РЕШЕНИЕ
№ 1119
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110201738 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на „Ара Билд“ ЕООД, ЕИК ******
със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.“Даме Груев“ № 36,
вх.А, ет.2, ап.3 чрез пълномощника му –адв.А. - САК против Наказателно
постановление № 23-2100102/21.12.2021 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 ( две
хиляди) лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ за
нарушение по чл.275, ал.1 от КТ във връзка с чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ
бр.37/2004 г.).
В жалбата се релевират доводи за неправилно изяснена фактическа
обстановка в издаденото наказателно постановление, поради което и
незаконосъобразно била ангажирана административно–наказателната
отговорност на дружеството–жалбоподател. В тази връзка се излагат
аргументи, че по време на извършената проверка работниците Рачо Христов и
1
Икмет Хасан качвали строителни материали на кота +8,60 м., които да
послужат за обезопасяване, ограничаване и намаляване на опасностите за
живота и здравето на работещите. На посочената кота липсвала устойчива и
здрава конструкция, бил поставен единствено кофраж и първо ниво на
армировка. Ето защо, на кота +8,60 м. към момента на извършване на
проверката е било невъзможно да бъдат поставени ограждения и платформи,
тъй като нямало стоманобетонна плоча върху която същите да бъдат
закрепени.
На следващо място, в жалбата се твърди, че на 05.11.2021 г. от страна на
дружеството чрез управителя му Кирил Спасов Арабаджиев бил представен
на контролните органи протокол за изпълнение на даденото предписание и
снимков материал в удостоверение на това, че дадените предписания в Акт за
спиране от 04.11.2021 г. са надлежно изпълнени, но въпреки това срещу
дружеството бил съставен АУАН и било издадено атакуваното в настоящото
съдебно производство наказателно постановление.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В условията на алтернативност се прави искане за приложение на
разпоредбата на чл.415в, ал.1 във вр.чл.413, ал.2 от КТ и определяне на
нарушението, като маловажно такава.
В съдебното заседание, проведено по делото дружеството -
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си –
адв.В.А. - САК, която в хода по същество пледира съда да се произнесе с
решение, с което да отмени обжалваното НП по съображенията, подробно
изложени в жалбата. Претендира присъждане на сторените от дружеството
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган се представлява от юрк. Петров,
който изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. В отговор на твърдяното от
процесуалния представител на жалбоподателя, че към момента на проверка е
било невъзможно да се поставят предпазни ограждения, тъй като нямало за
какво да се закрепят, сочи че в такива случаи се използвали анкериращи
защитни съоръжения, предпазни мрежи или от страна на работниците се
2
използвали лични предпазни средства, като колани, каквито не били
използвани в конкретния случай. Излага аргументи, че правилно е
индивидуализиран размерът на наложената на дружеството имуществена
санкция, тъй като работниците, които са извършвали съответната дейност са
били поставени в риск за своето здраве. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подаден сигнал за нарушение на здравословните и
безопасни условия на труд, на 04.11.2021 г. била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство в строителен обект „Изграждане на
пристройка и надстройка на жилищна сграда и втора жилищна сграда и
изгребна яма“, находящ се в гр. София, кв.“Бояна“, ул.“206 –та“ № 12.
Строежът се изпълнявал от „Ара Билд“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.“Даме Груев“ № 36, вх.А, ет.2,
ап.3.
На място в обекта контролните органи от „Инспекция по труда –
Софийска област“ заварили три лица Райчо Милков Христов (посочен в
АУАН и НП като Рачо Милков Христов), Димчо Николов Устрелски и Икмет
Насуф Хасан, които извършвали арматурни дейности за изграждане на
стоманобетонна плоча на кота +8,60 м., без да са предприети мерки срещу
риска от падане от височина. Освен това, работниците не били обезопасени и
с колани.
Към момента, в който инспекторите започнали проверката, управителят
на дружеството Кирил Спасов Арабаджиев се намирал на кота +8,60 м.
заедно с двама от работниците, а третият се намирал долу на ниво терен.
На работниците били предоставени декларации от контролните органи, в
които те собственоръчно удостоверили съответните факти и обстоятелства.
На управителя на дружеството –работодател бил издаден и връчен акт за
спиране на СМР до отстраняване на констатираното нарушение.
Проверката продължила и по документи, като приключила на 15.11.2021
3
г. със съставянето на протокол за извършена проверка изх. №
ПР2137281/15.11.2021 г., в който били описани направените в хода й
констатации и били издадени предписания за отстраняване на установените
нарушения. Препис от протокола бил връчен срещу подпис на управителя на
дружеството – г-н Арабаджиев.
Предвид направените констатации, контролните органи обосновали
извода, че проверяваното дружество в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДП на КТ на 04.11.2021 г. е извършило нарушение на
трудовото законодателство.
За установеното нарушение св.Б. – на длъжност гл.инспектор при Д“ИТ“
– Софийска област съставила срещу „Ара Билд“ ЕООД Акт за установяване
на административно нарушение № 23-2100102/15.11.2021 г. за извършено на
04.11.2021 г. нарушение по чл.275, ал.1 от КТ във връзка с чл. 60, ал. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(ДВ бр.37/2004 г.).
Актът е съставен и подписан от актосъставителя, в присъствието на
управителя на дружеството, който след като се запознал със съдържанието
му, го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е
било депозирано писмено възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН срещу дружеството-жалбоподател
е издадено обжалваното наказателно постановление № 23-2100102/21.12.2021
г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което
при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация,
дружеството е санкционирано с налагане на имуществена санкция в размер
на 2000 лв.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на управителя
на дружеството на 24.01.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН –протокол за извършена проверка
ПР2137281/15.11.2021 г., идентификационна карта, трудов договор №
032/30.06.2021 г., трудов договор № 034/30.06.2021 г., трудов договор №
033/30.06.2021 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
4
от КТ – 3 броя, договор за изпълнение на СМР, разрешение за строеж №
102/21.05.2021 г., заповед от 20.10.2021 г. на управителя на „Ара Билд“
ЕООД, декларация по чл.399 КТ вр.чл.402, ал.1, т.3 КТ и чл.402, ал.2 от КТ –
3 броя, АУАН №23-2100102/15.11.2021 г.; Заповед на Изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“ № З-0058/11.02.2014 г.; Заповед № З-0024/08.01.2019
г., Заповед № З-0025/08.01.2019 г. и Заповед № З-0057/14.01.2022 г. на
Изп.директор на ИА“ГИТ“; разпечатка на кореспонденция по viber; както и от
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Борислава
Тодорова и Райчо Христов.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител
Тодорова, извършила проверка на дружеството-жалбоподател по спазване на
трудовото законодателство, възприемайки същите като обективни, логични и
безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по
делото –Акт за спиране от 04.11.2021 г. и протокол за извършена проверка от
15.11.2021 г.
Показанията на св. Христов, който и към момента на разглеждане на
делото работи в процесното дружество, че при извършване на проверката са
осъществявали дейност по обезопасяване на обекта, съдът възприема като
опит за изграждане на защитна теза на жалбоподателя, с цел осуетяване
ангажирането на административно–наказателната му отговорност. Съдът
кредитира с доверие показанията на св. Христов, че към момента на
проверката е имал поставен защитен колан на кръста, който обаче не е бил
вързан към част от сградата. Като обективни и достоверни съдът възприема и
показанията на свидетеля в частта им, че след извършване на проверката са
продължили работата си и са поставили защитни парапети, които били
снимани от управителя на дружеството и снимките били изпратени на
контролните органи. В тази връзка следва да се отбележи, че към материалите
на административно-наказателната преписка липсва приложен снимков
материал, както направен на 04.11.2021 г. в момента на извършване на
проверката (за какъвто не се твърди от страните, че е изготвен), така и
снимков материал, изготвен впоследствие с цел доказване изпълнението на
дадените предписания за обезопасяване на обекта (какъвто от страна на
дружеството –жалбоподател се твърди, че е изпратен на 05.11.2021 г. на
извършващия проверката инспектор Б.Тодорова по приложението viber,
ведно с протокол от 05.11.2021 г. за установяване на изпълнение на
5
предписания въз основа на Акт за спиране на СМР). Съдът прие и приобщи
към доказателствената съвкупност на делото представената от процесуалния
представител на дружеството –жалбоподател разпечатка на кореспонценция
по viber, проведена между управителя на дружеството и свидетеля –
актосъставител Б.Тодорова. Последният в показанията си пред съда потвърди,
че използва мобилен телефон с № 0886/775855, както и че е получил снимков
материал за обезопасяването на обекта, ведно с протокол за отстранените
нарушения, като посочи, че това се е случило след 15.11.2021 г.
С оглед изложеното по-горе, че от страна на АНО не бяха представени
писмени доказателства, от които да се установи датата на изпълнение на
дадените предписания за обезопасяване на строителния обект, както и
снимков материал, удостоверяващ изпълнението им, и при положение, че не
беше направено оспорване на достоверната дата на представената електронна
кореспонденция от процесуалния представител на насрещната страна (АНО),
съдът не назначи съдебно-техническа експертиза, която да изследва датата на
която е получено съобщението, съответства ли съдържанието на хартиената
разпечатка, както и манипулирано ли е същото чрез последващо коригиране
или изтриване, поради което за съда не възниква основателно съмнение
относно твърдяната от страна на жалбоподателя дата на изпълнение на
предписанията за обезопасяване на обекта -05.11.2021 г., в каквато насока са
и показанията на св. Христов.
В случая следва да се има предвид, че в производствата по ЗАНН
тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-
наказващия орган, който в конкретния случай не доказа по никакъв начин, че
датата на изпълнение на предписанията от страна на дружеството-
жалбоподател е след 15.11.2021 г. (както твърди свидетеля –актосъставител) и
не оспори достоверността на представените от дружеството писмени
доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно-наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
6
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН.
В съставения АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неотстраними пороци на обжалваното
наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на
дружеството-жалбоподател.
Актът е съставен от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.
416, ал. 1 от КТ и съдържа всички необходими реквизити, установени в
нормата на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, като е указано
правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е издадено
от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка със
Заповед на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ № З-0058/11.02.2014 г.
Спазени са изискванията на чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление. Налице е също така редовно връчване на НП на управителя на
дружеството-жалбоподател.
По същество на нарушението съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства безспорно се установява извършване на
нарушението, за което е била ангажирана административно –наказателната
отговорност на дружеството –жалбоподател, в качеството му на работодател.
Легалната дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1 т.1 от ДР на
КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и
всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
7
работници или служители по трудово правоотношение. С оглед изложеното и
предвид представените трудови договори между „Ара Билд“ ЕООД и тримата
заварени на място на строителния обект работници категорично се установи,
че дружеството има качеството на работодател и като такъв е адресат на
разпоредбите на КТ.
Въз основа доказателствата по делото се установи, че на 04.11.2021 г.,
на строителен обект, находящ се в гр. София, кв.“Бояна“, ул.“206 –та“ № 12,
били извършвани СМР от работници на "Ара Билд" ЕООД, които били
заварени от органите на Д "ИТ" – Софийска област да изпълняват
строително-монтажни работи, като извършвали арматурни дейности за
изграждане на стоманобетонна плоча на кота +8,60 м., без да са предприети
мерки срещу риска от падане от височина. Освен това, работниците не били
обезопасени и с колани, при което се налага изводът, че работодателят не е
осигурил на работната площадка безопасни условия на труд, съобразно
общото изискване на разпоредбата на чл. 275 КТ.
Отговорността на дружеството-жалбоподател правилно и
законосъобразно е ангажирана в качеството му на работодател за
неизпълнение на задълженията, предвидени съгласно чл. 275, ал.1 от
КТ вр. чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., доколкото последния
текст урежда изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, при работа на височина, и има за цел осигуряване на
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване,
колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета,
платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).
Съответните специални изисквания за безопасни и здравословни
условия на труд, в случая не са били изпълнени от страна на дружеството-
жалбоподател, предвид което нарушението, осъществено чрез бездействие от
страна на работодателя, категорично е извършено от обективна страна.
Отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което и
субективната му съставомерност се презюмира и не подлежи на изследване.
Преценката на административно-наказващия орган дали да издаде
наказателно постановление въз основа на фактическите констатации на акта
за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила в съдебното производство. Разглеждайки делото по
8
същество, съдът е длъжен, чрез допустимите от закона доказателства, да
установи извършено ли е административното нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено. Извършвайки тази преценка настоящият съдебен
състав установи, че нарушението е осъществено, но в конкретиката на
настоящия казус са налице кумулативните предпоставки за приложението на
чл.415в КТ, а именно нарушението е отстранено веднага след установяването
му ( на следващия ден-05.11.2021 г.) и от същото не са настъпили вредни
последици за работника или служителя. Освен това, по делото липсват
доказателства, санкционираното юридическо лице да е субект и на други
нарушения на трудовото законодателство, удостоверени с влезли в сила НП.
Ето защо, процесното наказателно постановление, с което на "Ара Билд”
ЕООД на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. следва да бъде изменено, като имуществената санкция в
посочения размер бъде изменена в размер, определен в нормата на чл. 415в,
ал.1 от КТ, а именно - 300 лв. /триста лева/. Така определеният размер на
имуществената санкция, в предвидената максималната граница на чл. 415в,
ал.1 от КТ, съдът намира за съобразен със съдържанието на заложеното в
разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН следва
в полза на административно–наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН. Според нормата чл. 37, ал. 1 от ЗПрП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
осъществяване на защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност, следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 и ал.7, т.4 от ЗАНН и
чл.63д, съдът
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2100102/21.12.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област,
с което на „Ара Билд“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 ( две хиляди) лева на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение по чл.275, ал.1 от КТ във връзка с
чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, като ОПРЕДЕЛЯ размера на наложената имуществената
санкция по реда на чл.415 в, ал.1 от КТ, в размер на 300 лв. (триста лева).
ОСЪЖДА „Ара Билд“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул.“Даме Груев“ № 36, вх.А, ет.2, ап.3 да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10