Определение по дело №237/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 472

 

град Шумен,  12.07.2019 г.

 

          Шуменският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесени юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            Председател:М.Маринов

                                                                    Членове: 1.А.Карагьозян

                                                                                   2.Р.Хаджииванова

 

като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. №237 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

  Образувано е по частна жалба на К.Н.Д., чрез адв.Д.С. при САК, против определение от 15.04.2019г. по гр. дело №2300/2018г. на ШРС, с което първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК.  Жалбоподателят излага, че не е налице преюдициалност на производството по търг.д. №120/2018г. на СОС, имащо за предмет претенция на Д. срещу ЗД”ЕИГ Ре” ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от настъпилия риск „трайно намалена работоспособност”, съгласно застрахователен договор по задължителна застраховка „Трудова злополука” на работниците и служителите.  Разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ визирала случаите на изплатена сума по договора за застраховка на работниците и служителите, каквато в разглежданата хипотеза не била налице. Напротив, ЗД”ЕИГ Ре”ЕАД отказало да изплати застрахователно обезщетение на ищеца. Освен това предмет на договора за застраховка „трудова злополука” е лично неимуществено благо - живота и работоспособността на работниците, а не имуществената отговорност на работодателя. Във всеки момент от производството по делото при представяне на доказателства за изплатена застрахователна сума, същите щели да бъдат съобразени от съда. Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото на районния съд за по-нататъшен ход.

  Въззиваемата страна е депозирала отговор по реда на чл.276, ал.1 от ГПК, в който излага твърдения за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба и за основателна, поради следното:

Производството пред ШРС по гр.д. № 2300/2018г. е образувано по депозирана искова молба от К.Н.Д. против „Ш.”АД, представлявано от Д. Т.Р. за заплащане на обезщетение, на основание чл.200 от КТ, в размер на 100000лв. за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на трудова злополука на 05.12.2015г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на събитието до датата на завеждане на исковата молба. Като трето лице-помагач на страната на ответника в хода на производството е конституирано ЗД”ЕИГ Ре” АД-гр.С..

 С определение от 15.04.2019 г. по гр.д. №2300/2018г., първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по търг.д.№120/2018г. на СОС, с влязъл в сила съдебен акт. В мотивите си съдът е приел, че пред СОС е образувано търг.д.№120/2018г. с предмет изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „трудова злополука” по предявен от К.Н.Д. срещ третото лице-помагач ЗД”ЕИГ Ре”ЕАД-гр.С. иск. Полученото обезщетение по посочената застраховка следвало да бъде приспаднато от определеното дължимо обезщетение по гр.д.№2300/2018г..  

Настоящата инстанция намира този подход на първоинстанционния съд за неправилен. На основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, висящото производство се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Действително, съгласно соченото в разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ, дължимото обезщетение по чл.200, ал.3 от КТ следва да се намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Но използваният израз „получени суми” налага извод това намаляване да стане само в случай на реално получаване на застрахователни суми. Резултатът от приключването на търг.д.№120/2018г. на СОС с влязъл в сила акт ще е - прекратяване на производството, или отхвърляне на иска, или осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца застрахователна сума по сключения договор за застраховка с работодателя, но никоя от сочените  хипотезите не е свързана с реално получаване на сумата от работника. Дори искът да бъде уважен, самото реално изплащане на сумата може да се осъществи далеч в бъдещето и не е в зависимост от приключване на производството по делото. Няма пречка и изплатено застрахователно обезщетение на работника в хода на производството да бъде съобразено от съда, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на действията по него.  

     Водим от горното, съдът 

                                               

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ОТМЕНЯВА определение от 15.04.2019 г. по гр.д.№2300/2018г. на ШРС, с което е спряно производството по делото до приключване на търг.д.№120/2018г. на СОС с влязъл в сила съдебен акт.

          Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   

   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.  

                

                                                                                                    2.