Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.03.2019
г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдия И. гр. д. № 98 по описа за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл.от ГПК.
С
решение № 183/12.12.2018 г. по гр.д. № 504/2018 г. Елинпелинският
районен съд е задължил Г.Д.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо М.Д.М. и Й.И.С.; забранил е на Г.Д.М. да приближава на разстояние
по-малко от
Решението
е обжалвано изцяло ответника по молбата Г.Д. чрез особения му представител адв. Р.-К.. В жалбата е изложено възражение, че от
ангажираните по делото доказателства не се установява наличие на акт на домашно
насилие от страна на ответника спрямо двамата молители. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и
постановено друго, с което се отхвърли молбата на молителите за налагане на
мерки за защита от домашно насилие. Алтернативно е отправено искане за
изменение на решението в частта относно постановените мерки по чл. 5, ал.1, т.
2 и т. 3 от ЗЗДН чрез намаляване на определения срок на тези мерки. Във връзка
с това искане се сочи, че определения от съда срок на тези мерки от 18 месеца,
считано от влизане в сила на решението, не съответства на приетите за доказани
актове на насилие от страна на ответника.
В
писмения си отговор ответниците по жалба оспорват
същата.
За
да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д.№ 504/2018 г. на Елинпелински районен съд е образувано по молба по чл. 8 от ЗЗДН на М.Д.М. и Й.И.С., последният със съгласието на майка си М.Д.М., срещу Г.Д.М. с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие.
В молбата се твърди, че с ответника /брат на молителката М.М./ живеят в двуетажна къща в с. Г., ул. „Г.” № 43, като молителите М.М. и Й.М. заедно с И. Г. /респ. съпруг и баща/ обитават втория етаж от къщата, а ответникът – първия етаж. Твърди се, че къщата има обща баня и кухня, намиращи се на първия етаж. Твърди се, че ответникът системно злоупотребявал с алкохол и предизвиквал скандали – крясъци, викове, псувни, обиди, насочени към молителите, посягал им физически и отправял заплахи. На 02.06.2018 г. ответникът и молителката М.М. седнали в двора на къщата да говорят по въпроса за делбата на наследствените им имоти. В хода на разговора ответникът скочил от масата, взел чашата с вода на молителката и я хвърлил по нея, след което бутнал масата върху нея, блъснал молителката на земята и започнал да я удря, крещейки обидни думи, посинил й ръката и се опитал да й дръпне абоката. В този момент дошъл молителя Й. и се опитал да отдръпне ответника и да помогне на майка си да се изправи, но ответникът го хванал за врата, скъсал му фланелката и започнал да го дърпа и бута, с думите „копеле”, „гамен”, „лайнар”. След подаден сигнал на тел. 112 на място дошли полицаи, в присъствието на които ответникът продължавал да псува молителката и да я обижда. Същата вечер около 03.00 ч. след полунощ молителката М.М. чула шум от коридора на къщата. Станала и видяла как ответникът е хванал и дърпа сина й Й. за дрехите и му вика да се маха като казвал, че се е качил на втория етаж, за да ги изхвърли с бой от къщата.
С молбата е отправено е искане за налагане на мерки за защита спрямо двамата молители по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН с максималния законов срок от 18 месеца на мерките по т. 2 и т. 3.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в която молителката М.М. декларира, че на 02.06.2018 г. тя и синът й Й.С. са били подложени на домашно насилие от страна на ответника, подробно описано в молбата.
На ответника е назначен особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В съдебно заседание особеният представител оспорва молбата.
След самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, въззивната инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, като препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
Молбата за защита от домашно
насилие е подадена от лица, които
попадат в кръга от субекти, лимитативно изброени в разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен
срок, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че на 02.06.2018 г. в двора на къщата, в която живеят страните, ответникът е осъществил спрямо двамата молители акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, изразяващ се във физическо посегателство, както психическо насилие чрез отправяне на обидни думи и заплахи. Извършените актове на домашно насилие се установяват от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, имаща характер на доказателство в това производство /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/, която се подкрепя напълно от събраните гласни доказателства. Показанията на свидетеля И. Г. – очевидец на твърдените в молбата действия на ответника спрямо молителя, потвърждават изложените в декларацията факти относно осъщественото от ответника физическо посегателство спрямо двамата молители и отправените към тях обидни думи и заплахи. Тези показания частично се подкрепят и от показанията на свидетелите – полицейски служители В. и Т., дошли на мястото на инцидента след подаден сигнал, както и от съставения срещу ответника протокол за предупреждение по ЗМВР.
С оглед на горното са налице предпоставките за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо двамата молители.
При преценката на тежестта
на извършените действия на насилие
първоинстанционният съд е приел, че подходящи
мерки на закрила са предвидените
в чл.5 ал.1 т.1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, а именно: задължаване на ответника да
се въздържа от домашно насилие /безсрочно, както следва от
разума на закона и от изричната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН/;
отстраняване на ответника от съвместно обитаванато с
молителите жилище; забрана на ответника да се доближава до молителите,
жилището, местата за социални контакти и отдих, местоработата на молителката М.М. и училището на молителя Й.С., на по-малко от
Въззивният съд счита, че определената от първоинстанционния съд продължителност на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН – отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителите жилище, е прекомерна с оглед тежестта на извършения акт на домашно насилие и данните за личността на извършителя. Така наложената мярка в максималния законов срок от 18 месеца е твърде тежка санкция за ответника. Същият не е осъждан, няма данни за предходно наложени мерки за защита по ЗЗДН, по делото не се установява осъщественото в конкретния случай от него домашно насилие да е част от системно негово такова поведение спрямо молителите, липсата на данни за осъществени преди това посегателства над личността на молителите. Осъщественият от него акт на домашно насилие, предмет на настоящото дело, не се отличава със значителен интензитет на причинените на молителите физически и психически вреди, която да обуслови налагането на тази мярка в максималния предвиден в закона срок. Следва да се има предвид също и обстоятелството, че страните /брат и сестра/ живеят в наследствената им къща и именно родствената им връзка е обусловила съвместното им обитаване на тази къща, а такова не е установено по волята на страните, както и че те реално не живеят в едно домакинство, а обитават различни етажи. Тези обстоятелства са от значение за степента на съдебната намеса при налагането на мярката отстраняване от съвместното обитаваното жилище.
С оглед на това въззивният съд намира, че продължителност на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН в близък към минималноустановения в закона размер, а именно четири месеца, е адекватна на извършеното от ответника домашно насилие.
С оглед на горния извод относно срока на мярката по чл. 5, ал.1, т. 2 от ЗЗДН и съобразявайки обстоятелството, че жилищата на страните са в непосредствена близост /етажи от една къща/, то мярката по чл. 5, ал.1, т. 3 в частта й относно забраната на ответника да приближава молителите и жилището им, е функционално свързана с отстраняването на ответника от съвместно обитаваното с молителите жилище, поради което последната следва да бъде наложена за същия срок – четири месеца.
Определеният от районния съд срок на останалите мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН - забрана на ответника да се доближава местата за социални контакти и
отдих на молителите, местоработата на молителката М.М.
и училището на молителя Й.С., на по-малко от
С оглед на горните съображения обжалваното решение
следва да бъде изменено в частта относно срока на наложените мерки по чл. 5,
ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 от ЗЗДН мерки – отстраняване на ответника от
съвместно обитаваното с молителите жилище и забрана да приближава молителите и тяхното
жилище на разстояние не по-малко от 200 метра, като така определеният срок се
намали от 18 месеца на 4 месеца. Този срок започва да тече от датата на
издаване на заповедта за защита от домашно насилие.
В останалите му части решението следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение
№ 183 от 12.12.2018 г., постановено по гр.д. № 504/2018 г. на Елинпелински районен съд, В
ЧАСТТА относно срока на наложените мерки за защита от домашно насилие по
чл. 5, ал.1, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 от ЗЗДН, а именно: отстраняване на Г.Д.М. от
съвместно обитаваното с М.Д.М. и Й.И.С. ***; забрана на Г.Д.М. да приближава на
по-малко от 200 метра молителите М.Д.М. и Й.И.С., както и жилището им, като НАМАЛЯВА срока на тези мерки от 18
месеца на 4 /четири/ месеца, считано
от издаване на заповедта за защита по
чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, а именно 12.12.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 183/12.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 504/2018 г. на Елинпелински
районен съд, в останалите му части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
;