№ 119
гр. Свиленград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200436 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №23-0351-000594 от
16.01.2024година на ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград , с което Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр.************ за
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят Н. С. Н. в законно предвидения 14 дневен срок обжалва
горе цитираното НП.Счита същото за неправилно и
незаконносъобразно.Оспорва извършеното нарушение,като твърди,че
липсвали обективни и субективни признаци на визираното в НП
адм.нарушение.Оспорва и наложеното наказание с него,като твърди,че
същото било незаконосъобразно и несправедливо. С оглед на изложеното
моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . За
него се явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които
представя списък.
Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
1
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Х. Ж. Х. се установява, че на 25.07.2023година полицейски
служители-св.Х. Ж. Х. и колегата му –Б. В. Х., при изпълнение на служебните
си задължения в гр.Свиленград,на път- трети клас №5507 ,по път III-5507 на
кръстовището с път IV-55045 на изхода на Свиленград около 11.00часа
спрели за проверка движещият се лек автомобил марка Опел Зафира с рег.№
СТ 0478 ВМ ,управляван от жалбоподателя.
Служителите на РУ Свиленград при извършване на проверката
установили,че управлявания от жалбоподателя лек автомобил по документи се
води собственост на Г.Й.А. с ЕГН **********,но управляваното от водача
МПС не било регистрирано по надлежния ред,тъй като регистрацията му била
служебно прекратена на 12.07.2023г. по чл.143,ал.15 от ЗДвП,тъй като било
налице покупко-продажба на МПС-то на 10.05.2023г. с настоящ собственик-
К.М.Д. с ЕГН ********** от гр.Любимец,която не изпълнила задължението
си да представи МПС в едномесечен срок от покупката.
Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от
страна на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на същата
датата 25.07.2023год. съставили акт за установяване на административно
нарушение на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на
жалбоподателят , който не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило
възражение.
Изготвена е докладна записка по случая от ПИ-М.К. от 10.10.2023г., с
която е предложено материалите да се изпратят на прокуратурата за
ангажиране на наказателната отговорност на нарушителя,като е посочено,че
нарушителят не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него
автомобил.
С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
16.11.2023г. ,прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград отказал да се образува
досъдебно производство,като е прекратил преписката и е изпратил
материалите на АНО за преценка дали е налице предпоставките за ангажиране
на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.
Процесното е получено в регистратурата на АНО на 02.01.2024г.
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,поради което на основание чл.175,ал.3,пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6месеца .
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач,както и справки за регистрация на лек автомобил с рег. №
2
СТ0478ВМ ,собственост на К.М.Д./ с отразяване,че същата е предстоящ
собственик/, както и Картон на НП по издадения АУАН.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Съгласно приложеното по АНПр- НП в оригинал,ведно с разписка за
връчването му,се установява от същото,че то е връчено на жалбоподателя на
28.05.2024г.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Х.
Ж. Х. , така също и от приетите писмени доказателства –докладни , Заповед
№8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи,
справка за нарушител/водач , докладна записка, картон на НП, справка по
история за процесното ППС ,справка промяна на регистрация на МПС , писма
и Постановление за отказ да се образува наказателно постановление от
16.11.2023г. на РП Хасково,ТО Свиленград последните приобщени по
надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелят Х. Ж. Х. , възпроизвежда пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията му са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради
което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява
посоченият свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което
да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези
свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му
качество – служител при АНО, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на този
свидетел не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина
по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите,
релевантни за констатираното от тях през процесният ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях.
3
Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, въпреки че се оспорва по
делото, последната се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от
02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен
кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал
правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност –
обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН,като липсва плащане на процент от наложената глоба,съгласно
посоченото в придружителното писмо до съда.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗДвП, приобретателят на
регистрирано ППС е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на ППС по постоянния адрес
или адрес на регистрация на собственика, освен когато ППС е придобито от
търговец с цел продажба.
В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, подкрепя тезата, че
превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред.
Извън горепосоченото,следва да се посочи,че това деяние е наказуемо по
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в
съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните
4
предпоставки за реализиране на отговорността не е била отчетена в
необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички
обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на субективния
момент, който именно е решаващият за крайния извод на съда.
Изначално ясно е, че моторното превозно средство все пак в предходен
момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с
регистрационни табели, поставени на съответното място, а приобритателят
пък следва да е бил наясно за въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължен и в
съответния срок да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба и за последиците от неизпълнение на
това задължение в двумесечен срок от придобИ.ето на превозното средство,
регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с
отбелязване в автоматизираната информационна система.
За разлика от хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в настоящата
уведомяване на приобритателя не се изисква.
Особеното в случая обаче е, че не приобритателят е бил водач на
моторното превозно средство, за да се пренесат тези разсъждения
автоматично по отношение на жалбоподателя, а се изисква допълнителен
анализ по отношение на санкционираното лице.
Последният не е собственик или приобритател на процесното ППС, няма
данни при какви обстоятелства приобритателят му е предоставил
управлението на процесната дата, при което, макар за жалбоподателя, като
водач, да възниква задължението да провери и документите, касаещи
автомобила, за да бъде убеден, че поема управлението в съответствие с
изискванията на законодателството и в частност на тези по Закона за
движението по пътищата, Закона за пътищата и Кодекса за застраховането, то
конкретно няма как да е наясно за обективните признаци от състава на
нарушение. Или, поне остана недоказано с оглед разпределението на
доказателствената тежест.
Следователно, същият, макар и адресат на правна норма – чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, няма доказателства дали е действал съзнателно, доколкото, освен, че не
е управлявал собствено моторно превозно средство, който факт се извежда
още от съдържанието на съставения по надлежния ред АУАН, ползващ се с
формална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, не са
събрани допълнителни доказателства, че се е запознал с предоставените му
документи – в това число и свидетелство на регистрация на МПС и най – вече
договор за покупко – продажба, за да е наясно дали срокът за приобритателя за
пререгистрация е започнал да тече, от кога и дали е бил изтекъл. Същият,
действително, е бил длъжен да се осведоми относно факта на регистрация на
моторното превозно средство от собственика – в този смисъл Решение № 754
от 10.11.2022 г. на Административен съд – Хасково по КАНД № 785/2022 г., но
5
липсват данни дали това реално е можело и е било сторено от жалбоподателя,
а в тежест на наказващия орган е да представи доказателства в обратна насока.
Следователно, налице е основание, за изключване на отговорността в
случая за жалбоподателя, като водач на управляваното превозно средство, със
служебно прекратена именно на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено от съда,
като незаконосъобразно и неправилно /така и Решение№673/09.08.2023г.
постановено по КАНД № 521/2023г. по описа на АС Хасково/.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото от страна на жалбоподателя се претендират разноски в размер
на 800лева ,поради което следва в тежест на АНО да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски.
Мотивиран от горното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 вр.с ал. 3, т.
1 от ЗАНН и чл.63д,ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №23-0351-
000594 от 16.01.2024година на ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково,
РУ Свиленград , с което Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр.************ за
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр.************,сумата в
размер на 800 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение по АНД
№436/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6