Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1235 02.10.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, дванадесети
състав, на девети септември две хиляди и
двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 3178 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.А.Д. ***, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат Д.С. против Заповед № 3473/15.11.2019г. на зам.кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено да премахне незаконен строеж:
“Навес“, находящ се в УПИ VIII-367, кв.48 (бивш УПИ
VІІІ-160 в бивш кв.53), по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас, ПИ с
идентификатор 07079.824.212 по КК на гр.Бургас, административен адрес:
гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, ул.“Неофит Бозвели“ №5. Със заповедта е предоставен
срок за доброволно премахване на строежа. В жалбата са изложени възражения за
незаконосъобразност на оспорената заповед с искане за отмяната й. Изложени са
доводи, че процесния навес, с оглед начина му на изпълнение, няма
характеристиките на строеж, а представлява преместваем обект и може да бъде
демонтиран. Изложени са и аргументи, че дори навеса да бъде квалифициран като строеж,
то не е извършена преценка дали представлява търпим строеж. Иска се от
настоящата съдебна инстанция да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв.С., който поддържа жалбата по доводите изложени в нея.
Ангажира доказателства. Пледира за отмяна на заповедта, както и за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът заместник - кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт Р., която оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя
административната преписка. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Бургас, след като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за
установено следното:
На 25.04.2018г. жалбоподателят подал до директора на
дирекция „ЦАУ Долно Езерово“ при Община Бургас жалба с вх.№
94-01-14030/25.04.2018г. във връзка с извършване на проверка относно законността на постройки, находящи се по
северната граница в УПИ VІІІ-367, кв.48 по плана на кв.“Долно Езерово“,
гр.Бургас (л.5).
По повод подадената жалба служители от Община Бургас
извършили проверка на строеж: „Навес“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв.48 (бивш
УПИ VІІІ-160 в бивш кв.53) по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас, ПИ с
идентификатор 07079.824.212 по КК на гр.Бургас; административен адрес в
гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, ул.“Неофит Бозвели“ №5, като във връзка с
извършената проверка съставили констативен протокол № Д-2 (л.13-15). В хода на
проверката е установено, че строежът представлява навес с приблизителни размери
2,90 м/7,10 м и средна височина 2,20 м. Същият е изграден от метална конструкция,
като от северната страна е изпълнена с дървено покритие, а на запад ползва
стена на съществуващ в имота гараж. Покривът е от метална конструкция, покрит с
метални листове, без поставени улуци. В констативния протокол е посочено, че е
изграден като допълващо застрояване в УПИ VІІІ-367, кв.48 по плана на кв.“Долно
Езерово“, гр.Бургас. По данни на извършителя навеса е изграден в периода 1977г.
– 1980г., без строителна документация. Отразено е, че строежът е напълно
завършен и се ползва за слънцезащита. В техническия архив на Дирекция „ЦАУ
Долно Езерово“ не са открити строителни книжа, както и декларация за съгласие
за извършеното строителство по имотна граница с УПИ VІІ-370, кв.48 по плана на
кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас. Видно от констативния протокол строежът е VІ
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №
1/30.07.2003г. на МРРБ за номеклатурата на видовите строежи. Като собственик на
имота е посочен жалбоподателят Д.А.Д., съгласно нотариален акт № 191 от
03.08.1966г. (л.8-9). Същият е посочен и като изпълнител на строежа. Като
нарушена е визирана разпоредбата на чл.148, ал.1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
На 16.07.2019г. с писмо с регистрационен номер
94-01-14030(6)/12.07.2019г. (л.11) жалбоподателят е уведомен, че във връзка с
констатираните обстоятелства при извършената проверка и на основание чл.26,
ал.1 от АПК, в отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ при
Община Бургас е започнало административно производство по реда на чл.225а, ал.1
от ЗУТ, за премахване на строеж: „Навес“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв.48 по
плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас.
На 24.07.2019г. на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ е
съставен констативен акт № Д-2 (л.13-15) от главен специалист БКСВЕ в отдел
„Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ при Община Бургас за
строеж: „Навес“, находящ се в УПИ VІІІ-367, кв.48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш
кв.53) по плана на кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас, ПИ с идентификатор
07079.824.212 по КК на гр.Бургас; административен адрес в гр.Бургас, кв.“Долно
Езерово“, ул.“Неофит Бозвели“ №5.
Отбелязано е, че по данни на извършителя навеса е изграден в периода
1977г. – 1980г., без строителна документация. Отразено е, че строежът е напълно
завършен и се ползва за слънцезащита. В техническия архив на Дирекция „ЦАУ Долно
Езерово“ не са открити строителни книжа, както и декларация за съгласие за
извършеното строителство по имотна граница с УПИ VІІ-370, кв.48 по плана на
кв.“Долно Езерово“, гр.Бургас.
Видно от известие за доставяне (л.17) констативният
акт е получен от жалбоподателя на 12.09.2019г., като в законоустановения срок
не са постъпили възражения.
На 15.11.2019г., кметът на Община Бургас издал
обжалваната заповед №3473/15.11.2019г., с която на основание чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ наредил жалбоподателя Д.А.Д. да премахне незакония строеж.
Като доказателства по делото са представени извадка от
геодезически и регулационен план на кв.“Долно Езерово“ (л.25); заповед № 546 от
24.02.1966г. на Бургаски окръжен народен съвет, с която на основание § 60 от
ППЗПИНМ е одобрен идейнозастроителния план, общия регулационен план и
напречните профили на село Долно Езерово (л.26); извадка от кадастрален и
регулационен план на кв.“Долно Езерово“ (л.27); заповед № 1194 от 20.09.1990г.
на Общински народен съвет – Бургас, с която на основание чл.75 от Правилника за
прилагане на Закона за териториално и селищно устройство е одобрен
кадастралния, застроителния и регулационен план на с.Долно Езерово (л.28).
По делото е представена декларация от А. Д. М.от 23.02.1968г.,
с която лицето декларира, че е получило сумата от 630 лв., представляваща
стойността от оценителния протокол на комисията по повод отчужденото му дворно
място, представляващо парцел ХІІ в кв.58 по плана на с. Долно Езерово от лицето
Г. С., на който се отстъпва право на строеж (л.93). Представено е и копие от
разписен лист (л.94), в който срещу името на А. Д. М.са записани парцел VІІ и
парцел ХІІІ. В разписния лист е отбелязано, че парцел VІІ се заменя с парцел
ХІІ съгласно протокол №5/27.03.1968г. В същия разписен лист фигурира и
жалбоподателя – ред последен, срещу чието име е записан парцел VІІІ и текстът
„съгласно нотариален акт № 191 от 1966г.“.
По искане на жалбоподателя и с оглед разпределената
доказателствена тежест по делото е допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице процесният навес представлява
лека дървена конструкция с размери в план 2.70Х6,60 или площ от 17,82 кв.м.,
едноскатен покрив ориентиран север/юг. Конструкцията на навеса се състои от
покрив-дървени ребра 6/9см., дървени столици 4/10 см. и покривно покритие.
Цялата конструкция на навеса може да бъде разглобена на съставните си елементи
–дървени ребра, столици, ламперия и покривна ламарина без това да води до
трайно изменение на субстанцията на земята/дворното място, където се намира
процесния обект.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. Видно
от заявеното от св.В. Г., съставила констативния протокол, обектът навес,
установен на място, се ползва за слънцезащита. Основание да се приеме, че се
касае за строеж са най-вече СМР, които са извършени, за да бъде изграден
процесния строеж, а именно има бетонова
замазка, колони – метални, които са забетонирани в самата основа на бетоновата
замазка. Върху тях ляга покрива от дървена конструкция, покрит накрая с
ламаринени плоскости.
При така установеното от фактическа страна съдът
обоснова следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице – адресат на акта, чийто
права и законни интереси са засегнати от него, в законоустановения срок по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ - кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. Заповедта е
издадена от инж.Ч. К., зам.кмет „СИРР” при Община Бургас, която е упълномощено
длъжностно лице от кмета на общината със заповед № 3379/08.11.2019г. – т.22.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана в
достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания за издаването й.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание по чл.146, ал.3
от АПК за отмяна на акта. Спазени са разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК за
изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и събиране на относимите
доказателства.
Административният орган се е позовал на разпоредбата
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, приемайки, че процесният строеж е незаконен.
Според тази разпоредба строеж или част от него е незаконен, когато се извършва
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
В конкретния случай страните не спорят, че за строежа
действително липсва разрешение за строеж, както и изготвен инвестиционен
проект. Жалбоподателят твърди, че „навеса“,
възприет от административния орган като строеж, всъщност е преместваем обект. В
условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че дори да се приеме, че
обектът е строеж, то той е търпим строеж по смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ и не
подлежи на премахване.
По делото страните не спорят, че строежът е изграден в
периода 1977-1980г. без строителна документация. Видно от заключението на
вещото лице, което съдът цени като обективно и безпристрастно, навесът е
дървена конструкция и представлява покрив. Цялата конструкция на навеса може да
бъде разглобена на съставните си елементи-дървени ребра, столици, ламперия и
покривна ламарина, без това да води до трайно изменение на субстанцията на
земята/дворното място, където се намира.
Със заключението на вещото лице се потвърди обстоятелството, че строежът представлява
навес, който може да бъде демонтиран и преместен (л.73 от делото).
Легална дефиниция на понятието „преместваем обект“ се съдържа в §5 т.80 от ДР на ЗУТ. Това е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж. И в Наредбата за преместваемите обекти за
търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на
територията на Община Бургас навесите са определени като преместваеми обекти по
смисъла на ЗУТ, а съгласно &1, т.3 от ДР на
Наредбата, навеса представлява открито съоръжение, състоящото се от покривно
покритие свързано с терена с колони. С оглед ангажираните по делото
доказателства, съдът намира, че навесът,
предмет на оспорената заповед, представлява преместваем обект, тъй като с оглед
на конструкцията му той може да бъде разглобен, в каквато насока е и
заключението на вещото лице.
Относно възражението на жалбоподателя, че дори да се
приеме, че се касае за строеж, то той е
търпим по смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, съдът съобрази следното:
Според §16,
ал.1 от ДР на ЗУТ строежи изградени до 07.04.1987г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ,
са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
От представените по делото доказателства - нотариален
акт №67/1962г. (л.83), извадки от
геодезически и регулационен план на кв. „Долно Езерово“, одобрен със заповед №
546/24.02.1966г. и кадастрален и
регулационен план на кв. „Долно Езерово“, одобрен със заповед №
1194/20.09.1990г., както и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че до 1966г. имотът, в който
попада процесния навес, е бил дворно място с площ от 2135 кв.м, образуващо
парцел ІV-84 в кв.69 по плана на населеното място. С плана от 1966г. този
поземлен имот е разделен на два имота - VІІ-160 и VІІІ-160 в кв.53. От изчертаните
схеми се вижда, че уличната регулация преминава през източната част на двата
имота. От разпита на вещото лице се установи, че това разделение фактическо не
е било осъществено и между посочените по-горе два имота (VІІ-160 и VІІІ-160 в
кв.53) не е имало граница, която да е приложена на място.
Към момента на приемане на план от 1966 г. и предвиждане
на уличната регулация е действал Закона за плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ,
обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949, отменен отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила
от 1.06.1973 г.) По този закон улично-регулационният план няма отчуждително
действие. Съгласно чл.36 от ЗПИНМ отчуждения за мероприятия,
които се осъществяват въз основа на улично-регулационния план, могат да се извършват
само по реда на този закон. Недвижимите имоти на частни лица и обществени
организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат
отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за
приложение на този закон.).
Както бе отбелязано по-горе, планът от 1966г. не е бил
приложен фактически, тъй като между установените с него два парцела не е имало
материализирана сигнатура за ограда.
В хода на делото ответникът представи доказателства,
въз основа на които твърди, че е извършено отчуждаване и платеното обезщетение.
По делото са представени декларация от А. Д. М.от 23.02.1968г. (л.97), с която
лицето декларира, че е получило сумата от 630 лв., представляваща стойността от
оценителния протокол на комисията по повод отчужденото му дворно място,
представляващо парцел ХІІ в кв.58 по плана на с. Долно Езерово от лицето Г. С.,
на който се отстъпва право на строеж. Представено е и копие от разписен лист, в
който срещу името на А. Д. М.са записани парцел VІІ и парцел ХІІІ. Освен това е
записано, че парцел VІІ се заменя с парцел ХІІ съгласно протокол
№5/27.03.1968г. В същия разписен лист фигурира и жалбоподателя, срещу чието име
е записан парцел VІІІ и текстът „съгласно нотариален акт № 191 от 1966г.“.
Всички изводи, които ответникът е изградил, твърдейки, че планът е приложен,
тъй като е извършено обезщетяването, почиват на представените доказателства,
които касаят А. Д. М., но не касаят процесния жалбоподател и имота, в който е
изграден навесът, предмет на обжалваната заповед. Страните не спорят, че А. М.е
баща на жалбоподателя и дарението е от 1966г.,
но доказателствата, установяващи платено обезщетение за отчуждаване сочат за
действия, осъществили се през 1968г., когато жалбоподателят вече е бил
собственик на дарения имот.
Освен това в разписния лист и в декларацията се сочи
парцел ХІІ в кв.58, а според плана от 1966г. имотът се разделя на два парцела –
VІІ-160 и VІІІ-160 в кв.53. От всичко изложено до тук следва да се направи
извод, че към моментът, когато навесът е бил изграден (1977г.-1980г.), планът
от 1966г. в частта, в която е предвидено разделянето на имота, не е бил
приложен и не са съществували материализирани на място граници. Такива не са
съществували и в самия план. Това обосновано води до извода, че изграденият
навес е търпим, поради което възражението в тази насока е основателно.
Предвид гореизложеното, жалбата е основателна и следва
да бъде уважена, а процесната заповед, като издадена при неправилно приложение
на материалния закон, отменена.
По делото е направено искане от жалбоподателя и от
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените съдебно -
деловодни разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на
спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски
- сумата от 960 лв., съгласно представен списък на разноските (л.84).
Мотивиран от
горното, Административен съд Бургас, дванадесети състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 3473/15.11.2019г. на зам.кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено на Д.Д. да премахне незаконен строеж: “Навес“,
находящ се в УПИ VIII-367, кв.48 (бивш УПИ VІІІ-160 в бивш кв.53), по плана на кв.“Долно
Езерово“, гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.824.212 по КК на гр.Бургас,
административен адрес: гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“, ул.“Неофит Бозвели“ №5.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Д.А.Д. ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.С., сумата от 960
лева (деветстотин и шестдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: