Р Е Ш
Е Н И Е
№516
гр.Видин ,10.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен
съд, гражданска колегия, втори състав в
публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и
първа година , в състав:
Председател:Нина
Н.
при секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдията Н.
гр.дело № 1264 по описа за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 415, във вр.
с чл.422 ГПК.
Подадена е искова молба от „М.Б.”
ООД със седалище гр.С. срещу Б.В.А. с адрес ***, в която се иска да бъде признато по
отношение на ответника, че последния дължи на ищеца 1613.45 лева
главница по лизингови вноски, включена в анюитетни вноски с падеж от
20.07.2018г.до 21.05.2019г., 1568.74 лева незаплатена лихва по лизингови
вноски, включена в анюитетни вноски с падеж 20.08.2018г.до 21.05.2019г., 108.29 лева неустойка за забавени плащания за периода 20.07.2018г. - 21.05.2019г.,
948.39 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
285.28 лева разходи заплатени данъчни задължения.
Твърди се, че между
страните е сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността №АG0000720/24.10.2017г. В изпълнение
на зъдълженията си лизингодателят придобил собствеността върху вещта, посочена
от лизингополучателя и предоставил на последния ползването и.
Лизингополучателят заплатил авансовата вноска и първоначални разходи, и
следвало за срок от 36 месеца да заплаща месечни анюитетни вноски от 316.13
лева.извършвани са нередовни плащания, впоследствие напълно
преустановени.Последното плащане е от 18.02.2019г.и с него е погасена част от
вноска 9 с падеж 20.07.2018г.Към 09.05.2019г. неплатени са вноски от 9 до 18 с
падеж 20.04.2019, поради което лизингодателят е предприел действия за разваляне
на договора и връщане на лизинговия
актив. На 17.05.2019г. активът е върнат
във владение на собственика. Вземането е предявено за плащане по реда на чл.410 ГПК на 10.01.2020г. и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№42/2020г. на
ВРС, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Исковата молба,
заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е получена от ответника, който в срока по същия текст
чрез назначен особен представител е
подал отговор. Излага се, че ответникът
не е уведомен за предсрочната изискуемост.
Представени са
писмени доказателства, приложено е
гр.д.№42/2020г.по описа на ВРС, назначена е съдебно –счетоводна експертиза
за установяване размерите на задълженията, чието заключение е прието по делото
.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба и отговора, и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По
силата на процесния договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността №АG0000720/24.10.2017г , който не е
оспорен от ответника, ищецът е предоставил на ответника обекта на договора- 1 бр. МПС , марка BMW, модел 525
d, рег.№ СА6140 РХ с идентификационен № на МПС WBANC51050CN29058 срещу задължението на ответника да заплати лизинговата
цена от 8000.00 лева, първоначална
вноска 1200.00 лева, и остатъка от главницата се дължи на 36 равни месечни
вноски, всяка от 316.13 лева, съгласно Приложение №1 с падеж 20 число на месеца
, и последна вноска –на 20.10.2020г.
Посочен е общия размер на кредита, дължимите такси и разходи за регистрация. В
т. 2.5.1. от Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от ищеца
с физически лица- потребители, след отправяне на писмено искане по реда на
чл.12.1 лизингодателят може да упражни правото на придобиване, ако всички
дължими по договора суми са изплатени, включително и дължимата стойност на
опцията за придобиване, и н ее налице друго неизпълнение на задълженията по
договора за лизинг.Не се спори , и че с приемо-предавателен протокол от
25.10.2027г. , съставен в гр.С. и подписан от страните, ищецът е предал на ответника
лизинговия актив и е упълномощил ответника да застрахова предмета на договора.
Ответникът е декларирал и произхода на средствата , с които ще заплаща
задълженията си с декларация от 24.10.2017г.,
и се е запознал с приложимата тарифа към общите условия на ищеца.
Тези
факти се установяват и от вещото лице, назначено по делото. Видно от
заключението на същото, което съдът възприема като обективно и компетентно
изготвено и го кредитира изцяло, ответникът е извършвал плащания по договора,
като са погасени частично следните задължения : На 24.10.2017г.- 1420.00 лева;
на 21.11.2017г.- 285.52 лева; на 15.01.2018г.-318.00 лева,; на
13.02.2018г.-360.00 лева; на 04.04.2018г.-280.00 лева; на 17.04.2018г.-397.00
лева; на 15.06.2018г.- 1330.00лева; на на 25.09.2018г.- 200.00 лева;на
17.12.2017г.- 200.00 лева и последната вноска от ответника е с дата
18.02.2019г. на стойност 300.00 лева.
Ответникът
е извършвал нередовни плащания, като вещото лице сочи, че с последната вноска е
погасена част от вноска №9 с падеж 20.07.2018г. По погасителен план,
незаплатената част от главницата за периода 20.07.2018г.до
21.05.2019г. е
1613.46 лева, незаплатената част от възнаградителната лихва за периода
20.08.2018 до 21.05.2019г. е в размер на 1 568.74 лева, неустойката за за забава на плащанията по погасителен
план за периода20.07.2018г.до
21.05.2019г. е 139.43 лева, платеният от ищеца данък МПС
за 2018г. е 285.28 лева. Вещото лице сочи, че размера на начислената
неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на трикратния размер на договорената месечна вноска е 948.39
лева.
С
уведомление от 09.05.2019г. за прекратяване на договор за лизинг, подписано от А.
Г., ответникът е уведомен , че поради неизпълнение н азадължението за плащане и
на основание чл.13.5 от общите условия прекратяват сключения договор , считано
от датата на получаване. Ответникът е уведомен за задълженията до датата, ,
както и че е задължен да върне лизинговия актив.С подписан от двете страни
протокол за приемане и предаване от 17.05.2019г. автомобилът е предаден от
ответника на представител на ищеца.
Предвид
изложените факти и обстоятелства, Съдът приема, че на основание чл.87 ЗЗД
ищецът е реализирал правото си да развали договора за лизинг поради виновното
неизпълнение на задълженията на ответника. Видно е, че същият не е издължавал
уговорените лизингови вноски в сроковете, съгласно погасителния план и съгл. чл.
7 от договора. Ответникът е поканен да
издължи същите и е уведомен за волята на ищеца да развали договора.
Видно
от чл.15.1 от общите условия, приложими към договора, предвидена е неустойка
при забава на плащане, която вещото лице е изчислило в размер посочен по –горе,
както и неустойка при разваляне на договора по вина на лизингополучателя, съгласно
чл.15.5 от същите.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен за
размерите, посочени в заявлението.
Възражението за липса на
уведомяване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост е неоснователно,
тъй като не се твърди такава от ищеца, и изрично е посочен период с падежирали
вноски. Уведомлението за прекратяване на договора е връчено на трето лице,
видно от същото, на адреса, посочен от ответника в договора. Поради това съдът
приема, че същият е знаел, че кореспонденцията, изходяща от лизингодателя ще
бъде изпращана на адрес, който сам е посочил. След като лицето, находящо се на
адреса е получило без възражения
уведомлението следва да се приеме, че ответникът е уведомен. Нещо повече,
същият в съответствие с изложеното в уведомлението е предал вещта, видно от
протокол от 17.05.2019г.
Законна лихва
следва да бъде присъдена върху главницата, както и върху платената сума,
представляваща данък за 2018г. и върху претенцията за договорна лихва.
Последната е цената на стойността на
капитала, който се предоставя за временно ползване, затова, ако длъжникът не плати в срок тази цена
на кредитора, той дължи мораторна лихва върху просрочените суми – главница и
възнаградителна лихва, по реда и условията на чл.86, ал.1 ЗЗД, а ако
няма такава- законната лихва. В случая не е налице
анатоцизъм, който да нарушава ограничението по чл.10, ал.3 ЗЗД.
Върху присъдените
неустойки не следва да се присъжда законна лихва, с оглед обезщетителния им
характер и изложените съображения.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да понесе и направените в исковото производство разноски от ищеца,
съгласно списък по чл.80 ГПК в размери: 97.05 лева ДТ, 120.00 лева
възнаграждение на вещо лице, 569.50 лева възнаграждение на особен представител
и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Следва да бъдат присъдени и направените в производството
по ч.гр.д.№ 42/2020г. на ВРС разноски 97.01 лева ДТ и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на “М.Б.” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Г.М.Д.” №16-А, към Б.В.А.
с ЕГН: ********** и адрес *** в размери 1613.45 лева главница по лизингови вноски, включена в
анюитетни вноски с падеж от 20.07.2018г.до 21.05.2019г., 285.28 лева разходи за
заплатени данъчни задължения за 2018г., 1568.74 лева незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетни вноски с падеж 20.08.2018г. до
21.05.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
09.01.2020г. до окончателното издължаване, 108.29 лева неустойка за забавени
плащания за периода 20.07.2018г. -
21.05.2019г., 948.39 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, за които вземания е издадена Заповед №23/13.01.2020г. по ч.гр.д.№ 42/20г. по описа
на ВРС.
ОСЪЖДА Б.В.А. с ЕГН: **********
и адрес *** да заплати на “М.Б.” ООД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Г.М.Д.” №16-А,
разноски в исковото производство - 97.05 лева ДТ, 120.00
лева възнаграждение на вещо лице, 569.50 лева възнаграждение на особен
представител и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и направените в производството по ч.гр.д.№
42/2020г. на ВРС разноски 97.01 лева ДТ и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
СЕКРЕТАР: