№ 1642
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503109 по описа за 2021 година
Производство по чл.278, ал.1 ГПК.
Въззивното производство е образувано по частна жалба на „Хета Асет Резолюшън Ауто
България „ ЕООД / с предишно наименование „Хипо Алпе – Адриа – Аутолизинг“ ООД –
гр.София , чрез юриск. Г.Б. против Определение № 262413/ 19.04.2021г. постановено по
гр.д.№ 15609/2014г. по описа на ПРС – ХII гр.с., с което е отхвърлено искането на
жалбоподателя да се измени Определение № 261773/ 12.03.2021г. по делото, в частта на
размера на присъдените разноски. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на
обжалваното определение и уважаване молбата на жалбоподателя и определяне размера на
адв.възнаграждение по правилата на чл.6, т.5 от Наредба №1 за минималните
адв.възнаграждения в размер на 50 лева.
Постъпил е отговор по частната жалба от адв.Е.И., АК-Пловдив, като пълномощник на
С.Н.А.., с която се оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се съображения в
насока на това , че установените в чл.7, ал.7 на НМРАВ касаят не само заявителя в
производството по издаване на ЗИ, като и издаването на ЗИ срещу определено лице само по
себе си е ангажиране на страна в съдебно производство и само по себе си поражда нуждата
от специализирана юридическа помощ, ако адресатът на заповедта се нуждае от нея.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства,
намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В заповедното производство пред районния съд е била издадена на основание чл.417
ГПК ЗИ №9481 от 05.11.2014г. против длъжника С.Н.А.. от гр.Пловдив, срещу която в срок
е постъпило Възражение по чл.414, ал.1 ГПК . Поради непредявяване на иск по чл.422 , ал.1
1
и ср. ГПК в указания от съда едномесечен срок, с Определение № 261548/ 08.01.2021г. ,
издадената ЗНИ е била обезсилена . С молба от 13.01.2021г. от процесуалния представител
на длъжника е поискано присъждане на разноски, които съобразно представения ДПЗС от
14.08.2020г. са посочени по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С Определение № 261773/ 12.03.2021г.
районния съд е определил възнаграждение в размер на 1058,34 лева и присъдил в полза на
проц.представител на длъжника на основание чл.38 ЗА. С молба от 06.04.2021г. заявителят е
поискал намаляване на определения размер на адв.възнаграждение, мотивирано като
следващо се за определяне по аналогия на чл.6,т.5 от НМРАВ в размер на 50 лева. С
обжалваното определение районният съд е отхвърлил искането на заявителя с мотив, че
размерът е определен като минимален съобразно действащия норматив.
С частната жалба се поддържа изложената теза , че за подаване на възражение
по чл.414 ГПК на процесуалния представител на длъжника не следва да се определя
възнаграждение по чл.7, ал.2 НМРАВ, тъй като същият не е извършил други действия по
защита и съдействие в полза на длъжника, освен подаване на възражение, което е по
утвърден от МП образец, представляващ Приложение №7 към чл.7 от Наредба
№6/20.02.2008г. , като делото не се отличава с правна и фактическа сложност и не
обосновават адв.възнаграждение в претендирания размер, който се явява прекомерен. В този
смисъл е посочена съдебна практика на СРС по ч.гр.д.№ 36326/2014г., АС-Варна по ч.т.д.
№14/2017г. и др.
Частната жалба е основателна.
Настоящият съдебен състав по аналогични възражения за прекомерност на
адв.възнаграждение във връзка с проц. представителство на длъжника за подаване на
Възражение по чл.414 ГПК, както и относно прилагането по аналогия на разпоредбата на
чл.6, т.5 НМРАВ е обосновавал определянето на възнаграждението в размера му от 50 лева
като съответстващо на необходимите процесуални усилия за подаване на бланково
Възражение по чл.414 достатъчно да предпостави необходимостта от установяване на
вземането на кредитора чрез предявяване на иск по общия исков ред. Действително за
извършването на тези процесуални действия се извършват справка и проучване на
подаденото заявление за подаване на възражението, за което обаче не са налице изисквания
за мотивиране и излагане на конкретни обстоятелства, каквото изискване е налице спрямо
заявителя при подаване на съответното заявление по чл.417 или чл.410 ГПК. С оглед на това
се намира, че молбата за редуциране на определеното по чл.38 ЗА възнаграждение следва да
се уважи, а обжалваното определение да се отмени , като се отмени предходно
постановеното определение на районния съд в частта на разноските за разликата над 50 до
1058,34 лв.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 262413/ 19.04.2021г. постановено по гр.д.№ 15609/2014г. по
описа на ПРС – ХII гр.с., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя да се измени
Определение № 261773/ 12.03.2021г. по делото, в частта на размера на присъдените
разноски и ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ постановеното Определение № 261773/ 12.03.2021г. по делото, в
частта , в която „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ЕООД , ЕИК ********* е осъден да
заплати на адв. Е.Г. И.-М. сумата за разликата от 50 лева до 1058,34 лв хонорар по делото на
основание чл.38 ЗА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3