Р Е
Ш Е Н
И Е № 472
гр.Сливен, 25.04.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на девети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря М.на Семкова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 4643 по описа
за
Производство по спорна съдебна
администрация с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.
Ищецът твърди, че с решение № 1006 от 28.12.2016г. по гр.д.№ 3800/2016г. на
СлРС родителските права по отношение на детето М. П. А., са предоставени на
него, където е определено и местоживеенето му.
Срокът на идадения паспорт на детето е изтекъл на 09.02.2016г. От тогава
многократно е правил опити ответницата да съдейства за издаване на нов паспорт
на детето, но не е успял да я убеди да даде пълномощно за това. По тази причина
не могат да отидат нито на почивка извън страната, нито детето да отиде на
екскурзия от училище със съучениците си.
Твърди още, че ответницата дължи издръжка на детето, която не плаща, за
което било образували изпълнително дело, като по тази причина е заявила, че ще
оттегли съгласието си детето да пътува извън страната.
С оглед на това счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск с който съдът да даде заместващо съгласие на детето да бъде
издаден задграничен паспорт, както и да пътува извън пределите на страната
заедно с него или с трети лица.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да
замести необходимото съгласие на майката М.Е.К. на детето М.А. да бъде издаден
паспорт, както и да напуска пределите
на Република България заедно с баща си П.Н.А., както и с трети лица за
срок от пет години, като пътува в
страни, членки на европейския сьюз: както и в Република Хърватка, Сърбия,
Република Гърция и в Република Турция с цел туризъм, почивка, участие в турнир
по народни танци. Иска се в решението изрично
да бъде посочено, че разрешението се дава детето ежегодно да пътува през
лятната ученическа ваканция за период от 60 дни, ежегодно да пътуване през
Коледната ваканция за период от 10 дни и ежегодно да пътува през пролетната ваканция за период от
10 дни; Иска се от съда да допусне
предварително изпълнение на решение. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба
назначеният особен представител сочи, че относно
исковата молба не намира молителят да е посочил искане, което дотолкова да
уврежда интересите на ответника, още повече, че такова съгласие от ответника
вече е вземано и е било в сила до 2016г. Сочи, че единствено ще оспори искането
за издаване на паспорт, ако не се представят доказателства, за необходимостта
на детето от това.
В съдебно заседание, ищецът се
явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който заявява, че
поддържа исковата молба.
Ответникът, не се явява. За него
се явява назначен особен представител, който заявява, че поддържа отговора на
исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните в настоящото производство са родители на непълнолетното
дете М., родено на *** год. С Решение №
1006 от 28.12.2016 год. по гр.дело 3800/2016 год. на Районен съд Сливен родителските
права спрямо детето са предоставени на бащата П.Н.А., ищец в настоящото
производство, а на майката е определен
режим на лични контакти.
На детето М. е бил издаден паспорт, вадиден до
09.02.2016 год.
Видно от представена декларация ответницата е дала
съгласие детето М. да пътува в чужбина безсрочно.
От изготвения социалния
доклад се установява, че детето М. живее в гр. Сливен, при баща си, който е
встъпил в гр. брак с св. Й. А.. Детето през учебната 2018/2019 год. е ученичка
в 8-и клас в ПМГ "Добри Чинтулов" Сливен. При проведен разговор с
детето то е изразило желание да пътува извън страната, да посещава екскурзии,
организирани от училищното ръководство и да ходи на семейни почивки.
В хода на процеса се събраха и гласни доказателствени
средства.
От показанията на св. Й. А. и М.А. - баба на детето М.,
се установява, че от четири години детето живее при баща си и съпругата му в
гр. Сливен. Притежавало е паспорт, но след като срокът му на валидност е
изтекъл ответницата отказала да се съгласи да подпише необходимите документи
той да бъде подновен. Ответницата се заканила да оттегли и подписаната от нея
декларация, с която изразява съгласие детето да пътува в чужбина безсрочно.
Свидетелите сочат, че поради поведението на майката и несъгласието да бъде
издаден паспорт детето било тъжно и неспокойно, в началото пътувало с
притеснение, а в последствие отказало да пътува в държавите, за които не е
необходим паспорт, поради страх от оттегляне на декларацията Поради същата
причина и липсата на валиден паспорт, напуснала танцовия състав, който
посещавала, тъй като не можела да ги придружава на участие извън страната.
Съобщават, че поради тази причина не е могла да посети Турция и други държави,
където е пътувал състава, че не може да пътува със семейството си в чужбина -
Турция, Гърция, Испания, други държави в Европейския съюз.
В хода на производството е изслушано и детето М.,
която изразява желание да пътува в чужбина да посещава различни държави в Европа
и най-вече Република Турция, да пътува
със семейството си. Сочи, че не е могла да се запише на училищни екскурзии в
чужбина, поради липсата на паспорт и нежелание от ответницата да даде съгласие да
й бъде издаден нов. От изслушването й се установява, че е спряла да посещава
народни танци, поради невъзможността да пътува в чужбина. Спряла да пътува поради
страх от това, че ако майка й си оттегли декларацията, с която дава разрешение
за пътуване в чужбина, ще бъде спряна на границата и върната обратно. Изразява
разочарование от невъзможността да
пътува в чужбина със семейството си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, неоспорени
от страните.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена и въз основа на събраните гласни доказателствени средства
в лицето на показанията дадени от свидетелите. Съдът кредитира показанията им, отчитайки
заинтересоваността на свидетелите от изхода на спора, тъй като са
последователни, логични, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи едни с други,
както и съответстващи на събраните писмени доказателства. Не на последно място
изложеното в свидетелските показания се потвърждава и от разказа на детето М.,
изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДт.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл.127а СК е допустим.
Искането за даване
разрешение, заместващо съгласието на другия родител за пътуване на дете извън
територията на страната ни, респ. за издаване на документ за това, съдът намира
за основателно.
В чл.10 от
Конвенцията за правата на детето е прокламиран принцип на свободно и
безпрепятствено влизане и напускане територията на която и да е държава- страна
по Конвенцията, както за детето, така и за неговите родители. Право на свободно
придвижване прокламира и чл.2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи. Такова право предвижда и Конституцията на Република
България - чл.35. Правото на свободно
придвижване в рамките на държавите членки на ЕС е гарантирано и от чл.3, §2 от
Договора за ЕС.
По принцип едно
дете не може да пътува само, нито със съдействието единствено на единия
родител. В този смисъл принципът на свободно предвижване в рамките на
Европейския съюз на стоки и хора не лишава родителя от възможността и правото
да преценява, с оглед интересите на детето си, кога, как, с кого, по какъв
начин и за какъв срок то да пътува в чужбина.
На въпроса
при какви ограничения, с оглед интересите на детето, съдът следва да разреши по
реда на чл.127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител е
даден отговор с Решение по тълкувателно
дело № 1/2016г. на ОСГК ВКС, според което съдът може да разреши по реда на чл.
127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
В конкретния случай
е безспорно, а и се установи в процеса, че родителят, упражняващ родителските
права спрямо непълнолетната М. е нейния баща. Искането на бащата е за даване
разрешение за пътуване на детето, очертано в рамките на държавите от
Европейския съюз, както и до Република Турция и Република Сърбия.
Съдът намира, че е
в интерес на детето М. да пътува, заедно със своя баща или упълномощено от него
лице, извън територията на Република България щом има такава възможност, да
придобива нови впечатления и от други държави, други култури и да разширява
своя мироглед. Това по никакъв начин не би навредило на детето, а напротив ще
доведе до обогатяването на светоусещането му от ранна детска възраст и по-пълното
му развитие и израстване като личност. Пътуването на детето извън страната
съдът намира, че не би накърнило правото на майката да се вижда с детето си,
доколкото подлежи на принудително изпълнение, чрез предвидените в ГПК
процесуални способи и бащата носи отговорност за това.
Съдът счита, че
следва да разреши пътуването на детето в държавите членки на Европейския съюз, тъй
като в тях нашата държава може да гарантира изпълнението на собствените си
съдебни решения за осигуряване на мерките на лични контакти на детето с
родителя, неупражняващ родителските права. Регламент № 2201/2003г. защитава
правото на детето да живее спокойно и да общува и с двамата родители, като
предвижда правила за бързо изпълнение на постановено решение, относно режима на
лични отношения.
Що се отнася до
направеното искане за даване разрешение, заместващо съгласието на ответника за
пътуване на детето в Република Сърбия и Република Турция, съдът намира следното:
С оглед
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/ 03.07.2017 г. по тълкувателно
дело № 1/2016 на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата, за да може да
бъде гарантирано опазването на най- добрия интерес на детето и да бъде
избегната възможността за поставянето му в риск, следва да бъде изключена
възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още
не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където,
макар и временно, не е препоръчително пътуване. Съдебното решение следва да
изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, с който детето е извън
пределите на Република България- в държави, с които България няма сключени
договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската
конвенция от
В
конкретния случай, между Република Турция и Република България има сключен
договор за правна помощ по граждански дела, обявеното извънредно
положение бе отменено на 18.07.2018 год., а Република Сърбия от 2012 год. е
страна обявена за страна кандидатка за член на Европейския съюз, и между Република
България и Република Сърбия, като член на бившата Югославска федерация, има
подписан договор за взаимопомощ от 1957 год. Липсват и данни да е налице
заплаха или опасност за здравето или сигурността на детето при пътуванията му
до тези държави, а и до страните -членки на Европейския съюз, доколкото това не
са места на размирици, епидемии, граждански войни и други подобни, не са места
където временно не е препоръчително пътуване по различни причини, заради
съществуващ риск за живота, здравето и сигурността на гражданите. Предвид
изложеното съдът счита, че направеното искане за даване разрешение за пътуване на
детето в Република Турция и Република
Сърбия следва да бъде уважено.
В обобщение на
изложеното съдът счита, че в интерес на детето М. е да напуска пределите на
страната, заедно със своя баща или изрично упълномощено от него лице, като
пътува до държавите членки на ЕС, до Република Турция и Република Сърбия и
обратно. Следователно основателно се явява и искането за разрешаване издаване
на паспорт.
Съдът намира, че с
оглед спазване най-добрия интерес на детето, за който съдът е призван да следи
служебно, с оглед внасяне на правна сигурност, съдът следва да уважи искането и
да замести съгласието на майката детето да напуска пределите на Република
България. Относно периода, по същите съображения - съблюдаване най-добрия
интерес на детето, разрешение и съгласие следва да бъде дадено не само за
посочените 60 дни от лятната ваканция и по 10 дни от пролетната и коледната
ваканции, а целогодишно - до навършване
на 18 годишна възраст, пълнолетие на детето. Що се отнася до искането за допускане
на предварително изпълнение на решението, то тъй като последното е обосновано с
предстоящи в пътувания, то съдът намира искането за предварително изпълнение на
решението за основателно и следва да бъде уважено.
Относно претендираните от ищцовата страна деловодни
разноски, съдът счита, че такива не се дължат, с оглед характера на
производството
на спорна съдебна администрация.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора /в този см. Определение
№ 385/25.08.2015г. по чгд № 3423/2015г., І г.о. ВКС/.
Ето защо съдът не дължи
произнасяне с изричен диспозитив за разноски.
Ръководен от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
РАЗРЕШАВА ДА СЕ ИЗДАДЕ паспорт на детето М. П. А., родено на *** год., ЕГН
********** с родители: майка М.Е.К., ЕГН ********** и баща П.Н.А. ЕГН **********.
Настоящото решение
замества съгласието на майката М.Е.К., ЕГН ********** за издаване на паспорт на
детето М. П. А. ЕГН **********.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на М.Е.К., ЕГН **********
- майка на непълнолетното дете М. П. А., родено на *** год., ЕГН ********** за
напускане от детето на територията на Република България за неограничен брой
задгранични пътувания до страните членки на Европейския съюз, Република Турция
и Република Сърбия и обратно, придружено от своя баща П.Н.А. ЕГН ********** или
от изрично упълномощено от него лице, – до навършване на пълнолетие на детето М.
П. А.
ДОПУСКА, на основание чл.127а, ал.4 СК предварително изпълнение на
постановеното съдебно решение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от деня на връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: