РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Ловеч, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20234300200455 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено ни по подсъдност на основание чл.31,
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС ЧНД № 990/2023 г. по описа на ОС – Плевен,
съдебното производство по което е прекратено с Определение №
1260/21.11.2023 година. Последното е било образувано по изпратено им от
немските компетентни власти Удостоверение по чл.4 от Рамково решение №
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице С. Н. Б., роден на
18.04.2004 г., с последен известен адрес по делото : гр. ***, обл. Ловешка, ул.
„***” № 11.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на ** евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение, както и *** евро разноски по
съдебното и административното производство, довели до решението или
1
общият размер на финансовата санкция е ***** евро.
От приложената по ЧНД № 990/2023 г. по описа на ОС – Плевен
справка от НБД „Население” (л.26) се установяват пълните данни на
засегнатото лице – С. Н. Б., роден на 18.04.2004 г., в гр.Ловеч, ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес : гр. ***, обл. Ловешка, ул. „***” №
11.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч
счита, че са налице условията на българския закон за признаване на
решението на немските власти, с което е наложена финансовата санкция
спрямо засегнатото лице, като счита, че са налице основанията на чл. 17 от
ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице С. Н. Б., редовно призован, не се явява, като същият се
представлява от упълномощения си защитник – адв. Илиев от ЛАК, който
заявява, че Б. е представил писмени доказателства за извършено пълно
плащане на наложената му финансова санкция – Разписка №
0100020469933086/29.11.2023 г. от „Изи Пей“ (л.12). Предлага на съда да
признае решенеието като не го изпраща за изпълнение на органите на НАП.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното :
Удостоверението издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/
214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване
на финансови санкции – издадено въз основа на Решение № 5.3269.033335.1
на Stadt Bielefeld – Der Oberburgermeister ФР Германия за прилагане на
финансови санкции, като същото е постановено на 31.01.2023 г. и е влязло в
законна сила на 25.02.2023 година. Решението се отнася за деяние,
представляващо административно нарушение изразяващо се в поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването
на чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се
изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно
нарушение извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е
пълно и отговаря на изискванията по чл.4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното
признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език
(л.11). Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които правят изпълнение на решението
2
недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или
частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за
налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение
на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
*** или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на ***
евро за извършеното административно нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на
Република България или са били извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което
съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – по §§
41, ал.1, във връзка с Приложение 2, § 49 StVO (Наредба за движението по
пътищата); § 24 StVG (Закон за движението по пътищата); 11.3.3 BKat
(Каталог за глобите). В удостоверението е посочено, че : „На 06.11.2022 г. в
08 : 13 часа на федерална магистрала 2, при 329,415 км, средно платно, район
Bielefeld, посока на движение Hannover, засегнатото лице в качеството си на
водач на МПС с регистрация ОВ 4889 ВТ превишил допустимата максимална
скорост извън населени места с 18 км/ч. Допустима скорост 100 км/ч.
Установена скорост (след приспаданат толеранс) : 118 км/ч.
Деянието съставлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на
разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и
разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во
от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на
деянието.
Засегнатото лице - С. Н. Б., към момента на извършване на нарушението
е бил пълнолетен, носи административно - наказателна отговорност и
подлежи на административно - наказателно преследване за деянието,
обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение Б. е бил
уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава,
3
същото е постановено на 30.01.2023 г. и е влязло в законна сила на 25.02.2023
година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на *** евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение, като равностойността на тази
сума по официалния фиксиран курс на БНБ ( 1 евро = 1.95583 лева) към деня
на постановяване на решението – 30.01.2023 г. е била *** български лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
В хода на съдебното следствие от страна на С. Н. Б. са представени
писмени доказателства за извършеното плащане на наложената финансова
санкция – Разписка № № 0100020469933086/29.11.2023 г. от „Изи Пей“ (л.12),
в която се удостоверява, че на 29.11.2023 г. засегнатото лице е заплатило
изцяло наложената му финансова санкция в размер на 88,50 евро. В
представената разписка за извършено плащане е посочен номера на
изпратеното за признаване решение, както и идентификационния номер,
съгласно изпратения превод на решението.
Предвид изложеното, съдът приема, че представените писмени
доказателства удостоверяват извършено пълно изпълнение на наложената
финансова санкция на засегнатото лице, поради което са налице и
основанията на чл.33, във вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане на
равностойността на изпълненото. Предвид пълното заплащане на наложената
финансова санкция, решението не следва да се изпраща за изпълнение на ТД
на НАП гр.Велико Търново – офис Ловеч.
По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с
чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решениие № 5.3269.033335.1 на Stadt Bielefeld – Der
Oberburgermeister ФР Германия за налагане на финансови санкции, в сила
от 25.02.2023 г., с което по отношение на българския гражданин С. Н. Б., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес : гр. ***, обл. Ловешка, ул. „***” №
11 е наложена финансова санкция в размер на *****) евро, равностойни на
*** лева, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението –
30.01.2023 година.
ПРИСПАДА на основание чл.33, във вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС
4
равностойността на изцяло заплатената сума в размер на *** евро,
равностойни на *** лева.
На основание чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава във ФР Германия, за
признаването на решението и за приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. В. Търново.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5