П Р И С Ъ Д А

№       

гр. Г.Т., 30.10.2017г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Районен съд гр. Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание на тридесети октомври  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

Председател :  Динко Минчев

 

Съдебни заседатели : Р.Г.  

Д.Д.

 

 

с участието на секретаря  Марияна Димова, в присъствието на прокурора Йорданка  Ч., разгледа докладваното от Председателя н.о.х.д.№ 123  по описа на Районен съд гр. Г.Т. за 2017г.

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият С.А.С., роден на ***г***, , ЕГН – **********

 

за виновен в това, че:

 

 На 25.11.2015г. в гр. Г.Т., при условията на опасен рецидив, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи –  мобилни телефонни апарати „Т. С.” със СИМ карта на сметка в „Т.” и „С. Г. S 3”, на обща стойност 323,00 лв. от владението на Х.А. *** Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и на 27.11.2015г. от ресторант „Ц.” в гр. Г.Т. отнел чужди движими вещи-пари на стойност 347, 00 лв. от владението на  М.Д.Й. от гр. Г.Т., без негово  съгласие, с намерение противозаконно да  ги присвои, всички отнети  вещи на обща стойност 670, 00 лв., поради което и на основание чл. 196, ал. І, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. І, т.2 във вр. с чл.194,ал.І във вр. с чл. 26, ал.І, във вр. с чл. 29, ал.І, б.”а” и  б.“б“ от НК и  чл. 54, ал. І от НК му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от  четири  години, като на основание чл. 61,т.2 във вр. с. чл.60, ал.І, във вр. с чл. 57, ал.І от ЗИНЗС определя първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание, като зачита предварителното задържане по делото считано от 13.02.2016г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

 

ПОТВЪРЖДАВА наложената на подсъдимият С.А.С. с ЕГН - **********, мярка за неотклонение  от типа “Задържане под стража”.

 

ОСЪЖДА подсъдимият С.А.С. с гореснетата самоличност да заплати на М.Д.Й. ***, обезщетение за нанесените с деянието имуществени вреди в размер на триста четиридесет и седем /347.00/лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-27.11.2015г.  до пълното изплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА подсъдимият С.А.С., с гореснетата самоличност да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50лева.

На основание чл. 189 от НПК осъжда подсъдимия С.А.С. да заплати сторени по делото разноски – 104.77лева/сто и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ по сметка на ОД на МВР - гр. Д. и 61.70лева/шейсет и един лев и седемдесет стотинки/ по сметка на Районен съд гр. Г.Т..

 

          Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Д.ки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

 

Председател:                                    Съдебни заседатели : 1/                      

 

                                                

                                                             2/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви  по  присъда №  21  от 30.10.2017г. по н.о.х.д. № 123 по описа на Районен съд град Г.Т. за 2017г.

 

   Районна прокуратура –  Г.Т., е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т. обвинителен акт  срещу С.А.С. с ЕГН – **********,***, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.І, т.2 във вр. с чл.195,ал.І,т.2  във вр. с чл. 194 ал. І, във вр. с чл. 26, ал.І, във вр. с чл. 29, ал.І от НК, за това че на25.11.2015г. в гр. Г.Т., при условията на опасен рецидив, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи –  мобилни телефонни апарати „Т. С.” със СИМ карта на сметка в „Т.” и „С. Г. S 3”, на обща стойност 323,00 лв. от владението на Х.А. *** Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и на 27.11.2015г. от ресторант „Ц.” в гр. Г.Т. отнел чужди движими вещи-пари на стойност 347, 00 лв. от владението на  М.Д.Й. от гр. Г.Т., без негово  съгласие, с намерение противозаконно да  ги присвои, всички отнети  вещи на обща стойност 670, 00 лв.

Подсъдимият не се  признава за виновен. По същество защитникът му претендира признаване на подсъдимия за невиновен поради допуснати съществени процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство и недоказаност на обвинението. В последната си дума подсъдимия твърди, че е невинен.

Представителят на Районна прокуратура Г.Т. поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпления, за което да му бъде наложено наказание от вида “лишаване от свобода” в размер на пет години при първоначален строг режим на изтърпяване.

Пострадалите лица са запознати с правото си на граждански иск и възможността да се конституират в качеството си на граждански ищец и частен обвинител. От това си право се възползва М.Д.Й., който е предявил граждански иск и се е конституирал в качеството си на граждански ищец в процеса.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подсъдимият С.С. не живеел постоянно в гр. Г.Т.. През инкриминирания период същият гостувал в града на баба си и дядо си.

На 25.11.2015г. свидетелят Х.А. отишъл с лекия си автомобил да вземе приятелката си- свид. Д. К. от дома й. Спрял автомобила на ул.”Р.” в гр. Г.Т. и влязъл в къщата без да заключи автомобила.  Свид. А. не заключил автомобила предвид обстоятелството, че нямало да се бави. В същото време по улицата минавал подс. С.. Видял незаключеният автомобил на свид. А.. Възползвал се от краткото време, през което свидетелят нямал визуален контакт с него, отворил вратата на автомобила взел от чантичка, поставена между двете предни седалки, два мобилни телефонни апарата, прибрал ги в джоба си и отново затворил вратата на автомобила. Точно в това време бил забелязан от А. и приятелката му – свид. Д.К.. Подсъдимият тръгнал да се отдалечава от автомобила, а свидетелите влезли в него и констатирали липсата на мобилните телефони. А. настигнал подс. С. и му казал да върне телефоните. Подсъдимият му отговорил, че ги е хвърлил в контейнер за боклук и продължил пътя си. Двамата свидетели констатирали, че в района няма такива контейнери и с автомобила отново застигнали подс. С.. Свидетелката К. излязла от автомобила и хванала подс. С. за ръкава на горната му дреха, а свид. А. му казал да върне телефоните за да не викат полиция. С. се отскубнал от свидетелката и избягал без да върне телефонните апарати.

След два дни - на 27.11.2015г. около 01.20часа, подс. С. отишъл до ресторант „Ц.”, находящ се в центъра на гр. Г.Т., който в този момент бил затворен. Обстановката в ресторанта му била добре позната, тъй като когато посещавал Г.Т., често  бил клиент на това заведение.

 Подсъдимият  отишъл до странична плъзгаща се врата на ресторанта, която не била централния му вход. Издърпал със сила двете крила на вратата, при което езикът поддал и вратите се отворили. Влязъл вътре и директно се насочил зад бара, където при многобройните си посещения е виждал обслужващият персонал да държи в картонена чаша част от оборота. Взел парите намиращи се в чашата, които били на обща стойност 347лева и веднага се върнал обратно, като след себе си затворил плъзгащите се врати. Рано сутринта на същият ден напуснал гр. Г.Т.. Свидетелят К., около 07.00часа на 27.11.2015г. отишъл както винаги на работа в ресторант „Ц.”. Отключил централния вход, от където обичайно се влизало и изключил охранителната система, с която била оборудвана тази врата. Отишъл зад бара и започнал да се подготвя за работния ден. Тогава констатирал липсата на оборота в картонената чаша, за което уведомил колегите си и собственика на заведението М.Й.. Целият обслужващ персонал заедно със собственика на ресторанта прегледали записите от охранителните камери монтирани в заведението. На тези записи видели и разпознали подс. С., който да влиза в ресторанта от страничната врата и да взима парите от картонената чаша намираща се зад бара.

Според заключението на назначената оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите вещи – телефонни апарати, била в размер на 323 лева.

Според заключението на назначената видеотехническа експертиза извлечените кадри от направения запис са негодни за лицево идентификационно изследване, но са годни за разпознаване от свидетели по асоциация на нещо познато. Описаните в експертизата действия на лицето влязло в ресторант „Ц.”, съвпадат с действията на подс. С. при така установената фактическа обстановка. В съдебно заседание, експерта изготвил експертизата е категоричен, че човек контактувал с лицето от видеозаписа на охранителните камери може да го разпознае без съмнение и записите не са манипулирани. 

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и приети по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства.

Показанията   на свидетелите А. и К. са конкретни, точни последователни, логично подредени и взаимно допълващи се. Двамата са установили  веднага липсата на мобилните телефони, лично са възприели подсъдимия в близост до автомобила.

Свид К. посочва подсъдимия като извършител на кражбата по приложения протокол за разпознаване на лице.

По отношение на второто извършено от подс. С. деяние, а именно извършената кражба от ресторант „Централ”:

Съдът изцяло кредитира показанията дадени от свидетелите Р.М., Х.К., М.Й.. Дадените от тях показания въпреки заинтересоваността на св. Й. са безпристрастни взаимно допълващи се и логично подредени. Ответстват на събраните и приети от съда писмени доказателства. Ответстват и на проверената по реда на чл.282 от НПК, и приета от съда видеотехническа експертиза. В показанията си дадени в хода на съдебното следствие, свидетелите М. и К. са категорични в твърденията, че лицето, което са видели на записа направен от охранителните видеокамери, лицето посещавало редовно преди това ресторант „Централ” и подс. С. са едно и също лице. Двамата свидетели са категорични в това си твърдение, като в показанията си изтъкват логични и безпристрастни доводи в подкрепа на твърденията си.

Неоснователна е тезата на защитата на подсъдимия, че при извършване на  процесуално следствени действия разпознаване на лице е допуснато нарушение на процесуалните правила, което води до тяхното опорочаване и невъзможност да се ползват от съда.  От приложените протоколи е видно, че е извършено разпознаване на лица по фотоснимки. Протоколите са съставени по реда, предвиден в НПК.

Абстрахирайки се от посоченото, дори  се допусне, че процесуалното следствено действие „разпознаване на лица по фотоснимки” е опорочено и съдът не може да се ползва от него, следва да се отбележи, че свидетелите М. и К. са категорични в твърденията, че лицето, което са видели на записа направен от охранителните видеокамери е подс. С., като посочват белези, по които са го разпознали. Заявяват, че познават същият като клиент на ресторанта, сядал е често на бара и когато са изгледали видеозаписа от охранителните камери без съмнение в лицето влязло и откраднало парите от ресторанта, разпознават подс. С.. В подкрепа достоверността на твърденията им е становището на вещото лице по назначената видеотехническа експертиза, според който човек който е контактувал с подсъдимия може да го разпознае в направения видеозапис. В този запис се виждат белези като движения, стойка, относителни размери спрямо врата и други признаци, които при лицево идентификационното изследване методиката не позволява заключения по такива белези.

Обсъдени в своята съвкупност и последователност  гласните доказателства по делото съответстват на заключенията на вещите лица по назначените експертизи и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК, като обективно и компетентно изготвени. Всички доказателства събрани от досъдебното и съдебно производство преценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви и взаимно допълващи се обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Подсъдимият С.А.С. е осъществил състава на престъпление по по чл.196, ал.І, т.2 във вр. с чл.195,ал.І,т.2  във вр. с чл. 194 ал. І, във вр. с чл. 26, ал.І, във вр. с чл. 29, ал.І от НК, като  на 25.11.2015г. в гр. Г.Т., при условията на опасен рецидив, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи –  мобилни телефонни апарати „Т. С.” със СИМ карта на сметка в „Т.” и „С. Г. S 3”, на обща стойност 323,00 лв. от владението на Х.А. *** Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и на 27.11.2015г. от ресторант „Ц.” в гр. Г.Т. отнел чужди движими вещи-пари на стойност 347, 00 лв. от владението на  М.Д.Й. от гр. Г.Т., без негово  съгласие, с намерение противозаконно да  ги присвои, всички отнети  вещи на обща стойност 670, 00 лв.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи от обективна и субективна страна на възведения престъпен състав. Гласните доказателства и писмените такива сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесните деяния. Обсъдени в своята съвкупност и ценени от съда гласни и писмени доказателства указват безусловно, че същия е осъществил изпълнителното деяние изразяващо се в прекъсване владението над процесните вещи, чиито характеристики и стойност се установяват категорично от обективно и компетентно изготвената експертиза, създавайки нова трайна фактическа власт над същите, допускаща извършване на действия на разпореждане, които по естеството си представляват реализирано намерение за своене, като елемент от субективната страна на възведения престъпен състав, а предвид миналите му осъждания, деянието е извършено в срока по чл.30 от НК и съставлява квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив”.

Отнетите мобилни телефони от автомобила на свид. А. са били оставени от него без постоянен надзор, поради което е налице квалификацията на деянието по чл.195,ал.І,т.2 от НК.

Процесните деяния са извършени в непродължителен период от време, при еднаква фактическа обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, предвид което съдът намира за безспорно установено, че процесното престъпление е продължавано по смисъла на чл. 26 ал. І от НК.

Подсъдимият е действал при форма вината – пряк умисъл, по смисъла на чл. 11 ал.ІІ предложение първо от НК и при предварително формиран в сравнително спокойна обстановка умисъл.

Причини за извършване на деянието са утвърдени престъпни навици, незачитане правото на собственост, като конституционно гарантирано и стремежа за облагодетелстване по лек и престъпен начин.

За да се определи наказанието на подсъдимия съда взе предвид степента на обществена опасност на извършеното от него деяние, данните за личността на подсъдимия, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:

С.А.С. е роден на роден на ***г***, , ЕГН – **********. Смекчаващи отговорността обстоятелства  са невисоката парична стойност на отнетите вещи. Престъплението е извършено при превес на утежняващи вината  обстоятелства – лоши характеристични данни, множество предходни осъждания.

Изложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното от подсъдимия деяние ще бъде налагането на наказание от вида „Лишаване от свобода” в рамките на установените от законодателя размери. Предвид наличие на множество предходни осъждания, съда намира, че наказанието което следва да бъде наложено подсъдимия трябва да бъде съобразено и по този признак с оглед обстоятелството, че наложените наказания по предходни осъждания не са изпълнили в цялост целите си, и подсъдимия отново е извършил престъпно деяние, което говори за пълно незачитане на законите.

 При определяне на наказанието съда се съобрази с обстоятелството, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив, което предполага една завишена обществена опасност, както и с изключителния превес на отегчаващите вината обстоятелства. За извършеното от подс. С., законодателя е предвидил наказание „Лишаване от свобода” в размер от три до петнадесет години.

Съобразявайки се с всичко изложено по-горе, съдът е отмерил наказание „Лишаване от свобода” в размер към средния предвиден от законодателя, а именно за срок от четири  години, при първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание. Съдът е зачел предварителното задържане по делото считано от 13.02.2016г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Съдът счита, че с така наложеното наказание биха се постигнали целите визирани в чл. 36 от НК и същото ответства на извършеното от подсъдимия деяние.

По отношение на гражданско – правната претенция: Искът предявен от М.Д.Й. от гр. Г.Т., черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, като същият е основателен и доказан в размер на реално причинените от процесното деяние щети – 347лева, които подсъдимия С. дължи като обезщетение за нанесените имуществени вреди, в едно със законната лихва считано от датата на извършване на деянието до пълното изплащане на сумата.

Подсъдимият дължи държавна такса върху уважения размер на иска, а именно 50лева.

 На основание чл. 189 ал.ІІІ от НПК, подсъдимия дължи сторените по делото разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                        Районен съдия: