№ 49864
гр. София, 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110125260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 и сл. ГПК.
Съдът, доколкото процесните вземания произтичат от провоотношение с потребителски
характер, е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби относно
действителността и неравноправността на целия договор и неговите клаузи. Съгласно
постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде
обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи
условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в
основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.
3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на законодателството в защита на потребителите. Вземанията, произтичащи от
такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите, претенцията за които се
основава на нищожна/неравноправна клауза.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
96147/13.05.2022г. на СРС, подадено от „***********“ АД в частта му за сумите:
1. Сумата от 132,47 лева за наказателна лихва при просрочие: Недопустимо е
едновременно претендиране на лихва и неустойка за просрочие.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2