ПРОТОКОЛ
№ 535
гр. Пазарджик, 10.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседА.е на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
СъдебниКИРИЛ СЛ. СТОЙЧЕВ
заседатели:ГАНКА М. УЗУНОВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Васил Малинов
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Наказателно дело
от общ характер № 20255200200045 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ:
М. Д. К. се явява. За него като защитници се явяват адв. Й. А. и адв. И. П. –
редовно упълномощени.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ:
Е. Д. А. не се явява, уведомен от предходното съдебно заседание. За него се
явява адв. Й. Д. – редовно упълномощен.
А. А. Т. се явява лично.
А. К. Т. се явява лично.
За частните обвинители и граждански ищци А. Т. и А. Т. се явява като
повереник адв. К. Г. – редовно упълномощена.
А. А. А. – редовно призован, не се явява, редовно уведомена.
За ОП - Пазарджик се явява прокурор М..
Явява се и определеният служебен защитник адв. А..
При наличието на двама договорни защитници, които се явяват, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА адв. А. от задължението му за явяване в съдебните
заседания по делото.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
1
А. К. Т. – нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че лицето е извън територията на Република България.
Изготвена е и справка в ОД на МВР – Пазарджик, в която е отразено, че
лицето е напуснало територията на републиката.
Й. А. К. в момента не се явява. Същият е уведомен за днешното съдебно
заседание. От ОЗ „Съдебна охрана“ – Пазарджик служебно е постъпила устна
информация, че адресът е посетен, но лицето не е намерено на адреса, като
подробна информация ще бъде предоставена допълнително с докладна
записка.
А. О. Е. – нередовно призован, не се явява. Призовката е върната с
отбелязване, че лицето се намира извън територията на страната.
К. С. К. се явява, доведен от оргА.те на ОЗ „Съдебна охрана“ - Пазарджик.
И. Б. Д. не се явява, нередовно призован. Изготвена е докладна записка от ОЗ
„Съдебна охрана“ - Пазарджик, че лицето се намира извън пределите на
страната.
Ж. Б. Д. – нередовно призован, не се явява. Изготвена е докладна записка от
ОЗ „Съдебна охрана“ – Пазарджик, че лицето се намира извън страната.
А. Б. М. не се явява, редовно призован. От същия е постъпила молба, че е в
платен годишен отпуск и е извън територията на гр. Пазарджик.
Г. Н. Г. се явява.
Б.М.П. се явява.
Х. Г. не се явява, редовно призован. Постъпила е молба, че същият е в платен
годишен отпуск.
К. А. Х. се явява.
З. Д. А. не се явява, редовно призован.
А. А. К. – редовно призован, не се явява. Налична е докладна записка от ОЗ
„Съдебна охрана“ - Пазарджик, че същата е с влошено здравословно
състояние и не може да бъде доведена принудително.
З. Д. Г. не се явява, нередовно призован. Изготвена е докладна записка от ОЗ
„Съдебна охрана „ – Пазарджик, че лицето се намира в Република Ч. - по
сведение на бащата.
Д. К. А. не се явява. Адв. Д. представя за този свидетел епикриза, че същият е
в болнично заведение в тежко здравословно състояние.
И. Х. З. се явява.
М. И. П. не се явява. От същия е налична молба, че е в платен годишен
отпуск.
Становище на страните по хода на делото.
ПРОКУРОР: Моля да се даде ход на делото.
2
АДВ. Д.: Няма пречка да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
К. С. К. - ** г., български гражданин, неосъждан, първи братовчед на
подсъдимия.
СВИД. К.: Искам да бъда свидетел.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и отговорността
по чл. 290 от НК, като същият се изведе от залата.
Г. Н. Г. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без родство със
страните по делото.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и отговорността
по чл. 290 от НК, като същият се изведе от залата.
Б.М.П. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без родство
със страните по делото: Имам промяна в имената – по лична карта вече съм И.
С. П..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и отговорността
по чл. 290 от НК, като същият се изведе от залата.
К. А. Х. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан: Първи
братовчед съм на починалото момче.
СВИД. Х.: Желая да свидетелствам по делото.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и отговорността
по чл. 290 от НК, като същият се изведе от залата.
И. Х. З. – ** г., българин, бълг. гражданин, разведен, без родство със страните
по делото.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и отговорността
по чл. 290 от НК, като същият се изведе от залата.
АДВ. Г.: Г-жо Председател, правим искане за допускане до разпит на М. И.
А., който в момента се явява, и който на конкретната дата е възприел
конкретни факти и обстоятелства, свързА. с инцидента.
СТРАНИТЕ (поотделно): Не се противопоставяме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОПУСКА до разпит в качеството му на свидетел М. И. А..
Сне се самоличността на допуснатия свидетел, както следва:
М. И. А. - ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан: Първи
братовчед съм на убития.
СВИД. А.: Желая да свидетелствам по делото.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и отговорността
по чл. 290 от НК и същият се изведе от залата.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля К. С. К..
СВИД. К. К.: Обещавам да говоря истината. Зная за какво съм тук. Зная, че
А. е дошъл при чичо ми да му купи колата, но той искаше да я купи за 300
лева, пък чичо ми не му я даваше. А. казваше на чичо: „Хем сте гладни, хем
сте бедни, пък се правите на отворени“. След това чичо ми вика: „Няма да
ти я дам. Прибирай се!“ А. удари чичо ми и звънна на това момче, дето сега
излезна и на починалия. Дойдоха у нас, почнаха да се бият. Удариха чичо ми
К.. Другият ми братовчед и него го удариха и той припадна. После М. влезе
вътре в къщата си. След това А. и А. влезнаха вътре и почнаха да удрят М. К..
След това М. К. е посегнал и тогава вече го удрят. Това го видях. Повалиха го
на земята и той тогава взе ножа. Всичко това, което го разказвам, аз го видях.
Ножът беше на земята, защото жена му готвеше в същия момент, жена му
белеше картофи. Жената на М. се казва Я., но не й знам фамилията. Тя
обелваше картофите в земята. А. е ударен от лявата страна под гърдата. А. е
ударен от тази страна – сочи дясната страна на шията. Когато го удариха, те
бяха обърнати към М. – лице в лице.
ПРОКУРОР: Сега нямам въпроси, но ще направя искане за четене на
показанията.
СВИД. К.: Аз живея в един двор с М.. К. Й. К. ми е дядо. Баща ми е починал.
М. ми е братовчед. С. ми е майка. С. е братовчедка на М.. К. има 5 деца. Моят
баща не знам как се казва, не съм питал за име, не искам да знам.
Моят дядо е чичо на подс. М.. Той е брат на баща му.
Живеем в един двор, но в различни къщи. В този двор има 5 къщи. Към
улицата има ограда, но вътре в двора не. Тогава нямаше ограда, беше махната,
защото правихме ремонти. Петте къщи са разположени в полукръг.
Тогава аз бях в моята стая, която гледа право към двора и към пътя. Аз
излезнах, защото чух, че се карат. Излезнах вънка и гледам А. и чичо ми как се
карат за колата. Чичо ми не иска да му я дава, а А. иска да му я даде за 300
лева. Тогава А. вика: „Хем сте гладни, хем се правите на мишкари“ и удря
чичо ми. Чичо ми нищо не му е казал.
Освен чичо и А., имаше комшии навън. Те бяха на другата страна - З. Д., чичо
ми - другия ми чичо, и още много – аз не ги запомних. Не съм видял някой да
играе карти, да се черпи отвън на маса.
4
АДВ. Г. (въпрос): Ти как разбра кой на кого звъни?
СВИД. К.: Защото А. изкара телефон и каза: „Ей сега ще видите, какво ще
стане с вас“. По цигански каза: „Брат, ела горе, че ме бият“ и аз видях, че от
неговата тераса, от къщата на А., излизат ей това момче, което излезе преди
малко, и починалият. Починалият дойде с арматура, а това момче дойде с
пръчка. Аз след като излезнах от моята стая, излезнах вънка на пътя, за да
видя защо се карат. От там, където аз се намирах на пътя, има видимост към
къщата на М..
АДВ. Г. (въпрос): Ти някъде кола видя ли?
СВИД. К.: Да. На чичо ми колата и на А. джипа бяха пред нас. Още, когато
излезнах, бяха там.
АДВ. Г. (въпрос): Ти, докато беше навън, за това, което ни разказа, някой
местил ли е нещо? А. мести ли неговия джип?
СВИД. К.: Да. А. закара неговия джип пред тях и пак се върна. Преди да
станат кавгите, той го свали долу.
АДВ. Г. (въпрос): Ти нали излезна заради кавгите? Откъде знаеш какво е
станало преди кавгите? Ако някой ти е разказал нещо, ни кажи.
СВИД. К.: Никой не ми е разказвал. Аз чувам скандал и излизам да видя
какво се случва. Виждам на чичо ми колата и на А. джипа, но още едно момче
беше с А., защото А. имаше животни и бяха горе при тях. А. каза на това
момче: „Сваляй джипа долу и ела пак при мен!“ – не го е свалял А., обърках
се. Момчето закара джипа. А. се казва това момче – ние му казваме А.. Той
после се върна пеша. А. му е казал: „Ела пак“. Аз, като излезнах, ги чух да си
говорят. Те свободно си говорят и аз слушах.
АДВ. Г. (въпрос): След това какво се случи? Ще помоля да кажеш кой удари
чичо ти, според теб, и ти къде го видя, че това се случи?
СВИД. К.: А. удря чичо ми. Чичо ми беше се подпрял на колата си и
вика: „А., прибирай се по-добре!“ А. изкара телефон и вика: „Ей сега ще
видите какво ще стане с вас“. Звъни и вика: „Елате при мене, че ме
бият!“, пък никой нищо не му е направил. Аз съм на улицата и виждам, че от
терасата му излизат двама - починалото момче и това момче, което излезна
преди малко, и тичат към нас, идват. Чичо ми влиза вътре в двора, и аз влизам
вътре. Аз влизам вътре - на терасата на баба ми - и оттам се вижда. Аз видях,
че А. е взел някакво дърво от оградата и удря първо К.. Влиза А. и удря М. К.,
а това момче – М. - удря К.. А., като удари М. с арматурата, М. си вдигна
ръката – даже тука има белег – сочи лакътя.
След като А. е ударил браточед ми, чичо ми е взел на брадвата дръжката и е
ударил А., и А. е взел пак друго дърво, защото това, дето беше в ръцете му, се
е счупило. После почнаха да се бият, и след боя чичо ми М. е припаднал, и К.
също е припаднал. М. влиза вътре в къщата си, след него А. и А. влизат вътре
в къщата и започват да го удрят, и той тогава взема ножа и тогава вече го
5
наръгва.
АДВ. Г. (въпрос): Можете ли да опишете, какво наричате тераса? На какво
ниво е това?
СВИД. К.: Терасата е на цимент и тухли. Искаха да направят нещо като
тераса. Това е на нивото на земята - нещо като беседка. Аз се бях скрил там и
гледах. Имаше тухли на нивото на кръста ми, и оттам гледах всичко.
АДВ. Г. (въпрос): Ти какво правеше? Там братовчедите ти, дядо ти, къде
бяха?
СВИД. К.: Дядо ми не беше същия ден там. Аз нищо не правех - седях и ги
гледах.
АДВ. Г. (въпрос): Кога се случиха тези неща, за които говориш – ударите;
където са припадали?
СВИД. К.: Когато А. удари чичо ми отвънка - при колата, това беше на
улицата. След като А. се обади и видях, че идват момчетата от терасата на А.,
вторият бой се разви вътре в двора.
На М. жена му белеше картофи вътре в къщата си, на земята, вътре в къщата.
ПРОКУРОР (въпрос): Ти нали си отвън, как видя?
СВИД. К.: Те, преди да почнат да се бият, тя готвеше вътре.
АДВ. Г. (въпрос): Ти откъде знаеш, като си бил у вас?
СВИД. К.: Как да не знам? В един двор сме и да не знам кой какво ще прави.
Те преди да почнат да се бият, аз бях у тях, у М.. М. беше на работа и тъкмо се
беше прибрал от работа. Когато аз бях в къщата му, М. беше на работа.
АДВ. Д. (въпрос): Кога се върна М. от работа? Ти беше ли си тръгнал от
къщата му или го дочака да се върне?
СВИД. К.: Аз го дочаках да се върне и след това викам: „Батко, аз се
прибирам да ям и после ще излезна“. Той вика: „Добре“. Прибирам се, чувам,
че се карат и излезнах.
АДВ. Г. (въпрос): След наръгването какво се случи? М. и двамата човека ли
ги наръга? Те къде се намираха двамата – в кое помещение?
СВИД. К.: Двамата пострадали се намираха вътре в къщата.
ПРОКУРОР (въпрос): М. наръга ли ги?
СВИД. К.: М. ги наръга.
АДВ. Г. (въпрос): Наръгани са и си стоят вътре наръгани. Какво се случи
след това?
СВИД. К.: Дойде това момче, което излезна, изкара А. отвънка. А. излезна
сам. Само А. са го изкарали.
АДВ. Г. (въпрос): Кои са го изкарали? Други имаше ли, които да го изкарат?
И откъде го изкараха?
6
СВИД. К.: От къщата на М. го изкараха отвънка на пътя, и го качиха в
някаква кола – не я видях колата – качиха го и го закараха в болницата. И
също А. са го качили в колата. А. отиде до колата на чичо ми и се подпря. В
един син бус са го качили. Аз видях, че това момче - Ж. Д. и батко му –
двамата го качиха в колата А.. Аз през това време си стоях и ги гледах от
терасата – там, където си бях.
АДВ. Г. (въпрос): Какво стана с твоята рода? Те бяха припаднали, нали?
СВИД. К.: Чичо ми и М. бяха припаднали. М. избяга, чичо ми също. Съвзеха
се и избягаха.
АДВ. Г. (въпрос): Къде избягаха? Накъде отидоха? С кола ли или буквално
бягаха? Какво разбираш под „избягаха“?
СВИД. К.: Отидоха някъде, само че не съм разбрал. Аз не съм видял накъде
отидоха.
АДВ. Г. (въпрос): После какво се случи? Ти докога остана там?
СВИД. К.: След боя вече дойде полицията. Дойде и на А. баща му. Той даже и
мен ме удари. Пита ме: „Какво стана? Какво стана?“ На А. баща му ме
удари. Аз останах там до 20:30 часа някъде.
АДВ. Г. (въпрос): Видя ли полицията какво прави?
СВИД. К.: Не, не съм видял. Аз си отидох. После се върнах към 22:30 часа да
си взема зарядното. Те даже ме изгониха, викат ми: „Няма да влизаш тука!“.
СВИД. К.: Ти дочака ли полицията? Не си избягал?
СВИД. К.: Аз дочаках полицията, не съм избягал.
АДВ. Г. (въпрос): Видя ли нещо да прави полицията на място?
СВИД. К.: Да. От полицията започнаха да снимат и търсеха ножа. Аз казах,
че е у батко ми М., и действително той беше в него – той с него избяга.
АДВ. Д. (въпрос): Да кажеш – тази ограда, която е премахната, от какви
материали беше направена? Имаше ли бетонна основа?
СВИД. К.: Беше дървена. С дървен материал беше направена. Нямаше
бетонна основа тогава. Наскоро направихме бетона.
АДВ. Д. (въпрос): Вън на улицата или вътре в двора имаше ли някаква маса
и столове?
СВИД. К.: Не.
АДВ. Д. (въпрос): Можеш ли да кажеш какво беше разстоянието от там,
където беше паркиран джипа, до там, където беше закаран да бъде
оставен?
СВИД. К.: Не знам, може да има 20 метра от нас до къщата на А.. От нас до
А. има 4 къщи.
АДВ. Д. (въпрос): Когато говореха за колата и дали се продава и на каква
7
цена, ти чу ли този разговор?
СВИД. К.: Не.
АДВ. Д. (въпрос): Откъде разбра, че е станал спор за 300 лева, че не се дава
колата?
СВИД. К.: Разбрах, защото А. започна да крещи: „Ти пък за 300 лева... Кога
си ги видял тези 300 лева?“ Аз чух това и тогава излезнах - когато А. започна
да крещи.
АДВ. Д. (въпрос): Къщата на М. има ли входна врата, и ако има, тогава
беше ли затворена входната врата?
СВИД. К.: Къщата на М. има входна врата, която беше отворена. Жена му я
остави отворена, но не знам кога я е отворила. Не знам кога точно я е
отворила. Цял ден беше отворена вратата.
АДВ. А. (въпрос): Къде беше паркирана колата на чичо ти М. – тази кола,
на която са свалени номерата - червената? И някой местил ли я е?
СВИД. К.: Колата на чичо М. беше паркирана пред нас, отвънка на пътя. Не
са местили колата.
АДВ. А. (въпрос): Когато започна боя и влязоха вътре (както казваш) А. и
А., врата беше отворена? Как са разположени къщите или стаите, които
ползват брат му К. и М.? Колко стаи има тази къща?
СВИД. К.: Къщата има 3 стаи. Едната се обитава от К. и семейството му. К.
имаше малко дете по това време. М. имаше малко бебе. Жена му Я. беше там.
Третата стая я ползват чичо ми и жена му.
АДВ. А. (въпрос): Когато казахте, че са нападнали М., къде е станало това
нападение? Кой влезе в къщата?
СВИД. К.: Вътре в къщата влязоха А. и А..
АДВ. А. (въпрос): С какво бяха въоръжени те двамата?
СВИД. К.: А. беше с арматура, а А. беше с дърво – то беше като летва.
АДВ. А. (въпрос): Кой кого удари? Какво видя?
СВИД. К.: Видях, че и двамата почнаха да удрят М., и той тогава се протегна
и взе ножа.
АДВ. А. (въпрос): Това къде стана? Ти откъде го видя?
СВИД. К.: Това стана вътре в къщата. Аз го видях от на баба ми терасата, бях
точно пред вратата.
АДВ. А. (въпрос): Къде ги наръга? Не по тялото, а на кое място стана
наръгването?
СВИД. К.: Вътре в къщата ги наръга.
АДВ. А. (въпрос): В неговата стая?
АДВ. Г.: Г-жо Председател, моля Ви! Правя възражение срещу така
8
поставения въпрос! Беше му подсказан отговора.
Съдът приема възражението на адв. Г. и отправя въпрос към свидетеля К.: В
коя от трите стаи става това, което твърдиш?
ПОДС. М. К.: Във втората стая.
АДВ. ГЕРИГНОВА: Г-жо Председател, съжалявам! Направихте ми
забележка и аз си взех, но сега за втори път беше подсказано на свидетеля – за
летвата, за беленето на картофи, а сега вече ще сменим и стаята. Това е
изключително обидно за слушащите.
Съдът ОТПРАВЯ официална забележка на адв. Г. да спазва реда в съдебната
зала.
СВИД. К.: Наръгването става във втората стая, която е посредата и М. живее
в нея.
АДВ. А. (въпрос): Как изглеждаше ножът?
СВИД. К.: Ножът беше със синя дръжка и беше касапски – той е докаран от
Ч..
АДВ. А. (въпрос): На кого първо бяха нанесени ударите от страна на М. –
на кой от двамата от А. и А.?
СВИД. К.: М. първо удари А.. А. падна на земята вътре в къщата. Тогава М.
наръгва и А.. А. става и го удря с арматурата, и М. го наръгва пак. Даже мога
да ви кажа колко пъти го наръга - наръга го 5 пъти. М. наръга А. от лявата
страна под гърдата и в лявото рамо, но за рамото не съм сигурен. И тука
отдолу в дясната страна – сочи корема – но не съм сигурен.
АДВ. А. (въпрос): Какво се случи с тези двамата, които казваш, че са
наръгани?
СВИД. К.: А. падна. А. излезе от къщата. М. избяга. Това момче, което
излезна преди малко, дойде, изкара А. извън двора и на пътя, и тогава вече ги
качиха в колите и ги закараха в болница.
АДВ. А. (въпрос): Отправял ли е някой от близките на пострадалите закани
към Вас и към членовете на семейството Ви?
АДВ. Г.: Желая да ползвам правото си на възражение. Въпросът съдържаше
отговори. Това е недопустим въпрос по правилата на НПК. Това се извършва
за трети път. Зададе се отговор – отправяни ли са закани и какво ли не.
Подсказват се отговори. Това е моето становище.
АДВ. Д.: Правя и аз възражение, че колежката би следвало все пак да спазва
правилата по НПК и да не задава подсказващи и навеждащи към определен
отговор въпроси.
Съдът ПРИЕМА възраженията на адв. Г. и адв. Д..
Съдът отправя въпрос към свид. К. К.: Някой някакво въздействие да ти е
оказвал, за да говориш нещо различно? Само това, което ти знаеш. Ако теб
9
някой те е заплашвал, ако на теб някой е оказал въздействие.
СВИД. К.: Не. Те отиваха при родителите ми и на тях казваха да не ме пускат
да идвам на делото, че щели да ме бият и т.н.
АДВ. А. (въпрос): Има ли някакъв инцидент с майка ти С.?
СВИД. К.: Майка ми С. е психично болна. Дори наскоро си дойде от Г..
Майка ми не е добре психически.
АДВ. А. (въпрос): Може ли да кажете кои от вашите съседи присъстваха
на инцидента на 31-ви май?
АДВ. Г. (реплика): Дойде момента за изброяването.
СВИД. К.: З., другият ми чичо – неговото име не го знам – Г., жена му, трите
му внучета, снаха му – те бяха там.
АДВ. А. (въпрос): А от другите съседи, които са извън вашия род, имаше ли
такива?
АДВ. Д.: Правя възражение срещу този въпрос, тъй като на този въпрос вече
е отговорено. Беше помолен да изброи присъстващите. Той изброи двамата си
чичовци и не помни други кои са били.
АДВ. А. (въпрос): Присъстваха ли много хора от махалата там, когато
стана инцидента?
СВИД. К.: Цялата махала се събра извън двора, вънка на пътя.
АДВ. П. (въпрос): Когато стана първия скандал между А. и чичо Ви,
казахте, че А. ударил чичо Ви. Как го удари? С какво го удари? В коя част на
тялото?
СВИД. К.: А. удари чичо ми с юмруци в гърдите.
АДВ. А. (въпрос): Жената на Д. К. беше ли там тогава, когато стана
първия инцидент?
СВИД. К.: Да. Тя беше отвънка на пътя. Там се събраха и си правиха мохабет,
и след като започна боя, тя е влезнала на чичо ми в двора. Излезна и дойде
при мене и вика: „Какво става?“ Мина вътре, в на баба ми стаята я вкарах, и
после не знам излезнала ли е или не – това не съм го видял. На Д. К. жена му,
когато е ставал целия бой, след като я вкарах в на баба ми къщата, не знам
дали тя е излезнала оттам – не съм обърнал внимание. Леля ми в началото
беше вънка на пътя. Когато започна боя с арматурата и летвата, леля ми беше
на пътя, на асфалта. След като започна боя, тя идва при мен и
вика: „Бягай!“ Викам: „Няма да бягам. Ти влизай тук!“ Тя влезе и повече не
съм й обърнал внимание, дали е излезнала или не. Тогава, като почна боя, тя
тогава дойде при мен и се скри при баба ми.
АДВ. А. (въпрос): Докато се случваха нещата при втория инцидент,
второто действие на инцидента, Я. къде беше?
СВИД. К.: След като започна боя, Я. – на М. жена му - излезна от къщата и
10
избяга у съседите с дъщеря си. Детето беше бебе на месеци, но не помня
какви.
ПРОКУРОР (въпрос): Откакто чичо ти и А. се скараха за колата, ти през
цялото време ли беше там? Някъде да си ходил?
СВИД. К.: Да, там бях, никъде не съм ходил.
ПРОКУРОР (въпрос): Тази втора стая къде се намира?
СВИД. К.: Втората стая, където стана наръгването, се намира в двора.
Въобще не Ви разбрах какво ми казвате.
АДВ. Г. (реплика): Не, не. Той разбира, но не знае какво да отговори.
ПРОКУРОР (въпрос): Ти преди малко каза, че наръгването е станало в
къщата, вътре?
СВИД. К.: Да. Тя не е на етажи къщата. Те са разположени – на К. къщата, на
М. и на чичо ми. Всяка къща е отделна стая, с отделна врата към двора.
Наръгването става в средната къща. Те са долепени една до друга. Всяка къща
има по една стая.
ПРОКУРОР: Моля да предявите на свидетеля фотоалбума.
На свидетеля се ПРЕДЯВИ фотоалбум, приложен по досъдебното
производство:.
На снимка № 1 свидетелят К. посочва това, което е заснето с червено: Това е
на К. къщата, отдясно на нея е на М. къщата и се вижда затворена врата. От
лявата страна е къщата на баба ми. Моята стая не се вижда, тя е по-отдясно.
Аз бях ей тук. Наръгването става тук. Между 5-10 крачки са от там, където
бях аз, и където става наръгването. Аз бях отвън до вратата. Снимка № 9 е на
К. стаята, а снимка № 10 е същата стая – на К.. На снимки 11 и 12 е отново на
К. стаята.
ПРОКУРОР (въпрос): Може ли да обясниш, как беше наръган А.? Какво
видя?
СВИД. К.: Видях, че го наръга в дясната страна на врата във втората стая.
АДВ. Д. (въпрос): Във връзка с това наръгване, да кажеш, видя ли ти когато
М. взе ножа? Как държеше ножа – с острието от палеца нагоре или с
острието надолу?
СВИД. К.: Да, видях. Държеше ножа насочен с острието надолу, палецът
беше отгоре на дръжката. Аз не съм видял другите удари, освен на врата.
АДВ. Д. (въпрос): Освен на врата, къде бяха другите удари?
СВИД. К.: Аз, освен на врата, не съм видял другаде.
АДВ. Г. (въпрос): Ти видя ли кръв по някого?
СВИД. К.: Имаше кръв върху М., имаше върху А., върху А.. А. беше с черна
тениска и не му личеше, но по тази част на врата имаше кръв (свидетелят
сочи дясната част на врата).
11
АДВ. Г. (въпрос): Тъй като ти каза, че М. е ударил А., А. след това е паднал
и е станал да го удари обратно. Кога видя кръвта – преди това падане, още
след първия удар или по-късно?
СВИД. К.: Аз видях кръвта по А. по-късно, след като го изкараха от къщата,
тогава съм видял кръвта.
АДВ. Г. (въпрос): Ти ходил ли си до стаята на М. по време и след
инцидента?
СВИД. К.: След инцидента съм ходил да взема дрехи за дъщеря му и за жена
му. Видях счупения бюро и счупен прозорец има. Имаше кръв върху едно яке
– шарено такова.
АДВ. Г. (въпрос): Ти каза на съда, че някакви са идвали да те заплашват при
твоите родители. Кой при кого е ходил да заплашва?
СВИД. К.: Това момче, дето излезна, е ходил при дядо ми. Те работят в
гората. Баба ми работи в едни хотелски стаи - чисти там, и той ходил при нея.
Пък дядо ми ходил за гъби същия ден. И той ходил при нея и й вика: „Къде е
мъжа ти?“, а тя му казала: „Той отиде за гъби“. Той й казал: „Кажи му да
каже на сина ти да не го пуска да ходи на делото, защото ще му чупим
ръцете и краката, както на тебе“.
Дядо ми се казва К. Й. К.. Баба ми се казва М.А.М.. Човекът е говорил с М.
наскоро, след обяд. Може ли да проверя в телефона си, кога точно е било?
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на свидетеля да направи справка в мобилния
си телефон за времето на обаждането.
СВИД. К.: Било е в на 30.08.2025 г. в 16:30 часа. Тогава съм говорил с баба
ми. Направих справка в телефона ми, кога съм говорил с баба ми, тогава бях
на работа в същия момент.
ПРОКУРОР: Моля да прочетете показанията, дадени в досъдебното
производство от този свидетел, тъй като има много противоречия в тях,
относно това къде е станал боя и други. Показанията са на лист 133 от
досъдебното производство.
АДВ. Д.: Даваме съгласие.
АДВ. Г.: Давам съгласие.
АДВ. А.: Давам съгласие.
АДВ. П.: Давам съгласие.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК, че
прочетените показА.я могат да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДС. М. К.: Съгласен съм да се четат показанията на свидетеля.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на свид. К. С. К., дадени
пред орган на досъдебното производство в хода на досъдебното производство.
Налице е съгласие за прочитане на показА.ята на свидетеля от страните,
12
поради което и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. К. С. К., депозирани на досъдебната фаза на
лист 133 от досъдебното производство.
СВИД. К.: Това съм го казал, но това, че на А. баща му е ударил М., това не
съм го казал аз. Не е вярно, че на А. баща му е ударил М.. На А. баща му
удари К. с мотиката в главата. Мен ме удари пак със същата мотика в лявата
ръка.
АДВ. А. (въпрос): Казахте преди малко, че Вие сте ходил в къщата на М., за
да вземете дрехи за малкото момиченце, за бебето. Знаете ли през целия
този период от 3 години и 3 месеца, някой от семейството на М. – имам
предвид, както М. и жена му, така и баща му и неговото семейство, дали са
се връщали в къщата? Кога я напуснаха и връщали ли се изобщо там?
СВИД. К.: След боя те въобще не са идвали, не са се връщали. Не живеят в Р..
АДВ. А. (въпрос): Имаше ли инцидент с баба ти М.? По какъв повод стана?
СВИД. К.: Да. Баба ми се казва М.А.М.. На пострадалия, дето е починал – А.
– зетя на А. (женени са със сестрата на А.), той е ударил баба ми и й счупил
ръката и две ребра от лявата страна. Те го съдиха, но същия ден не са
докарали на баба ми никакви документи, че ще има дело, и без нея е минало
делото. Това става една година след инцидента.
АДВ. Г. (въпрос): Нали това е твоята баба? Тя същия ден не е била там –
това също е важно. Какво общо има с на М.?
СВИД. К.: Ние живеем в един двор. Зетят на А. счупи ръката на баба ми,
защото и тя била замешена в случката, а тя същия ден не е била в къщата, тя е
била в гората с дядо ми.
АДВ. А. (реплика): Този същият отправяше закани и към М. пред вратата
при едно от съдебните заседания.
АДВ. Г. (дуплика): Бъркате. Няма такъв човек.
АДВ. А. (реплика): При положение, че съм седяла с часове, за да изляза от
палатата…
АДВ. Г. (въпрос): Как се казва този зет на А.?
СВИД. К.: Зетят на А. се казва А..
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
АДВ. Г.: Моля за разрешение да излезна за минутка от залата?
Адв. Г. напусна залата в 10:52 ч. и се върна в 10:53 часа.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Г. Г..
СВИД. Г.: Аз съм изготвил фотоалбума към делото и съм експерт
„криминална дейност“ към онзи момент и съм извършил тези действия по
13
разследването.
АДВ. А. (въпрос): Когато правихте фотоалбума, влизахте ли в къщата на
М. К.?
СВИД. Г.: Влизах в много къщи, но не знам кой е М. К. и не знам коя е
неговата къща. Правих снимки в много къщи, но не знам коя е къщата на М.
К..
Моля да ми бъдат изплатени пътни разноски за явяването ми днес.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 10.03 лева на свидетеля Г. Н. Г., представляваща
пътни разноски, от бюджета на Окръжен съд – Пазарджик.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Б. П. (И. П.).
СВИД. П.: Към 2022 година работих като полицай „Охранителна полиция“ в
РУ – В. – участък Р.. Първо потвърждавам това, което съм писал към онзи
момент. Това, което си спомням е, че получихме сигнал от дежурния, че е
извършено евентуално убийство на адреса в гр. Р., на улица „И.“ да извършим
проверка, какво точно се е случило. Като отидохме лицето, което беше
пострадало, го нямаше. Бяха го взели с линейката да го транспортират до В..
Видяхме кой е отпред, запазихме произшествието, установихме извършителя,
свидетелите към онзи момент. Запазихме произшествието до идването на
оперативната група.
АДВ. Д. (въпрос): Ако си спомняте, когато установихте извършителите,
установихте ли те да са на място там?
СВИД. П.: Мисля, че вече казах, че на място установихме свидетели и
извършители.
АДВ. А. (въпрос): Можете ли да кажете за какви свидетели става въпрос?
СВИД. П.: Става дума за свидетели във връзка с убийството. Не мога да кажа
кой от свидетелите къде е живеел. Аз работя и по други убийства, не само
това. Не мога да знам всичко подробно, кой какво е правил. Потвърждавам
това, което съм написал. Не познавам никой от живущите в къщата.
АДВ. А. (въпрос): Нали сте отишли там. Сигнализирани сте, че е
извършено някакво престъпление. Не се ли поинтересувахте кой го е
направил това, има ли пострадали?
СВИД. П.: Интересувал съм се. Писал съм докладна. Четете! Казах Ви –
прочетете! Делото е при Вас. Четете и ще разберете. Не си спомням такива
неща. Казах Ви – потвърждавам това, което съм писал. Ако имам докладната,
ще Ви кажа точно. Пострадалото лице беше ескортирано. От живущите, които
бяха там, единият имаше леки повърхностни рани. Не си спомням точно. Не
си спомням име. Писал съм докладна. Не си спомням, дали е имало повече
пострадали. Не си спомням, дали аз или колегата Х.Г.Г. е извършил
14
задържането.
АДВ. А. (въпрос): Оръжието, с което е извършено престъплението, беше ли
намерено?
СВИД П.: Доколкото си спомням, оръжието, с което е извършено
престъплението, беше намерено. Не си спомням как е намерено и на кого е
предадено. Има си изготвен документ за това нещо. Има си извършен оглед.
Разбрах, че целият инцидент е станал на двора. Подробности не си спомням.
Моля да ми бъдат изплатени пътни разноски за явяването ми.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 19.64 лева на свидетеля И. С. П. (Б.М.П.),
представляваща пътни разноски, от бюджета на Окръжен съд – Пазарджик.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. И. З..
СВИД. З.: Към лятото на 2022 г. работех като полицай в РУ - В. – „постова
дейност“. Общо взето не си спомням много по случая. Ако може да си видя
докладната.
На свидетелят се ПРЕДОСТАВИ изготвената докладна записка, приложена
по досъдебното производство.
СВИД. З.: Докладната е написана от мен на 31.05.2022 г.. Бил съм втори
човек към автопатрул с позивна 726, обслужващ маршрути на територията на
В., заедно с колегата М. П., като дежурството е за времето от 20:30 часа до
08:30 часа сутринта.
По сигнал на ОДЧ при РУ – В. около към 20:50 часа сме посетили ПСМП – В.,
където по спешност са приети две лица с прободни рани. При извършена
проверка от наша страна, аз лично съм установил Е. Д. А. – едното лице от гр.
Р., ул. "И." №* и Г. А. Т. от гр. Р., ул. "Ю." №**. Докараните лица в ПСМП – В.
са били целите в кръв. Пред филиал на ПСМП - В. сме установили лицата
Р.А., И. Д., Ж. Д., като с тях са проведени беседи.
Спомням си, че в последствие се получиха данни, че едното лице е починало
вследствие на кръвозагуба. Не съм ходил на мястото, където е станало
наръгването. Аз лично не съм видял пострадалия. Данните, че пострадалите са
били целите в кръв, са по данни на лекарите и от медицинско лице.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
Съдът ОБЯВИ 20 минути почивка.
Съдебното заседание продължава в 11:30 часа при същите страни и
същия съдебен състав.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. К. Х..
15
СВИД. Х.: Аз съм от Р.. Познавам подсъдимия и пострадалия. Същият ден аз
си бях на работа, имам автомивка. Прибирам се и по пътя спира една кола и
чувам викове от М. А. – той ми е първи братовчед. Каза ми: „Бързо, качвай се,
качвай се в колата!“ Аз в паниката се качих и кога погледнах вътре, Г. Т. –
покойникът - беше целия облян в кръв. Тръгна колата и аз в същия момент
съм звънял на 112, защото ги попитах, дали са звънели на 112, и те ми казаха,
че не са. По пътя, след като съм звъннал на 112, разговарях с Г. Т.. Питах
го: „Кой те удари? Кой те наръга?“ И той ми каза, че е два пъти намушкан –
с отвертка и с нож са го намушкали. Това ми го каза Г. – покойникът. Отиваме
към болницата и там ни чакаше линейка и дежурните, които бяха на смяна.
Сваляме от колата Г., качваме го в линейката и тръгваме за спешното във В.. В
същия момент идва микробус с наши комшии и гледаме също свалят Е. А. - и
той облян в кръв. След като тръгна линейката за В., аз помагах да свалим и Е..
В същия момент той припадна, загуби съзнание. С него не съм разговарял.
Нямаше друга линейка и го качихме обратно в микробуса и тръгнахме също
за В.. По пътя се сетих, че трябва да звънна на бащата на Г. Т. – покойникът.
Звъннах на баща му, защото той живее в Е.П.. Като стигнахме във В., в
болницата, в спешното, оставихме Е. в докторските ръце.
АДВ. Г. (въпрос): Когато стана това прехвърляне в линейката, можете ли
да кажете Г. Т. в какво състояние беше, можеше ли да се движи? Как се
извърши това прехвърляне?
СВИД. Х.: Нямаше как да се движи, защото той беше умалял, напълно
умалял, кръвта течеше от него – обилно течеше. Ние сме му помогнали двама-
трима ли бяхме, не помня точно, много народ бяхме. Качихме го в линейката
заедно с докторите.
АДВ. Г. (въпрос): Разбрахте ли къде и какво се е случило? И от кого?
СВИД. Х.: След това съм разбрал, по време на изчакването в болницата, че е
имало скандал на улица „И.“, и че са се скарали и е получил удара с нож.
Общо сме говорили, защото имаше доста народ пред болницата и не знам от
кой точно съм го научил.
АДВ. Д. (въпрос): А Вие разбрахте ли, когато Г. Ви каза, че е намушкан с
отвертка и нож, кой го е намушкал?
СВИД. Х.: Да. Г. ми каза, че баща и син са го наръгали. Бащата го е наръгал с
отвертката, а синът с ножа. К. К. е бащата, и другото момче не знам – М. май
се казва. Знам, че К. е бащата – така съм разбрал.
Аз пътувах от мястото, където се качих в колата, до болницата в Р..
Г. Т. не ми е направило впечатление да мирише на алкохол.
Другото момче, което помогнах да го качим в линейката - Е., той припадна –
беше целия в кръв. Не съм усетил да ми мирише на алкохол.
Свидетелят остана в залата.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свид. М. А..
16
СВИД. А.: Ние живеем на 3 къщи разстояние от къщата на убиеца –
подсъдимия, на една улица сме. След като чух крясъци, аз изтърчах от къщи и
намерих и двамата наръгани на улицата – Г. и Е.. Те лежаха на улицата, на
тротоара. Аз взех Г.. Случайно минаваше една кола и тръгнахме да го караме
до „Бърза помощ“. По пътя срещнахме братовчед ми К., взехме и него и
закарахме Г. до спешното и го оставихме в ръцете на лекарите.
АДВ. Г. (въпрос): Можете ли да кажете, в момента, в който Вие се
изтърчахте и ги виждате на тротоара, други хора видяхте ли около тях
тогава?
СВИД. А.: Всъщност от страна на подсъдимия нямаше никой, те бяха
избягали. По пътя разпитвахме Г., той си беше адекватен и си говорихме. Аз и
големият ми братовчед го разпитвахме, кой го намушка, кой го удари. Той
каза, че М. и баща му с отвертка са го наръгали във врата – бащата на М. го е
наръгал с отвертка, а М. с нож.
АДВ. Г. (въпрос): Можете ли да опишете какво беше състоянието на Г.?
СВИД. А.: Да. Аз му разкъсах тениската и му държах раната през цялото
време. Тази, която беше наръгана с ножката, беше доста голяма. А тези двете
с отвертката в гърба и врата – и оттам постоянно течеше кръв. Във В. в
операционната спря да тече кръвта и аз мислех, че ще се оправи, а тя му била
изтекла цялата кръв.
АДВ. Г. (въпрос): Спомняте ли си, дали разбрахте, дали Т. Ви разказа, къде
се е случило, защо се е случило, как се е случило това, което е довело до
раните?
СВИД. А.: Г. Т. каза, че е намерил Е. наръган. Каза: „Аз се наведох да го
вдигна и зад гърба си получавам удари“. Това ми го каза Г..
АДВ. Г. (въпрос): Физически как беше Г. Т.? Можеше ли да се движи?
Извършваше ли сам движения?
СВИД. А.: Точно аз, когато пристигнах, Г. Т. беше паднал на колене и аз го
качих на ръце в колата.
АДВ. Г. (въпрос): Впоследствие, извън в тази кола, някаква друга кола
преместван ли е Г. Т.?
СВИД. А.: Аз го закарах до спешното и там го преместихме в линейката. Ние
двамата с братовчед ми го местихме, но през това време Г. си говореше
адекватно.
АДВ. Г. (въпрос): Други хора, извън тях, имаше ли на мястото на
инцидента?
СВИД. А.: Много хора имаше от махалата, но не помагаха. Всъщност аз го
взех, а вуйчо взе Е..
АДВ. А. (въпрос): Вие този ден срещнахте ли Г. Т.?
СВИД. А.: Не. Той случайно идваше на гости при нас и като чухме
17
гюрултията, изтърчахме. Той всеки ден идваше на гости у нас. В същия
момент пак идваше на гости към нас, защото цялата му рода сме там.
АДВ. А. (въпрос): По време на инцидента да е имало някакво влизане от
Ваша страна в двора – да разгледате какво става? До къде стигна Вашето
присъствие там?
СВИД. А.: Аз не съм влизал вътре в двора. До тротоара. Аз ги намерих на
улицата. То стана много бързо. Те са ги намушкали.
АДВ. А. (въпрос): Г. Ви е казал, че е имало намушкване два пъти с отвертка.
Видяхте ли къде бяха тези намушквания?
СВИД. А.: Аз не съм видял намушкването. На врата имаше две прободни
рани, от които излизаше кръв. Другата голяма рана беше от нож – точно тук,
зад врата, на гърба отдясно. Изглежда няколко пъти го е наръгал, защото беше
много голяма. Аз натисках там с неговата тениска, но не можеше да спре
кръвта. Не знам имената на бащата на М..
Аз си бях в къщи. С Е. живеем в един двор. Този ден Е. си пристигна от
чужбина и си беше при животните. За да отиде при своите животни, минава
по тяхната улицата, през тяхната къща - на подсъдимия, и нещо са се заяли.
На Е. баща му пред мен изтърча. Гледах го как търчи и аз след него изтърчах.
Той беше пред мен. Той не държеше нищо в ръцете си. И аз бях с празни ръце,
и вуйчо беше с празни ръце. Той веднага вдигна сина си, да му помага, а аз
вдигнах Г.. На Е. баща му ми е вуйчо.
ПРОКУРОР (въпрос): Пред дома на К.и да е имало някакъв автомобил?
СВИД. А.: Не съм забелязал. Има доста паркирани коли там.
АДВ. Г. (въпрос): Усетихте ли Г. Т. да е употребил алкохол?
СВИД. А.: Г. не беше употребил алкохол.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРОКУРОР: Да бъдат призовани неявилите се свидетели.
АДВ. Г. и АДВ. Д.: Да се призоват свидетелите.
АДВ. А. и АДВ. П.: Да се призоват свидетелите. Не даваме съгласие за четене
на показанията на А. К. – тя е важен свидетел. Разбрах, че тя има операция на
колянната става и докато разпитаме другите свидетели, тя може да се оправи.
Х. Г. и М. П. може да не ги призоваваме и искаме да бъдат заличени като
свидетели. Оттегляме си искането за разпит като свидетели на Х. Г. и М. П..
ПРОКУРОР: Не държим на разпита на тези свидетели и не възразявам да
бъдат заличени.
АДВ. Г. и АДВ. Д.: Не възразяваме да бъдат заличени посочените свидетели.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
18
ЗАЛИЧАВА от списъка на свидетелите Х. Г. и М. П..
Следва да бъдат призовани всички неявили се свидетели по делото.
За събиране на доказателства съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 16.10.2025 г. от 14:00 часа, за която
дата и час страните уведомени.
Свидетелят К.С.К. ДА БЪДЕ ВЪРНАТ обратно от ОЗ „Съдебна охрана“, тъй
като е непълнолетен и не се придружава от родител.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ всички неявили се свидетели.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19