РЕШЕНИЕ
гр.София,
25.07. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІІ
въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
с участието на секретаря Даниела Танева и в
присъствието на прокурора Русалина Михайлова, след като разгледа докладваното
от съдия Борисова ВНОХД № 2287/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по жалба на
подсъдимите С.П.В., Д.П.П. и П.П.В., чрез адвокат Д.Т. – служебен защитник и на тримата подсъдими
срещу присъда от 08.12.2016 г. постановена по нохд № 14150/2012 г. по описа на
СРС, НО, 103 състав, с която подсъдимите С.П.В. и Д.П.П. са признати за виновни
по повдигнатите им обвинения за извършено от всеки един от тях престъпление по
чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, а за подсъдимия П.П.В. за
престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. с чл.20,
ал.2, вр. ал.1 НК.
С депозираната жалба се твърди,
че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована
по отношение и на тримата подсъдими, поради което се моли за нейната отмяна и
постановяване на нова такава, с която същите бъдат признати за невиновни и
оправдани по повдигнатите им обвинения.
С жалбата не се прави искане за
събиране на доказателства.
С определение, постановено по реда на чл.327 НПК, въззивният съдебен състав е приел,
че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства
и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В хода на
съдебното производство пред въззивната инстанция, процесуалният представител на
подсъдимите, адвокат Т. поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъда в
частта подадена за подсъдимия П.П.В. и моли да бъде уважена. Твърди, че при
постановяването й не са съобразени събраните по делото доказателства от
районния съд, поради което моли обжалваната присъда да бъде отменена, като
неправилна по отношение на подсъдимия П.В.. Алтернативно моли въззивния съд да
намали размера на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1
/една/ година, ако счете че подсъдимия е извършил виновно процесното
престъпление, т.к. е изтекъл твърде дълъг период от време от извършването му. Моли
да бъде прекратено наказателното производство по отношение на подсъдимите С.П.В.
и Д.П.П., т.к. е изтекла абсолютната погасителна давност за тях, с оглед
повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
В хода на
съдебното производство пред въззивния съд, държавният обвинител при СГП считам, че са налице предпоставките на чл.
289, ал. 1, вр. чл. 24, т. 3 НПК за прекратяване на наказателното производство
по отношение на подсъдимите С.В. и Д.П., поради изтекла давност, в която насока
са налични по делото и направени изявления от двамата. Моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия П.В., като правилна,
обоснована и законосъобразна. Заявява, че мотивите на районния съд са
обективни, изчерпателни, обосновани и изцяло кореспондират с установената
фактическа обстановка по делото и събраните доказателства.
Подсъдимият С.В.
поддържа казаното от своя адвокат и моли делото да бъде прекратено по отношение
на него, защото е изтекла давността.
Подсъдимият Д.П.
поддържа казаното от своя адвокат и моли делото да бъде прекратено по отношение
на него, защото е изтекла давността.
Подсъдимият П.В.
поддържа казаното от своя адвокат и моли да бъде оправдан или да му бъде
намалена присъдата.
В своята
последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК подсъдимия С.В. моли да се
прекрати делото.
В своята
последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК подсъдимия Д.П. моли да се
прекрати делото.
В своята
последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК подсъдимия П.В. моли да бъде
оправдан или намалена присъдата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна
инстанция е провела прецизно съдебно следствие. При извършената пълна
служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната съдебна инстанция констатира,
че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето
на съществени корекции и/или допълнения в
нея. Волята на районния съд е
обективирана ясно, точно и коректно, което позволява проверка на
изведените фактически констатации, които на свой ред почиват изцяло на
събраните по делото доказателства, които са проверени в хода на съдебното
следствие от решаващия съд.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя
възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият С.П.В. е роден на *** г. в гр.Ботевград,
българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, женен,
безработен, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.П.П. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с начално образование, осъждан, неженен, безработен, с
постоянен адрес ***, ЕГН **********.
Подсъдимият П.П.В. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, без образование, може да чете и пише, осъждан, женен,
безработен, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
Правилно е установена и възприета от първия
съд фактическа обстановка по делото чрез събраните и проверени в хода на
съдебното следствие пред този съд писмени и гласни доказателствени средства и
писмени доказателства, а именно - обясненията на подсъдимите С.В., Д.П. и П.В.,
показанията на разпитаните свидетели И.А., И.А.и Н.К., както и прочетените и приобщени
показания на тези свидетели по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК, показанията на свидетелите В. Б. и К.М., както и прочетените и
приобщени показания на тези свидетели по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал.1,
т. 2 НПК, показанията на свидетеля В.М., протоколите за разпознаване на лица и
предмети, с приложени към тях фотоалбуми - л.51-54, л.56-59, л.61-64, л.66-69,
л.150, л.152, л.154 и л.156 от досъдебното производство, справки за съдимост на
подсъдимите С.В., Д.П. и П.В., ведно с бюлетини за съдимост на същите, както и
всички представени, приложени и приети по делото писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
20.12.2010 г. около 12.30 ч. бил подаден сигнал в оперативната дежурна част на
отдел „Транспортна полиция“ София, че голяма група роми извършат кражба от
гаражните пътнически вагони находящи се на депо в района на ж.п. гара
„Илиянци“. Във връзка с подадения сигнал бил сформиран екип от свидетеля И.А.- началник сектор при РУ „Транспортна
полиция“ София в състав от полицейските служители - свидетелите К.М., И.А., В. Б.
и И.А.всички служители на РУ „Транспортна полиция“, с цел извършване на заградителни
мероприятия и задържане на извършителите. Предварително била осъществена връзка
и създадена организация с намиращите се в района на гарата други трима
полицейски служители - свидетелите Н.К., В.М. и гл. полицайА., които при
подаване на сигнал следвало да подходят към разграбваните вагони от западната
страна. При пристигане на мястото - ж.п. гара „Илиянци“, свидетелят И.А.разделил
служителите на два екипа. В единият екип били включени свидетелите А. и Б.,
които следвало да подходят едновременно от северната и южната страна към
коловозното разкритие, където се намирали вагоните. Докато свидетелите се
придвижвали към вагоните се чували звуци от удари и тропане на метал. Полицейските
служители били забелязани от намиращите се на място роми, между които били
подсъдимите С.В., Д.П. и П.В.. Намиращите се на мястото роми побягнали в посока
кв. „Бенковски“, където били скрити в храстите каруците им с впрегатни на тях
коне.
Тримата подсъдими С.В., Д.П. и П.В. и останалите лица от
ромски произход, които били с тях се качили в каруците и започнали да се
отдалечават през полето. Свидетелите И.А.
и В. Б. се качили в полицейски автомобил „Лада Нива“, който бил високо проходим
и последвали оттеглящата се група роми с каруците. През цялото време докато
преследвали каруците, в които се намирали тримата подсъдимия заедно с
останалите лица от ромски произход, двамата свидетели А. и Б. подавали звуков и
светлинен сигнал, а свидетеля А. издавал и разпореждания към бягащите да спрат,
но същите останали неизпълнени. По средата на полето свидетелите А. и Б.
настигнали каруците и успели да пресекат пътя на една от тях, а останалите
каруци продължили да се движат през полето. В спряната каруца бил подсъдимия П.В.
и една жена, а също така имало кирка и лопата.
След като каруцата, в която се намирал подсъдимия П.В.
била задържана, другите каруци, които били продължили през полето направили
обратен завой и се върнали при задържаната каруца. В каруците, които се върнали
при задържаната каруца, се намирали подсъдимите Д.П. и С.В. и други лица от
ромски произход, които викали и ругаели, докато се приближавали към свидетелите
А. и Б.. Подсъдимият Д.П. се намирал в първата каруца от върналите се при
задържаната каруца, като при пристигането си започнал да вика и да се възмущава
по отношение на задържането на подсъдимия П.В., който преди това се
съпротивлявал на полицейските служители и се заканвал, в опит да осуети
проверката. Тримата подсъдими С.В., Д.П. и П.В. заедно с останалите лица от
ромски произход слезнали от каруците и започнали да блъскат свидетелите И.А. и В.
Б. с ръце към служебният им автомобил, тъй като те били препречили пътя на
каруцата в която бил подсъдимия П.В., за да не може да продължи. Също така
започнали да псуват двамата полицейски служители – свидетелите И.А. и В. Б. на
майка и им се заканвали с думите „Че ви изтепаме тука и че ви заровим в полето
и нема да ви намерят", посягали към тях с ръце и ругаели, като най -
агресивен от тримата подсъдими бил подсъдимия Д.П.. В хода на развилия се
инцидент, подсъдимият Д.П. извадил от каруцата, с която бил пристигнал на
мястото една вила и с нея тръгнал срещу свидетелите А. и Б. с настъпателни
движения. Въпреки, че свидетеля Б. му разпоредил „Спирай“, подсъдимият П. не
изпълнил разпореждането му, а замахнал да го удари, като същевременно псувал и
се заканвал на двамата свидетели И.А. и В. Б.. В тази ситуация и за да сплаши тримата
подсъдими и останалите лица от ромски произход, свидетеля В. Б. извадил
служебният си пистолет „43“ и произвел 2-3 изстрела във въздуха, като веднага
след това подсъдимите С.В. и Д.П. и останалите лица от ромски произход, с
изключение на подсъдимия П.В., се качили на каруците и побягнали в посока на кв.
„Бенковски“, защото видели, че на мястото на инцидента идват тичайки през
полето и полицейските служители - свидетелите И.А., К.М. и полицайА..
Веднага след като подсъдимите С.В. и Д.П. заедно
останалите лица от ромски произход побягнали с каруците си, свидетелите А. и Б.
сигнализирани на дежурния при ОДЧ при РУ „Транспортна полиция“. Предвид
обстоятелството, че в полицейския ефир течала информация, накъде се изтеглят процесните
каруци и че същите вече са в района на кв. „Бенковски“ и ще излязат на бул. „Лазар
Михайлов“, свидетелят А. разпоредил на свидетелите А., Б., В.М., Н.К. и
останалите полицейски служители всички да се отправят към бул. „Лазар Михайлов“
за да направят заградителни мероприятия, с цел задържане на каруците, в които
се намирали подсъдимите В. *** каруците, в които се намирали подсъдимите Д.П. и
С.В. заедно с останалите лица от ромски произход били засечени от свидетелите В.М.
и Н.К., които с управлявания от тях служебен автомобил се опитвали да им
препречат пътя и да преустановят движението на каруцата. Двамата полицейски
служители – свидетелите В.М. и Н.К. издавали команди и разпореждания към правещите
опит да избягат подсъдими Д.П. и С.В. и намиращите се в каруците с тях лица от
ромски произход. Независимо от издаваните разпореждания единият от подсъдимите
пришпорвал коня, а подсъдимия П. викал към бягащите лица – „Зарежете ги тия
полицаи, не спирайте“. Въпреки, че полицейските разпореждания подсъдимите продължили
да отправят закани и заплахи. Подсъдимите С.В. и Д.П. започнали да агитират
другите лица от ромски произход, които към момента били по-кротки да не изпълняват
разпорежданията на полицейските служители, тъй като те били малко на брой и ако
се налага могат да ги надвият. Двамата подсъдими С.В. и Д.П. започнали да
приканват намиращите се на мястото лица от ромски произход да се сбият с полицейските
служители и да не изпълняват многократно дадените им полицейски разпореждания,
като двамата блъскали и удряли по ръцете полицейските служители – свидетелите М.
и К. при опита им да бъдат свалени от каруците.
Въпреки опитите на подсъдимите С.В. и Д.П. да осуетят
проверката, същите били принудени да слязат от каруцата. След пристигането и на
другите екипи на РУ „Транспортна полиция“ всички лица от ромски произход, които
били там заедно с двамата подсъдими С.В.
и Д.П. били установени с тяхната самоличност. В РУ „Транспортна полиция“ били
отведени 6-7 лица, включително и подсъдимия П.В., от които били снети
обяснения, а след това и освободени. Тримата подсъдими С.В., Д.П. и П.В. били
отведени и задържани в 02 РУ СДВР.
В хода на досъдебното производство са извършени множество
процесуално следствени действия по разпознаване на лица, за което са изготвени протоколи
за разпознаване на лица и предмети в присъствие на две поемни лица. В хода на така проведените процесуално следствени действия
свидетелите В. Б., К.М., И.А., И.А.категорично са посочили подсъдимите Д.П., П.В.
и С.В. като лицата, които са били най-активни и са извършили различни действия
по отношение на тях в инкриминираното деяние.
В конкретния случай се установи, че първия съд в хода
на своята процесуална дейност е събрал, приел и проверил всички относими към
предмета на делото и неговото правилно решаване, доказателства. На следващо
място контролираният съд не търпи критика и по отношение на извършената оценка
на събраните доказателства, които са обсъдени детайлно и обстойно, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност в съгласие с разпоредбата на чл.305,
ал.3 НПК. Ето защо районния съд е достигнал до логични и релевантни изводи, не
само от фактическа, но и от правна страна. Вътрешното убеждение на първия съд
почива и е формирано на свой ред и на здравата съдийска логика, която в случая
е подчинена, както на доказателствата по делото, така и на закона. Правилно в
случая, районният съд е установил и приел за безспорно установени и доказани
обективните признаци от състава на инкриминираното деяние – времето, мястото и
начина на неговото извършване, както и извършените от всеки един от подсъдимите
заедно и поотделно противоправни действия обуславящи съставомерността на
извършеното от тях деяние. В тази насока са изключително важни, логични и
достоверни показанията на свидетелите И.А., И.А., Н.К., В.
Б., К.М. и В.М., както и прочетените и приобщени
показания на тези свидетели по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК и по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал.1, т. 2 НПК. Показанията на
посочените свидетели са обсъдени поотделно и детайлно от първия съд, а също
така събраните гласни доказателствени средства са обсъдени и съпоставени
помежду си, в резултат на което аргументирано този съд е изложил своите
съображение за това, защо им дава доверие и ги кредитира. Така по несъмнен и
категоричен начин се установява, че посочените свидетели са полицейски
служители в РУ „Транспортна полиция“, които на 20.12.2010 г., около 12,30 часа в
изпълнение на своите служебни задължения и след подаден сигнал от дежурния ОДЧ,
както и под ръководството на свидетеля И.А.са извършили заградителни
мероприятия в района на ж.п. гара „Илиянци“, с цел да задържат лица, които чупят
и разграбват вагони, които са били на гараж на гарата. На следващо място от събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява, че лицата, които са разграбвали ж.п. вагоните са от ромски
произход, същите били с каруци и коне на мястото, както и снабдени с различни
технически средства – вили, чукове и други. Установено е по безспорен и
несъмнен начин в хода на първоинстанционното съдебно следствие, че полицейските
служители са опитали да задържат лицата от ромски произход, но същите са се
качили на каруците си и са се опитали да избягат през полето, като не са се
подчинили на дадените им заповеди и разпореждания да спрат. Установи се още, че
в хода на гонитбата през полето е била задържана една от каруците, в които се е
намирал подсъдимия П.В., който се съпротивлявал при спирането и задържането,
както и се заканвал на полицейските служители – свидетелите А. и Б., които го
били задържали. По делото се установява несъмнено и обстоятелството, че на
инкриминираното място – ж.п. гара Илиянци са се намирали множество лица от
ромски произход, които след като са възприели пристигащите полицейски служители
– свидетелите В. Б. и И.А. със служебен полицейски автомобил „Лада Нива“ са се
опитвали да избягат с каруците, които били скрити в храстите, през полето и в
посока кв.“Бенковски“. По делото се установи също, че на полицейските служители
– свидетелите И.А., И.А., Н.К., В. Б., К.М. и В.М. се е наложило
да преследват лицата от ромски произход, поради неподчинението им да спрат за
проверка, поради което и с оглед предприетите от тях заградителни мероприятия,
същите са били задържани на бул. „Лазар Михайлов“ заедно с каруците и конете.
По делото се установи, че в задържаните каруци са се намирали подсъдимите Д.П.
и С.В., т.к. били засечени от свидетелите В.М. и Н.К.. Установи се по несъмнен
начин по делото, че при задържането на лицата от ромски произход най-активни и
агресивни в действията си към полицейските служители и свидетели по делото били
подсъдимите Д.П. и С.В., т.к. двамата агитирали останалите лица от ромски
произход да не изпълняват полицейските разпореждания, защото те били малко на
брой и ако се налага могат да ги надвият, а също така започнали да приканват
намиращите се на мястото лица от ромски произход да се сбият с полицейските
служители и да не изпълняват многократно дадените им полицейски разпореждания.
По делото се установи категорично, че именно двамата подсъдими Д.П. и С.В. са
блъскали и удряли по ръцете полицейските служители – свидетелите М. и К. при
опита им да бъдат свалени от каруците.
От
така установените по безспорен и категоричен начин действия осъществени от
тримата подсъдими поотделно и заедно спрямо полицейските служители и свидетели
по делото, не търпят критика и корекция фактическите изводи на първия съд
касателно установяването на действителните автори на извършеното престъпно
деяние, предвид множеството лица от ромски произход участвали в инкриминирания
инцидент. В основата на своите фактически изводи при установяване на авторите
на престъплението, районният съд правилно е поставил показанията на свидетелите И.А., И.А., Н.К., В. Б., К.М. и В.М.. Това е така, защото тези свидетели са очевидци на
инкриминираното деяние и същите в изпълнение на своите служебни задължения,
като полицейски служители в РУ „Транспортна полиция“ са имали възможността да
наблюдават действията на всички лица от ромски произход в един продължителен
период от време предвид развилите се динамични събития. В резултат това, същите
са възприели и тримата подсъдими, като лицата, които са били най-активни и
агресивни в съпротивата по изпълнение на полицейските разпореждания, както и са
агитирали останалите лица от ромски произход да не ги изпълняват. Не може да
бъде отминато и обстоятелството, че показанията на посочените свидетели се
открояват със своята обективност, незаинтересованост и логична
последователност, поради което законосъобразно са кредитирани от първия съд.
Тук е мястото да се посочи, че показанията на посочените свидетели корелират и
на проведените множество процесуално следствени действия свързани с
разпознаването на лицата, на които впоследствие е била ангажирана и
наказателната отговорност, защото същите съвсем добросъвестно са посочили
именно тримата подсъдими П.В., Д.П. и С.В. като автори на инкриминираното деяние. Правилно първия съд е
дал вяра не само на показанията на посочените свидетели като добросъвестно
дадени, но е кредитирал и като законосъобразно проведени процесуално
следствените действия по разпознаването на тримата подсъдими, защото тези
свидетели независимо от служебното си качество на полицейски служители и
предвид множеството лица от ромски произход, които са били задържани в
следствие на гонитбата, не са се възползвали от възможността да посочат повече
лица, като автори на престъплението, на които да бъде ангажирана наказателната
отговорност. Не може да бъде упрекнат първия съд и при предприетия от него процесуален
подход по реда на чл. 281 НПК, при което са отстранени, както противоречията в
показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство
свидетели, така и липсата на спомен у тези свидетели, касаещ важни за предмета
на доказване по делото факти и обстоятелства, които същите с оглед изминалия
период от време от датата на инкриминираното деяние до датата, на която е
проведен техния разпит пред първия съд, не си спомнят.
С
оглед на всичко изложено по-горе въззивния съд констатира, че районния съд не е
допуснал логически грешки или неправилно интерпретиране на събраните по делото
доказателства при изясняване на всички факти и обстоятелства по делото, поради
което и в резултат на своята законосъобразна дейност е приел, че от събраните
по делото доказателства разгледани, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите П.В., Д.П. и С.В. са автори на престъплението и по този начин се
установява, че са осъществили от обективна страна деянието, което е вменено на
всеки един от тях чрез внесения обвинителен акт от държавното обвинение. Ето
защо от обективна
страна, тримата подсъдими С.П.В., Д.П.П. и П.П.В. в съучастие, като
съизвършители са осъществили състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, а подсъдимия П.В. и в условията на опасен рецидив
по чл.4 на чл.325 НК като на 20.12.2010 г. около 12.30 часа в района на ж.п.
гара „Илиянци“ са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществени
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - обърнал се към В. Г. Б. и И.П.
А. - служители на РУ-ТП-София с думите „Че Ви изтепаме тука и че ви заровим в
полето и нема да ви намерят” и ги блъскал с ръце в областта на тяло.
В случая, първият съд е допуснал известна неточност при
извеждане на своите правни изводи, касаещи обективната страна от състава на
престъплението чл. 325, ал. 4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, във вр. с
чл.20, ал.2 във вр. с ал. 1 НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия П.П.В.,
т.к. в мотивите към нея цифрово не е посочена формата на усложнената престъпна
дейност, а именно, че престъплението е извършено от подсъдимия П.В. в условията
на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а“ НК. Тази неточност по своя характер
обаче, не може да се счете като съществено процесуално нарушение от категорията
на абсолютните по чл.348, т.3 НПК, т.к. от една страна не се нарушава правото на
защита на подсъдимия П.В. в степен, в която да се утежнява неговото процесуално
положение, а от друга страна първия съд при формиране на своите изводи,
касателно вида и размера на наложеното му наказание е отчел обстоятелството, че
подсъдимия е извършил престъплението в условията на опасен рецидив по чл.29,
ал.1, б. „а“ НК. Ето защо въззивния съд счита, че в случая не е налице
противоречие между постановената присъда от първия съд и изготвените към нея
мотиви.
При
правилно установената от първия съд фактическа обстановка, от която се извежда
категорично авторството на деянието за тримата подсъдими от обективна страна,
то въззивния съд намери, че в изложението на първия съд касаещо субективната
страна на престъплението по отношение на всеки един от подсъдимите лица не са
допуснати процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, които
да водят до ревизия изводите на първия съд, касателно субективната страна на
извършеното от тримата подсъдими престъпление. Правилно първият съд е приел, че
всеки един от тримата подсъдими е извършил деянието при пряк умисъл и при наличие на специфични
хулигански мотиви, като е съзнавал и е целял настъпването на обществено
опасните последици вследствие на своите целенасочени действия по съпротива на
орган на власт. Това е така, защото всеки един от подсъдимите в съучастие, като
извършител е целял да увреди установения в страната правов ред и обществено
спокойствие, т.к. обществените отношения, които са обект на защита при
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК са свързани с обществения ред и
спокойствие. В този смисъл изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325,
ал. 1 НК се очертава в извършване на непристойни действия, с които грубо се
нарушава общественият ред и се изразява явно неуважение към обществото, като
същите не са конкретно фиксирани в закона. В настоящият случай всеки един от
подсъдимите е съзнал осъщественото от обективна страна престъпление, т.к. са
били налице кумулативно дадени към датата на тяхната противоправна постъпка и
двата му съставомерни признака, а именно: освен, че действията им са били
неприлични и безсрамни, с което са скандализирали обществото, същите са засегнали
обществените отношения в груба форма, чрез демонстрирана брутална съпротива
против установения ред и не на последно място чрез действията си са изразили
открито високата степен на неуважение към личността на полицейските служители,
които в изпълнение на своите служебни задължения са ги задържали.
В
конкретния случай и макар първия съд да е наложил правилно и законосъобразно
наказание на подсъдимите С.В. и Д.П. към датата на постановяване на своя
съдебен акт, въззивния съд констатира, че пред него е изтекла абсолютната
погасителна давност за наказателно преследване спрямо тях. В тази връзка и в
проведените открити съдебни заседания на 22.06.2018 г. и 11.07.2018 г. двамата
подсъдими С.В. и Д.П. изрично са заявили пред въззивния съд, че желаят
наказателното производство спрямо тях да бъде прекратено, поради изтекла
давност. Въззивният съд намира, че в случая е налице основанието по чл.24,
ал.1, т.3 НПК за прекратяване на наказателното производство спрямо подсъдимите С.В.
и Д.П., защото действително е изтекла абсолютната погасителна давност за
тяхното наказателно преследване. Това е така, защото за престъплението по
чл.325, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до две години или пробация, както и
обществено порицание. Съгласно чл.81, ал.3 НК наказателното преследване се
изключва, независимо от спиране или прекъсване на давността, ако е изтекъл срок
надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 НК, като срока е в
зависимост от предвиденото наказание за конкретното престъпление. В конкретния
случай съобразявайки предвидения размер на наказанието „Лишаване от свобода“ за
престъплението по чл.325, ал.1 НК е относима разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 НК, поради което и съгласно чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.4 НК абсолютната
погасителна давност за наказателно преследване на подсъдимите С.В. и Д.П.
изтича на 20.06.2018 г. или след 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца/ от датата
на деянието – 20.12.2010 г., когато започва да тече давността. Ето защо
първоинстанционната присъда в частта, в която е постановена по отношение на подсъдимите
С.В. и Д.П. следва да бъде отменена на основание чл. 334, т. 4 вр. с чл.24,
ал.1, т.3 НПК, а наказателното производство прекратено в тази част.
Въззивният
съд счита, че в случая следва да бъде ревизирана първоинстанционната присъда единствено
в частта на наложеното наказание на подсъдимия П.П.В. по отношение на вида на
наказанието „Лишаване от свобода“, което му е наложено от първия съд, като в
тази част обжалваната присъда следва да се измени. Въззивният съд счита, че
подходящо в случая се явява наказанието „Пробация“, за това, защото, от една
страна от датата на деянието 20.12.2010 г. до настоящия момент са изминали
около 7 /седем/ години и 7 /седем/ месеца, което е един сравнително дълъг
период от време, в който се е водило наказателното производство спрямо
подсъдимия П.В., а от друга страна съобразно осъществените от него
противоправни действия и участие в инкриминираната престъпна дейност заедно с
другите двама подсъдими С.В. и Д.П. е видно, че макар и този подсъдими да е
осъществил обективните и субективни признаци на основния престъпен състав на
престъплението по чл.325, ал.1 НК, то интензитета на хулиганските му действия и
подбуди е значително по-нисък от този на подсъдимите С.В. и Д.П., за които поради
настъпила абсолютна погасителна давност са налице предпоставките за прекратяване
на наказателното производство. При определяне на наказанието „Пробация“, което
да бъде наложено на подсъдимия П.В., въззивният съд се съобрази с константната
практика на Европейския съд по правата на човека касаеща изтеклия период от
време за водене на едно наказателно производство в тази насока, както и с
предвидената съгласно чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК възможност наказанието
„Лишаване от свобода“ да бъде заменено с наказанието „Пробация“, когато не е
предвиден най-нисък предел на предвиденото за съответното престъпление
наказание. В конкретния случай по отношение на подсъдимия П.В. инкриминираната
престъпна дейност е квалифицирана като престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал. 1 НК, за което в
санкционната част на диспозицията на престъпния състав законодателят е
предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до три години. Ето защо съобразно
всичко изложено по-горе въззивния съд счете, че подходящо наказание по отношение на подсъдимия П.В. е наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки, а именно: по чл.42а, ал.3, т.1, вр. с чл.42а, ал.2, т.1 НК „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца, с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност
два пъти седмично; по чл.42а, ал.3, т.1, вр. с ал.2, т.2 НК „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца; по чл.42а,
ал.3, т.1 вр. с ал.2, т.4 НК „Включване в курсове за професионална
квалификация“ за срок от осем месеца и по чл.42а, ал.3, т.3, вр. с ал.2, т.6 НК
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от 200 часа за две поредни
години или за всяка година по 100 часа.
Вярно е, че престъплението, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия В. е извършено в условията на опасен рецидив, но пък е
видно също така, че осъжданията които го обуславят са за различни по вид престъпления от настоящото, което не е тежко
умишлено по смисъла на чл.93, т.7 НК, поради което според въззивния съд целите на наказанието по чл.36 от НК биха се
постигнали спрямо подсъдимия. В случая би се постигнала специалната превенция
спрямо подсъдимия П.В. не само чрез налагане на следващото по тежест наказание
от предвидените по НК след наказанието „Лишаване от свобода“, каквото е наказанието
„Пробация“, но особено чрез прилагането на всяка една от посочените пробационни мерки. Това е така, защото същите
са насочени към трудовата интеграция на подсъдимия, изграждане на социални
навици и умения у него с цел спазване на установените в страната
законоустановени правила за поведение и по този начин съобразно социалния
статус на В. биха се постигнали в пълнота целите на чл.36 НК.
По
изложените съображения и при извършената служебна проверка въззивния съд
ревизира обжалваната първоинстанционна присъда с оглед правомощията си по
чл.314 НПК, като отмени същата в частта по отношение на подсъдимите С.В. и Д.П.
на основание чл.334, т.4, вр. с чл.24, ал.1, т.3 НПК и прекрати наказателното
производство спрямо тях, поради изтекла абсолютна погасителна давност за
наказателното им преследване, както и на основание чл.337, а.1, т.1 вр. с
чл.334, т.3 НПК измени обжалваната присъда по отношение на подсъдимия П.В., в
частта относно наложеното му от първия съд наказание като вместо наказанието
„Лишаване от свобода“ му наложи наказанието „Пробация“ със следните пробационни
мерки: по чл.42а,
ал.3, т.1, вр. с чл.42а, ал.2, т.1 НК „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от осем месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично; по
чл.42а, ал.3, т.1, вр. с ал.2, т.2 НК „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от осем месеца; по чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.2,
т.4 НК „Включване в курсове за професионална квалификация“ за срок от осем
месеца и по чл.42а, ал.3, т.3, вр. с ал.2, т.6 НК „Безвъзмезден труд в полза на
обществото“ за срок от 200 часа за две поредни години или за всяка година по
100 часа.
По
делото разноски не са направени, поради което липсва и основание за произнасяне
по въпросите на чл.189, ал.3 НПК.
Водим от горното СГС, НО, ХIII Въззивен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 08.12.2016
г., постановена по нохд № 14150/2012 г. по описа на СРС, НО, 103 състав в
частта, в която подсъдимите С.П.В. и Д.П.П. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения за извършено от
всеки един от тях престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК,
поради изтекла абсолютна погасителна давност.
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство водено срещу подсъдимите С.П.В. и Д.П.П. на основание чл.24, ал.1,
т.3 НПК.
ИЗМЕНЯ присъда от 08.12.2016
г., постановена по нохд № 14150/2012 г. по описа на СРС, НО, 103 състав в
частта, в която за извършеното от подсъдимия П.П.В. престъпление по чл.325,
ал.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, като
вместо него му налага наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки, а
именно: по чл.42а, ал.3, т.1, вр. с чл.42а, ал.2, т.1 НК „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца, с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност
два пъти седмично; по чл.42а, ал.3, т.1, вр. с ал.2, т.2 НК „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца; по чл.42а, ал.3,
т.1 вр. с ал.2, т.4 НК „Включване в курсове за професионална квалификация“ за
срок от осем месеца и по чл.42а, ал.3, т.3, вр. с ал.2, т.6 НК „Безвъзмезден
труд в полза на обществото“ за срок от 200 часа за две поредни години или за всяка
година по 100 часа.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.