РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Кърджали, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20255100500180 по описа за 2025 година
С Решение рег. № 200/24.04.2025 г., постановено по гр.д. №
1467/2024 г., Районен съд – Кърджали е признал за установено по
отношение на О., че дължи на „С.“ ****, със седалище и адрес на
управление: гр. К., бул. „Х.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от
управителя Л. Б. Ч., на основание чл. 318 ТЗ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 11 460.60 лв. – главница по фактура №
**********/07.03.2022 г., представляваща вземане за продажна цена за
материали по стокова разписка № 9/07.03.2022 г. за кметство Д., общ. К.,
както и сумата в размер на 3406.05 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 07.03.2022 г. до 21.08.2024., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2024 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 534 от 23.08.2024 г. по гр.д. № 1154/2024 г. на Районен съд -
Кърджали, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №
35/06.01.2025 г.
1
С решението ответникът О. е осъден да заплати на „С.“ **** сумата
в размер на 5 674.64 лв., представляваща разноски за исковото и
заповедното производства.
Въззивното производство е образувано по жалба вх. №
5504/13.05.2025 г. (п.кл.12.05.2025 г.), подадена от ответника О., чрез
пълномощника адв. Г. Б., с която първоинстанционното решение се
обжалва изцяло като неправилно и необосновано, несъобразено с
доказателствата по делото и материалния закон. Излагат се съображения.
Жалбоподателят не споделя изводите на съда. Сочи, че по делото са
представени и приобщени доказателства за наличието на формални
правила за поемане на задължения и плащането на такива, но не са
представени доказателства, че тези правила са спазени при сключването
на процесния договор за търговска продажба на описаните във фактура №
**********/07.03.2022 г. стоки. Липсата на заявка за извършването на
разход, която е задължителна за извършването на предварителен контрол
преди поемане на задължение, пораждала основателни съмнения, че
такъв договор действително е сключен и О. е задължена по него.
Въпреки, че договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен, комутативен и неформален договор, и при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните, то при изпълнение на
договорните задължения (доставката на стока), следвало да има приемо-
предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ предаването и
приемането на стоката. Посочва, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД при
договорите за прехвърляне на собственост на родово определени
престации, правото на собственост се прехвърля само, когато вещите
бъдат индивидуализирани по съгласие на страните (описани подробно с
всичките им белези, които ги правят уникални вещи) или бъдат предадени
на купувача, като това изискване е заложено и в СФУК, за да бъде
признато поемането на задължение.
Жалбоподателят не оспорва факта на осчетоводяване на процесната
фактура, установен от назначената по делото съдебно-счетоводна
2
експертиза. Оспорва признанието, че процесният неформален договор е
сключен между страните. В тази връзка сочи съдебна практика, според
която счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена
сила на официални свидетелстващи документи, относно съдържанието им
и последното следва да се преценява според чл. 182 от ГПК, с оглед
всички други обстоятелства по делото. Моли решението да бъде отменено
и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца в първоинстанционното производство - „С.“ ****, чрез
процесуалния представител адв. С. М., в който са изложени съображения
за нейната неоснователност. Иска се първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът О. не се представлява. Представя
писмено становище.
В съдебно заседание въззиваема страна „С.“ **** се представлява
от процесуалния си представител адв. С. М., който поддържа подадения
отговор.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните по повод жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима и следва да
се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени по
реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, от „С.“ **** против О.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
3
основание чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
продажната цена по сключен между страните договор за покупко-
продажба на стоки и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 11 460.60 лв. – главница по фактура №
**********/07.03.2022 г., представляваща вземане за продажна цена за
материали по стокова разписка № 9/07.03.2022 г. за кметство Д., общ. К.,
както и сумата в размер на 3406.05 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 07.03.2022 г. до 21.08.2024., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2024 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 534 от 23.08.2024 г. по гр.д. № 1154/2024 г. на РС-Кърджали,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 35/06.01.2025 г.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1154/2024 г. на Pайонен съд -
Кърджали, от което се установява, че в полза на „С.“ **** против О. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 534 от 23.08.2024 г. по гр.д. № 1154/2024 г. на РС-Кърджали,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 35/06.01.2025 г., за
сумата в размер на 11 460.60 лв. – главница по фактура №
**********/07.03.2022 г., представляваща вземане за продажна цена за
материали по стокова разписка № 9/07.03.2022 г. за кметство Д., общ. К.,
както и сумата в размер на 3406.05 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 07.03.2022 г. до 21.08.2024., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2024 г. - датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414,
ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника/ответник- О., и в
дадения месечен срок заявителят/ищец „С.“ **** е предявил настоящите
искове по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК, т. е. установява се
допустимостта на производството по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 4 от
ГПК.
От фактическа страна по делото се установява, че на 02.03.2022 г.
4
ищецът „С.“ **** е извършил доставка и продажба на материали по
стокова разписка № 9/07.03.2022 г. за кметство Д., общ. К., а именно:
Тръба ПЕ Ф90/800 метра и Тръба ПЕ Ф63/200 метра, които материали са
получен от *** на кметство Д., община К. - Д. Д. А., и за което е издадена
фактура №**********/07.03.2022 г. за сумата в размер на 11 460.00 лв. с
ДДС.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Твърди, че
фактурата е подписана от лице без представителна власт.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, се установява че
издадената от „С.“ **** фактура № **********/07.03.2022 г. на стойност
11 460.00 лв. с ДДС е осчетоводена в счетоводството на О. на 30.12.2022 г.
и не е заплатена от О.; мораторната лихва върху сумата от 11 460.00 лв. за
периода от 07.03.2022 г. до 21.08.2024 г. е в размер на 3 406.05 лв.
Като писмени доказателства в първоинстанционното производство
са приети: фактура с №**********/07.03.2022 г., стокова разписка №
9/07.03.2022 г. и Заповед № 566/02.06.2021 г. Процедура за предварителен
контрол при поемане на финансово задължение и извършване на разход в
О. – К..
От показанията на свидетелите Х. А. И. и Д. Д. А. се установява, че
материалите са доставени и използвани по предназначение.
Св. Х. А. И. потвърждава, че подписът на процесната фактура е
негов, положен докато е изпълнявал длъжността ***** на О.. В
показанията си сочи, че материалите са използвани за решаване на
проблема с водоснабдяването в село Д.. По искане на хората от село Д. и
от кмета на населеното място били заявени съответното количество
тръби, които по надлежния ред разпоредил да бъдат доставени, а заявките
били изготвяни от общинската администрация.
Св. Д. Д. А. потвърждава, че подписът, положен в стоковата
разписка е негов, а описаните в нея материали са получени и вложени в
подмяната на В и К тръбите в с. Д..
Първоинстанционният съд, въз основа на така приетата като
5
безспорна и от тази инстанция фактическа обстановка, е формулирал
правни изводи, които се споделят и от въззивния съд, който по силата на
чл. 272 от ГПК препраща към тях, а по конкретно наведените във
въззивната жалба доводи, настоящият състав намира за необходимо да
посочи и следното :
По силата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на
продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за
предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
В случая, ищецът основава вземането си по отношение на
ответника на двустранно подписана от страните по делото фактура №
**********/07.03.2022 г.. С решения, постановени по реда на чл. 290
ГПК, а именно Решение № 96/26.11.2009 г. по т. дело № 380/2008 г. на
ВКС, І т. о. и Решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., е прието че фактурата може да бъде приета като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание
на стоката по вид стойност, начин на плащане, страни, време и място на
издаване. В тази връзка оспорването на сключен между страните договор
за търговска продажба, съдът намира за неоснователно, доколкото
представената по делото фактура съдържа необходимите
индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на което е
издадена - страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост
върху вещите, обект на продажбата. Съществуването на обективираното
във фактура № **********/07.03.2022 г. продажбено правоотношение и
фактът на доставката на стоките се подкрепят и от показанията на
свидетелите Х. А. И. и Д. Д. А., както и от заключението на ССчЕ.
Процесната фактура, на която ищеца основава вземането си, съдържа
всички изброени реквизити. С предаването на процесната вещ, съгласно
чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, и с полагането на подпис от представител на
купувача, ответникът е признал, че стоката, предмет на процесния
6
договор за търговска продажба, му е предадена, т.е. продавачът е
изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора за
търговска продажба. При изпълнението на насрещната престация за
предаване на стоката, предмет на договора, правното задължение на
купувача за заплащане на цената е станала изискуемо. Не се спори, че
ответникът не е заплатил цената на стоката, поради което главният иск за
дължимата по фактурата сума и съединеният акцесорен иск по чл. 86 от
ЗЗД следва да се уважат като основателни и доказани.
Относно направеното във въззивната жалба оплакване, че при
липса на заявка за извършване на разход, задължителна за извършването
на предварителен контрол преди поемане на задължение, съгласно
приетите в О. процедури, следва да се приеме, че тази липса определено
не може да породи съмнения, че такъв договор действително е сключен и
О. е задължена по него. И това е така, защото съществуващите въз основа
на издадени от **** на общината заповеди за приемане на процедури, в
частност -Процедура за предварителен контрол при поемане на
финансово задължение и извършване на разход в О. – К.; Процедура за
предварителен контрол при поемане на финансови задължения и
извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджет в О.
и Правила за функциониране на Системата за финансово управление и
контрол в О., са вътрешно ведомствени актове, които касаят
вътрешноорганизационни процеси и отсъствието на изискуемите се от
тях документи и/или процедури могат да доведат до друг вид отговорност
/напр. трудовоправна, административноправна или наказателноправна/, но
не могат да породят съмнения за наличието на процесните договорни
правоотношения.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на Районен съд – Кърджали следва да бъде
потвърдено като правилно.
В полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени
поисканите разноски в доказания размер от 2 900 лв., съгласно приложен
Договор за правна защита и съдействие от 30.06.2025 г.
7
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 200/24.04.2025 г., постановено
по гр.д. № 1467/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА О., с ЕИК *********, с адрес гр. К., бул.“Б.“ №**, да
заплати на „С.“ ****, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. К., бул.“Х.“ №**, вх.“*“, ет.*, ап.*, направените във
въззивното производство разноски в размер на 2 900 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8