№ 29019
гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Частно гражданско дело
№ 20241110103917 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 4 ГПК.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №
19933/22.01.2024 г. заявителят Г. В. А. е поискал издаване на заповед срещу
„Турк хава йолларъ“ а.ш. („Турски авиолинии“) – акционерно дружество по
турското право, регистрирано в Истанбул, за следните суми: 782,33 лева –
обезщетение за отмяна на полет ТК1032 по маршрут София – Истанбул на
29.08.2023 г., което довело до закъсняло пристигане на заявителя в Дубай със
свързващ полет, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 18.01.2024 г., до окончателното плащане.
В заявлението правилно се посочва, че основание за международната
компетентност на българските съдилища е чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕС) № 1215/2012 г. съгласно практиката на Съда на Европейския съюз –
Решение от 9 юли 2009 г. по дело C‑204/08 Rehder, тъй като полетът е излетял
от София.
Това обаче не означава, че всички уредени в националната правна
уредба производства са приложими в настоящия случай. Заповедното
производство не е универсален вид процес за всички видове граждански
искове – то се прилага само за осъдителни претенции за заплащане на пари,
предаване на заместими движими вещи и изгонване от имот в етажна
собственост (чл. 45 ЗС), и само ако са налице условията за местна
компетентност, които по аргумент за противното се извеждат от разпоредбите
на чл. 411, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК като алтернативни според практиката на ВКС
(Определение № 547/22.08.2013 г. по частно търг. дело № 1355/2013 г., I ТО)
– заповед може да се издаде, когато длъжникът – юридическо лице, има
седалище в България или място на дейност в страната.
В случая длъжникът – Турските авиолинии, е дружество, което няма
седалище в България – нито основно, нито на свой клон. Същото обаче е
регистрирало в България търговско представителство по чл. 3, ал. 1, т. 5, б.
„а“ от Закона за регистър БУЛСТАТ, което се установява при служебна
1
проверка в интернет, т.е. декларирало е, че извършва стопанска дейност чрез
постоянно устроено място в България. Съдебната практика не установява
дали има изискване претенцията, съдържаща се в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, да има връзка с обема и вида на дейността на
регистрираното място, но в случая се установява, че представителството
извършва именно дейност по обслужване на пътнически полети. Това е така,
тъй като в служебно известното съгласно чл. 155 ГПК Решение №
11054/12.10.2022 г. по гр. дело № 9822/2022 г. на Софийския районен съд,
141. състав, е разгледан иск по трудов договор за маркетингов представител
по дейността за обслужване на пътници на полети. Поради това са налице
предпоставките настоящият съд да е компетентен да издаде исканата заповед
за изпълнение.
Установява се обаче, че подаденото заявление е нередовно и не отговаря
на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 128, т. 1 ГПК. Това е
така, тъй като съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК не се допуска при подаване на
заявления до съда с електронен подпис пълномощното да е представено в
съда в електронен образ (сканирано копие, картинка), заверено от
представител, а същото или следва лично да се представи пред служител на
съда, който да удостовери верността на документа, или да съдържа
електронен печат на упълномощителя и електронно удостоверение за време,
като разпоредбата е специална по отношение на общите правила за
представяне на препис от електронни документи (чл. 183 ГПК), и поради това
молбата следва да се остави без движение и на това основание.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА на основание чл. 28 КМЧП, че БЪЛГАРСКИТЕ съдилища
са МЕЖДУНАРОДНО КОМПЕТЕНТНИ да разгледат подаденото
заявление с вх. № 19933/22.01.2024 г. на Г. В. А. и е приложим редът на
заповедното производство по чл. 410 ГПК и сл.
УКАЗВА на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 2
ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК на заявителя – Г. В. А., в 3-дневен срок да
представи доказателства за представителна власт (пълномощно) на адв. Ч.
със саморъчен подпис на упълномощителя или с положен електронен
подпис на упълномощителя и квалифицирано електронно удостоверение
за време (електронно пълномощно – файл с електронен печат на
упълномощителя, не сканирани документи) съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК, или
изрично да потвърди действията на адвоката по подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение с изявление, подадено лично от
упълномощителя със саморъчен подпис на органния представител или
квалифициран електронен печат.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще остави заявлението за издаване на
заповед с вх. № 19933/22.01.2024 г. без уважение.
Разпореждането не може да се обжалва.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3