Решение по дело №566/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 414

 

гр. Пазарджик, 08.11.2019 год.

                                

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев

ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев

Ели Каменова

при секретаря В.Боева като разгледа докладваното от съдията Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№566 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.**8 и следващите от ГПК.         

С решение №937/28.06.2019г., постановено по гр.д.№4963/2018г. по описа на Районен съд – Пазарджик, са отхвърлени предявените от Е.Ф.Ю., ЕГН********** *** против А.М.О. *** положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и един редовен етаж, всеки от по 80 кв.м., построена в североизточната част на УПИ ІІ-101 в кв. **по плана на с. А.К.и на 3/4ид.ч. от УПИ ІІ-101 и исковете за отмяна на нотариален акт №***, том *от 26.11.2018 г. по описа на нотариус А. И.за 1/2 ид.ч. от къщата и на нот.акт за собственост №*, том *, нот.д.№**** по описа на нот.И.за 11/12 ид.ч. от дворното място. Осъден е Е.Ф.Ю. да заплати на А.М.О. сторените разноски в размер на 610,97лв.            

           Против постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Е. Ф.Х.,чрез пълномощника му адв.В.С., с която се оспорва изцяло постановеното решение като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът неправилно е приел позицията му.Ответничката била тази която твърди,че е придобила имота по девност, а той е наследник  и е придобил имота по наследство,като го владял след смъртта на баща си,който починал на 28.03.2009г. Твърди,че техния свидетел към момента на развитие на процесните събития-1973г.  е бил на 15год.  , а свидетеля на ответника е бил на 10год. ,при това е живял в друга къща и нямало от къде и как да знае какви са били отношенията между страните.Счита,че са налице следните обстоятелства-баща му към момента на строителството на процесната къща е бил на 27 години и е имал доходи,защото е работел а бащата на ответничката-М.- е бил ***,страдал е от ***бил е на 14год.  и към момента на строежа и към момента на смъртта на наследодателите пак не е бил семеен,нямал е деца и е бил неработоспособен, нуждаел се е от грижите на брат си.Баща им е имал вече деца и необходимост от повече жилищна площ , а ответничката меу е дъщеря и  е родена през 1988г. ,брат и О.е род. през 1983г.  а Ф.е род. през 1985г.  т.е всичко това става след като къщата е била построена и дядо им починал.Обсъждат се свидетелските показания на св. Д.О.и св. на ответничката който заявил,че баща му е казал да се изнесат от къщата ,което не било вярно , а ако било тя щяла да го води до нотариуса , но вместо това е водила други свидетели.които не са казали истината. Формулира искане да се отмени обжалваното решение и се постанови друго с което се уважи предявения иск с присъждане на сторените разноски по делото.Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата А. М.О.,чрез пълномощника и адв.Б.Д., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита,че съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото и правилно е преценил всички събрани в хода на процеса гласни и писмени доказателства. Правилен е извода насъда,че исковите пренеций са неоснователни.По делото е безспорно установено,чепроцесния имот-половината двор и цялата къща са владяни и ползвани от А. и нейния баща –М. повече от 10год. и това е станало със знанието на всички останали наследници и без тяхното противопоставяне и така е изпълнена волята на наследодателя Ю.,който е искал този имот да остане на най-малкия му син М.,който е ***. Изразява становище за неоснователност на направените доказателствени искания. Формулирано е искане въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Не сочи нови доказателства. Няма доказателствени искания. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.**9 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страни с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, и във връзка с твърденията на страните, съдът констатира следното от фактическа страна:

В исковата молба против А.М.О. *** ищецът Е.Ф.Ю., ЕГН********** *** твърди, че с ответницата са наследници на Ю.О.Ю., починал на 24.07.1973г. Ответницата била дъщеря на чичото на ищеца  - М. Ю. О., като последният бил брат на неговия баща Ф.Ю.О..  На 26.11.2018г. ответницата се снабдила с констативен нот.акт за собственост №***, том *, нот.д.№****по описа на нот.И., с който била призната за собственик на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен и редовен етаж, всеки с площ от по 80кв.м., построена в УПИ ІІ-101 в кв.**по плана на с.А.К., общ.П.. Твърди ищецът, че той бил собственик на 1/2ид.ч. от тази сграда. Ответницата живеела там от една година, с негово съгласие. Преди това там живеела майката и двамата братя на ответницата - на приземния етаж. Преди да почине през 2015г. там живеел и баща й. На горния етаж жиеели бащата на ищеца - Ф.О., починал на 28.03.2009г. и майката на ищеца - С.О., починала през 2010г. В момента заедно с ответницата на приземния етаж живеели и двамата й братя. Майка й през м.юли, 2018г. напуснала къщата , защото се оженила в друго село. Ищецът и семейството му живеели на втория етаж от 40 години.  Твърди, че тази къща била строена от баща му и дядо му, а бащата на ответницата не участвал нито с пари, нито с труд, тъй като бил *** и нямал доходи. Ищецът бил собственик на 1/2ид.ч. от къщата по наследство и давност, съответно ответницата не била собственик на цялата къща.       Ответницата се била снабдила и с констативен нот.акт за собственост №*, том *, нот.д.№**** по описа на нот.И., с който била призната за собственик по давност  и наследство на следния недвижим имот: 1/2ид.ч. от УПИ ІІ-1-1 в кв.**по плана на с.А.К., общ.П., целият с площ от 1113кв.м., а графично изчислен - 1190кв.м. В парцела имало и друга къща, която била собственост на бащата и майката на ищеца. В тази къща на първия етаж живеел неговия брат. Вторият етаж не бил довършен и в този смисъл бил негоден за живеене. През 2009г. родителите му прехвърлили ½ ид.ч. от дворното място и втория етаж от къщата. Твърди ищецът, че за останалата ½ част от земята ответницата можело и да има 1/12 ид.ч., защото и братът на ищеца имал права върху нея, като самият ищец бил собственик на ¾ ид.ч. от земята.      Поради всичко това моли съда да го признае за собственик на ½ ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от един приземен и един редовен етаж, всеки от по 80 кв.м., построен в УПИ ІІ-101 в кв. **по плана на с. А.К.и да отмени нотариалния акт №***, том *от 26.11.2018 г. по описа на нотариус А. И., както и да го признае за собственик на ¾ ид.ч. от дворното място и да отмени нот.акт за собственост №*, том *, нот.д.№**** по описа на нот.И.. С молба от 27.12.2018г. ищецът е уточнил, че иска отмяна на нотариалните актове както следва – за ½ по отношение на къщата и за 11/12 ид.ч. по отношение на двора.  Сочи доказателства. Претендирта направените по делото разноски.                                      В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата А.О., с който оспорва иска, като твърди, че е придобила имота в резултат на владение продължило повече от десет години непрекъснато, трайно и явно – първоначално от нейния баща М. О., а след неговата смър - от нея самата. Твърди, че била добросъвестен владелец на процесните имоти и през всичките  години тя и баща й М. ги владяли явно, непрекъснато, без спорове и със съзнанието, че са тяхна собственост. Партидите във ВиК и ЕВН през всичките тези години били на името на М., а след смъртта му партидата във ВиК била записана на ответницата - за тази в ЕВН нямало все още данни. Излага подробни доводи в тази насока. Моли да се отхвърли иска като неоснователен. Алтернативно поддържа че ищецът е собственик на 1/7 ид.ч.  от останалите в наследство от Ю.Ю. недвижими имоти, а именно ½ ид.ч. от дворното място и построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 80кв.м. Сочи доказателства. Претендира разноски.                                                      Въззивния съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност прие  следното:

       Така предявеният положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като ответницата оспорва правата на ищеца, като страните нямат спор в тази връзка. По същество искът е неоснователен.  

Предмет на спора в настоящото производство е УПИ ІІ-101 в кв.**по плана на с.А.К., общ.П. и  двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен и редовен етаж, всеки с площ от по 80кв.м., построена в него.

Твърденията на ищецът са насока, че е собственик на ½ ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., построен в УПИ ІІ-101 в кв. **по плана на с. А.К.и на ¾ ид.ч. от дворното място - по наследство и давностно владение.

От приетите по делото удостоверения за наследници се установи, че ищецът и ответницата са наследници на Ю.О.Ю. техен дядо, починал на 24.07.1973г. Съответно бащите на ищеца и ответницата - Ф.Ю. О.и М. Ю. О.- са синове на Ю.О.Ю..

Общият наследодател на страните - Ю.О.Ю. - с договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №**, том *, нот.д.№***г. е придобил п-л Х*- 179 в кв.** по плана на с. А.К., целият с площ от 1113кв.м. Така описания имот е идентичен с процесния УПИ ІІ-101 в кв.**по плана на селото, който факт се установява от приетото удостоверение изх.№184 от 12.11.2016г. на Кметство с.А.К.. По делото не се спори, че Ю.О.Ю. е придобил имота по време на брака си с А.О.а Ю., при което той е бил в режим на СИО. С договор за прехвърляне собственост срещу задължение за гледане и издръжка, оформен с нот.акт №185, том ІІ, нот.д.№1010/82г. А.О.а Ю.е прехвърлила 1/2ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1113кв.м., съставляващо п-л Х*- 179 в кв.12 по плана на с. А.К.- т.е. 1/2 ид.ч. от спорното дворно място на сина си Ф.О..

От удостоверение изх.№184 от 12.11.2016г. на Кметство с.А.К., неоспорено от страните, се установява, че в дворното място - УПИ ІІ-101 в кв.**- има построени две жилищни сгради, както следва- в североизточната част - двуетажна масивна жилищна сграда с един приземен и един редовен етаж, с площ от по 80кв.м. всеки от тях, съгласно одобрен архитектурен проект и строителна линия, двете от **.11.1972г. Имотът е записан на Ю.О.Ю..  и- в югозападната част - двуетажна масивна жилищна сграда с два редовни етажа, с площ от по 76кв.м. всеки от тях. Първият етаж от сградата е записан на Р.Ф.Ю., а втория - на Е.Ф.Ю..

В показанията си кредитирани от първоинстанционния съд свидетелите А. А.и И. Ш. установяват, че дядо Ю.е строил процесната къща,които показанията , се подкрепят и от посочените по-горе писмени доказателства. Т.е. процесната сграда, построена в североизточната част на УПИ ІІ-101 в кв.**по плана на с. А.К.е била собственост на Ю.О.Ю. и А.О.а Ю.- родители на Ф.Ю. О.и М. Ю. О. В показанията си свидетелите А. А.и И. Ш.се установяват, че приживе Ю.Ю. е бил категоричен, че тази къща ще остане на сина му М., защото е ***, а на другия си син - Ф.оставил останалата половина от двора, за да си построи негова къща. Съдът правилно е кредитирал и в тази част показанията на свидетелите, тъй като изцяло се подкрепят от писмени доказателства, от които се установява по категоричен начин, че собствеността на 1/2 ид.ч. от дворното място е прехвърлена на Ф.Ю. О.от майка му, и че е построена в  югозападната част - двуетажна масивна жилищна сграда с два редовни етажа, с площ от по 76кв.м. всеки от тях ,а като собственици понастоящем са записани Р.Ф.Ю.и Е.Ф.Ю. - синове на Ф.Ю.О..

Съдът е кредитирал показанията им и в частта, в която установяват, че дядо Ю.се е съгласил докато се построи къщата на Ф., той и семейството му да се настанят във вече построената къща - на втория етаж. На първия останали Ю., съпругата му, синът му М.. След като станал готов първият етаж на къщата, отредена за семейството на Ф., той със съпругата си и малкия им син Р.се преместили в нея. В къщата останал големият му син - ищецът Е.Ю.. През годините Ф.се оженил, родили му се деца - всички те живеели през това време на първия етаж. След смъртта на М. на етажа останала съпругата му А.- тя впоследствие се омъжила и напуснала къщата -, дъщеря му А. - ищцата по делото - и синовете му. Вторият етаж на новата къща бил изграден, но Е. не бързал да го довършва и обзавежда и продължавал да живее в процесната къща на втория й етаж - макар още приживе баща му да Ф.да го подканвал да се изнесе, за да не пречи на чичо си М. и семейството му.

Правилно първоинстанционния съд е кредитирал тези показания,тъй като същите напълно си кореспондират, взаимно се допълват и не си противоречат. Отделно от това - изцяло дадените показания от свидетелите А.А.и И.Ш.не се опровергаха от нито едно писмено доказателство, напротив. Нещо повече, същите не се опровергават и от показанията на свидетелите на ищеца.Освен това следва да се отбележи,че св.Д.О.няма лични впечатления какви разговори са водили Ф.и сина му Е. във връзка с това дали да освобождава етажа за М. - това били техни семейни работи. А св.С. от своя страна категорично заявява, че в имота има една голяма къща на два етажа - т.е. макар да е съсед на страните, той не е запознат с техните имоти и отношения, защото дори не знае в двора да има две къщи. Освен това не знае какви са били уговорките приживе на дядо Ю.кой от синовете му къде да живее.

Освен това ищецът претендира да е собственик на съответни ид.ч. от имота по наследство ,като имота го е владял и след смъртта на баща му,който е починал на 26.03.2009г.

По делото не се установи и доказа твърдението на жалбоподателя,че баща му Ф.и неговия дядо Ю.са строили двамата процесната къща.Видно от удостоверение изх.№184/12.11.2016г.  на Община Пазарджик за североизточната двуетажна сграда е представен одобрен архитектуран проект на **.11.2.1972г.  и строителен протокол от **.11.1972г. на името на Ю.О.О.,което установява чия е собствеността върху процесната сграда.Т.е дори Ф.да е помагал при строителството и ,това не е основание да придобие право на собственост върху нея.Въпросът дали процесния имот-двор и къща е в режим на СИО между Ю.и съпругата му А. не е установен с писмени доказателства,но от представения по делото н.а. за собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е видно,че А.е прехвърлила на сина си Ф.½ ид.част от дворното място ,т.е и зповядването на сделката при тези квоти е въззможно сами аско имотът е бил в режим на СИО.  С оглед на това Ю.е притежавал половината от двора и половината от къщата.Видно от доказателствата по делото е,че той има седем наследника ,единият от които е Ф.,който от своя страна също има двама наследника –Е. и Р.,т.е Е. е наследник на 1/14 ид.част от наследството на своя дядо Ю..                                                                                                         Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя Е.Ю. във въззивната жалба ,че    съдът неправилно е приел позицията му ,тъй като ответничката  твърдяла,че е придобила имота по давност, а той е наследник  и е придобил имота по наследство,като го владял след смъртта на баща си,който починал на 28.03.2009г.

         При сънаследствен имот се предполага, че всеки владеещ наследник е държател на сънаследствените части на останалите наследници. Ползвайки част от имота жалбоподателя Е.Ю. е бил държател на частите, върху които право на собственост имат и другите сънаследници.  За да се придобие по давност един имот, респ. част от него, е необходимо ищецът в случая да е упражнявал върху него фактическа власт в предвидения 10-годишен срок явно, непрекъснато, необезпокоявано с намерението да го своят, което да е доведено до знанието на собственика/съсобственика и същият да не се е противопоставил. Безспорни доказателства в тази насока категорично не са ангажирани по делото - не се установи да е проявявано такова намерение с каквито и да са реални действия, които да не будят никакво съмнение в него. Не е доведено до знанието на ответницата евентуална промяна в намерението на ищеца - в смисъл да държи чуждия имот като свой така, че да бъде придобит от него по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години. По делото не съществуват доказателства и за това, бащата на ищеца да е владял по този начин имота и това владение да е прибавено към владението на ищеца. Напротив, установи се категорично, че приживе Ф.- починал март, 2009г.- не веднъж е казвал на сина си да освободи етажа за чичо си - т.е. самият пряк наследник на дядо Ю.никога не е имал съзнанието, че този имот е сънаследствен, напротив, знаел е, че е на брат му, а самият той и семейството му живеят там временно, докато стане тяхната къща готова.

Всичко това налага несъмнения извод, че ищецът не е собственик на претендираните ид.ч. от процесния имот и искът следва да бъде отхвърлен.  Ирелевантно е какъв е в какъв обем са правата на собственост на ответницата, поради което не следва да бъдат обсъждани събраните в тази насока доказателства.

       Поради това  установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на къщата и дворното място като неоснователен  следва да бъде отхвърлен, както и се отхвърли иска за отмяна на нот.акт №***, том *от 26.11.2018 г.  и нот.акт за собственост №*, том *, нот.д.№**** по описа на нотариус А. И..                    При постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.Подадената въззивна жалба ,като неоснователна следва да ъде отхвърлена.                                                               С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от ответницата съдебно-деловодни разноски в настоящото производство в размер на 600 лева-представляващи възнаграждение за адв.Б.Д. ***.

Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р        Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №937 постановено на 28.06.2019г. по гр.дело №4963 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.

ОСЪЖДА   Е.Ф.Ю. ЕГН********** *** да заплати на А.М.О. ***  сумата от 600 лв. представляващи възнаграждение на адв.Б.Д. ***.

 

 Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС гр.София.

 

  Председател:                                                                  Членове: 1.                  2.