и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.63, ал.1 предл.ІІ-ро от ЗАНН във вр. с чл.33 - чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Веселина Йорданова Ставрева, юрисконсулт в Басейнова дирекция за управление на водите, източнобеломорски район, с център Пловдив /БДУВИБР – Пловдив/ против Решение от 25.02.2005 г., на РС-Крумовград по НАХД № 50/2004 година, с което е отменено Наказателно постановление № 25/21.04.2004 година на Директора на Басейнова Дирекция за управление на водите, Източнобеломорски район, с център Пловдив. Твърди се, че решението е неправилно, поради необоснованост. Направените от съда изводи не кореспондирали на събраните доказателствата по делото, както и не отговаряли на действителното правно положение. Производството пред РС-Крумовград било недопустимо и определението на съда с което производството по делото било прекратено било правилно, тъй като жалбата на “Земинвест”ЕАД, гр.София била подадена след изтичане на 7-дневния срок за обжалване на НП. В мотивите си първоинстанционния съд счел, че в НП административнонаказващия орган не е събрали доказателства за виновното извършване на визираното административно нарушение по Закона за водите от жалбодателя относно цитирания в него микроязовир “Сливарка 2”. В искането за извършване на проверка, направено от Кмета на общ.Крумовград с изх. № 24-00-103/19.11.2003 г. до БД – Пловдив се цитирало именно язовир “Сливарка 2”. По-късно било изпратено и писмо от същата община с изх.№162/06.11.2003 г., издадено от “Земинвест” ЕАД, гр.София, с което се давало разрешение за източването на горецитирания язовир. Управителя на “Земинвест ЕАД в обяснения по случая/писмо с изх.№179/09.12.03 г./, признавал, че дружеството е собственик на “Сливарка 2”, както и че поради необходимост от извършване на годишен технически преглед е било дадено разрешение за източването му в посочения обем. Видно от писмо с изх.№162/06.11.2003 г., същото било адресирано до “Маказа” ООД и се давало разрешение за изпускане до 1/3 от обема на микроязовир “Сливарка 1”, което било в противоречие със съдържанието на писмо с изх. №179/09.12.03 г. Районният съд не бил обсъдил тези противоречия между съдържанието на двата документа с еднакви изходящи номера 162/06.11.2003 г., но с различно съдържание по отношение на язовира, за който се давало разрешение за източване. Тези изводи се потвърждавали и от показанията на лицата, участвали в комисията за защита на населението при бедствия и аварии, които са инспектирали двата язовира, отчитайки, че микроязовир “Сливарка 2” е на кота “мъртъв обем” – св.Иван Тодоров, чиито показания явно РС не бил кредитирал. Свидетелите Арсов и Шабан също потвърждавали, че се касаело за констатиране източването на “Сливарка 2”. Служителите на БД изготвили констативен протокол № К – 82/17.12.2003 г., чиито констатации били основа за изготвяне на АУАН, били отведени от компетентен служител в общ.Крумовград – Арсов и кмета на с.Сливарка – Мустафа, и двамата разпитани като свидетели по делото, до язовир, отразен според тях като “Сливарка 2”. НП било издадено за виновно извършено нарушение от фирма “Земинвест”ЕАД, а не от фирма наемател – “Маказа” ООД или която и да е друга. В АУАН наистина погрешно било посочено, язовирът представлявал имот №013059, което видно от Акт за държавна собственост № 538/08.04.02г. отговарял на язовир “Сливарка 1”, а не на микроязовир “Сливарка 2”, но това не заличавало извършеното източване. Погрешното изписване било поправено в НП каквато възможност била предвидена в чл.53, ал.2 от ЗАНН. С оглед на изложеното моли съда да отмени решението на районния съд-Крумовград и да потвърди НП на Директора на БДУВИБР – Пловдив. В съдебно заседание, касаторът се представлява от ю.к. Косев, който поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Ответникът по касация не изпраща представител. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС-Крумовград. Окръжният съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Крумовградският районен съд, с обжалваното решение № 14/25.02.2005 г., постановено по н.а.х. дело № 50/2004 г. е отменил Наказателно постановление №25/21.04.2004 г. на Директора на БДУВИБР – Пловдив. Последното е било издадено против “Земинвест” ЕАД, гр.София, с изпълнителен директор Альоша Младенов Синабов за следното: при извършена проверка било установено, че микроязовир “Сливарка 2”, разположен в землището на с.Сливарка, общ.Крумовград, е източен до ¼ от обема си. По сведение на очевидци – свидетели по акта източването на води от микроязовира било извършено вечерта на 07.11.2003 г.. Действието по източване било извършено от представители на “Маказа” ООД – наемател на микроязовир “Сливарка 2” с разрешение на “Земинвест”ЕАД, в чийто капитал бил включен язовира, като разрешението било дадено с писмо с изх. № 162/06.11.2003 г. на “Земинвест”ЕАД. При поискване, отправено с писмо на БДУВИБР – Пловдив с №652/28.11.2003 г. от “Земинвест”ЕАД не било предоставено разрешително за водоползване – основание за отнемане на води от воден обект микроязовира “Сливарка 2”, съгласно чл.44, ал.1, ал.2 и чл.45, ал.1 от Закона за водите. С това деяние, вин¯вно бил нарушен чл.200, ал.1, т.2 във вр. с чл.44, л.1, ал.2 и чл.45, ал.1 от ЗВ. На основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ във вр. с чл.201, ал.2 от ЗВ на “Земинвест” ЕАД, гр.София, с изп.директор Альоша Младенов Зидаров е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Настоящата инстанция намира, че соченото касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, не е налице. Първоинстанционният съд е направил своите изводи на база правилно изяснени и възприети факти по делото т.е. съобразно събраните по делото доказателства, от което следва, че не е налице соченото касационно основание. Така, за да отмени издаденото НП, районният съд е приел, че посочения за нарушител – “Земинвест” ЕАД, гр.София не е допуснал нарушение по чл.44, ал.1 и ал.2 и чл.45 от ЗВ на мястото отразено в акта и НП и неправилно е бил санкциониран за нарушение, което не е извършил, след като според наказващия орган било безспорно установено, че извършител на действието по източване на водоем “Сливарка 2” са представители на “Маказа” ООД, с.Чорбаджийско, общ.Кирково. Този извод е законосъобразен, правилен и обоснован. В АУАН и НП изрично е посочено, че действието по източване на води от микроязовира е извършено от представители на “Маказа” ООД – наемател на микроязовир “Сливарка 2”, с разрешение на “Заминвест” ЕАД, в чийто капитал бил включен микроязовира. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а съгл. ал.2 на същия член, за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. В настоящия случай, след като се приема от наказващия орган, че действието по източване на води от микроязовира е извършено от ползвателя /наемател/ на водния обект, а не от собственика, то неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по жалбата като собственик на обекта вменявайки му извършването на административно нарушение извършено от друго лице. Съгласно чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, по който текст е санкционирано дружеството, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което ползва водни обекти, ... без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия и изисквания в разрешителното – от 1000 лв. до 10 000 лв. Или специалния закон – Закона за водите, в съответствие със ЗАНН, предвижда налагане на санкция на ползвателя т.е. на прекия извършител на деянието, бил той ФЛ или ЮЛ, а не на собственика на обекта, който в случая е “Земинвест” ЕАД. В този смисъл е и цитираната като нарушена разпоредба – чл.45, ал.1 от ЗВ, която визира, че водоползвателите са лица, включително собственици на водни обекти, които черпят води в съответствие с условията и изискванията на разрешителното за водоползване, както и лицата по чл.44 от ЗВ. Или разрешително за водоползване, което е основание за отнемане на води е следвало да притежава водоползвателя. Без значение в случая е обстоятелството, дали последния е поискал разрешение за водоползване от собственика на обекта, след като по закон /ЗВ/ не собственика на водния обект дава разрешение за водоползване, а оправомощените за това в разпоредбата на чл.52 ЗВ органи. Или разрешението дадено от собственика на обекта не освобождава водоползвателя от задължението да се снабди с разрешение за водоползване по чл.52, т.3 във вр. с чл.45, ал.1 и чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗВ. След като по делото не собственика на обекта, а наемателя-ползвател – “Мазака” ООД е допуснал описаното в НП нарушение, не може санкцията предвидена за нарушението да бъде понесена от различно от посоченото в чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ лице. Ангажирайки административнонаказателната отговорност на собственика на водния обект, който не е бил водоползвател т.е. не е извършил вмененото му административно нарушение, административния орган е допуснал нарушение на основен принцип в ЗАНН, а именно, че административнонаказателната отговорност е лична – носи се само и единствено от извършителя на деянието. След като по делото не се установи, а не се и твърди, че “Земинвест”ЕАД е извършил източването на води от микроязовир “Сливарка 2” без да притежава необходимото за това разрешение т.е. не е извършил вмененото му административно нарушение, то не може да бъде ангажирана и административнонаказателната му отговорност предвидена за това нарушение. В този смисъл е неоснователен довода на жалбодателя, че изводите направени от районния съд били неточни и не кореспондирали на доказателствата по делото. Относно довода направен в касационната жалба, че производството пред КРС било недопустимо, тъй като жалбата предмет на разглежда от първоинстанционния съд била недопустима, като просрочена, не следва да се обсъжда предвид, че този въпрос е бил предмет на разглеждане по КАХНД №215/2004 г. по описа на ОС-Кърджали и не може да бъде преразглеждан в настоящото производство. Предвид изложено, следва обжалваното решение на Районен съд – Крумовград като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/25.02.2005 г., постановено по н.а.х. дело № 50/2004 г. по описа на Крумовградския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |