Решение по дело №85/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 август 2020 г.
Съдия: Росица Радкова Цветкова
Дело: 20207250700085
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 97

гр. Търговище, 28.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Търговище, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

 

при секретаря Стоянка Иванова и с участието на прокурора Николай Казаков, като разгледа докладваното от председателя Р. Цветкова КНАХД № 85 по описа на Административен съд – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т.А.Я. *** против решение № 114 от 15.06.2020г. на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 147/2020г., с което е потвърдено наказателно постановление № 113 от 24.01.2020г., с което на Я. е наложена глоба в размер на 1000лв. на основание чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС и на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС в полза на държавата е отнета стоката, предмет на нарушението. Жалбоподателят твърди, че решението не е съобразено с материалния закон, поради което прави искане съдът да го отмени и да отмени наказателното постановление. Конкретно се възразява, че пробите не са  анализирани по предвидения в ЗАДС ред и това компрометира резултатите от тях. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна – Териториална дирекция Дунавска, чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и прави искане съдът да я отхвърли. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.  

Представителят на ТОП дава заключение за неоснователност на жалбата.  Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.   

Административен съд – Търговище, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално  допустима.

С обжалваното решение ТРС е потвърдил наказателно постановление № 113 от 24.01.2020г., с което на Я. е наложена глоба в размер на 1000лв. на основание чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС и на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС в полза на държавата е отнета стоката, предмет на нарушението. От фактическа страна по делото е установено, че на 11.09.2019г. във връзка с получена информация за държане на акцизни стоки в нарушение на акцизното законодателство, съвместно със служители при ОДМВР - Търговище, служители на Агенция Митници извършили проверка на частен имот представляващ къща находяща се в с. Горна Кабда, ул. „….. .., общ. Търговище, обл. Търговище, след покана от лицето стопанисващо обекта – жалбоподателя Я.. При проверката на територията на обекта били открити 6 броя пластмасови туби съдържащи течност с мирис типичен за етилов алкохол с общо количество 62 литра. В хода на проверката жалбоподателят заявил, че намерените туби са негови, съдържат етилов алкохол (ракия), собствено производство за лична консумация. На проверяващите не бил представен документ удостоверяващ плащане, начисляване или обезпечаване на дължимият акциз, въпреки че такъв бил поискан. За извършените контролни действия бил съставен протокол за извършена проверка №19ВG4011А040782/11.09.2019г. Намерените 6 броя туби били предадени на служителите при РУ Търговище. С писмо по ЗМ656/11.09.2019г, УРИ 1993р -18010.13.09.2019 до НТЛ Търговище е направена заявка за анализ на съдържанието на 6 броя туби по протокол за доброволно предаване от 11.09.2019г. Резултатите от извършеният анализ от НТЛ Търговище, документирани в Експертна Справка №71/16.09.2019г. било посочено, че течността в изследваните обекти представлява етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем на различните обекти както следва:

-  Полиетиленова бутилка съдържащата 11 литра - 38% действително алкохолно съдържание по обем.

-   Полиетиленова бутилка съдържащата 10 литра - 39% действително алкохолно съдържание по обем.

-  Полиетиленова бутилка съдържащата 11 литра - 38% действително алкохолно съдържание по обем.

-   Полиетиленова бутилка съдържащата 10 литра - 38% действително алкохолно съдържание по обем.

- Червена туба съдържащата 10 литра - 43% действително алкохолно съдържание по обем.

-  Червена туба съдържащата 10 литра - 41% действително алкохолно съдържание по обем.

По случаят бил заведен ЗМ №656/2019г. по Описа на РУ Търговище. Районна прокуратура - Търговище с Постановление от 19.09.2019г., отказала да образува досъдебно производство срещу жалбоподателя. Отчетено било, че предвид количеството задържани стоки и размера на дължимия акциз деянието не е престъпление, а административно нарушение, като материалите са изпратени на Териториална Дирекция Дунавска за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Въз основа на получените писмени документи и установената на място фактическа обстановка е съставен АУАН № 80/22.11.2019г. Въз основа на АУАН на 24.01.2020г. Заместник – директор на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“ издал оспореното наказателно постановление под № 113 с което за нарушение на чл.126, ал.1 от ЗАДС и на основание чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Постановено е отнемане в полза на държавата на алкохола.

Въз основа на установеното от фактическа страна с решението на районния съд е възприето, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – държал е 62 литра етилов алкохол без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Решението не е съобразено с материалния закон, като основанията за този извод са следните: Акцизът е въведен едва след изм. на Закона за данък върху оборота и акцизите с ДВ, бр. 19 от 1991 г. (отменен). Следователно произведената преди 08.03.1991г. ракия не покрива определението „акцизна стока“. На следващо място, след въвеждането на акциза, дълъг период от време, макар при различни условия, ракията, собствено производство е била освободена от акциз и следователно няма как за държането ѝ да се изисква документ за платен акциз. Така напр. първоначално, съгласно чл. 24б от Закона за данък върху оборота и акцизите „Освобождава се от акциз производството на вина и ракии от граждани в размер на 300 литра вино и 1600 градуса ракия на домакинство годишно“. На свой ред разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от действалия в периода 1994г. – 2005г. Закон за акцизите предвижда, че производството от физически лица на ракии от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 2000 алкохолни градуса ракия годишно на семейство е освободено от акциз. По делото не е било установено от фактическа страна кога е произведен установения в държане на жалбоподателя алкохол, затова изводът, че от жалбоподателя е държана акцизна стока без документ за платен акциз се явява изцяло необоснован, респ. деянието - недоказано от обективна страна. По изложените съображения съдът приема, че поради неустановяване на годината на производство на ракията, заради чието държане е наложено административно наказание, не може да се приеме за безспорно установено, че е осъществен състав на нарушение по чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС. Доколкото не е установено безспорно, че от обективна страна е осъществен състав на нарушение, следва да се отмени и постановената с наказателното постановление конфискация на стоките, държани от жалбоподателя и да се постанови тяхното връщане. При тази констатация за материална незаконосъобразност на наказателното постановление е безпредметно е да се обсъжда наличието на другите предпоставки  за ангажиране отговорността на жалбоподателя и конкретно наличието на процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство.

Решението на районния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, респ. наказателното постановление като несъобразено с материалния закон също следва да бъде отменено.

 С оглед изхода на делото следва да се постави на обсъждане искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за дадената безплатна адвокатска помощ на основание по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съответно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК регламентира, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Нормата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА урежда, че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като алинея 2 на същия текст предвижда, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал.2, т. 2 и чл. 1, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира, че възнаграждението за осъщественото по делото процесуално представителство по делото следва да е в размер на 300лв. за всяка инстанция или общо 600лв. На основание чл. 143, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Териториална дирекция Дунавска следва да плати на адв. Р.Д. *** тази сума.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,  Административен съд – Търговище,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 114 от 15.06.2020г. на Търговищкия районен съд, постановено по НАХД № 147/20г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 113 от 24.01.2020г. на зам. директор на Териториална дирекция Дунавска, с което на Т.А.Я. *** е наложена глоба в размер на 1000лв., на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата следната стока: 62 литра етилов алкохол, разпределен в 6 бр. бутилки и туби в количества и алкохолно съдържание, както следва: Полиетиленова бутилка съдържащата 11 литра - 38% действително алкохолно съдържание по обем, Полиетиленова бутилка съдържащата 10 литра - 39% действително алкохолно съдържание по обем, Полиетиленова бутилка съдържащата 11 литра - 38% действително алкохолно съдържание по обем, Полиетиленова бутилка съдържащата 10 литра - 38% действително алкохолно съдържание по обем, Червена туба съдържащата 10 литра - 43% действително алкохолно съдържание по обем,   Червена туба съдържащата 10 литра - 41% действително алкохолно съдържание по обем.

ЗАДЪЛЖАВА Териториална дирекция Дунавска към Агенция „Митници“ да върне на жалбоподателя отнетите с отмененото наказателно постановление вещи в разумен срок, но не по-късно от 10 дни, след съобщаване на решението.

ОСЪЖДА Териториална дирекция Дунавска към Агенция „Митници“ да плати на адв. Р.Д. *** сумата в размер на 600лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство по НАХД № 147/2020г. на РС – Търговище и настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.