РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502000 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№7268/02.08.2021г депозирана от
С. П. С. с ЕГН-**********, чрез процесуалния представител адв. А.Д. против
Решение №261388/29.04.2021г. постановено по гр.д.№20096/2019г. по описа
на ПРС, десети гр.с., в частта с която се признава за установено на осн.
чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗД по отношение на С. П. С.
ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *** съществуването на вземането на
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В за сумите: 397,52лв.
/триста деветдесет и седем лева и 52ст - главница; 220,68лв. /двеста и
двадесет лева и 68ст./ - възнаградителна лихва за периода 15.02.2017г.-
16.05.2017г., дължими по договор за заем № **********/06.02.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до
окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед
№9080/17.10.2019г. по ч.гр.дело №15219/2019г. на Пловдивски районен съд. С
постановеният съдебен акт в полза на „Профи Кредит България” ЕООД е
1
присъдена сумата 165 лв. разноски за настоящото производство, както и
сумата от 82,50 лв. разноски за производството по ч.гр.д. №15219/2019г. на
ПРС. Решението на първоинстанционния съд в посочената част се обжалва
като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в
жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в
обжалваната част като вместо това отхвърли исковете като изцяло
неоснователни. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.К. оспорва
жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в
ожалваната част като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски
юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните
по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законоустановения срок, от страна имаща
правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. След
преценката на събраните пред въззивната и пред първата инстанция
доказателства им, настоящият съдебен състав направи следните правни
изводи:
Установява се по безспорен начин по делото, че между страните е
2
възникнало валидно правоотношение на 05.02.2015г. по силата на сключен
договор за потребителски кредит - стандарт № ***, по който на ответника е
представена сумата 2500 лв. със срок на погасяване 24 месеца /лист 6/.
Кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение в размер на
41,17 % годишно, при ГПР от 49,90 % / 0,11% дневно/, така общото
задължение по заема възлиза на сумата от 3709,20лв. Заетите средства, ведно
с дължимото възнаграждение за ползването им е следвало да бъдат върнати
на вноски от по 154,55 лв. всяка, като е уговорено кредитополучателят да
ползва и пакет от допълнителни услуги, за които се дължи възнаграждение в
размер на 1875,12 лв., която следва също да бъде разсрочена - платена с
вноски от 78,13 лв. Характерът на допълнителните услуги се изразява –
приоритетно разглеждане на потребителския кредит; възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж;
улеснена процедура по получаване на допълнителни парични средства /лист
7/.
Установено е, че на 26.09.2019г. дружеството ищец депозира
заявление по чл.410 ГПК против ответника, по което е издадена заповед за
изпълнение за следните суми: 397,52 лв. главница; 220,68 лв. договорно
възнаграждение; 312,52 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги; 30,63лв., обезщетение за забава от 17.03.2015г. до 09.05.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 26.09.2019г. до окончателното пращане /лист
16 от приложеното дело/.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и
съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11
ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
3
кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не
само уговорените в него, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че
„обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя. В конкретният случай
възнаграждението за получаване на пакет допълнителни услуги е пряко
свързан с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде
включено при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в
съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена
действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не
е включено възнаграждението за получаване на пакет допълнителни услуги,
което е пряко свързано с кредита.
Съгласно заключението на ССЕ, изготвена от вещото лице Г.М., което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, в размера на
годишния процент на разходите по кредита договорен от 49.90%, не е
включено възнаграждението за получаване на пакет допълнителни услуги.
Ако в ГПР се включи възнаграждението за получаване на пакет
допълнителни услуги, то тогава процентът на ГПР ще достигне 1301.20 %
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при
сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на
възнаграждението за получаване на пакет допълнителни услуги, е направен
опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени
приложимият годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. В конкретният случай доколкото в договора е
посочено, че ГПР е в размер на 49.90%, а в действителност същият възлиза
на 1 301.20%, то съдът приема, че е налице нарушение на императивната
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , с оглед на което процесният
договор се явява е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от
недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от
потребителя, без лихви или други разходи. Доколкото по делото са налице
данни, че потребителят е платил над получената главница от 2
500лв, то претендираните от ищцовото дружество суми се явяват недължими,
поради което не подлежат на връщане от потребителя.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва
да бъде отменен, в обжалваната част, като вместо това исковете бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на спора на жалбоподателят се дължат разноски пред
двете инстанции - общо размер на 462.35лв пред въззивната инстанция и в
размер на 600лв пред първоинстанционния съд.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261388/29.04.2021г. постановено по гр.д.
№20096/2019г. по описа на ПРС, десети гр.с., в частта с която се признава
за установено на осн. чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗД по
отношение на С. П. С. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *** съществуването
на вземането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е
вх.В за сумите: 397,52лв. /триста деветдесет и седем лева и 52ст - главница;
220,68лв. /двеста и двадесет лева и 68ст./ - възнаградителна лихва за периода
15.02.2017г.-16.05.2017г., дължими по договор за заем № ***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до окончателното
заплащане, за което вземане е издадена заповед №9080/17.10.2019г. по
ч.гр.дело №15219/2019г. на Пловдивски районен съд, както и в частта с която
в полза на „Профи Кредит България” ЕООД е присъдена сумата 165 лв.
разноски за настоящото производство, както и сумата от 82,50 лв. разноски
за производството по ч.гр.д. №15219/2019г. на ПРС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№
49, бл.53Е вх.В против С. П. С. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *** искове
за признава за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗД по отношение на С. П. С. вземането на „Профи Кредит
България” ЕООД за сумите: 397,52лв. /триста деветдесет и седем лева и 52ст -
главница; 220,68лв. /двеста и двадесет лева и 68ст./ - възнаградителна лихва
за периода 15.02.2017г.-16.05.2017г., дължими по договор за заем №
**********/06.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.09.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е
издадена заповед №9080/17.10.2019г. по ч.гр.дело №15219/2019г. на
Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53 Е
вх.В да заплати на С. П. С. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *** сумата
размер на 462.35лв / четиристотин шестдесет и два лева, и тридесет и пет
стотинки/, представляваща разноски пред въззивната инстанция и сумата в
размер на 600.00лв./шестстотин лева/, представляваща разноски пред
първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6