Присъда по дело №192/2019 на Районен съд - Белоградчик

 

 

  П Р И С Ъ Д А   №                                       

 

                                            гр.Белоградчик, 03.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А         

 

       Белоградчишкият районен съд, І-ви наказателен състав в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                     

                                                                   Районен съдия : Анна Кайтазка

 

при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НЧХД  № 192 по описа за 2019 г., въз основа на закона и данните по делото                

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Г.П.В. - роден на *** ***, българин, български гражданин, не осъждан / реабилитиран /, неженен, със средно образование, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 02.10.2018 г. в землището на с. Черно поле, обл.Видин, причинил на Е.П. ***, с ЕГН **********, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на главата с две разкъсно - контузни рани – в теменната част и в дясна слепоочна област на главата, контузия на носа с подкожен хематом в основата на носа и счупване на носни кости, издраскване на дясна буза и лява лакътна област, подкожен хематом с ивицовидна форма на дясна, долна част на гърба - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78А ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА  наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1200,00 /хиляда и двеста лева/ лева.

          На осн. чл.304 от НПК, признава на НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА подс. Г.П.В. /с посочена по-горе самоличност/ да е извършил горното деяние в условията на съучастие с подс. И.Д.И. –  по чл.20 ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Д.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, не осъждан /реабилитиран/, разведен, със средно образование, безработен, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, на 02.10.2018 г. в землището на с. Черно поле, обл.Видин, в съучастие, като съизвършител с Г.П.В., да е причинил  на Е.П. ***, с ЕГН **********, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на главата с две разкъсно - контузни рани – в теменната част и в дясна слепоочна област на главата, контузна рана на носа с подкожен хематом в основата на носа и счупване на носни кости, издраскване на дясна буза и лява лакътна област, подкожен хематом с ивицовидна форма на дясна, долна част на гърба, поради което и на основание чл.304 от НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК.

          ОСЪЖДА подсъдимия Г.П.В. /с посочена самоличност / да заплати на Е.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл.45 от ЗЗД сумата 3000,00 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер, като неоснователен.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.П. ***, с ЕГН **********, срещу И.Д.И. /с посочена по-горе самоличност/ иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 5000,00 /пет хиляди/лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от И.И., като неоснователен.         

         ОСЪЖДА подс. Г.П.В. /с посочена самоличност / да заплати на основание чл.189 ал.3 от НПК на частният тъжител, направените по делото от него разноски - за адвокат в размер на 800,00 лв., депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 50,00 лева и внесена такса за разглеждане на делото в размер на 12,00 лв., както и да заплати по сметка на РС-Белоградчик държавна такса 120,00 лв. - върху уважения размер от гражданската претенция и 24,05 лв. – част от възнаграждението за вещото лице и транспортни разходи на същото, платени от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 от НПК частният тъжител Е.П. ***, с ЕГН **********,  да заплати на подс. И.Д.И. / с посочена по-горе самоличност/, направените от него по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300,00 /триста/ лева.

Присъдата подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред ОС-Видин.

 

 

                                                                    Районен Съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        МОТИВИ към присъда №      /03.06.2021 г. по НЧХ дело № 192/2019 г. по описа на  БРС, І-ви наказателен състав.

 

         Е.П. ***, е подал частна тъжба срещу Г.П.В. *** и И.Д.И. ***. В тъжбата се твърди, че на 02.10.2018 г. в ожънат блок царевица, в землището на с. Черно поле, обл. Видин, тъжителят пасял стадо овце. Ок. 10.00 ч. на мястото пристигнал автомобил, от който слезли две лица – подсъдимите Г. В. /с когото се познавал/ и Ив. И.. По повод изчезнало ловно куче на В., което последният не можел да открие и имал разговори преди това с В., сега слизайки от колата , Г. В. се заканил на тъжителя, приближил го и ритнал столчето, на което седял В., взел тоягата, с която се подкарвало стадото овце, и с нея започнал да нанася удари по тъжителя – по главата и тялото.  В. бил паднал на земята. Приближил се и другия подсъдим – И., и също започнал да удря и рита В.. Случаен човек минал покрай тях, видял какво става и това накарало двамата подсъдими да спрат и напуснат , с колата си, мястото, като се били заканили , че на другия ден ще продължат.  Според тъжителя на мястото в близост бил и свид. П. П., който също видял побоя. В. излага още, че направил опит и се придвижил трудно до тях си, като се обадил на съпругата си. В домът му вече пристигнали полиция и екип на „Спешна помощ“. В. бил откаран в МБАЛ в гр. Лом.  В резултат на побоя В. бил получил разкъсно - контузни рани, счупване на носни кости, рани по бузите и лявата лакътна става , подкожен хематом в долната дясна част на гърба. Е.В. иска подсъдимите да бъдат осъдени за описаното престъпление.            

        Частният тъжител е конституиран и в качеството на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният от В. срещу двамата подсъдими - солидарно, граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието.

         В с.з., повереникът на частния тъжител, поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано от фактическа и правна страна и пледира на подсъдимите  да бъде наложено  наказание в законовия диапазон, а гражданският иск да бъде уважен в пълния му размер. Също така се иска съдът да присъди направените по делото разноски.

          Подсъдимите Г.П.В. и И.Д.И. се явяват лично в провежданите по делото с.з., както и с упълномощен от двамата защитник. В. и И. отричат вината си и авторството на деянието, а представителят им по делото аргументира поведението на В. като „съпричиняване“, предизвикано от пострадалия. Относно подс. И., защитникът счита категорично, че няма никакви доказателства за вината му. Пледира се от адвоката на подсъдимите оправдаването им и отхвърляне на предявения спрямо тях граждански иск, иска се присъждане на разноски.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:  

          От фактическа страна:

          Подс. Г.П.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан /осъждан-реабилитиран/, с ЕГН **********.

          Подс.В. е бил осъждан, както следва: 1/. С присъда от 12.02.2008 г. на Военен съд Плевен, по НОХ дело № 27/2007 г., подс. Г. В. е признат за виновен в извършени престъпления по чл. 152 ал.3 т.1 вр. ал.1 т. 2  от НК и по чл.150 вр. чл.20 ал.2 от НК, като на осн. чл.23 от НК му е определено общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода" за срок от три години, чието изтърпяване е било отложено за срок от пет години.  Присъдата е влязла в законна сила на 27.02.2007 г. По тази присъда подсъдимият е реабилитиран по право.  2/. С присъда от 15.02.2008 г. на РС-Монтана, по НОХ дело № 311/2007 г., подс. В. е признат за виновен в извършени престъпления по чл.325 ал.1 от НК и по чл.216 ал.5 вр. ал.1 от НК. За първото деяние, на осн. чл.78 А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. , а за второто - е осъден  на "лишаване от свобода" за срок от пет месеца, с отлагане изтърпяването му за срок от три години. Присъдата е в сила от 05.03.2008 г. 3/. С определение от 10.06.2015 г. на РС-Монтана по ЧН дело № 50274/2015 г., съдът е допуснал съдебна реабилитация на В. , по отношение осъждането му по н.о.х.д. № 311/2007г. по описа на РС-Монтана. Определението е в сила от 18.06.2015г.

          Подс. И.Д.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан /осъждан-реабилитиран/, с ЕГН **********.

Подс. И. е бил осъждан, както следва: 1/. С присъда от 29.03.1994 г. на РС-Монтана, по НОХ дело № 3/1994 г., подс. И. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК и е осъден  на "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, с отлагане изтърпяването му за срок от три години. Присъдата е в сила от 12.04.1994 г. По тази присъда подсъдимият е реабилитиран по право.  2./ С присъда от 04.05.2007 г. на РС-Монтана, по НОХ дело № 127/2007 г., подс. И. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК и е осъден на „пробация“, с определени му пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и  задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Относно това си осъждане, И. е реабилитиран на осн. чл.88А ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК.

          Частният тъжител и подсъдимите били ловци – но в различни ловни дружинки. През зимата на 2017 г. – 2018 г. / ловният сезон / след провеждан ловен излет в района на с. Долна Рикса, обл. Монтана, изчезнало ловно куче , собственост на подс. Г.В.. Кучето се изгубило в посока към съседният ловен район – на дружинката от с. Буковец, обл. Монтана. По този повод през цялата 2018 г., и до октомври 2019 г. / след образуване на делото дори/, той / В./ неколкократно провеждал свои „издирвателни“  мероприятия – посещавал хора в с. Черно поле, обл. Видин, в с. Горно Белотинци и с. Буковец – самия тъжител Е. В.. В. показвал снимка на кучето си, и така хората, които посещавал му указвали, при разпознаване къде може да е то. Общо взето, В. разбрал, че животното първоначално било намерено в землището на с. Черно поле, обл. Видин /граничещо със землището на с.Буковец /. От прибралите го хора в с.Черно поле, било взето от тъжителя В. и предадено на човек – наименуван „Пепи Куличев“ от с. Горно Белотинци, обл. Монтана.  Подс. В. посещавал и този човек в с. Горно Белотинци и тъжителя В., като заявявал, че срещу получаване на кучето си дава и парична награда, а те му обещавали съдействие. Последно В. разбрал, като слухове, че човекът от с. Горни Белотинци задържа такива избягали ловни кучета, тъй като са обучени да участват в лов, укрива ги и ги продава в чужбина / Гърция/. И тъй като от доста време, и човекът от с. Горно Блотинци и Е.В. давали напразни обещания на В., че ще намерят кучето му, последния решил, че те умишлено го размотават и дават невярна информация – че било „пуснато“ от „Куличев“ , но не се върнало, че ако се появи – ще му съобщят и т.н. В. преценил, че най-вероятно животното е продадено вече. При всичките си търсения на кучето, В. бил придружаван от някого, като „свидетел“ на даване на наградата, парите, ако случайно се открие животното.

          Ядосан от поведението на горепосочените хора, придружен от друг ловец – подс. И.И., със автомобила си, В. тръгнал на 02.10.2018 г. да иска за пореден път обяснения и да предявява претенции към В..

          Ок. 10,00 ч. , на посочената дата – 02.10.2018 г. двамата подсъдими намерили В. – на нива в землището на с. Черно поле, обл.Видин, където последния пасял стадо овце. В. седял на малко, ниско, трикрако столче и имал покрай себе си и тояга – с която подкарвал стадото по принцип.

          Подсъдимите спрели  с автомобила, на черен път, недалеч от тъжителя и слезли. Подс. Ив. И. останал назад – до колата, а подс. Г. В. тръгнал към овчаря. Когато стигнал до него, на ок. 10-15 м. от колата вече, В. попитал отново за кучето и какво става по въпроса, след което бутнал В. от столчето, взел тоягата за животните, и започнал да го удря с нея. Ударил го неколкократно по главата, лицето, гърба. От главата на В. и носа потекла кръв дори. Случаен човек минал от там тогава и видял наранения В., попитал какво е станало, но не му отговорил никой и той си заминал.

Подс. В. се обадил по телефон на свид. П. – когото знаел като „Пепи Куличев от с.Горно Белотинци и му съобщил че, „са посъветвали нещо Е.В.“ и е ред да „съветват сега„ и П., дори предоставил телефона си на самия В., който казал „Пребиха ме като куче, дай си им кучето“. 

          След това двамата подсъдими се качили в автомобила на В. и си тръгнали.

          В. се обадил на съпругата си, за да й каже, какво е станало и да потърси помощ.

Св. Петър Георгиев П. / „Пепи Кулчиев“ / всъщност бил на ок. 200 м. от описваното, в същото землище и събирал царевица в обран царевичен блок. След като провел разговор с В. и В. чрез телефона на първия, той се подкачил на по-високо място, от което забелязал отдалечаващия се автомобил / „бяло-сива кола“/ и решил да звънне на номера на самия В.. Набрал го, но В. не вдигнал и тогава П. решил да го потърси, тъй като бил видял преди това къде пасе овцете. Седнал в своя автомобил, и отишъл до В.. Заварил го на земята по гръб, и с кървящи глава и лице, видял и счупена тоягата за стадото. Предложил веднага помощ, но тъжителят отказал, тъй като заявил, че се е обадил на жена си вече.  В. съобщил на П., че са го били „от с. Долна Рикса“, казал, че са дошли двама с кола – единия „Г.“ , и това е станало заради кучето му.

          Свид. Виденова – съпруга на тъжителя, след като чула по телефона, че мъжът й е бит, подала сигнал на тел. 112 и се прибрала от работа у дома им в с. Буковец. Тъжителят също си бил дошъл вече. Пристигнала първо полиция, а след това извикали и линейка. Е.В. разказал, че са дошли двама на нивата, където пасял овцете, като единият бил „Гошко“, и са го били. Тъй като вдигнал и високо кръвно налягане, пристигналия екип на Спешна помощ го откарал в гр. Лом, за оказване на първа помощ.  Раните му били обработени, а била извършена и рентгенография на носа. На 03.10.2018 г. пострадалият тъжител посетил МБАЛ в гр. Лом, обл. Монтана, където в ХО бил прегледан от лекар – той и завеждащ отделението, и му били установени:  две разкъсно - контузни рани на главата, подкожен хематом с оток в основата на носа,  одрасквания на дясна буза и ляв лакът , хематом в дясна, долна задна гръдна половина , а изследването от рентгена - и счупване на носа. Имал спомен за случилото му се, бил адекватен и контактен, и заявил, че е му е нанесен побой от познати лица, на 02.01.2018 г. За този извършен преглед, на Е.В. било издадено медицинско свидетелство от лекаря при ХО на МБАЛ в гр. Лом.

          Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на: частично обясненията на подс. Г. В., частично също обясненията на подс. Ив. И., показанията на св. Виденова, П. и Тодоров, приетото по делото писмено заключение по съдебно-медицинска експертиза, на писмените доказателства: медицинско свидетелство от 03.10.2018 г., издадено от лекар при ХО - МБАЛ гр. Лом, справки за съдимост на двамата подсъдими.

           Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което основа на тях своите фактически изводи.

          Съдът счита, че се доказа авторството на деянието от показанията на св. П. П., К. Виденова, Тодоров и частично обясненията на подс. Г. В. и Ив. И., от представените писмени доказателства – медицинско свидетелство и заключение по проведената съдебно медицинска експертиза. Съдът кредитира изцяло показанията на св. П., досежно предходни отношения /познанство и разговори/ с тъжителя и подс. В., поводът за това /липсващото животно на този подсъдим/, и видяното от свидетеля на 02.10.2018 г. в земеделския имот до с. Черно поле -  отправени заплаха и предупреждение от подс. В., наранявания на Е.В. и напусналия местопрестъплението автомобил веднага след това. Този свидетел даде показания под страх от наказателна отговорност, няма някакъв личен интерес от твърденията, които изложи пред съда – за насения побой и телесните увреждания на тъжителя и думите му кореспондират с твърденията, сочени в тъжбата. Съдът възприема за истинни и думите на свид. Виденова, досежно фактите на възникнал инцидент в землището на с. Черно поле със съпруга й, на 02.10.2018 г. , и състоянието на същия впоследствие – в самия ден на инцидента и последвалите здравословни неразположения, въпреки роднинската й връзка с пострадалия, тъй като те подробно, логично и без противоречиво с твърденията на тъжителя и думите на П., кореспондират с останалия по делото доказателствен материал - писмения. Думите на тези двама свидетели - Виденова и П., относно вида и състоянието на тъжителя, непосредствено след инцидента, мотивират съда да приеме, че отговарят на истината твърденията на последния относно преживяното – като емоция и физически контакт с подсъдимия В., които твърдения Е.В. е изразил непосредствено след инцидента пред съпругата си и свид. П., а последния – го е и видял, още там, на ливадата. И двамата свидетели К. Виденова и П. П. описват без противоречие, че тъжителят е бил разстроен, наранен и е заявил, че е бил бутнат и удрян. Съобщил е и повода за това – неразбирателството с В. , заради ловното му куче. Относно авторството на деянието – нанесен побой, респ. телесни увреждания на тъжителя, обаче, тези двама свидетели не могат да дадат категорични показания, изолирани от останалия доказателствен материал, респ. пряко и самостоятелно доказващи кой е извършителят на деянието. Те предават чужди думи, на Е.В. – кои са били нападналите го и били лица.

          Съдът кредитира показанията и на свидетеля Тодоров, тъй като те също кореспондират с останалия по делото доказателствен материал относно спорни отношения между В. и Е.В., отново поради изчезналото куче на първия. За евентуален инцидент на 02.0.10.2018 г. , този свидетел не дава никаква информация, поради не знание за такава просто.

          Обясненията на подсъдимите, съгласно нашето законодателство , са освен средство за доказване, и тяхно средство за защита. Ето защо, те нямат онази обвързваща доказателствена сила, както показанията на свидетелите. Подсъдимите, в израз на правото си да се защитят, не са длъжни до говорят истината и да уличават себе си в престъплението. В настоящия казус, съдът приема, че обясненията на В. и И., частично – относно издирваното куче, контактите с разни хора по този повод, вкл. и Е.В. и П. П. / познат на В. като „Пепи Куличев/, посещението на В. от тях двамата на местопрестъплението с автомобил, с цел изясняване отново, въпроса за липсващото куче,  както и признанието на подс. В. за възникнал на място словесен и физически спор с В. /държане и дърпане на тояга/, са истинни, тъй като съответстват с думите на свид. П. и Тодоров. Доколкото обаче, съвсем в правото си, подсъдимите отричат да са нанасяли побой, и то който и да е от тях, върху В., на 02.10.2018 г. , то съдът приема тези думи за защитна позиция и не ги кредитира като достоверни. Не се събраха никакви доказателства, в подкрепа тезата на защитата на подсъдимите, че В. е бил предизвикан да дърпа тоягата от пострадалия.

          Съдът намира обаче, че преценени съвкупно показанията на П. и Виденова, с обясненията / признанията/  на подс. В. – за физическия контакт с В. на мястото на инцидента, обуславят извод за авторство на деяние, спрямо този подсъдим. Както посочи вече съдът, неговите думи не е задължително да отговарят на истината – че не е удрял умишлено засегнатия, но обстоятелствата, че именно този подсъдим е стоял непосредствено до В., сдърпали са се с тоягата за подкарване на  животни, и видът на нанесените увреждания на последния, мотивират съда да приеме, че именно подс. В. е нанесъл побой над тъжителя, с дървената тояга. Макар и косвени, тези доказателства / показанията в същото насока на Виденова и П. и думите на В./ формират единствения възможен правен извод, в резултат на напълно възможната и логична житейска ситуация. Именно този подсъдим – В. е бил засегнат от поведението на В., тъй като е смятал него за виновен, ако не изцяло, то поне някак съпричастен, за загубата на кучето си, така В. е  имал стимул за незаконосъобразния начин за разправа с В..  Твърденията на този подсъдим, че след като е имал сдърпване с В. чрез тоягата и я е измъкнал от ръцете му, изведнъж по лицето на последния са се появила кръв, са несъстоятелни. До физическото състояние на тъжителя не би могло да се стигне след самонараняване със същата тояга, и то само при дърпането й с друг човек. Логичният извод от причинените наранявания на В. – раните по главата, счупени носни кости и с голяма причинно-подследствена тежест, относимост – нараняването по гърба /ивицовидно/, говорят за нанесени му умишлено, силово и целенасочено удари по съответните места, части от тялото. Самите наранявания и като брой, и като интензитет и форма – за да доведат до счупени костици, макар и на носа, до разкъсване на кожата / на главата/  и хематом във вид на ивица по гърба, водят до безспорен извод за не самопричиняване, а до друг механизъм на получаване. Издраскванията на буза и лакът на тъжителя, е възможно да бъдат причинени от падане върху земята, след бутане.

          Съдът приема за установени вида и характера на причинената на частния тъжител телесна повреда – временно разстройство на здравето, като е заявило вещото лице в заключението си, или телесна повреда , не попадаща в хипотезите на чл.128 или чл.129 от НК. В представената по делото съдебномедицинска експертиза, приета като не оспорена от страните, вещото лице е посочило, че причинените на В. : разкъсно –контузни рани на главата – две отделни, контузията на носа с подкожен хематом и счупване наносните кости, са довели, всяко едно от тях, до разстройство на здравето, което е временно и неопасно за живота на засегнатия, а подкожния хематом на гърба с форма на ивица и издраскванията на буза и лакът, са довели само до болки и страдания, без разстройство на здравето. Според вещото лице, установените повреди могат да бъдат причинени от удар с тъп, твърд предмет, с продълговата форма и е възможен начинът и времето на причиняването им, съобщени от пострадалия и отразени в данните, на които се базира експертизата.   Нараняванията и последиците от тях – отразени в медицинското свидетелство и от вещото лице в експретизата,  кореспондират и с думите, както на тъжителя, така и на двамата свидетели – К. Виденова и П. П..

Не се установи обаче, безспорно, по делото телесните увреждания на тъжителя да са вследствие на нанесени му и от подс. И.И. удари/ритници. Съдът по-горе изложи подробно, кои показания на свидетели и каква част от обясненията на подсъдимите приема за истинни. От съвкупността им, не може да се направи извода, че И. действително се е включил в изпълнителното деяние – нанасяне на удари и ритане на В., за да е доказано обвинението на последния спрямо този подсъдим.

           От правна страна:

           При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Г.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, без обаче да е действал в съучастие, като съизвършител с подс. И. Д. И..

           От обективна страна - на 02.10.2018 г. в землището на с. Черно поле, обл.Видин, подсъдимият Г. В. бутнал на земята и ударил неколкократно с дървена тояга частния тъжител Е.В. по главата, в лицето и по гърба. Вследствие падането и ударите на В. са причинени две разкъсно - контузни рани – в теменната част и в дясна слепоочна област на главата, контузия на носа с подкожен хематом в основата на носа и счупване на носни кости, издраскване на дясна буза и лява лакътна област, подкожен хематом с ивицовидна форма на дясна, долна част на гърба. По своята медико-биологична характеристика уврежданията: разкъсно - контузни рани – в теменната част и в дясна слепоочна област на главата, контузия на носа с подкожен хематом в основата на носа и счупване на носни кости, представляват всяко едно от тях самостоятелно - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тъй като са довели до разстройство на здравето на В., неопасно за живота му - лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Издраскванията на дясна буза и на лява лакътна област, подкожния хематом с ивицовидна форма на дясна, долна част на гърба по медико-биологична характеристика са довели – всяко едно то тях, само до болка и страдание на пострадалия – или лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. Но при своята обща оценка на противозаконната проява на виновния подсъдим, съдът следва да приеме дейността му като една единна, квалифицирана по най-тежкия вид телесно увреждане, а ако те са няколко еднакво тежко наказуеми – то отново деянието се приема за едно. Затова и съдът приема, че подсъдимият Г. В. е извършил едно престъпление – по чл.130 ал.1 от НК/ включващо няколко увреждания, довели до един  и същ медико-биологичен резултат – „временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия“ – раните по главата, хематома и счупването на носа/, тъй като това е по-тежката измежду двете хипотези на чл.130 от НК, и по-лекият състав на леката телесна повреда /чл.130 ал2 от НК/ се поглъща от по-тежко наказуемият /чл.130 ал.1 НК/, съгласно константната съдебна практика. В този смисъл, останалите нанесени наранявания - довели до болките и страданията на пострадалия, без разстройство на здравето му / хематом на гърба и одрасквания на буза и лакътна става/ – следва да се преценят от съда само при определяне размера на наказанието на подсъдимия, като отегчаващо отговорността му обстоятелство, без да се отразяват на квалификацията на деянието. 

          Между нанесените на В. в областта на главата, вкл.  лицето, лакътя и на гърба удари, и настъпилите повреди на здравето му е налице причинна връзка, като контузните рани, хематома и счупването на носа, както и хематома на гърба, са непосредствени преки последици от нанесените удари, а блъскането на земята е довело и до непосредствено издраскване на бузата и лакътя на В.. В подкрепа на наличието на причинна връзка е и изводът на вещото лице по проведената съдебно-медицинската експертиза, приета по делото.

           От субективна страна деянието на Г. В. е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Нанасяйки удари с тоягата за подкарване на стадото животни, подсъдимият В. е съзнавал противоправността на своето поведение, предвиждал е причиняването на разстройството на здравето , болките и страданието на В. и е целял настъпването им.

           Причина за извършване на престъплението от страна на В. е ниското правосъзнание на подсъдимия и незачитането на основните човешки ценности - здраве и живот, неспазване на законовите, правни способи за уреждане, решаване на спорни отношения.

          Съдът не установи по едни безспорен и категоричен начин в престъпната проява на В. да е участвал и друг извършител / нито подс. И.И., нито друго лице/ – съизвършител конкретно, както е повдигнато обвинението спрямо В., поради което и на осн. чл.304 от НПК го оправда / В./ в тази част на излаганото в тъжбата – да е действал в условията на чл.20 ал.2 от НК. 

           При гореизложената като установена фактическа обстановка, на следващо място, съдът намери, че въз основа на събрания доказателствен материал, който изяснява по възможно най-пълен начин обективната истина по делото, не може да се направи безспорен и категоричен извод, че от страна на подс. И. Д. И. има извършено престъпление, респ. подсъдимият е негов автор/съавтор. По делото липсват безспорни доказателства, че нараняванията и страданията, описвани от тъжителя в тъжбата и в медицинската документация, вкл. категоризирани от вещото лице, са причинени на В. и от подсъдимия И.. Липсват свидетели очевидци , които да потвърдят думите на тъжителя по делото – че в побоя е участвал и И.. Св. К. Виденова – съпруга на частния тъжител, твърди в показанията си, че мъжът й е „пребит от двамата в залата“ / имайки предвид двамата подсъдими /, но тя предава думи на тъжителя-съпруг. Тази свидетелка заяви още, че съпругът й казал името „Гошко“, а другото момче – тя не го познавала.  Св. П. П.  също съобщава , че от тъжителя е възприел кой го е бил – двама, и то „от с. Долна Рикса“. Свидетелят П. не е видял лично нищо – той също препредава думи за не посочени дори поименно лица, не подкрепени от никакви други безспорни доказателства относно авторството на евентуалното деяние, с изключение на факта, че малко преди това е провел разговор с подс. В., указващ за саморазправа с В. и потеглилият автомобил. 

Процесуално недопустимо е съгласно чл.303 ал.1 от НПК, присъдата да почива на предположения, а съгл. чл.303 ал.2 от НПК, съдът не може да признае подсъдимия за виновен, при положение, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Доказателства, които пряко или косвено и безспорно да установяват, че  И.И. е съизвършител на престъплението, в което е обвинен - по делото не са налице.

При неустановено безспорно извършване на престъпление от подс. Ив. И. и съпричастност към авторство от негова страна за причинени телесни увреждания на пострадалия В., съдът не може да постанови осъдителна присъда за И., поради което на основание чл.304 от НПК, призна подс. И.Д.И. за невинен и го оправда по повдигнатото към него обвинение.

           По наказанието на подс. Г. В.:

          За извършеното от подсъдимия В. престъпление, законът предвижда наказание "лишаване от свобода" до две години или "пробация".

Съдът счете, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, подс. В. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него деяние, по следните съображения: за умишленото престъпление се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 2 г. или друго по-леко наказание - "пробация", деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, поради което съдът прие, че следва да приложи задължително разпоредбите на чл.78а от НК - като подс. Г.П.В. не понесе наказателна, а административно-наказателна отговорност. / Освен реабилитацията по предходните му осъждания, съдът намира, че и веднъж налаганото му наказание на осн. чл.78 А ал.1 от НК, е заличено, тъй като видно от справката за съдимост на В., това наказание е изпълнено на 08.07.2013 г., чрез внасяне на сумата по глобата, и от този момент е изтекъл повече от едногодишен срок, съотнесен към този по чл.86 ал.1 т.3 от НК, за наказанията „глоба“ по смисъла на НК, тъй като и в съдебната практика, и теория е прието, че лицето, спрямо което е приложен чл.78 А ал.1 от НК, т.е. наказано е с административно наказание, а не е „осъдено“, не може да бъде поставено в по-тежко, по –неблагоприятно положение от наказваните лица по смисъла на НК – „осъждани“-те. 

          Съдът след като освободи подс. В. от наказателна отговорност, му наложи административно наказание "глоба" в размер на 1200,00 лв. – над минималния, определен от закона. При определяне размера на наказанието, съдът отчете съвкупно следните обстоятелства: чистото съдебно минало към момента на деянието, липсата на доказателства за трудова заетост или други финансови доходи у осъдения, но и множеството телесни наранявания, които са нанесени на пострадалия, вкл. и в опасна зона – главата, подбраното място за извършване на деянието – на открито, безлюдно такова по принцип / в земеделски имот около населени места/.

            По гражданския иск:

           С оглед признаването на подс. Г. П. В. за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, съдът приема, че искът , предявен солидарно, но и срещу него, е доказан по основание спрямо този подсъдим. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия В. за извършения от него деликт по отношение личността на пострадалия В.. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, като той е претърпял болки и страдания от причиненото му разстройство на здравето и тези вреди са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия Г. В. деяние.

           При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост. Претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензивност и причинените реално няколко отделни видове леки телесни увреждания, независимо общата квалификация по една норма на закона, мотивираха съда да приеме, че се дължи обезщетение в размер от 3000,00 лв., като в останалата част, до пълния предявен размер на гражданския иск към В. - същият следва да се отхвърли.  Съдът намери, че тази сума справедливо и в достатъчна степен ще репарира претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди. Предвид направеното искане, съдът присъди и законната лихва от датата на увреждането - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

          Съдът отхвърли предявения солидарно граждански иск срещу подс. И.Д.И., след като прие, че не е доказан по основание спрямо този подсъдим, тъй като гражданския ищец Е. В. не установи виновно противоправно поведение на подсъдимия И., свързано с причиненото му нараняване, довело до някакви неимуществени вреди за него.

           По разноските:

           Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подс.Г.В. да заплати: а/ по сметка на частния тъжител направените от него по делото разноски в размер на: 800,00 лв. - за защитник, 50,00 лв. - възнаграждение за вещо лице и 12,00 лв. внесена такса за разглеждане на делото и б/. на същото основание, съдът осъди подсъдимият да заплати  по сметка на РС-Белоградчик : 120,00 лв. - държавна такса върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и общо 24,05 лв. – включващи част от възнаграждението на вещото лице /14,05 лв. – разлика от внесения депозит от тъжителя/ и 10,00 лв. -транспортни разходи на вещото лице.

          На следващо място, предвид оправдаването на подс. И.И. по повдигнатото му обвинение, и на основание чл.190 ал.1 от НПК, съдът осъди тъжителят Е.П.В. да заплати на подс. И.Д.И. разноските, направени от последния във връзка с делото – 300,00 лв. възнаграждение за адвокат /съдът приема, че възнаграждението на защитникът на двамата подсъдими – общо 600,00 лв., е заплатено солидарно то тях/.

           Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:               

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        МОТИВИ към присъда №      /03.06.2021 г. по НЧХ дело № 192/2019 г. по описа на  БРС, І-ви наказателен състав.

 

         Е.П. ***, е подал частна тъжба срещу Г.П.В. *** и И.Д.И. ***. В тъжбата се твърди, че на 02.10.2018 г. в ожънат блок царевица, в землището на с. Черно поле, обл. Видин, тъжителят пасял стадо овце. Ок. 10.00 ч. на мястото пристигнал автомобил, от който слезли две лица – подсъдимите Г. В. /с когото се познавал/ и Ив. И.. По повод изчезнало ловно куче на В., което последният не можел да открие и имал разговори преди това с В., сега слизайки от колата , Г. В. се заканил на тъжителя, приближил го и ритнал столчето, на което седял В., взел тоягата, с която се подкарвало стадото овце, и с нея започнал да нанася удари по тъжителя – по главата и тялото.  В. бил паднал на земята. Приближил се и другия подсъдим – И., и също започнал да удря и рита В.. Случаен човек минал покрай тях, видял какво става и това накарало двамата подсъдими да спрат и напуснат , с колата си, мястото, като се били заканили , че на другия ден ще продължат.  Според тъжителя на мястото в близост бил и свид. П. П., който също видял побоя. В. излага още, че направил опит и се придвижил трудно до тях си, като се обадил на съпругата си. В домът му вече пристигнали полиция и екип на „Спешна помощ“. В. бил откаран в МБАЛ в гр. Лом.  В резултат на побоя В. бил получил разкъсно - контузни рани, счупване на носни кости, рани по бузите и лявата лакътна става , подкожен хематом в долната дясна част на гърба. Е.В. иска подсъдимите да бъдат осъдени за описаното престъпление.            

        Частният тъжител е конституиран и в качеството на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният от В. срещу двамата подсъдими - солидарно, граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието.

         В с.з., повереникът на частния тъжител, поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано от фактическа и правна страна и пледира на подсъдимите  да бъде наложено  наказание в законовия диапазон, а гражданският иск да бъде уважен в пълния му размер. Също така се иска съдът да присъди направените по делото разноски.

          Подсъдимите Г.П.В. и И.Д.И. се явяват лично в провежданите по делото с.з., както и с упълномощен от двамата защитник. В. и И. отричат вината си и авторството на деянието, а представителят им по делото аргументира поведението на В. като „съпричиняване“, предизвикано от пострадалия. Относно подс. И., защитникът счита категорично, че няма никакви доказателства за вината му. Пледира се от адвоката на подсъдимите оправдаването им и отхвърляне на предявения спрямо тях граждански иск, иска се присъждане на разноски.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното: 

          От фактическа страна:

          Подс. Г.П.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан /осъждан-реабилитиран/, с ЕГН **********.

          Подс.В. е бил осъждан, както следва: 1/. С присъда от 12.02.2008 г. на Военен съд Плевен, по НОХ дело № 27/2007 г., подс. Г. В. е признат за виновен в извършени престъпления по чл. 152 ал.3 т.1 вр. ал.1 т. 2  от НК и по чл.150 вр. чл.20 ал.2 от НК, като на осн. чл.23 от НК му е определено общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода" за срок от три години, чието изтърпяване е било отложено за срок от пет години.  Присъдата е влязла в законна сила на 27.02.2007 г. По тази присъда подсъдимият е реабилитиран по право.  2/. С присъда от 15.02.2008 г. на РС-Монтана, по НОХ дело № 311/2007 г., подс. В. е признат за виновен в извършени престъпления по чл.325 ал.1 от НК и по чл.216 ал.5 вр. ал.1 от НК. За първото деяние, на осн. чл.78 А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. , а за второто - е осъден  на "лишаване от свобода" за срок от пет месеца, с отлагане изтърпяването му за срок от три години. Присъдата е в сила от 05.03.2008 г. 3/. С определение от 10.06.2015 г. на РС-Монтана по ЧН дело № 50274/2015 г., съдът е допуснал съдебна реабилитация на В. , по отношение осъждането му по н.о.х.д. № 311/2007г. по описа на РС-Монтана. Определението е в сила от 18.06.2015г.

          Подс. И.Д.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан /осъждан-реабилитиран/, с ЕГН **********.

Подс. И. е бил осъждан, както следва: 1/. С присъда от 29.03.1994 г. на РС-Монтана, по НОХ дело № 3/1994 г., подс. И. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК и е осъден  на "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, с отлагане изтърпяването му за срок от три години. Присъдата е в сила от 12.04.1994 г. По тази присъда подсъдимият е реабилитиран по право.  2./ С присъда от 04.05.2007 г. на РС-Монтана, по НОХ дело № 127/2007 г., подс. И. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК и е осъден на „пробация“, с определени му пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и  задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Относно това си осъждане, И. е реабилитиран на осн. чл.88А ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК.

          Частният тъжител и подсъдимите били ловци – но в различни ловни дружинки. През зимата на 2017 г. – 2018 г. / ловният сезон / след провеждан ловен излет в района на с. Долна Рикса, обл. Монтана, изчезнало ловно куче , собственост на подс. Г.В.. Кучето се изгубило в посока към съседният ловен район – на дружинката от с. Буковец, обл. Монтана. По този повод през цялата 2018 г., и до октомври 2019 г. / след образуване на делото дори/, той / В./ неколкократно провеждал свои „издирвателни“  мероприятия – посещавал хора в с. Черно поле, обл. Видин, в с. Горно Белотинци и с. Буковец – самия тъжител Е. В.. В. показвал снимка на кучето си, и така хората, които посещавал му указвали, при разпознаване къде може да е то. Общо взето, В. разбрал, че животното първоначално било намерено в землището на с. Черно поле, обл. Видин /граничещо със землището на с.Буковец /. От прибралите го хора в с.Черно поле, било взето от тъжителя В. и предадено на човек – наименуван „Пепи Куличев“ от с. Горно Белотинци, обл. Монтана.  Подс. В. посещавал и този човек в с. Горно Белотинци и тъжителя В., като заявявал, че срещу получаване на кучето си дава и парична награда, а те му обещавали съдействие. Последно В. разбрал, като слухове, че човекът от с. Горни Белотинци задържа такива избягали ловни кучета, тъй като са обучени да участват в лов, укрива ги и ги продава в чужбина / Гърция/. И тъй като от доста време, и човекът от с. Горно Блотинци и Е.В. давали напразни обещания на В., че ще намерят кучето му, последния решил, че те умишлено го размотават и дават невярна информация – че било „пуснато“ от „Куличев“ , но не се върнало, че ако се появи – ще му съобщят и т.н. В. преценил, че най-вероятно животното е продадено вече. При всичките си търсения на кучето, В. бил придружаван от някого, като „свидетел“ на даване на наградата, парите, ако случайно се открие животното.

          Ядосан от поведението на горепосочените хора, придружен от друг ловец – подс. И.И., със автомобила си, В. тръгнал на 02.10.2018 г. да иска за пореден път обяснения и да предявява претенции към В..

          Ок. 10,00 ч. , на посочената дата – 02.10.2018 г. двамата подсъдими намерили В. – на нива в землището на с. Черно поле, обл.Видин, където последния пасял стадо овце. В. седял на малко, ниско, трикрако столче и имал покрай себе си и тояга – с която подкарвал стадото по принцип.

          Подсъдимите спрели  с автомобила, на черен път, недалеч от тъжителя и слезли. Подс. Ив. И. останал назад – до колата, а подс. Г. В. тръгнал към овчаря. Когато стигнал до него, на ок. 10-15 м. от колата вече, В. попитал отново за кучето и какво става по въпроса, след което бутнал В. от столчето, взел тоягата за животните, и започнал да го удря с нея. Ударил го неколкократно по главата, лицето, гърба. От главата на В. и носа потекла кръв дори. Случаен човек минал от там тогава и видял наранения В., попитал какво е станало, но не му отговорил никой и той си заминал.

Подс. В. се обадил по телефон на свид. П. – когото знаел като „Пепи Куличев от с.Горно Белотинци и му съобщил че, „са посъветвали нещо Е.В.“ и е ред да „съветват сега„ и П., дори предоставил телефона си на самия В., който казал „Пребиха ме като куче, дай си им кучето“. 

          След това двамата подсъдими се качили в автомобила на В. и си тръгнали.

          В. се обадил на съпругата си, за да й каже, какво е станало и да потърси помощ.

Св. Петър Георгиев П. / „Пепи Кулчиев“ / всъщност бил на ок. 200 м. от описваното, в същото землище и събирал царевица в обран царевичен блок. След като провел разговор с В. и В. чрез телефона на първия, той се подкачил на по-високо място, от което забелязал отдалечаващия се автомобил / „бяло-сива кола“/ и решил да звънне на номера на самия В.. Набрал го, но В. не вдигнал и тогава П. решил да го потърси, тъй като бил видял преди това къде пасе овцете. Седнал в своя автомобил, и отишъл до В.. Заварил го на земята по гръб, и с кървящи глава и лице, видял и счупена тоягата за стадото. Предложил веднага помощ, но тъжителят отказал, тъй като заявил, че се е обадил на жена си вече.  В. съобщил на П., че са го били „от с. Долна Рикса“, казал, че са дошли двама с кола – единия „Г.“ , и това е станало заради кучето му.

          Свид. Виденова – съпруга на тъжителя, след като чула по телефона, че мъжът й е бит, подала сигнал на тел. 112 и се прибрала от работа у дома им в с. Буковец. Тъжителят също си бил дошъл вече. Пристигнала първо полиция, а след това извикали и линейка. Е.В. разказал, че са дошли двама на нивата, където пасял овцете, като единият бил „Гошко“, и са го били. Тъй като вдигнал и високо кръвно налягане, пристигналия екип на Спешна помощ го откарал в гр. Лом, за оказване на първа помощ.  Раните му били обработени, а била извършена и рентгенография на носа. На 03.10.2018 г. пострадалият тъжител посетил МБАЛ в гр. Лом, обл. Монтана, където в ХО бил прегледан от лекар – той и завеждащ отделението, и му били установени:  две разкъсно - контузни рани на главата, подкожен хематом с оток в основата на носа,  одрасквания на дясна буза и ляв лакът , хематом в дясна, долна задна гръдна половина , а изследването от рентгена - и счупване на носа. Имал спомен за случилото му се, бил адекватен и контактен, и заявил, че е му е нанесен побой от познати лица, на 02.01.2018 г. За този извършен преглед, на Е.В. било издадено медицинско свидетелство от лекаря при ХО на МБАЛ в гр. Лом.

          Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на: частично обясненията на подс. Г. В., частично също обясненията на подс. Ив. И., показанията на св. Виденова, П. и Тодоров, приетото по делото писмено заключение по съдебно-медицинска експертиза, на писмените доказателства: медицинско свидетелство от 03.10.2018 г., издадено от лекар при ХО - МБАЛ гр. Лом, справки за съдимост на двамата подсъдими.

           Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което основа на тях своите фактически изводи.

          Съдът счита, че се доказа авторството на деянието от показанията на св. П. П., К. Виденова, Тодоров и частично обясненията на подс. Г. В. и Ив. И., от представените писмени доказателства – медицинско свидетелство и заключение по проведената съдебно медицинска експертиза. Съдът кредитира изцяло показанията на св. П., досежно предходни отношения /познанство и разговори/ с тъжителя и подс. В., поводът за това /липсващото животно на този подсъдим/, и видяното от свидетеля на 02.10.2018 г. в земеделския имот до с. Черно поле -  отправени заплаха и предупреждение от подс. В., наранявания на Е.В. и напусналия местопрестъплението автомобил веднага след това. Този свидетел даде показания под страх от наказателна отговорност, няма някакъв личен интерес от твърденията, които изложи пред съда – за насения побой и телесните увреждания на тъжителя и думите му кореспондират с твърденията, сочени в тъжбата. Съдът възприема за истинни и думите на свид. Виденова, досежно фактите на възникнал инцидент в землището на с. Черно поле със съпруга й, на 02.10.2018 г. , и състоянието на същия впоследствие – в самия ден на инцидента и последвалите здравословни неразположения, въпреки роднинската й връзка с пострадалия, тъй като те подробно, логично и без противоречиво с твърденията на тъжителя и думите на П., кореспондират с останалия по делото доказателствен материал - писмения. Думите на тези двама свидетели - Виденова и П., относно вида и състоянието на тъжителя, непосредствено след инцидента, мотивират съда да приеме, че отговарят на истината твърденията на последния относно преживяното – като емоция и физически контакт с подсъдимия В., които твърдения Е.В. е изразил непосредствено след инцидента пред съпругата си и свид. П., а последния – го е и видял, още там, на ливадата. И двамата свидетели К. Виденова и П. П. описват без противоречие, че тъжителят е бил разстроен, наранен и е заявил, че е бил бутнат и удрян. Съобщил е и повода за това – неразбирателството с В. , заради ловното му куче. Относно авторството на деянието – нанесен побой, респ. телесни увреждания на тъжителя, обаче, тези двама свидетели не могат да дадат категорични показания, изолирани от останалия доказателствен материал, респ. пряко и самостоятелно доказващи кой е извършителят на деянието. Те предават чужди думи, на Е.В. – кои са били нападналите го и били лица.

          Съдът кредитира показанията и на свидетеля Тодоров, тъй като те също кореспондират с останалия по делото доказателствен материал относно спорни отношения между В. и Е.В., отново поради изчезналото куче на първия. За евентуален инцидент на 02.0.10.2018 г. , този свидетел не дава никаква информация, поради не знание за такава просто.

          Обясненията на подсъдимите, съгласно нашето законодателство , са освен средство за доказване, и тяхно средство за защита. Ето защо, те нямат онази обвързваща доказателствена сила, както показанията на свидетелите. Подсъдимите, в израз на правото си да се защитят, не са длъжни до говорят истината и да уличават себе си в престъплението. В настоящия казус, съдът приема, че обясненията на В. и И., частично – относно издирваното куче, контактите с разни хора по този повод, вкл. и Е.В. и П. П. / познат на В. като „Пепи Куличев/, посещението на В. от тях двамата на местопрестъплението с автомобил, с цел изясняване отново, въпроса за липсващото куче,  както и признанието на подс. В. за възникнал на място словесен и физически спор с В. /държане и дърпане на тояга/, са истинни, тъй като съответстват с думите на свид. П. и Тодоров. Доколкото обаче, съвсем в правото си, подсъдимите отричат да са нанасяли побой, и то който и да е от тях, върху В., на 02.10.2018 г. , то съдът приема тези думи за защитна позиция и не ги кредитира като достоверни. Не се събраха никакви доказателства, в подкрепа тезата на защитата на подсъдимите, че В. е бил предизвикан да дърпа тоягата от пострадалия.

          Съдът намира обаче, че преценени съвкупно показанията на П. и Виденова, с обясненията / признанията/  на подс. В. – за физическия контакт с В. на мястото на инцидента, обуславят извод за авторство на деяние, спрямо този подсъдим. Както посочи вече съдът, неговите думи не е задължително да отговарят на истината – че не е удрял умишлено засегнатия, но обстоятелствата, че именно този подсъдим е стоял непосредствено до В., сдърпали са се с тоягата за подкарване на  животни, и видът на нанесените увреждания на последния, мотивират съда да приеме, че именно подс. В. е нанесъл побой над тъжителя, с дървената тояга. Макар и косвени, тези доказателства / показанията в същото насока на Виденова и П. и думите на В./ формират единствения възможен правен извод, в резултат на напълно възможната и логична житейска ситуация. Именно този подсъдим – В. е бил засегнат от поведението на В., тъй като е смятал него за виновен, ако не изцяло, то поне някак съпричастен, за загубата на кучето си, така В. е  имал стимул за незаконосъобразния начин за разправа с В..  Твърденията на този подсъдим, че след като е имал сдърпване с В. чрез тоягата и я е измъкнал от ръцете му, изведнъж по лицето на последния са се появила кръв, са несъстоятелни. До физическото състояние на тъжителя не би могло да се стигне след самонараняване със същата тояга, и то само при дърпането й с друг човек. Логичният извод от причинените наранявания на В. – раните по главата, счупени носни кости и с голяма причинно-подследствена тежест, относимост – нараняването по гърба /ивицовидно/, говорят за нанесени му умишлено, силово и целенасочено удари по съответните места, части от тялото. Самите наранявания и като брой, и като интензитет и форма – за да доведат до счупени костици, макар и на носа, до разкъсване на кожата / на главата/  и хематом във вид на ивица по гърба, водят до безспорен извод за не самопричиняване, а до друг механизъм на получаване. Издраскванията на буза и лакът на тъжителя, е възможно да бъдат причинени от падане върху земята, след бутане.

          Съдът приема за установени вида и характера на причинената на частния тъжител телесна повреда – временно разстройство на здравето, като е заявило вещото лице в заключението си, или телесна повреда , не попадаща в хипотезите на чл.128 или чл.129 от НК. В представената по делото съдебномедицинска експертиза, приета като не оспорена от страните, вещото лице е посочило, че причинените на В. : разкъсно –контузни рани на главата – две отделни, контузията на носа с подкожен хематом и счупване наносните кости, са довели, всяко едно от тях, до разстройство на здравето, което е временно и неопасно за живота на засегнатия, а подкожния хематом на гърба с форма на ивица и издраскванията на буза и лакът, са довели само до болки и страдания, без разстройство на здравето. Според вещото лице, установените повреди могат да бъдат причинени от удар с тъп, твърд предмет, с продълговата форма и е възможен начинът и времето на причиняването им, съобщени от пострадалия и отразени в данните, на които се базира експертизата.   Нараняванията и последиците от тях – отразени в медицинското свидетелство и от вещото лице в експретизата,  кореспондират и с думите, както на тъжителя, така и на двамата свидетели – К. Виденова и П. П..

Не се установи обаче, безспорно, по делото телесните увреждания на тъжителя да са вследствие на нанесени му и от подс. И.И. удари/ритници. Съдът по-горе изложи подробно, кои показания на свидетели и каква част от обясненията на подсъдимите приема за истинни. От съвкупността им, не може да се направи извода, че И. действително се е включил в изпълнителното деяние – нанасяне на удари и ритане на В., за да е доказано обвинението на последния спрямо този подсъдим.

           От правна страна:

           При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Г.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, без обаче да е действал в съучастие, като съизвършител с подс. И. Д. И..

           От обективна страна - на 02.10.2018 г. в землището на с. Черно поле, обл.Видин, подсъдимият Г. В. бутнал на земята и ударил неколкократно с дървена тояга частния тъжител Е.В. по главата, в лицето и по гърба. Вследствие падането и ударите на В. са причинени две разкъсно - контузни рани – в теменната част и в дясна слепоочна област на главата, контузия на носа с подкожен хематом в основата на носа и счупване на носни кости, издраскване на дясна буза и лява лакътна област, подкожен хематом с ивицовидна форма на дясна, долна част на гърба. По своята медико-биологична характеристика уврежданията: разкъсно - контузни рани – в теменната част и в дясна слепоочна област на главата, контузия на носа с подкожен хематом в основата на носа и счупване на носни кости, представляват всяко едно от тях самостоятелно - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тъй като са довели до разстройство на здравето на В., неопасно за живота му - лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Издраскванията на дясна буза и на лява лакътна област, подкожния хематом с ивицовидна форма на дясна, долна част на гърба по медико-биологична характеристика са довели – всяко едно то тях, само до болка и страдание на пострадалия – или лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. Но при своята обща оценка на противозаконната проява на виновния подсъдим, съдът следва да приеме дейността му като една единна, квалифицирана по най-тежкия вид телесно увреждане, а ако те са няколко еднакво тежко наказуеми – то отново деянието се приема за едно. Затова и съдът приема, че подсъдимият Г. В. е извършил едно престъпление – по чл.130 ал.1 от НК/ включващо няколко увреждания, довели до един  и същ медико-биологичен резултат – „временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия“ – раните по главата, хематома и счупването на носа/, тъй като това е по-тежката измежду двете хипотези на чл.130 от НК, и по-лекият състав на леката телесна повреда /чл.130 ал2 от НК/ се поглъща от по-тежко наказуемият /чл.130 ал.1 НК/, съгласно константната съдебна практика. В този смисъл, останалите нанесени наранявания - довели до болките и страданията на пострадалия, без разстройство на здравето му / хематом на гърба и одрасквания на буза и лакътна става/ – следва да се преценят от съда само при определяне размера на наказанието на подсъдимия, като отегчаващо отговорността му обстоятелство, без да се отразяват на квалификацията на деянието. 

          Между нанесените на В. в областта на главата, вкл.  лицето, лакътя и на гърба удари, и настъпилите повреди на здравето му е налице причинна връзка, като контузните рани, хематома и счупването на носа, както и хематома на гърба, са непосредствени преки последици от нанесените удари, а блъскането на земята е довело и до непосредствено издраскване на бузата и лакътя на В.. В подкрепа на наличието на причинна връзка е и изводът на вещото лице по проведената съдебно-медицинската експертиза, приета по делото.

           От субективна страна деянието на Г. В. е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Нанасяйки удари с тоягата за подкарване на стадото животни, подсъдимият В. е съзнавал противоправността на своето поведение, предвиждал е причиняването на разстройството на здравето , болките и страданието на В. и е целял настъпването им.

           Причина за извършване на престъплението от страна на В. е ниското правосъзнание на подсъдимия и незачитането на основните човешки ценности - здраве и живот, неспазване на законовите, правни способи за уреждане, решаване на спорни отношения.

          Съдът не установи по едни безспорен и категоричен начин в престъпната проява на В. да е участвал и друг извършител / нито подс. И.И., нито друго лице/ – съизвършител конкретно, както е повдигнато обвинението спрямо В., поради което и на осн. чл.304 от НПК го оправда / В./ в тази част на излаганото в тъжбата – да е действал в условията на чл.20 ал.2 от НК. 

           При гореизложената като установена фактическа обстановка, на следващо място, съдът намери, че въз основа на събрания доказателствен материал, който изяснява по възможно най-пълен начин обективната истина по делото, не може да се направи безспорен и категоричен извод, че от страна на подс. И. Д. И. има извършено престъпление, респ. подсъдимият е негов автор/съавтор. По делото липсват безспорни доказателства, че нараняванията и страданията, описвани от тъжителя в тъжбата и в медицинската документация, вкл. категоризирани от вещото лице, са причинени на В. и от подсъдимия И.. Липсват свидетели очевидци , които да потвърдят думите на тъжителя по делото – че в побоя е участвал и И.. Св. К. Виденова – съпруга на частния тъжител, твърди в показанията си, че мъжът й е „пребит от двамата в залата“ / имайки предвид двамата подсъдими /, но тя предава думи на тъжителя-съпруг. Тази свидетелка заяви още, че съпругът й казал името „Гошко“, а другото момче – тя не го познавала.  Св. П. П.  също съобщава , че от тъжителя е възприел кой го е бил – двама, и то „от с. Долна Рикса“. Свидетелят П. не е видял лично нищо – той също препредава думи за не посочени дори поименно лица, не подкрепени от никакви други безспорни доказателства относно авторството на евентуалното деяние, с изключение на факта, че малко преди това е провел разговор с подс. В., указващ за саморазправа с В. и потеглилият автомобил. 

Процесуално недопустимо е съгласно чл.303 ал.1 от НПК, присъдата да почива на предположения, а съгл. чл.303 ал.2 от НПК, съдът не може да признае подсъдимия за виновен, при положение, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Доказателства, които пряко или косвено и безспорно да установяват, че  И.И. е съизвършител на престъплението, в което е обвинен - по делото не са налице.

При неустановено безспорно извършване на престъпление от подс. Ив. И. и съпричастност към авторство от негова страна за причинени телесни увреждания на пострадалия В., съдът не може да постанови осъдителна присъда за И., поради което на основание чл.304 от НПК, призна подс. И.Д.И. за невинен и го оправда по повдигнатото към него обвинение.

           По наказанието на подс. Г. В.:

          За извършеното от подсъдимия В. престъпление, законът предвижда наказание "лишаване от свобода" до две години или "пробация".

Съдът счете, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, подс. В. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него деяние, по следните съображения: за умишленото престъпление се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 2 г. или друго по-леко наказание - "пробация", деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, поради което съдът прие, че следва да приложи задължително разпоредбите на чл.78а от НК - като подс. Г.П.В. не понесе наказателна, а административно-наказателна отговорност. / Освен реабилитацията по предходните му осъждания, съдът намира, че и веднъж налаганото му наказание на осн. чл.78 А ал.1 от НК, е заличено, тъй като видно от справката за съдимост на В., това наказание е изпълнено на 08.07.2013 г., чрез внасяне на сумата по глобата, и от този момент е изтекъл повече от едногодишен срок, съотнесен към този по чл.86 ал.1 т.3 от НК, за наказанията „глоба“ по смисъла на НК, тъй като и в съдебната практика, и теория е прието, че лицето, спрямо което е приложен чл.78 А ал.1 от НК, т.е. наказано е с административно наказание, а не е „осъдено“, не може да бъде поставено в по-тежко, по –неблагоприятно положение от наказваните лица по смисъла на НК – „осъждани“-те.  

          Съдът след като освободи подс. В. от наказателна отговорност, му наложи административно наказание "глоба" в размер на 1200,00 лв. – над минималния, определен от закона. При определяне размера на наказанието, съдът отчете съвкупно следните обстоятелства: чистото съдебно минало към момента на деянието, липсата на доказателства за трудова заетост или други финансови доходи у осъдения, но и множеството телесни наранявания, които са нанесени на пострадалия, вкл. и в опасна зона – главата, подбраното място за извършване на деянието – на открито, безлюдно такова по принцип / в земеделски имот около населени места/.

            По гражданския иск:

           С оглед признаването на подс. Г. П. В. за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, съдът приема, че искът , предявен солидарно, но и срещу него, е доказан по основание спрямо този подсъдим. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия В. за извършения от него деликт по отношение личността на пострадалия В.. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, като той е претърпял болки и страдания от причиненото му разстройство на здравето и тези вреди са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия Г. В. деяние.

           При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост. Претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензивност и причинените реално няколко отделни видове леки телесни увреждания, независимо общата квалификация по една норма на закона, мотивираха съда да приеме, че се дължи обезщетение в размер от 3000,00 лв., като в останалата част, до пълния предявен размер на гражданския иск към В. - същият следва да се отхвърли.  Съдът намери, че тази сума справедливо и в достатъчна степен ще репарира претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди. Предвид направеното искане, съдът присъди и законната лихва от датата на увреждането - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

          Съдът отхвърли предявения солидарно граждански иск срещу подс. И.Д.И., след като прие, че не е доказан по основание спрямо този подсъдим, тъй като гражданския ищец Е. В. не установи виновно противоправно поведение на подсъдимия И., свързано с причиненото му нараняване, довело до някакви неимуществени вреди за него.

           По разноските:

           Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подс.Г.В. да заплати: а/ по сметка на частния тъжител направените от него по делото разноски в размер на: 800,00 лв. - за защитник, 50,00 лв. - възнаграждение за вещо лице и 12,00 лв. внесена такса за разглеждане на делото и б/. на същото основание, съдът осъди подсъдимият да заплати  по сметка на РС-Белоградчик : 120,00 лв. - държавна такса върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и общо 24,05 лв. – включващи част от възнаграждението на вещото лице /14,05 лв. – разлика от внесения депозит от тъжителя/ и 10,00 лв. -транспортни разходи на вещото лице.

          На следващо място, предвид оправдаването на подс. И.И. по повдигнатото му обвинение, и на основание чл.190 ал.1 от НПК, съдът осъди тъжителят Е.П.В. да заплати на подс. И.Д.И. разноските, направени от последния във връзка с делото – 300,00 лв. възнаграждение за адвокат /съдът приема, че възнаграждението на защитникът на двамата подсъдими – общо 600,00 лв., е заплатено солидарно то тях/.

           Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: