 9 от преписката/. В анкетната карта към него е посочено, че лицето е неженено, има регистрация в ДБТ – Русе, няма съжителстващи с него лица, няма и лица, задължени по закон да му осигуряват издръжка. Живеел в жилище, собственост на майка му. Сочи се още, че Б. М. е в добро здравословно състояние, няма доходи, вземания, недвижими имоти, не осъществява дейност като ЕТ. Има участие в капитала на „ДИЙП 68“ ЕООД, като е и негов управител, но при направена справка в НАП било установено, че не е налице осигуряване за лицето. По декларирани от Б. М. данни било констатирано, че същият притежава МПС марка: АУДИ, модел Q7, което не е в добро техническо състояние и подлежи на бракуване. Социалните работници достигнали до извода, че анкетираният не притежава друга движима и/или недвижима собственост, която да бъде източник на допълнителни доходи, както и няма други близки и роднини, които да му оказват помощ и подкрепа. В доклада е взета предвид и представената служебна бележка рег. ЗД № 47/23 от 26.02.2024 г. от Затвор – Белене, съгласно която Б. М. е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ и е освободен на 26.02.2024 г. От отговора на началник на Затвор – Белене /л.6 от преписката/, по направено запитване от ДСП – Русе, било установено също, че лицето не е полагало труд и няма доходи. Предвид направените констатации социалните работници предложили на Б. М. да бъде отпусната еднократна парична помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентни нужди от социален и комунално-битов характер, с цел преодоляване на социалната изолация след излизане от затвора, в размер на 350 лв.

Последвало издаване на оспорената заповед, която била обжалвана от Б. М. по административен ред пред директора на РДСП – Русе, който се произнесъл с Решение № 18-РД04-0186/18.04.2024 г. /л.15 от преписката/, връчено на лицето на 17.05.2024 г., видно от приложената на л.18 от преписката обратна разписка.

По делото е приета административната преписка, от която е видно още, че Б. М. подал искане до ДСП – Русе за достъп до информация свързана с издаването на оспорената от него заповед, което било препратено до компетентния орган – изпълнителния директор на АСП, за което лицето било уведомено на 18.04.2024 г., отново с обратна разписка. С писмо № 91-00-0454/19.04.2024 г. /л.39 от преписката/ Б. М. бил осведомен, че като страна по административната преписка има възможност да се запознае с документите по същата, което не е потърсено за получаване и е върнато на 14.05.2024 г., видно от приложената на л. 40 от преписката разписка.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Русе, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от легитимирано лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е валиден административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, съгласно която социални помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице. По преписката е приложена и Заповед № ЧР-1 760/17.10.2017 г. на изпълнителния директор на АСП, от която е видно, че Д. М., издател на оспорената заповед, е назначена за директор на ДСП – Русе.

Заповедта е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическите и правните основания за издаването й. Спазена е и процедурата по издаването й, регламентирана в чл. 27 от ППЗСП – проведена е социална анкета, изготвен е социален доклад, извършени са необходимите справки от съответните служби, за да се прецени дали са изпълнени нормативните изисквания за предоставяне на исканата социална помощ. Спазен е и срокът по чл. 28, ал. 1 от ППЗСП.

Заповедта е материално законосъобразна и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Админстративното производство е инициирано на 05.03.2024 г. от жалбоподателя със Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ, в което собственоръчно от него е посочено: „необходими са ми средства за покриване на ежедневни жизненоважни потребности“. От заявлението-декларация е видно, че Б. М. е декларирал че живее сам, неженен е, безработен, здрав, няма деца до [възраст] възраст, както и че жилището, което обитава е собственост на майка му.

Видно от оспорената заповед, социалната помощ на жалбоподателя е отпусната на основание чл. 16 от ППЗСП. Съгласно нормата на чл. 16, ал. 1: “За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.“ От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т.е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Инцидентно възникналата потребност по чл. 16 ППЗСП е потребност, чието възникване е трудно и/или невъзможно да бъде предвидено, и която настъпва като внезапно отклонение от обичайния начин на живот в резултат на неочаквано, непредвидимо и непреодолимо събитие. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че Б. М. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, като е бил освободен от Затвор – Белене на 26.02.2024 г. Предвид това, следва да се отбележи, че освобождаването от изтърпяване на наказание в затвор не може да се приеме като инцидентно възникнало обстоятелство, тъй като всеки лишен от свобода знае предварително кога ще изтърпи наказанието си и ще бъде освободен.

В жалбата са наведени твърдения, че административният орган е следвало да определи по-голям размер на социалната помощ, предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Действително цитираната норма предвижда, че еднократната помощ по ал. 1 се определя до трикратния размер на линията на бедност за съответната година. Следователно законодателят не е определил минимум на размера на отпусканата помощ, но е определил нейния максимум. Така при постановяване заповедта за отпускане на помощта по чл. 16 от ППЗСП, директорът на ДСП действа в условията на оперативна самостоятелност по отношение на преценката му за наличието или не на условия за отпускане на еднократната помощ, както и по отношение на определяне на размера й, като той не може да надвишава трикратния размер на линията на бедност за съответната година. Това, с което трябва да съобрази органът при извършване на своята преценка, е да спази предвидения в закона и подзаконовите нормативни актове ред за това. В настоящия случай, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, социалната помощ следва се отпусне след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Обстоятелството, че е проведена социална анкета с жалбоподателя в дома му не е спорно по делото.

В тази връзка Б. М. навежда твърдения, че по повод изготвянето на социалния доклад не са били установени „другите жизненоважни потребности, като наем и задължения към Топлофикация и ВиК.“ От подаденото заявление-декларация и декларираните с него обстоятелства, приложените към него от жалбоподателя документи, както и от събраните от органа данни обаче, не се установява лицето да плаща наем на майка си, в чието жилище живее или да има натрупани задължения към Топлофикация и ВиК. Доказателства, удостоверяващи тези твърдения не са представени и в настоящото производство, въпреки че с Определение № 2239 от 17.07.2024 г., настоящият състав на съда е указал е страните, че е в тежест на всяка от тях да докаже твърдените от нея положителни факти. Още повече, че характерът на посочените задължения не е инцидентен, т.е. непредвидим и те не излизат извън рамките на обичайните разходи, което е необходимо условие за отпускане на помощта по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, както вече бе посочено по-горе.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, като издадена в съответствие с материално правните разпоредби и при спазване на процесуалните правила. За издаването й е била проведена социална анкета и изготвен социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП, в размер на 350 лв., който размер е определен от компетентния орган съобразно дадените му правомощия.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, Административен съд Русе V състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Г. М. против Заповед № 3СП/Д-Р/316/20.03.2024 г. на директора на ДСП – Русе, с която заповед на жалбоподателя е отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП в размер на 350 лв.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане.