№ 546
гр. П., 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АН.ИВ.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720100450 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на част трета, глава XXV от ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 2712/03.02.2025г., подадена от
непълнолетната С. Г. В. с ЕГН ********** със знанието и съгласието на своята майка
Т. П. Г., против Г. В. Н. с правно основание чл. 150 СК.
Ищецът твърди, че с Решение № 722 / 11.12.2009г., постановено по гр.д. №
4017/2009 г. на ПРС е прекратен бракът между Г. Н. и Т. Г., като родителските права по
отношение роденото от брака дете С. Г. В. са предоставени на майката, а на бащата е
определен режим на лични контакти и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 35 лева, частично отменено с Решение № 67/17.05.2010г. по в.гр.д.№ 176/2010г., с
което бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на сумата от 70.00 лева –
месечно.
Излага още, че с Решение № 611/12.07.2017г., постановено по гр.д.№ 2400/2017г.
по описа на ПРС е увеличен размера на издръжката от 70 лева на 140 лева, като от
влизане на решението в сила е изминал значителен период от време, през който детето
е пораснало и съответно са се променили и нуждите му от издръжка. Посочва се, че
бащата от 2020г. доброволно заплаща месечна издръжка в размер на сумата от 200
лева, но с оглед настоящите икономически условия и нарасналите нужди на детето
издръжката е недостатъчна за покриване месечните разходи на непълнолетното дете,
като излага подробни съображения с оглед нуждите на детето. Моли съда да
постанови решение, с което да измени размера на присъдената с Решение №
611/12.07.2017 г. по гр.дело № 2400 по описа за 2017 г. на Районен съд — П. месечна
издръжката, дължима от ответника на непълнолетната му дъщеря С. Г. В., ЕГН
**********, родена на 25.09.2008 г., платима чрез нейната майка Т. П. Г. като бъде
увеличена със сумата от 240 лева, като същата бъде определена в общ размер на
сумата от 380 лева месечно, дължими от датата на подаване на исковата молба в съда
до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи това задължение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, от момента на просрочието до
1
пълното й издължаване. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Г. Б. излага становище за
допустимост и частична основателност на предявения иск. Оспорва иска в така
заявения размер, като излага подробни съображения. Моли съда да определи размера
на издръжката с оглед реалната обстановка и възможностите му. Твърди, че доходите
му не позволяват заплащането на претендирания увеличен размер на издръжката.
Претендира разноски. Предлага сключването на споразумение.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
С протоколно Определение от 07.04.2025г. на осн.чл. 214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявения иск, като се счита предявен за сумата от 400 лева
– месечно.
Няма спор между страните, а и видно от представеното по делото
удостоверение за раждане № 080575, е че детето С. Г. В. е родена на 25.09.2008г. от
майка Т. П. Г. и Г. В. Н..
Видно от Решение № 722 / 11.12.2009г., постановено по гр.д. № 4017/2009 г. на
ПРС е прекратен бракът между Г. Н. и Т. Г., като родителските права по отношение
роденото от брака дете С. Г. В. са предоставени на майката, а на бащата е определен
режим на лични контакти и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 35
лева, като същото е частично отменено с Решение № 67/17.05.2010г. по в.гр.д.№
176/2010г., с което бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на сумата от 70.00
лева – месечно.
С Решение № 611/12.07.2017г., постановено по гр.д.№ 2400/2017г. по описа на
ПРС е увеличен размера на издръжката, платима от Г. Н. от 70 лева на 140 лева,
Съгласно информация, предоставена от Национална агенция за приходите за
ответника за периода от месец март 2024г. до месец януари 2025г. осигурителния
доход без положен извънреден труд при отработени между 19 и 22 работни дни
възлиза в размер на около 2 300 лева.
Видно от приетата по делото Заповед от 28.03.2025г. на МВР ОД - МВР – П. за
изменение размера на основното месечно възнаграждение държавните служители на
изпълнителски и младши изпълнителски длъжности на Първо районно управление –
П. при Областна дирекция на МВР – П., считано от 01.01.2025г. основното месечно
възнаграждение на Г. В. Н. е в размер на 2 512 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал.2 СК чл. 150
СК.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена. Под изменение на обстоятелствата, съгласно ППВС № 5/1970
г., следва да се разбира трайно съществено изменение на нуждите на издържка или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Изменението
може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката
преди предявения иск по чл. 150 от СК. Възможно е да е настъпило изменение само
досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни
причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи
издръжката, за да е налице основание по чл. 150 от СК.
Съдът приема за безспорно, че с нарастването на възрастта на детето,
2
нарастват и неговите нужди. Този извод се допълва от факта, че ищцата е ученичка, на
16 години, има потребност от социален и културен живот. От изменението на
издръжката през 2017г. са изминали почти осем години, през които потребностите на
ищцата от храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности са
се увеличили значително. Поради това, съдът счита, че е налице съществено
изменение на нуждите на издържка, което е трайно, тъй като не може да се обоснове
извод, че е възможно връщане на състоянието от преди изменението на
обстоятелствата, съответно не може да се върне възрастта на ищцата към момента на
определената й издръжка. Към настоящия момент същата е в размер значително под
минималния такъв за страната.
Съдът намира, че израстването на ищцата в периода от определяне предишния
размер на издръжка, само по себе си води до увеличаване и на необходимите средства
за издръжката й. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна,
дрехи, здравеопазване, обучение, спортни и други занимания и т. н. /, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при
кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък
дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното
живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в
полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата или 269, 25 лв. към
момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален
размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с
минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на
трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо
за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за
издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По делото се установява, че ответникът е в трудоспособна възраст, трудово
зает по правоотношение с МВР, ОД на МВР - П. с основна заплата от 2 512 лева, като
за периода от м.03.2024г. до м.01.2025г. е деклариран средномесечен начислен
облагаем доход от около 2 300 лева. Съдът не приема като довод за заплащане на по-
ниска издръжка на детето задълженията на ответника към другите му две малолетни
деца, тъй като на същия е известно задължението да заплаща издръжка на детето си, а
още повече и нейните нужди за това, поради което не следва да се поставят тази
задължения пред нуждите на ищцата и задължението на родителя да дава издръжка за
неговото отглеждане и възпитание. По делото се установява, че майката на ищцата в
периода м. 03.2024 г. – м. 01.2025 г. е имала средномесечен осигурителен доход в
размер на около 1 400 лева.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с
оглед възрастта й, установеният по делото размер на доходите на ответника и
обстоятелството, че същият се намира в трудоспособна възраст, настоящият съдебен
състав намира, че искът се явява изцяло основателен, поради което същият следва да
бъде уважен за пълния предявен размер от 400, 00 лева месечно.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2025 г.,
до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищцата
месечна издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК)
По разноските:
3
При този изход на спора право на разноски има ищцата на осн.чл. 78, ал. 1
ГПК, която претендира такива за заплатен адвокатски хонорар по договор за правна
защита и съдействие в размер на 600.00 лева, съобразно представените по делото
доказателства.
На осн.чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК ответникът дължи на
РС П. държавна такса върху разликата с увеличението на издръжката в размер на
374,40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата
месечна издръжка от Г. В. Н. с ЕГН **********, определена по силата на Решение №
-ти
611/12.07.2017г., постановено по гр.д.№ 2400/2017г. по описа на ПРС, X състав, в
полза на С. Г. В. с ЕГН **********, като я увеличава от 140 лева на 400 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Г. В. Н. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАЩА на С. Г. В. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Т. П. Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 400, 00 лв., считано от 03.02.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/,
дължима от първо до десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата следваща падежа й да
окончателното издължаване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. Н. с ЕГН ********** да
заплати на С. Г. В. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Т. П. Г. с ЕГН **********, сума в размер на 600, 00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. В. Н. с ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд П. сума в размер на 374,40 лева – държавна такса
върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4