№ 155390
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110160039 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на п срещу Н. В. в, уточнено с молба от 05.12.2023 г., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 971,24 лева –
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 23.08.2017 г.,
ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното плащане, сумата в размер на
324,66 лева – договорна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 27.08.2019 г., сумата в размер
на 1040,58 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
сумата в размер на 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, както и сумата в размер на 1076,09 лева – обезщетение за забава за периода от
21.11.2017 г. до 30.10.2023 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна лихва, лихва за забава в частта за сумата от 593,84 лева, както и за разноските,
съразмерно с уважената част от вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на
такава за сумата от 1040,58 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги, както и за заявената лихва за забава върху посоченото вземане.
Съображенията за това за следните:
В разглеждания случай страните са уговорили заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1040,58 лева. Следва да се посочи, че не е
формирана цена за всяка от услугите поотделно, което налага извод, че същата е в
противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което и нищожна. Отделно от това, същата
противоречи и на императивното правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК, доколкото заплащането на
възнаграждението от потребителя е предварително, т. е. дължи се за „възможността за
предоставянето“ на изброените в договора услуги, както е посочено и в общите условия и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. При всички положения възнаграждение в такъв размер,
който се доближава до размера на заетата сума противоречи на добрите нрави и цели
заобикаляне изискванията на Закона /чл. 19 ЗПК/, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави
клаузата нищожна.
На следващо място съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за
заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
1
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС. Ето защо заявлението в посочената по-
горе част следва да бъде отхвърлено.
С оглед установената недължимост на вземането за възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, недължимо се явява и акцесорното вземане за обезщетение за забава
върху заявената главница за периода от 21.11.2017 г. до 30.10.2023 г., което съгласно
направеното уточнение с молбата от 05.12.2023 г. е в размер на 479,25 лева, поради което
заявлението следва да бъде отхвърлено и в тази част.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 37,80 лева до пълния
заявен размер от 68,85 лева за платена държавна такса и над сумата от 27,45 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на п, ЕИК ,, срещу Н. В. в, с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата в размер на 1040,58 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, за сумата в размер на 479,25 лева – обезщетение за забава за периода
от 21.11.2017 г. до 30.10.2023 г. и за сумата в размер на 30 лева – неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и в частта, в която се претендират
разноски за държавна такса над сумата от 37,80 лева до пълния заявен размер от 68,85 лева
и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 27,45 лева до пълния дължим
размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2