М О Т И В И
към присъдата
по НОХД N 622/2009 г. по описа на РС гр.
Девня, трети състав
Девненският районен
прокурор е внесъл обвинителен акт срещу В.Д.Д. ЕГН:********** и Н.З.С. ЕГН:**********
за извършено деяние, съставомерно по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1, т. 5 и т. 7 вр.
чл. 26 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК за подс. Д. и по чл. 195 ал. 1 т. 4
пр. 1, т. 5 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК за подс. С., за това, че за периода
от 03, 00 часа до 06, 30 часа на 19.04.2008 г. в гр. Девня, обл. Варненска при
условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си,
чрез използване на МПС – л.а. „Опел Вектра” с ДК№ В 34 06 СК отнели чужди
движими вещи – 20 л.
домашно варена ракия, ел. инструменти марка „Канго”, метален варел с вместимост
200 л.,
метален казан с вместимост 100
л., метална тава от неръждаема стомана с вместимост 40 л. и медна лозопръскачка на
обща стойност 690 лева от владението и собственост на П.Т.И. и Х.И.И., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,
като деянието не представлява маловажен случай и е извършено при условията на
повторност от двамата подсъдими, а по време на извършването му подс. Д. е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
По искане на подсъдимите,
съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда
на чл. 370 и сл. от НПК, като всеки един от тях признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението, възведено срещу подсъдимите, като
счита същото за безспорно доказано въз основа на самопризнанията на подсъдимия
и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Моли съда да
наложи на подс. Д. наказание „Пробация” с пробационните мерки, визирани в
разпоредбата на чл. 42 а ал. 1 т. 1 е 2 от НК с продължителност от две години и
периодичност на първата мярка два пъти седмично. На подс. С. предлага да бъде
наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок към максималния,
след приложението на разпоредбата на чл.
55 ал. 1 т. 1 от НК, чието изпълнение да бъде отложено с минимален изпитателен
срок.
Защитникът на двамата
подсъдими приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за
безспорно установена и счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за
виновни. Присъединява се напълно към становището на прокурора по отношение на
наказанията, които следва да им бъдат наложени.
В последната си и думата
подсъдими изразяват съжаление за извършеното и проявяват критичното си
отношение към стореното.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Двамата подсъдими са
приятели и живеят в съседство в гр. Девня, обла. Варненска. На 18.04.2009 г.
двамата отишли на дискотека в гр. Девня, където употребили алкохол. Около 03,
00 часа те решили да си тръгват. Тогава подс. В.Д. предложил на приятеля си да
отнемат чужди вещи от къщи, за които знаели, че собствениците им отсъстват, да
ги продадат и по този начин да си плати тока. Подс. С. се съгласил и двамата се
отправили към ул. „Плевен”, на които се намирали две от къщите, за които
знаели, че няма никой. Когато стигнали до там, подс. Д. прескочил оградата и
влязъл в имота на свид. Х.И., находящ се на №11 на същата улица. През това
време подс. С. по същия начин влязъл в съседната къща, находяща се на №9, която
била собственост на свид. П.И.. Подс. Д. забелязал, че на вратата на избеното
помещение бил оставен ключ. Отключил вратата и влязъл в него. Там намерил
метална тава от неръждаема стомана с вместимост 40 литра и медна
лозопръскачка.Взел тези вещи, излязъл от помещението и ги прехвърлил през
оградата на къщата. След това се върнал и взел от двора метален казан с
вместимост 100 литра,
който също прехвърлил през оградата. В този момент чул, че подс. С. го вика, за
да му помогне. Прескочил оградата на съседния имот и видял, че подс. С. се
намира в избеното помещение. Подс. Д. също влязъл вътре и помогнал на приятеля
си да изнесат от там две туби с по 10 литра домашно варена ракия, ел. инструмент
марка „Канго” и метален варел с вместимост 200 литра. Прехвърлили и
тези вещи през оградата и ги събрали на едно място. Тъй като нямало как да ги
пренесат на ръце, подс. С. казал на подс. Д. да го изчака и да пази вещите,
докато той отиде да вземе автомобила на брат си марка „Опел Вектра” С ДК№ В
3406 Ск, с който да ги пренесат. Не след дълго той се върнал с автомобила,
двамата натоварили вещите в него и ги отнесли в гориста местност извън гр.
Девня, където ги скрили в едни храсти. Със себе си взели единствено двете туби
с ракия и се прибрали по домовете си. Впоследствие подс. Д. продал двете туби с
ракия на свид. Деян Д. за сумата от 80 лева. Един ден двамата отишли до мястото,
където били скрили останалите вещи и установили, че ги няма там. След като
установили извършените от домовете им кражби пострадалите лица се тъжили в РУ
на МВР Девня. В резултат на оперативно – издирвателни мероприятия двамата
подсъдими били заподозрени като извършители на кражбите. След като бил повикан
да даде обяснения по случая, подс. Д. споделил със своя брат – свид. Станислав Д.Д.,
че заедно с подс. С. са извършили кражбите и са скрили вещите в гората. На
11.07.2008 г. свид. Люцканов предал празните туби, в която била ракията, която
подс. Д. му продал.
Гореописаните фактически
обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените
самопризнания от подсъдимите и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно – докладни записки,
протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, свидетелски показания, Налице е както фактическа, така и
логическа връзка между самопризнанията, направени от подсъдимите и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, водеща
недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от тях по начина, описан в
обвинителния акт.
В хода на досъдебното производство за определяне
стойността на отнетото имущество е била назначена съдебно - оценителна
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда по реда на чл. 282 от НПК,
чието заключение сочи обща пазарна цена на вещите в размер на 690 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.
195 ал. 1 т. 4 пр. 1, т. 5
и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл.
63 ал. 1 т. 3 от НК, а подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.
195 ал. 1 т. 4 пр. 1, т. 5
и 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като
през периода 03, 00 часа до 06, 30 часа на 19.04.2008 г. в гр. Девня, обл.
Варненска при условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор помежду си, чрез
използване на МПС – л.а. „Опел Вектра”
с ДК№ В 34 06 СК отнели чужди
движими вещи – 20 л. домашно
варена ракия, ел. инструменти марка „Канго”, метален варел с вместимост 200
л., метален казан с вместимост 100 л., метална
тава от неръждаема
стомана с вместимост 40 л. и медна
лозопръскачка на обща стойност 690 лева от владението
и собственост на П.Т.И. и Х.И.И., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието не представлява маловажен случай и е извършено при условията на
повторност от двамата подсъдими, а по време на
извършването му подс. Д. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си, поради което
и призна двамата подсъдими за виновни.
Квалификацията на извършеното от подсъдимите престъпление по т. 4 пр. 1 на
чл.195 ал.1 от НК се обуславя от обстоятелството,
че за установяването
на фактическа власт върху отнетите
вещи и отдалечаване от местопрестъплението те са използвали
МПС. Квалификацията на извършеното от тях престъпление по т. 5 на чл.195 ал.1 от НК се определя
от факта, че за извършването
му те са
се сговорили предварително в един по – ранен етап,
при което са имали възможност
да обсъдят мотивите „за” и „против” и въпреки това са взели
предварително решение да извършат деянията.
Двете деяния подсъдимите са извършили при условията
на разпоредбата на чл. 26 ал.
1 от НК - през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината.
И двамата подсъдими
са извършили деянията при условията
на повторност, тъй като към
момента на извършването им всеки от тях
е имал влязла в сила присъда за
кражба. По време на извършването
им подс. Д. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството
и значение на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си.
Поради високата
стойност на отнетото имущество, което не е върнато
на собствениците, предходните осъждания на подсъдимите и лошите им характеристични
данни извършеното от тях не
представлява маловажен случай.
Деянието е
осъществено от подсъдимите при форма на вината
пряк умисъл, при което те
са съзнавали неговия общественоопасен характер, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното
настъпване. Отнемайки чужди движими вещи
с явното намерение да ги присвоят
подсъдимите са съзнавали всички елементи
от състава на престъплението, което са извършили.
Съобразно императивната разпоредба на чл.
373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от
НПК съдът определи наказанието на двамата подсъдими при условията на
чл. 55 от НК – за подс. С. под
най ниския предел, предвиден в специалната норма на НК, а за подс.
Д., като замени предвиденото там наказание лишаване от свобода с пробация.
При определяне на срока на
наказанието на подс. С. и вида, продължителността и периодичността
на пробационните мерки на подс.
Д. съдът прецени степента на обществената
опасност на деянието, която определи като висока,
предвид стойността на отнетите вещи, които не са възстановени
на собствениците, факта, че е извършено
при условията на чл. 26 ал.
1 от НК и при повторност. Като висока съдът прецени
и обществената опасност на дейците, всеки
от които многократно осъждан и с лоши характеристични данни. От друга
страна, съдът отчете самопризнанията им и младата им
възраст като смекчаващи отговорността им обстоятелства. Затова съдът определи
размера на наказанията им при превес на
отегчаващите отговорността им обстоятелства – към максималния възможен при процедурата
по глава двадесет и седма от НПК. При наличието на
основанията на чл. 66 ал. 1 от
НК съдът отложи изтърпяването на наложеното на подс.
С. наказание с изпитателен срок от три
години, като прие, че, предвид
младата му възраст, за неговото
превъзпитаване не е необходимо изолирането му от обществото.
На основание чл.189 ал.
3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски за съдебно - оценителна
и такси.
На основание чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК съдът разпореди връщането на предметите,
иззети като веществени доказателства на техния собственик.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: