№ 22962
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110144746 по описа за 2024 година
Предявен е иск от “Т,6, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1532, р-н ,/у,4 срещу “Н,8, със седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1000, р-н Обо,. В исковата молба ищецът твърди, че е участвал в публичен
търг с тайно наддаване за продажбата на три броя козлови кранове с
товароподемност Q=32/8 тона всеки, находящи се в складова база на
предприятие ВЕЦ в град Белово, собственост на ответника. Излага се, че за
участие в търга бил заплатил депозит в размер на 8910 лв. Твърди, че бил
информиран, че печели търга с писмо с изх. № ВЦ 26-00-160-7/26.09.2023 г.,
но не успява да заплати остатъка от цената в размер на 225 966 лв. в
определения срок. Сочи се, че между ищеца и класиралия се на второ място в
търга участник - “Костов Мега Металс” ЕООД била постигната договорка за
продажба на крановете, направено било авансово плащане, но поради отказ на
ответника да продаде трите броя кранове, сделката не могла да бъде
осъществена.
Твърди се, че с искане с вх. № ЦУ-26-00-4274 от 17.01.2024 г. до
изпълнителния директор на ответното дружество, ищецът е поискал обратно
дадения от него депозит за участие в търга. В отговор получил писмо с изх. №
ЦУ-26-00-160-15 от 18.01.2024 г., в което изпълнителният директор на
ответника - Мартин Георгиев, го уведомил, че въз основа на т. 2.9 от
условията на търга, внесеният депозит от ищеца не подлежи на връщане.
1
Ищецът твърди, че задържането на депозита е незаконосъобразно, тъй
като търгът бил неправомерно отменен, вещите не са продадени на втория
класирал се участник и с оглед на това ответникът се е обогатил
неоснователно с размера на депозита, внесен от ищеца. Прави възражение за
нищожност поради заобикаляне на закона на клауза т. 2.9. от Общите условия
на търга. Прави възражение за недействителност на търга. Моли съда да
постанови решение, с което “НА,Д да бъде осъден да върне задържания
депозит на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал такъв. Не
оспорва, че е провел публичен търг. Твърди, че въз основа на т. 2.9 от
условията за участие в търга е в правото си да задържи депозита на ищеца, тъй
като последният не е заплатил остатъка от продажната цена в указания срок.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че 1) процесната сума е излязла от
патримониума му; 2) че тази сума е постъпила в патримониума на ответника и
3) това разместване на блага се е осъществило при отпаднало правно
основание. Съответно, ответникът следва да докаже наличието на правно
значимо основание за задържане на получения депозит.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
ответното дружество е обявило публичен търг за продажба на три броя
козлови кранове, в който ищецът е участвал. Във връзка със своето участие,
ищецът заплатил депозит в размер на 8910 лв. Не се спори, че ищецът
спечелил търга, но не успял да плати цената в определения срок за това.
Ищецът поискал връщането на депозита, което му било отказано на основание
т. 2.9. от условията на търга.
Съгласно т. 2.9. от правилата за провеждане на търга депозитът за
участие, внесен от спечелилия търга участник, се задържа като гаранция за
2
сключване на договор в писмена форма, а ако купувачът не внесе цената в
определения срок, депозитът се задържа.
Горната клауза от правилата за провеждане на търга има характер на
задатък. Съществуването на уговорка за задатък се установява чрез тълкуване
на договора, в този случай чрез тълкуване на т. 2.9. от правилата за
провеждане на търга (Решение № 64 от 10.09.2012 г. По т. дело № 193/2011 г
на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Ако е налице клауза, чрез която на авансово платената
сума, респективно депозит, са придадени обезпечителна и обезщетителна
функции, чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то
предадената сума има качеството на задатък. Законът не забранява да се
предвиди, че една авансово платена сума ще има функциите на задатък
(Решение № 71/09.07.2010 г. по т.дело № 726/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.).
В настоящия случай именно такива функции изпълнява депозита, който
се заплаща от всеки участник в търга - гарантира сключване на договора с
класиралия се на първо място участник и служи за обезщетение на
неблагоприятните последици от виновното неизпълнение на това задължение.
Следователно, депозитът е задатък и спрямо него намира приложение
уредбата на задатъка в ЗЗД по силата на препращащата разпоредба на чл. 288
от ТЗ. Съгласно чл. 93, ал. 2 ЗЗД при неизпълнение на страната, която е внесла
задатъка, другата страна може да го задържи и да се откаже от договора. Така
уговорена клаузата за задържане на депозита в т. 2.9. от правилата на търга не
заобикаля закона, а напротив, потвърждава правилото на чл. 93, ал. 2 ЗЗД,
поради което възражението на ищеца за нейната нищожност на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е неоснователно.
Задатъкът може да обезпечава и задължения, които не произтичат от
договор. Например, съгласно чл. 489, ал. 2 ГПК участниците в публичната
продан внасят задатък. В настоящия случай депозитът обезпечава подобни
задължения, които са с преддоговорен характер, т.е. възникващи преди самото
сключване на договор – при водене на преговори, или когато страните
предприемат конкретни действия, насочени към сключване на договора.
Конкретното съдържание на тези отношения е в зависимост от характера и
съдържанието на бъдещия договор, но същината им се свежда до взаимното
задължение на страните да действат добросъвестно при воденето на
преговорите и сключването на договора.
3
Отговорност за обезщетение по чл. 12 от ЗЗД възниква при
недобросъвестно поведение на страната по време на воденето на преговори
или сключването на договор. Тази норма е приложима и за търговски сделки,
по силата на препращащата разпоредба на чл. 288 от ТЗ (Решение № 49 от
04.04.2014 г. по т.д. № 53/2014 г. на Окръжен съд - Шумен).
По делото се установява, че ищецът е бил в такива преддоговорни
отношения с ответника в рамките на търга и след неговото класиране на първо
място. Бил е длъжен да сключи договора за продажба на трите козлови
кранове като заплати определената сума в 14 дневен срок от датата на
връчване на съобщението, че е спечелил търга. Такова плащане не е
последвало, като обстоятелството, че ищецът не е разполагал с парични
средства, не го освобождава от отговорност по аргумент от чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Поради изложеното, ответникът правомерно е задържал депозита, който е
бил внесен от ищеца за участието му в търга.
По отношение на направеното от ищеца възражение за
недействителност на търга:
Твърди се, че след като не е постановен акт за прекратяването на търга,
това опорочава провеждането му. От значение за основателността на това
възражение е да се изясни характерът на актовете на търговското дружество в
рамките търга, както и приложимите правила към тръжната процедура.
„Н,Д безспорно е търговско дружество, с едноличен собственик на
капитала "Б,Д, което пък на свой ред се притежава изцяло от Българската
държава чрез министъра на енергетиката. Следователно, ответното дружество
е публично предприятие по смисъла на чл. 2, т. 2 Закона за публичните
предприятия /ЗПП/.
Органите на търговските дружества публични предприятия не са
административни органи по смисъла на §1, т. 1 ДР на АПК, нито имат
качеството организация според §1, т. 2 ДР на АПК (Определение № 862 от
29.03.2023 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 593/2023 г.). Издадените от
органите на търговските дружества с държавно участие в капитала
актове във връзка с търг или конкурс нямат административен характер и не
подлежат на съдебен контрол по реда на АПК (Тълкувателно решение № 3 от
27.06.2016 г. на ВАС по т. д. № 5/2015 г., ОСС, I и II колегия).
Неиздаването на акт, който да прекрати търга, представлява бездействие
4
на орган на управление на търговско дружество, по повод на който обаче не се
развива административно правоотношение и който не подлежи на оспорване
по реда на АПК. Този акт не съдържа властническо волеизявление на
административен орган, а представлява единствено действие на управление
на собствеността на ответното дружество (Определение № 862 от 29.03.2023 г.
на АдмС - Варна по адм. д. № 593/2023 г.).
Следователно, съдът не може по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК да се
произнесе инцидентно по валидността на неиздаването на решение за
прекратяване на търга, тъй като това не е административен акт. Още повече,
че липсва и правило, което да поставя действителността на един търг под
условие, че се издаде акт за прекратяването му.
По същество на възражението: Правилата приложими към процесния
търг са уредени в Приложение № 1 от Правилника за прилагане на Закона за
публичните предприятия /ППЗПП/. Съгласно чл. 29, ал. 2 ППЗПП, за
разпореждането с дълготрайни материални активи – движими вещи, се
провежда търг или конкурс при спазване на Правилата за провеждане на търг
и конкурс и за сключване на договори за продажба и наем с работници и
служители съгласно Приложение № 1. В последното не се съдържа изискване
за решение за прекратяването на търга или за неговата отмяна, при
неспазването на което търгът ще се счита за недействителен. Единствената
хипотеза, в която търгът се счита за неосъществен е уредена в чл. 7 - “Когато
на търга не се яви кандидат, той се обявява за непроведен”, която в случая е
неприложима, тъй като се установи, че участници в търга е имало. Поради
липсата на изрично правило изискващо издаването на акт за прекратяване на
търга и на това, че актовете на търговското дружество не подлежат на
инцидентен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, възражението за недействителност
на тръжната процедура следва да се отхвърли като неоснователно.
Въз основа на изложеното, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
следва да се отхвърли като неоснователен.
Действително, патримониумът на ищеца е намален с размера на
депозита, който е бил внесен за участието в проведения от ответника
публичен търг. Обаче, това разместване на блага се е осъществило въз основа
на правно основание, а именно т. 2.9. от правилата за провеждане на търга,
респективно чл. 92, ал. 2 ЗЗД, като форма на преддоговорна отговорност за
5
неизпълнение на задължението на ищеца за сключване на договора.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право
на разноски има ответникът. Същият е претендирал юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, съгласно която разпоредба
компетентен да определи размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение е съдът. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-
юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът
определи сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т,6, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1532, р-н ,/у,4 срещу “Н,8, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1000, р-н Обо,, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД за връщане на сумата в размер на 8910 лв., представляваща депозит за
участие в търг.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК “Т,6, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1532, р-н ,/у,4, да заплати на “Н,8, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Обо, сумата в размер на 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6