№ 4394
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110200808 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. К. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-025194 от 07.12.2021г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при
СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя А. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР на А. са отнети и 10 контролни точки.
В жалбата на Б. К. А. се твърди, че Наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и издадено при допуснати процесуални нарушения. Според
жалбоподателя в НП не била отразена действителната фактическа обстановка. Било
допуснато противоречие на материално-правните норми и неправилно било определено
наказанието. С тези аргументи Б. А. иска съдът да отмени изцяло обжалваното от него
Наказателно постановление.
Пред СРС – 10 състав производството спрямо жалбоподателя Б. К. А. е протекло по
реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН. Той не се явява пред СРС и не взема становище по спора.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР, редовно призована, не
изпраща представител пред СРС и не взема становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
1
За товарен автомобил марка „.....“, модел „........“ с рег. № .........., собственост на
Цветелин Пенков Киров, било издадено разрешение за временно движение № ........... от
21.06.2021г. за срок до 30 дни.
На 29.07.2021г. около 17:30 часа Б. К. А. управлявал товарен автомобил „..... ........“ с
рег. № .......... в гр. София по ул. „Цар Симеон” с посока на движение от ул. „Шар планина”
към ул. „Опълченска“. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на 03 РУ – СДВР :
свидетелите Ангел ИВ. и А. Н.. В хода на проверката се установило, че автомобилът е с
изтекли временни табели, тъй като МПС-то имало разрешение за временно движение №
........... с валидност до 21.07.2021г. Освен това било установено, че А. управлява МПС без
контролен талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство
(СУМПС). Поради това за съдействие на служителите от 03 РУ-СДВР била извикана св.
Т.Ц., която също се запознала с документите на автомобила. В присъствието на св. ИВ., св.
ЦВ. съставила срещу Б. К. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бланков № 671777 от 29.07.2021г. за нарушения на чл.140 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Б. К. А. получил и подписал Акта без възражения на дата 29.07.2021г.
С твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по
случая, ведно с АУАН, е изпратена от ОПП – СДВР на Началника на 03 РУ – СДВР, а от там
на СРП, където била образувана прокурорска преписка № 41293/2021г. по описа на СРП.
С Постановление на прокурор от СРП от 25.10.2021г. (изведено в деловодството на
СРП на 26.10.2021г.) е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от
общ характер и е била прекратена прокурорска преписка № 41293/2021г. по описа на СРП.
Препис от Постановлението на СРП, ведно с материалите по преписката са изпратени по
компетентност на Началника на ОПП – СДВР за преценка на основанията за търсене на
административно-наказателна отговорност.
На 07.12.2021г. Г.Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 21-4332-025194, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП Б. К. А. е санкциониран с „глоба” в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 10 контролни точки.
Наказателното постановление е получено на 23.12.2021г. и е обжалвано с жалба,
подадена до ОПП – СДВР на 30.12.2021г., по повод на която на 20.01.2022г. е образувано
настоящото дело пред СРС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Т.Ц., Ангел ИВ. и А. Н., както и от писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК :
Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.10.2021г.;
писмо от ОПП – СДВР до 03 РУ – СДВР с рег. № 4332р-43243/20.08.2021г.; АУАН №
671777/29.07.2021г.; справка за собствеността на МПС с рег. № ..........; справка за
първоначална регистрация на МПС; справка – картон на водача; Акт за встъпване в
2
длъжност от 29.10.2019г.; Заповеди № 8121К-13180/23.10.2019г. и № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи, както и писма от ОПП – СДВР с приложени справки
(на лист 36-38 и лист 50-52 от делото).
Тези писмени доказателства се явяват достоверни, непредубедени, обективни и
относими към предмета на доказване по делото. Поради това СРС ги кредитира.
Приложените на лист 36 и лист 50 от делото писма от ОПП – СДВР са обективни,
достоверни и намират опора в справките, приложени на лист 9, 10, 37, 38, 51 и 52 от делото.
Справките са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези справки и
писмата на лист 36 и лист 50 от делото СРС приема, че за товарен автомобил „..... ........“ с
рег. № .......... е било издадено разрешение за временно движение № ........... от 21.06.2021г. за
срок до 30 дни, т.е. до 21.07.2021г., както и че собственик на този автомобил е Цветелин
Пенков Киров.
Констатациите от АУАН № 671777/29.07.2021г. се потвърждават от показанията на
свидетелите Т.Ц. и Ангел ИВ., както и от кредитираните по-горе писмени доказателства.
Поради това и на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че АУАН има
доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства.
Писмото на лист 7 от делото също следва да се кредитира, тъй като е достоверно и
обективно. Въз основа на него съдът приема, че материалите по съставения АУАН са били
изпратени от ОПП – СДВР на 03 РУ – СДВР, а от там на СРП.
Постановлението на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от
25.10.2021г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с
доказателствената сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и
приема, че в СРП е била извършена провека, свързана с процесното деяние, която е
приключила с отказ на прокурора да образува досъдебно производство и материалите са
препратени на ОПП – СДВР.
Справката картон на водача е издадена от държавен орган и също има
доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това СРС я кредита и
приема, че жалбоподателят е имал и други предходни нарушения по ЗДвП.
Като обективни и с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства съдът
кредитира и приложените по делото Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., както и
Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180/23.10.2019г. и № 8121з-
515/14.05.2018г. От Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповед на Министъра на
вътрешните работи № 8121К-13180/23.10.2019г. и точка 2.10 от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Гергана Владимирова
Борисова е заемала длъжността началник на 01 група „Административно – наказателна
дейност” на 03 сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и съответно е
имала правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП.
С оглед нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и наличното по делото Постановление на
3
СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.10.2021г. не е необходимо да
се изследва компетентността на актосъставителя, както и дали АУАН е съставен в сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дали съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и дали са изпълнени
изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и без Акт – при отказ на прокурора да
образува наказателно производство – може да се образува административно – наказателно
производство.
Показанията на свидетелите Т.Ц. и Ангел ИВ. са еднопосочни, житейски достоверни
и логични. Те намират опора в АУАН, писмата от ОПП – СДВР на лист 36 и 50 от делото,
както и в справките на лист 9, 10, 37, 38, 51 и 52 от делото. Поради това СРС се доверява на
тези свидетелски показания.
Показанията на св. Н. се явяват неинформативни относно процесното нарушение, тъй
като този свидетел не помни проверката на конкретния автомобил. Поради това съдът не
гради фактически и правните си изводи относно деянието на база тези гласни доказателства.
Според трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС,
III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) Докладната записка не
представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да
служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната записка, приложена
на лист 15 от делото.
Настоящият съдебен състав не кредитира и свидетелството за регистрация на МПС –
част II (приложено на лист 14 от делото), тъй като този документ е издаден след процесната
дата и поради това се явява неотносим към предмета на доказване по делото.
Приложените на лист 47-49 от делото документи касаят автомобил, различен от
процесния. Поради това и тези документи се явяват неотносими към предмета на доказване
по делото и съответно не следва да се подлагат на анализ.
При така установените факти и направения по-горе анализ на относимите
доказателства, СРС достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН на 29.07.2021г. е била образувана прокурорска
преписка № 41293/2021г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на
СРП за отказ от образуване на досъдебно производство от 25.10.2021г. и чак тогава е било
издадено процесното Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в
случая разпоредбите от ЗАНН относно АУАН (и най-вече чл.34, чл.40, чл.42, чл.43 от
ЗАНН) се явяват неприложими, тъй като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено
4
при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. При така направеното уточнение настоящият съдебен
състав счита, че в случая не следва да се прави преценка дали Актът отговаря на
изискванията на ЗАНН, а само дали по отношение на НП са спазени разписаните в закона
изисквания.
След служебна проверка СРС – 10 състав прие, че са изпълнени процесуалните
правила на ЗАНН относно издаването на Наказателното постановление. В него нарушението
е ясно и разбираемо описано. Посочени са датата, часа, мястото, посоката на движение на
МПС-то и това, че същото е било на път, отворен за обществено ползване. Отбелязано е, че
МПС е било с разрешение за временно движение, посочен е номерът му и до коя дата е било
валидно. Поради това СРС приема, че деянието е в достатъчна степен индивидуализирано.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в
обжалваното Наказателно постановление.
Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени
в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Поради това нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се
счита извършено тогава, когато МПС е било в движение „по пътищата, отворени за
обществено ползване”. Само изтичането на срока на валидност на разрешението за временно
движение не е достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, ако превозното средство не е в движение. Поради това настоящият съдебен състав
счита, че датата на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е била правилно посочена от
наказващия орган, тъй като това е моментът, когато са реализирани всички елементи от
фактическия състав на нарушението.
Именно с оглед цитираното по-горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
следва, че движението на МПС, което не е регистрирано (респ. е с невалидно /просрочено/
разрешение за временно движение) е отделно и самостоятелно нарушение от движението на
МПС, което няма регистрационни табели или движението на МПС, за което няма заплатена
пътна такса /винетка/. Това са три самостоятелни нарушения, предвидени в чл.140, ал.1 от
ЗДвП и видно от текстовата част на обжалваното Наказателно постановление в случая
административното обвинение срещу Б. К. А. касае нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от
ЗДвП.
Водим от изложеното СРС – 10 състав прие, че в настоящия казус не са допуснати
процесуални нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са
ограничени правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава
и спорът следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП /с оглед
конкретиката на настоящото административно – наказателно обвинение/ е необходимо да се
докаже, че Б. К. А. е привел в движение превозно средство по пътищата, отворени за
5
обществено ползване и че това превозно средство към същата дата не е било надлежно
регистрирано, т.е. че към датата на управление на МПС-то то е било с изтекъл срок на
валидност на разрешението за временно движение.
Събраните по делото доказателства показват, че жалбоподателят действително на
29.07.2021г. е управлявал товарен автомобил „..... ........” с рег. № ....... в гр. София по ул.
„Цар Симеон” с посока на движение от ул. „Шар планина” към ул. „Опълченска” и че към
тази дата МПС-то е било регистрирано с разрешение за временно движение № ........... от
21.06.2021г. със срок на валидност до 21.07.2021г., което означава, че към 29.07.2021г. МПС
се води нерегистрирано. Това е така, тъй като според чл.27, ал.5 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (на кратко : Наредба № I-45/24.03.2000г.) след изтичане срока на
транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват и автомобилът
се води без регистрация след крайния срок на разрешението за временно движение. В случая
това е след 21.07.2021г.
От АУАН, писмата от ОПП – СДВР на лист 36 и 50 от делото, както и в справките на
лист 9, 10, 37, 38, 51 и 52 от делото се вижда, че на 21.06.2021г. е била направена
регистрация на МПС и автомобилът е получил разрешение за временно движение № ...........
от 21.06.2021г. със срок на валидност до 21.07.2021г. Според чл.27, ал.5 от Наредба № I-
45/24.03.2000г. след 21.07.2021г. транзитните табели на превозното средство не могат да се
ползват. Като се е движил със същите на 29.07.2021г. в гр. София по ул. „Цар Симеон” с
посока на движение от ул. „Шар планина” към ул. „Опълченска” водачът на товарен
автомобил „..... ........” с рег. № ....... е реализирал от обективна страна състава на
нарушението по чл.140, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗДвП.
От показанията на ИВ. и ЦВ., както и от АУАН се установява, че водач на МПС е
жалбоподателят А..
От субективна страна съдът счита, че е реализиран съставът на вмененото на Б. К. А.
нарушение, тъй като по делото се установи, че той е управлявал МПС, а според чл.27, ал.4,
изр.2 от Наредба № I-45/24.03.2000г. срокът на валидност на транзитните табели с
регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение и водачът на МПС
е могъл и е бил длъжен да види този срок и да разбере, че е изтекъл към 29.07.2021г. За
наличието на знание у водача на автомобила за изтеклия срок на разрешението за временно
движение данни се съдържат и в показанията на св. ИВ.. Именно от тях СРС приема, че
жалбоподателят е знаел, че управлява МПС, което към 29.07.2021г. не се води регистрирано.
Гореизложеното означава, че повдигнатото срещу Б. К. А. административно – наказателно
обвинение е доказано и от субективна страна.
Водим от изложеното съдът прие, че са налице достатъчно доказателства в подкрепа
на административно – наказателното обвинение срещу А. за извършено нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
6
Според чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, се наказва с „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200 до 500 лева. Според този
съдебен състав в случая няма смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно са
налице отегчаващи такива - предишните нарушения на А. по ЗДвП. С оглед съотношението
на смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна
тежест съдът прие, че на Б. К. А. следва да бъдат наложени предвидените в чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП административни наказания в размер над минимума и под средния размер,
предвиден в закона, т.е. „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за
срок от 8 месеца и „глоба” в размер на 300 лева. Доколкото, обаче, с процесното
Наказателно постановление на А. са били наложени административни наказания в по-нисък
размер (а именно „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 6 месеца) и съществува забрана за влошаване положението на
жалбоподателя, а настоящото производство е образувано по жалба на А. – съдът не може да
увеличи размера на административните наказания, поради което следва да потвърди размера
на двете кумулативни административни наказания, наложени на А. с обжалваното
Наказателно постановление.
Съгласно чл.6, ал.1, т.5, предл.1 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР) при управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред - на нарушителя следва да се отнемат 10
контролни точки. Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки,
които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл.175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от
ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства и на това основание на жалбоподателя, освен административните наказания
„глоба” и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, са отнети и 10
контролни точки, което е изцяло законосъобразно с оглед на приложението на Наредба № Із-
2539 на МВР.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП. То е довършено в момента, в който А. е привел в движение по пътищата,
отворени за обществено ползване въпросното МПС след като е бил изтекъл срокът на
разрешението за временно движение. Доколкото са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, а смекчаващи липсват, правилно административно – наказващият орган не е
приел, че конкретният случаят е маловажен и съответно не е приложил чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е формално. Поради това не е необходимо да са настъпили вредни последици
от него. Ето защото и липсата на такива не следва да се приема като изключително
оневиняващо обстоятелство.
7
Доколкото никоя от страните не е претендирала разноски по настоящото дело, то СРС
не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-025194 от 07.12.2021г.,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на Б. К. А. на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
(шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети и 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8