№ 8130
гр. С., 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110166652 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. В. К. и Д. К. К., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 2472,20 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за имот, находящ се на
адрес: С.................., абонатен № 266548, за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 390,25 лв. -
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г., както и суми за дялово
разпределение: 68,39 лв. - главница за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 14,90 лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 10.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 46171/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
Сумите се претендират при разделна отговорност, поравно от всеки от ответниците.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците в
качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се
1
отнася, а като не са сторили това ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и
обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно
чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се
дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците.
Ответницата Д. К. К. оспорва да е потребител на топлинна енергия, тъй като друго
лице е титуляр на партидата. Оспорва иска за лихва и да е изпаднала в забава за заплащане
на процесните вземания. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че
услугата се извършвала от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за
нея. Оспорва иска за лихва по отношение на услугата за дялово разпределение с твърдения,
че не е изпаднала в забава, при липса на уговорен срок за плащане. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
Ответникът Г. В. К. оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е
потребител на топлинна енергия с твърдения, че липсват доказателства да е собственик или
вещен ползвател на имота. Оспорва да е изпаднал в забава за заплащане на процесните
вземания. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата се
извършвала от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея. Оспорва
иска за лихва по отношение на услугата дялово разпределение с твърдения, че не е изпаднал
в забава, при липса на уговорен срок за плащане. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 17.08.2023 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. В. К. и Д. К. К. за следните суми: 2472,20
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот, находящ
се на адрес: С.................., абонатен № 266548, за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 390,25 лв. -
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г., както и суми за дялово
разпределение: 68,39 лв. - главница за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 14,90 лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 10.08.2023 г., при условията на разделна
отговорност - по ½ част от задълженията от всеки от длъжниците. С разпореждане от
2
25.08.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя са
присъдени и 58,91 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжниците, които са подали възражения по чл. 414 ГПК в
срок, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том
ХХХ, дело № 7411/1998 г., от който се установява, че на 25.06.1998 г. В.П.П. е продала на В.
Г.ев К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 34, находящ се в
блок № 32, вход Б, етаж 6, комплекс „И.В.“, гр. С., състоящ се от дневна, спалня, кухня -
столова и сервизни помещения, със застроена площ от 73,82 кв. м., при съседи: стълбище,
апартамент № 33, двор, двор, заедно с принадлежащото му избено помещение № 17, без
посочена площ по нотариален акт, при съседи: коридор, мазе № 16, разделна стена, заедно с
2,977 % идеални части от общите части на сградата и с право на строеж върху припадащата
се част от терена на комплекса.
Установява се от Удостоверение изх. № 68-00-1070/11/31.08.2012 г., издадено от
„Географска информационна система - С.“ ЕООД, че стар адрес - ж. к. „И.В.“, блок 32 е
идентичен с настоящ адрес - ул. „Я.В.“, блок 32 с вх. А и вх. Б и се отнасят за пететажна
жилищна сграда с два входа, попадаща в УПИ I-3а ОЖС, клубове, трафопост, кв. 45, м. ж. к.
„И.В.“, нанесена с планоснимачен номер 46 в кадастрален лист 451 по плана на гр. С.,
находяща се на ул. „Я.В.“, район „Т.“ - Столична община.
Установява се от приетото Удостоверение за наследници № 002537/20.06.2012 г.,
издадено от Столична община, район „Т.“, че В. Г.ев К. е починал на 12.10.2009 г., като е
оставил за свои наследници по закон ответниците в настоящото производство - Д. К. К. -
майка и Г. В. К. - баща.
По делото е прието заявление - декларация за откриване на партида, с вписване на
името на ответника Г. В. К. и адрес на топлоснабдения имот: ул. „Я.В.“, бл. 32, вх. Б, ап. 34,
заедно с покана от „Т.С.“ ЕАД от 10.07.2012 г. до ответниците за промяна на титуляра на
партидата и за погасяване на натрупани задължения в периода м. 10.2006 г. - м. 05.2012 г. -
5576,64 лв. - главница и 1543,25 лв. - лихва към 10.07.2012 г., видно от приложеното
заявление същото не е попълнено от ответниците и не носи подписи за нито един от тях.
Представен и приет е протокол от проведено на 01.07.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. С., ул. „Я.В.“, бл. 32, вх. Б, на което е взето решение да
се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и са
избрани представители, които да сключат договора от името на етажната собственост.
По делото е приет Договор № 2584/18.07.2002 г., сключен между етажната
собственост на адрес: гр. С., ж. к. „И.В.“, бл. 32, вх. А и Б, като възложител, и „Т.С.“ ЕООД,
като изпълнител, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Приет е и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД - възложител и
„Т.С.“ ЕООД - изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
3
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени
от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещно задължение на възложителя
да заплаща договореното възнаграждение
От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури, копия от
фактури и извлечение от сметка за процесния период, с получател Г. В. К..
Приети са също индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния
период и документи за годишен отчет за периоди 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г.
- 30.04.2022 г., издадени на името на Г. В. К. и подписани за клиент, представени от третото
лице - помагач с молба от 08.03.2024 г.
С оглед становището на ответната страна, че не оспорва исковете по размер, а само
по основание, съответно не оспорва количеството и стойността на доставената топлинна
енергия, както и извършването на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и
нейния размер за исковия период, по делото не са назначавани експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която са подадени възражения по чл. 414 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което
съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз
основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което
правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до имота и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в
полза на ищеца.
По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ответниците е да
докажат изтичане на законоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
4
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и обстоятелствата, че през
процесния период за процесния имот е доставена топлинна енергия в количество и на
стойност, посочени в исковата молба, както и че е била извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия на стойност исковата сума.
Спорно е дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за
процесния имот и абонатен номер през исковия период, има ли вземания, които да са
погасени по давност и дължат ли ответниците лихви за забава в плащането на главниците.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно правно на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените
от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
5
на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено също, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител и на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи, че през процесния период ответниците са имали качеството на клиенти
на топлинна енергия, доставяна до процесния имот.
Въз основа на приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 18, том ХХХ, дело № 7411/1998 г. съдът приема, че имотът е придобит чрез покупко
- продажба от В. Г.ев К. - син на ответниците, като предвид неговата смърт след
закупуването на процесния имот, именно ответниците - като негови законни наследници (чл.
6 ЗН) са придобили собствеността на процесния имот при равни квоти, включително през
исковия период и като такива са потребители на доставената до същия топлинна енергия по
аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Не се установява през процесния
период правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на
ползване на трето за спора лице или да е възникнало изрично договорно правоотношение по
продажба на топлинна енергия между трето за спора лице и „Т.С.“ ЕАД, поради което
именно ответниците имат задължение да заплащат стойността на доставената от ищеца
топлинна енергия в имота и са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по
предявените искове, при липса както на твърдения, така и на доказателства, че са се
отказали от наследството на своя син.
Във връзка с възраженията на ответницата Д. К., че не следва да отговаря по
исковите претенции, тъй като партидата за имота е открита на друго лице съдът намира
следното:
Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие
6
за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това
съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на
страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия,
изразяващи съгласие (конклудентни действия), но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване
е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия - чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите в сграда - етажна собственост. Законът предвижда хипотеза на договорно
обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно - когато се касае до
топлоснабдена сграда - етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно
право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на
топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика (чл. 153, ал. 1
ЗЕ). В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята
за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик (собственици) или
вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого
дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно
по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
(изричен или презюмиран).
По делото е прието като доказателство заявление - декларация за откриване на
партида на името на Г. В. К., което обаче не е подписано от ответника, а от изявлението на
процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание на 27.03.2024 г. се
установява, че партидата е открита служебно на името на ответника К.. Т. е. по делото не се
установява изрично искане на ответника пред ищцовото дружество да му бъде открита
партида на негово име, което изявление би представлявало по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД, и
при приемането му от ищеца би възникнал нарочен писмен договор само с посочения
ответник, и този договор би преустановил действието на договора за доставка на топлинна
енергия, възникнал по силата на закона, с придобиване на правото на собственост върху
7
имота от двамата ответници по наследствено правоприемство. По делото не е представена
подписана молба-декларация за откриване на партида, от която да се направи извод, че
ответникът К. е отправил искане за откриване на партида на негово име. Такъв извод не
може да се направи единствено от обстоятелството, че ищецът издава фактури на името на
този ответник, тъй като не се установява последният в качеството си на съсобственик да е
изявил воля в горния смисъл. При липса на постигнато изрично съгласие с ищеца за
съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
за процесния имот само с ответника К., то същото е продължило да съществува и с двамата
ответници, които отговарят поравно за задълженията към дружеството. Служебното
откриване на партида на името на единия ответник и начинът на счетоводно отразяване на
задълженията от страна на ищцовото дружество имат само счетоводно значение, но не
влияят върху отговорността на ответниците за заплащане на задълженията за доставена
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, поради
което съдът приема, че и двамата ответници следва да отговарят по предявените искове.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника -
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС,
ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на
закона предвид качеството на ответниците на съсобственици на имота през процесния
период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства от третото
лице - помагач, че през процесния период до имота е доставяна и потребявана топлинна
енергия (за отопление на имот, за БГВ и за сградна инсталация) на стойност 2472,20 лв.,
8
която сума е изчислена съобразно действащите през периода цени и в съответствие с
нормативната уредба.
От ответниците своевременно е направено възражение за погасителна давност, по
отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3/18.05.2012
г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 17.08.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК - то в
случая от 17.08.2023 г. давността е прекъсната, поради което вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 17.08.2020 г., са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода м. 05.2020 г. - м. 06.2020 г. включително, тъй
като вземането за м. 06.2020 г. е станало изискуемо на 15.08.2020 г., или непогасени са
вземанията за периода м. 07.2020 г. - м. 04.2022 г.
При съобразяване на общата фактура № **********/31.07.2021 г. съдът приема, че
погасена по давност е сумата от 77,89 лв. с ДДС, съответно непогасена по давност е
разликата от 2394,31 лв., до който размер следва да бъде уважен искът, при липса на
твърдения и данни за плащане на сумата от ответниците, като всеки от тях дължи по ½ част
от задължението. Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва
да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
17.08.2023 г. до окончателното плащане на задължението. Искът следва да бъде отхвърлен
за разликата над 2394,31 лв. до 2472,20 лв. и за периода 01.05.2020 г. - 30.06.2020 г.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2020 г. - м. 06.2020 г. лихва
не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Върху главницата за периода м. 07.2020 г. - м. 04.2022 г., съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът
9
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен
срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база изравнителните
сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответниците за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството (ответниците
неправилно се позовават на ОУ от 2014 г.). В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен - с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Ето защо за главните
вземания за периода м. 07.2020 г. - м. 04.2022 г. в полза на ищеца съществува вземане за
мораторна лихва, която следва да се начислява за периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г. (за
вземането по общата фактура от 31.07.2021 г. - за периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г. и за
вземането по общата фактура от 31.07.2022 г. - за периода 15.09.2022 г. - 10.08.2023 г.) и е в
размер на 368,62 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен
калкулатор (след приспадане на лихвата за погасената по давност главница), до която сума
искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен и следва да
бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 390,25 лв.,
като сумата следва да бъде присъдена при условията на разделна отговорност - по ½ част от
всеки ответник.
По претенцията за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към процесния
подзаконова нормативна уредба.
В отношенията между страните са приложими общите условия на ищеца от 2016 г.,
приети по делото като доказателство, и по силата на чл. 22 от тях, дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
а съгласно ал. 2 клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
10
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че
редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин
на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора
за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила
на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, представени от „Т.С.“ ЕООД, че през процесния период
действително е извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, е установен
по основание. При съобразяване, че процесният период, за който се претендира цената на
услугата е м. 07.2020 г. - м. 04.2022 г., т. е. няма вземания, които да са погасени по давност,
съдът приема, че искът за цената на услугата за дялово разпределение
на топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло за сумата от 68,39 лв. (който размер не
се оспорва от ответниците), при липса на данни за плащане. Като законна последица върху
главницата следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 17.08.2023 г. до окончателното плащане на задължението, като сумата следва да
бъде присъдена при условията на разделна отговорност - по ½ част от всеки ответник.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия:
По отношение на цената за услуга дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 14,90 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сума в размер на 233,26 лв. (по 116,63 лв. всеки ответник) от общо
претендираните съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 242,70 лв. (142,70 лв. - държавна
такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото),
съразмерно с уважената част от исковете.
11
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 104,66 лв. (по 52,33 лв. всеки ответник) от общо
108,90 лв.
За исковото производство от ответника Г. В. К. се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от
12.01.2024 г., поради което на адвокат С. К. К. следва да се присъдят разноски за
предоставена безплатна правна помощ в исковото производство, съгласно чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер от 15,53 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете срещу този ответник (от общо 400 лв. съгласно списък по чл.
80 ГПК, който размер не надхвърля минималния такъв по наредбата).
За исковото производство от ответницата Д. К. К. се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от
15.01.2024 г., поради което на адвокат И. А. Н. следва да се присъдят разноски за
предоставена безплатна правна помощ в исковото производство, съгласно чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер от 15,53 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете срещу този ответник (от общо 400 лв. съгласно списък по чл.
80 ГПК, който размер не надхвърля минималния такъв по наредбата).
За заповедното производство от ответниците не се претендират разноски, поради
което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Г. В. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., общ. „Т.“, ул. „Я.В.“, бл. 32, вх. Б, ет. 6, ап. 34, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. В.
К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, както следва: сумата от
1197,15 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 34, находящ се в гр. С., община „Т.“, ул. „Я.В.“, бл. 32,
вх. Б, ет. 6, с абонатен № 266548, за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 17.08.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 184,31 лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г. и сумата от
34,20 лв. - главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2023 г. по
12
ч. гр. д. № 46171/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Г. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ.
„Т.“, ул. „Я.В.“, бл. 32, вх. Б, ет. 6, ап. 34, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимост на
главница за топлинна енергия за сумата над 1197,15 лв. до сумата от 1236,10 лв. и за периода
01.05.2020 г. - 30.06.2020 г., на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
сумата над 184,31 лв. до сумата от 195,12 лв., и на мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 7,45 лв. за периода
15.09.2020 г. - 10.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 46171/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Д. К. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., общ. „Т.“, ул. „Я.В.“, бл. 32, вх. Б, ет. 6, ап. 34, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. К.
К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, както следва: сумата от
1197,16 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 34, находящ се в гр. С., община „Т.“, ул. „Я.В.“, бл. 32,
вх. Б, ет. 6, с абонатен № 266548, за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 17.08.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 184,31 лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г. и сумата от
34,19 лв. - главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2023 г. по
ч. гр. д. № 46171/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ.
„Т.“, ул. „Я.В.“, бл. 32, вх. Б, ет. 6, ап. 34, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимост на
главница за топлинна енергия за сумата над 1197,16 лв. до сумата от 1236,10 лв. и за периода
01.05.2020 г. - 30.06.2020 г., на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
сумата над 184,31 лв. до сумата от 195,12 лв., и на мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 7,45 лв. за периода
15.09.2020 г. - 10.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 25.08.2023 г. по ч. гр. д. № 46171/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.
ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „Т.“, ул. „Я.В.“, бл. 32, вх.
Б, ет. 6, ап. 34, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 116,63
лв. - разноски за ч. гр. д. № 46171/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, и сумата от 52,33
лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
13
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „Т.“, ул. „Я.В.“, бл. 32, вх.
Б, ет. 6, ап. 34, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 116,63
лв. - разноски за ч. гр. д. № 46171/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, и сумата от 52,33
лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на адвокат С. К. К. - САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 15,53 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство на ответника Г. В. К., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на адвокат И. А. Н. - САК, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул.
„Свобода“ № 3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 15,53 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство на ответницата Д. К. К., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, като трето
лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14