№ 2816
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110145034 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът /ЮЛ/ твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско” заплатил на
застрахования сума в размер на 9137,59 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за щети на МПС – „/марка/” с рег. /рег.№/, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на
23.08.2020г. в гр. /град/. Виновен за ПТП бил водачът на лек автомобил марка /марка/ с рег.
№ /рег.№/, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при
ответното дружество /ЮЛ/. Поканен, ответникът не изпълнил задълженията си по договора
за застраховка “Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за
заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата 9152,59 лева, с включени 15
лева ликвидационни разноски. Ищецът моли съдът да му присъди претендираната сума от
9152,59 лева /изменение на иска чрез увеличение на размера на главницата е направено в
открито съдебно заседание на 30.11.2021г./, ведно със законни лихви от датата на
депозиране на ИМ в съда – 30.07.2021г. до окончателното погасяване.
Претендира и присъждането на мораторна лихва върху главницата, дължима за
периода от 14.12.2020г. до 29.07.2021г. в размер на 579,66 лева /изменение на иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер е направено в открито съдебно заседание на
30.11.2021г./.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът /ЮЛ/ в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, вината
на водача на л.а. /марка/. Твърди, че вина за ПТП има водача на автомобил „/марка/” поради
движение с превишена скорост, алтерантивно претендира съпричиняване от негова страна.
1
Оспорва размера на претендираните вреди, като счита същите за завишени. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение срещу размера на претендираното юрисконсултско
възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
От представената по делото застрахователна полица № 1012010000972 от
24.02.2020г. и свидетелство за регистрация на МПС – част 2 се установява, че на посочената
дата ищцовото застрахователно дружество и /ЮЛ/ /като собственик на автомобила/ са
сключили в законово установената писмена форма договор за имуществена застраховка
“Каско” за МПС – лек автомобил „/марка/” с рег. № /рег.№/ с клауза „Пълно Каско“ и
„Доверен сервиз”. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна
сума от 73250 лева и период на покритие на застраховката от 11.00ч. на 24.02.2020г. до
10.59ч. на 24.02.2021г.
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от
23.08.2020г., уведомление – претенция по щета № 10020004688, 2 броя опис – претенция,
доклад по щета, от неоспореното заключение на САТЕ и разпита на свидетеля Л.Т. се
установява, че в срока на застрахователното покритие, а именно на 23.08.2020г. в гр. /град/,
на /адрес/ е настъпило ПТП, между лек автомобил „/марка/” с рег. № /рег.№/, управляван от
свидетеля, и лек автомобил /марка/ с рег. № /рег.№/, управляван от Ц.П., в резултат, на
което били причинени процесните щети на МПС - „/марка/”. Установява се също така и
механизма на ПТП, а именно предприета маневра от страна на Ц.П. - завой надясно с цел
навлизане от пряка на /адрес/ на самия булевард и последвала смяна на лентите с
отклонение наляво, при което водачът не попуска и реализира ПТП с попътно движещия се
от ляво, с предимство лек автомобил „/марка/”, управляван от свид. Т..
Отново на база заключението на АТЕ и показанията на разпитания свидетел, а така
също и на протокола за ПТП се установява и вината на П., който на практика е отнел
предимството на увредения в резултат на ПТП автомобил „/марка/”.
СРС счита, че така разглежданите доказателства кореспондират помежду си и
безпротиворечиво сочат за настъпване на механизма на ПТП, свързан с виновно поведение
именно на водача П.. В тази връзка съдът ще посочи, че кредитира и се довери изцяло на
показанията на свидетеля Т., който се явява трето незаинтересовано от изхода на
настоящото дело лице, а твърденията му относно механизма на ПТП намират подкрепа в
заключението на АТЕ, която сочи именно механизма, описан от свидетеля.
В подкрепа на така заявеното от свидетеля като механизъм на ПТП и вина на другия
водач П. е и приобщеният протокол за ПТП, видно от който П. се е подписал в графата на
водач „А”, която е предназначена за виновния водач, и по този начин е признал вината си.
Що се отнася до протокола за ПТП, действително, същият няма обвързваща
2
доказателствена сила относно механизма на ПТП и вината на съответния водач. Тези
обстоятелства, обаче, се установяват от останалите събрани по делото и допустими
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля Т. – участник в ПТП и
очевидец на събитията, за които разказва, и заключението на АТЕ /неоспорена от страните/.
С оглед на горното, съдът счита, че така събраните доказателства не сочат за наличие
на съпричиняване от страна на свидетеля Т., още по-малко на изцяло негова вина за
настъпилото ПТП, поради което възраженията на ответната страна в тази насока се явяват
неоснователни.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача П., съобразно
заключението на изслушаната по делото САТЕ, настъпили и процесните вреди на лек
автомобил „/марка/”, конкретизирани в 2 бр. опис по претенция.
От представената по делото справка от Гаранционен фонд, неоспорена от ответната
страна се установява наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” с лек
автомобил „Пежо 605” с рег. № /рег.№/ /чийто водач има вина за настъпване на ПТП/ със
застрахователното дружество – ответник, както и валидността й към датата на ПТП
/периода на покрие е от 20.08.2020г. до 19.08.2021г./. Това обстоятелство не е спорно между
страните.
От изслушаното по делото заключение на САТЕ и 2 бр. описи по претенция се
установяват и повредите на лек автомобил „/марка/”, които отговарят на установения
механизъм на ПТП.
Съдът кредитира изцяло заключението на АТЕ, като съобрази, че вещото лице е
отговорило в пълнота и обосновано на поставените въпроси.
Съгласно заключението:
От анализа на данните, може да се определи мястото, където е възникнало
първоначалното съприкосновение между превозните средства: по дължина на пътното
платно – на /адрес/ в района след кръстовището с ул. „Незнаен воин”; по широчина на
пътното платно – на около 8,5 – 9,00м. вляво от десния край на пътното платно, считано по
посоката на лек автомобил „/марка/“.
Вещото лице сочи като механизъм на ПТП - предприета маневра от страна на Ц.П. -
завой надясно и последвала смяна на лентите с отклонение наляво, при което водачът на
МПС – /марка/ не попуска и реализира ПТП с попътно движещия се от ляво с предимство
лек автомобил „/марка/”, управляван от свид. Т..
Според вещото лице щетите по лек автомобил „/марка/” с рег. № /рег.№/ се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Към датата на събитието лек автомобил „/марка/” с рег. № /рег.№/ е бил на 4 години
и 10 месеца спрямо датата на първоначалната регистрация – 3.10.2015г.
Стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „/марка/”,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 9770,17 лева, а по цени на
алтернативни доставчици към датата на ПТП е 9713,77 лева.
3
Вещото лице дава заключение, че при така събраните данни по делото не е възможно
да се определи дали водачът на лек автомобил „/марка/” е имал възможност да предотврати
удара чрез аварийно задействане на спичаната уредба. Водачът на лек автомобил /марка/ е
имал възможност да предотврати удара, ако е изчакал преминаването на лек автомобил
„/марка/”.
Извършването на ремонта от сервиз и последвалото плащане в размер на 9137,59
лева от страна на ищцовото дружество в полза на отремонтиралия увреденото МПС сервиз,
представляваща цена на извършения ремонт за възстановяване на увредения автомобил, се
установяват от приобщените по делото приемо-предавателен протокол за приемане на
автомобила за ремонт, възлагателно писмо за ремонт, фактура № ********** и платежно
нареждане за сумата от 9137,59 лева от дата 11.11.2020г. Съдът не намери основание да
дискредитира и тези писмени доказателства, като същите не се оспорват от ответната
страна, а и самото плащане се признава от нея.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието му отпреди деликта.
За пълнота съдът ще посочи, че правната квалификация на предявения иск е именно
чл. 411 КЗ, а не посочения в проекто – доклада по делото, като няма пречка правната
квалификация да бъде уточнена и в решението на съда при условие, че се касае за едни и
същи факти по делото и не е налице изменение на доказателствената тежест, която остава
същата, посочена в доклада по делото.
Както беше посочено по-горе, действителният размер на щетите съобразно
заключението по изслушаната САТЕ, изчислен на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 9770,17 лева, а по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП е 9713,77
лева, като и двете стойности, посочени от вещото лице, надхвърлят заплатената от
ищцовото дружество стойност за възстановяване на щетите по увредения автомобил, която е
в размер на 9137,59 лева.
В този смисъл и доколкото, видно от представеното писмо на ищеца до ответника
относно регресна покана за заплащане на сумата от 9152,59 лева по щета 100200004688 и
отбелязването върху него с входящ номер в деловодството на ответника, видно е, че същият
4
е поканен да заплати претендираната сума на дата 13.11.2020г.. В претенцията са били
включени и разходи за ликвидиране на щета в размер на 15 лева. По настоящото дело
ответникът не представи доказателства за погасяване на претенцията.
С оглед на изложеното, искът по чл. 411 КЗ следва да бъде уважен изцяло, а именно
за сумата от 9152,59 лева, заплатено обезщетение за възстановяване на вредите на процесния
автомобил, с сключени ликвидационни разходи в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 30.07.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед крайния изход на основния иск по чл. 411 КЗ, който беше уважен изцяло,
основателен се явява и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния случай ищецът претендира мораторна лихва върху главницата от
9152,59 лева, дължима за периода от 14.12.2020г. /дата следваща изтичане на дадения в
регресната покана срок за възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение – 30 дни от
получаването й, което е станало на 13.11.2020г./ до 29.07.2021г. Тази лихва, изчислена с
лихвен калкуратор, е в размер на 579,66 лева. С оглед на това, и искът за обезщетение за
забава също следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца.
Разноските, които се следват на ищеца са: 389,29 лева – ДТ; 300 лева – АТЕ и 30 лева
за свидетел.
Относно сторените по делото разноски, съдът ще обърне внимание, че 30 лева –
депозит, внесен от ищеца за разпит на свидетеля Ц.П., е бил възстановен на ищеца с
Разпореждане на съда № 38222 от 08.12.2021г. по искане на ищеца, поради което тази сума
не следва да бъде възлагана в тежест на ответника.
Що се отнася до обстоятелството, че ищецът е внесъл по голяма ДТ от дължимата по
настоящото дело, а именно същият е внесъл общо ДТ в размер на 416,10 лева, от които
дължими за разглеждане на иска са само 389,29 лева. Именно последната сума следва да
бъде възложена в тежест на ответника, тъй като това е реално дължимата сума за ДТ.
Надвнесената над този размер ДТ от ищеца, а именно сумата от 26,81 лева може да бъде
възстановена на ищеца при поискване, но тази сума не следва да бъде възлагани в тежест на
ответника, тъй като същата е надвнесена.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски на ищеца, които му се следват, са в размер на 819,29 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „. /ЮЛ/” . с ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: гр. /град/,
/адрес/ да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: гр. /град/,
/адрес/ на основание чл. 411 КЗ сумата 9152,59 лева, представляваща обезщетение за
нанесени щети на лек автомобил „/марка/” с рег. № /рег.№/, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 23.08.2020г. в гр. /град/, за което е образувана щета № 10020004688, ведно
със законната лихва, считано от 30.07.2021г. до окончателното погасяване на сумата.
ОСЪЖДА „. “/ЮЛ/” . с ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: гр. /град/,
/адрес/ да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: гр. /град/,
/адрес/ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 579,66 лева - обезщетение за забава за
периода от 14.12.2020г. до 29.07.2021г.
ОСЪЖДА „. “/ЮЛ/” . с ЕИК /ЕИК/, със седалище и адрес на управление: гр. /град/,
/адрес/ да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: гр. /град/,
/адрес/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 819,29 лева – разноски по делото, сторени
в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6