№ 12781
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110103562 по описа за 2022 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът И. Г. Б. моли за осъждането на ответника ЗАД ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ АД да й плати следните суми: на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45, вр. чл.52 ЗЗД – 6000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания и битови неудобства
от телесните й увреждания в резултат на ПТП от 15.6.2021 г. между л.а. с рег.
№****** и л.а. с рег. №********, за което ответникът е отговорен като
застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със
собственика на л.а. с рег. №********, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 25.1.2022 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.432, ал.1
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - 75,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди – консумативи за лечение на телесните повреди в резултат
на ПТП от 15.6.2021 г. между л.а. с рег. №****** и л.а. с рег. №********, за
което ответникът е отговорен като застраховател по договор за застраховка
Гражданска отговорност със собственика на л.а. с рег. №********, с който
виновно са причинени вредите, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 25.1.2022 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД
– 281,67 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.432, ал.1 КЗ,
вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД /за неимуществени вреди/ за периода 10.8.2021 –
1
25.1.2022 г. на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 3,52 лв. – обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД /за имуществени
вреди/ за периода 10.8.2021 – 25.1.2022 г.
Ответникът ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД оспорва твърденията на
ищеца с изключение на договора за застраховка Гражданска отговорност,
изцяло оспорва исковете и моли за отхвърлянето им,
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
в съвкупност приема за установено следното от фактическа страна.
От приетите по делото протокол за ПТП от 15.6.2021 г. /който е изготвен
от длъжностно лице в кръга на службата му по установения за това ред,
поради което представлява официален удостоверителен документ за
отразените с него факти, които са възприети и отразени от полицая/, САТЕ,
СМЕ и част от показанията свидетеля Г. Г. Б. /очевидец, причинител на
произшествието - водач на л.а. с рег. №********/ се установява, че на
15.6.2021 г. е настъпило твърдяното от ищеца ПТП, при което водачът на л.а. с
рег. №******** в нарушение на правилата за движение по пътищата при
маневра завой наляво не пропуска движещия се срещу него по път с
предимство л.а. с рег. №******, с което предизвиква ПТП и телесни повреди
на ищцата, които са наложили лечение и профилактика и свързаните за това
разходи. Показанията на свид.Б. не се кредитират в частта, с която се сочи
различен механизъм за настъпване на произшествието /да е спрял на място в
своята пътна лента и да е изчаквал преминаването на л.а. с рег. №4S2830,
който челно да се е блъснал в управлявания от него автомобил/ тъй като тази
интерпретация на фактите е в пряко противоречие с написаните от него в по-
ранен момент обяснения пред полицейските орани – л.120 от делото, а
именно, че произшествието е настъпило при извършваната от него маневра
завой наляво без да види идващия с предимство л.а. с рег. №4S2830. Ето защо,
не следва да се цени и допълнителната САТЕ, която в отговор на поставената
от ответника задача основава отговорите си на показанията на този свидетел,
които обаче не могат да служат за надеждна основа за изграждане на
фактически изводи.
Не се спори по делото, че ответникът и собственикът на л.а. с рег.
№******** към момента на произшествието са обвързани от договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
2
същия автомобил.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че
на 15.6.2021 г. ищцата е претърпяла ПТП като пасажер в лек автомобил при
челен удар с друг автомобил. Непосредствен след произшествието
пострадалата е прегледана от екип на бърза медицинска помощ и при данни за
контузия на главата с мозъчно сътресение е транспортирана до институт
Пирогов, където е приета по спешност. След проведено активно наблюдение,
лечение и изследвания, ищцата Б. е изписана на 19.6.2021 г. с диагноза:
Контузия на главата; Мозъчно сътресение; Навяхване на шията; Миалгия
/мускулна болка/ на шията.
При преглед от специалист по съдебна медицина на 23.6.2021 г.
обективно са установени и описани следните травматични увреждания: малък
1/1 см подкожен хематом в дясната теменно тилна област на главата; две
малки успоредни охлузвания, драскотини косо разположени на кожата по
предната повърхност на гръдния кош в дясно между дясната ключица и
дясната млечна жлеза; кръвонасядане на ограничена площ и малки
охлузвания по външно страничната повърхност на дясната предмишница в
долната й трета; линейни драскотини по вътрешно-страничната повърхностна
лявата предмишница към лакътя; охлузване по предно-външната повърхност
на дясното бедро в горната трета и две охлузвания по предно-външна
повърхност на лявото бедро към таза. Оздравителният период на травмите на
меките тъкани /кръвонасядания и охлузвания/ на Б. са оздравели без
последствия до около 1-2 седмици след инцидента. От навяхванията на шията,
при благоприятно протичане на оздравителния процес е била налице болка и
функционални нарушения, до около 20-25 дни. Приблизително за същия
период средно-статистически отшумяват и поселниците от преживяното
сътресение на главния мозък.
В рамките на болничен престой от 15.6.2021 – 19.6.2021 г. е проведено
медикаментозно лечение. Вещото лице разяснява, че теоретично – при по-
нисък праг на болева чувствителност може да се е наложило прилагане на
медикаменти, като нестреоидни противовъзплаителни и общоуспокояващи
медикаменти.
Няма изрично предписание пострадалата да носи шийна яка, но при
поставената диагноза – навяхване на шията е било необходимо за период от 1 -
3
2 до 3 седмици да се ограничат движенията на шията, като в подобни случаи
се препоръчва носене на мека имобилизираща шийна яка. При преглед от
съдебен лекар – на 23.6.2021 г. не е описано пострадалата да е носела и да се е
нуждаела от шийна яка.
Вещото лице подчертава, че получените от пострадалата травми могат
да се причинят по време и начин съобщени в исковата молба, а именно при
ПТП, като пасажер в лек автомобил след удар с друг автомобил. Това
обстоятелство и фактът, че са регистрирани след произшествието, дава
основание да се приеме, че те са в причинно-следствена връзка със същото.
От показанията на свидетеля Северина Б. се установява, че ищцата е
нейна внучка. Свидетел е на болките и страданията на ищцата скоро след
произшествието и е останала с нея в болницата. Възстановяването и е било
трудно – за около 40 дни, налагало се е да използва болкоуспокояващи
лекарства, не излизала от дома си. След този период свидетелката е започнала
да извежда ищцата на разходки в парка или е излизала, придружена от
приятелка.
От приетата по делото застрахователна претенция от 10.8.2021 г. се
установява, че ищцата е поканила ответника да й плати обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 6000,00 лв. и в размер
на 75,00 лв. – за претърпените имуществени вреди.
По делото не се събраха доказателства ответникът да е погасил за
задълженията си по чл.432, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При така установените факти съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно исковете по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.52 ЗЗД.
Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 - (чл.432,
ал.1 КЗ).
Ето защо, правото на обезщетение по този текст е обусловено от
доказването от страна на ищеца на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредите, действието му към
датата на произшествието, застрахователното събитие, произшествието,
4
деянието на застрахования при ответника в нарушение на правилата за
движение по пътищата, причинените неимуществени и имуществени вреди в
пряка и непосредствена причинна връзка с деянието на водача, като вината му
се предполага на осн. чл.45 ЗЗД. Ответникът носи тежестта да докаже
твърдените правоизключващи факти.
Разпоредбата на чл.45 ЗЗД гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Във всички случай на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.52
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от
съда по справедливост.
Ответникът е оспорил всички елементи на фактическия състав с
изключение на договора за застраховка Гражданска отговорност.
В случая ищецът доказа фактите в нейна доказателствена тежест,
ответникът - не. Твърденията на ищеца относно произшествието, деянието на
третото неучастващо по делото лице, причинените вреди и причинната връзка
между деянието и вредите се установяват от обсъдените доказателства.
Исковете са изцяло основателни. Искът за имуществените вреди се
доказа по размер с приетите по делото фискални бонове и приетата съдебно-
медицинска експертиза.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди на осн. чл.52 ЗЗД
следва да се определи по справедливост, който в случая се равнява на
претендираното обезщетение от 6000,00 лв. Това следва от претърпените от
ищцата физически болки и страдания, притесненията и физически и
психически дискомфорт и битови неудобства за продължително време.
Аргумент за определяне на този размер на обезщетението е и
обстоятелството, че е изминал дълъг период, от датата на претърпяване на
вредите до настоящия момент и предстоящото обезщетяване на вредите, в
който период паричните средства в значителна степен са се обезценили,
поради голямата инфлация.
Ето защо, главните искове следва да се уважат изцяло.
Относно исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Според чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
5
длъжникът дължи обезщетение в размер на законовата лихва от деня на
забавата. Ето защо, този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на
фактите по главните искове, периодите на забава и размерите на
обезщетенията за забава., както и - от ответника – възраженията срещу
главния иск или погасяването на обезщетението за забава.
В процесния случай ищецът доказа фактите по главните искове, доказа
че на 14.6.2024 г. е предявил застрахователната си претенция към ответника
По въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в
хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу
застрахователя е налице практика на ВКС – решение № 128 от 4.02.2020 г. по
т. д. № 2466/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 72 от 29.06.2022 г.
по т. д. № 1191/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 50110 от
12.03.2024 г. по т. д. 1108/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 153
от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1965/2023 г., II т. о., ТК. Според
възприетото в тази практика, в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на
застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се
включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл.
429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с
възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ /в сила
от 1.01.2016 г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати -
уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред
застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава.
Ето защо, исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД са доказани по основание. По
отношение на размерите им съдът изчисли по реда на чл.162 ГПК, че
размерите на законните лихви се равняват на исковите претенции за
съвпадащите искови периоди по двата иска 10.8.2021 - 25.1.2022 г., поради
което и тези искове следва да се уважат изцяло.
6
Относно направените по делото разноски:
Ответникът е задължен на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7,
ал.2 от Наредба 1/2004 г. на ВАдвС на процесуалния представител на ищеца –
адв.Х. А. З. от САК сумата от 936,02 лв. - възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ за ищцата по настоящото дело да плати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете.
Ответникът е задължен още на осн. чл.78, ал.6 ГПК да плати по сметка
на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД следните суми: 248,13 лв. – държавна
такса и 600.00 лв. – обезщетение за направените по делото разноски от
бюджета на съда, съразмерно на уважените части от исковете.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК ********* и
адрес в гр.София, ул.Св.София 7, ет.5 да плати на ищеца И. Г. Б. с ЕГН
********** и адрес в гр.София, ж.к.В. 2, *************** и съдебен адрес в
гр.София, ул. Ив. Денкоглу 7, ет.2, ап.5, следните суми:
на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД – 6000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки
и страдания и битови неудобства в резултат на телесните й увреждания в
резултат на ПТП от 15.6.2021 г. между л.а. с рег. №****** и л.а. с рег.
№********, за което ответникът е отговорен като застраховател по договор за
застраховка Гражданска отговорност със собственика на л.а. с рег. №********,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.1.2022 г., до
изплащане на сумата;
на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - 75,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди – консумативи за лечение на
телесните повреди, в резултат на ПТП от 15.6.2021 г. между л.а. с рег.
№****** и л.а. с рег. №********, за което ответникът е отговорен като
застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със
собственика на л.а. с рег. №********, с който виновно са причинени вредите,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.1.2022 г., до
изплащане на сумата;
7
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 281,67 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД /за неимуществени вреди/
за периода 10.8.2021 – 25.1.2022 г.
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 3,52 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД /за имуществени вреди/ за
периода 10.8.2021 – 25.1.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7 от Наредба
1/2004 на ВАдвС ответника ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК *********
да плати на адв. Х. А. З. с ЕГН ********** сумата от 936,02 лв.,
представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ за
ищеца, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответника ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ
АД с ЕИК ********* да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
следните суми: 248,13 лв. – държавна такса и 600.00 лв. – обезщетение за
направените по делото разноски от бюджета на съда, съразмерно на уважените
части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8