Решение по дело №917/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………/……………...07.2019 год., гр. Варна

                                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

        ЧЛЕНОВЕ:           КОНСТАНТИН И.

                      МАЯ НЕДКОВА

 

при участието на секретаря ПЕТЯ П., сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 875 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. И. и да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Н.И.Ч. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1002/11.03.2019 год., постановено по гр. дело № 5741/2018 год. на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен до размера на сумата от 1783, 78 лева предявеният от Н.Ч. против В.Д.Т. и Т.Г.Т.,*** иск по чл. 86 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сума от 16 213, 73 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко забавено плащане за периода от 20-то число на съответния месец до 20.04.2018г., за ползването без основание от ответниците на собствения на ищеца недвижим имот – апартамент №9, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.105, вх.3, ет. 3 за периода 20.04.2015г. до 15.02.2017г.

           В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Неправилно е приложена нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Не е съобразено, че главното задължение – за заплащане на обезщетение за ползването без основание на собствения на ищеца имот не е еднократно, а престирането му се дължи всеки месец, при което и ответниците (длъжници) на всяко двадесето число от съответния месец са изпадали в забава за дължимото от тях към ищеца плащане за предходния месец, като същите са в забава още от момента, в който са започнали да използват вещта на ищеца без основание.

           Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 1783, 78 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко забавено месечно плащане от 360 лева за ползването без основание в периода от 20.04.2015г. до 15.02.2017г. от ответниците на собствения на ищеца недвижим имот – апартамент №9, находящ се в гр.Варна, ж. к. „Младост“, бл. 105, вх. 3, ет. 3, за времето от 20-то число на съответния месец до 20.04.2018 год.

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, поддържан в съдебно заседание ответниците В.Д.Т. и Т.Г.Т. чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат решението в обжалваната от ищеца част за правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски. Излагат съображения.

           Първоинстанционното решение в частта му, с която ответниците В.Д.Т. и Т.Г.Т.,***, са осъдени да заплатят солидарно на Н.И.Ч. *** сумата от 7850, 32 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца имот – апартамент №9, находящ се в гр.Варна, ж. к. „Младост“, бл. 105, вх. 3, ет. 3, равняващо се на наема за ползване на имота за периода от 20.04.2015 г. до 15.02.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.04.2018г. до окончателното и́  плащане; в частта му, с която искът на Н.И.Ч. по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдените 7850, 32 лева до пълния предявен размер от 8800 лева; в частта му, с която ответниците В.Д.Т. и Т.Г.Т.,***, са осъдени да заплатят солидарно на Н. И. Ч. *** сумата от 338, 42 лева, представляваща заплатени от ищеца разходи за имота за ток, вода, задължения към етажната собственост и за топлоподаване към „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, които задължения са възникнали при ползване на имота от ответниците в периода от 20.04.2015г. до 15.02.2017 год., както и  в частта му, с която искът на Н.И.Ч. по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1783, 78 лева до претендираните 16 213, 73 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко забавено плащане за периода от 20-то число на съответния месец до 20.04.2018г., за ползването без основание от ответниците на собствения на ищеца недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.105, вх.3, ет. 3 за периода 20.04.2015г. до 15.02.2017г. не е обжалвано и в тези части е влязло в сила.

          Съдът съобрази следното:

           В исковата си молба ищецът Н.И.Ч. *** е изложил следните твърдения:

           През 2004 год. е купил от двамата ответници апартамент № 9, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.105, вх.В, ет.3, със застроена площ от 61.05 кв.м. по силата на договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 108, том II, рег.№ 6729, дело 375 от 26.07.2004г. на нотариус № 332 с район на действие района на Варненски районен съд.

          След покупката ответниците не предали жилището на ищеца и това станало повод ищеца да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 6212/2014г. по описа на ВРС и била издадена заповед в полза на ищеца и изпълнителен лист. По изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1164/2014г. по описа на СИС при ВРС за въвод във владение, което е било спряно по реда на чл. 390 ГПК въз основа на издадена обезпечителна заповед по чл. гр. дело № 1492/2014 год. на ОС-Варна, за обезпечение на исковете на Т.Г.Т. за нищожност, евентуаално – за разваляне на договора за продажба от 2004 год., които искове са били предмет на разглеждане по гр. дело № 1790/2014 год. на ОС-Варна. Впоследствие гр. дело № 1790/2014 год. на ОС-Варна било  прекратено, а с влязло в сила на 15.07.2016 год. определение № 1562/23.06.2016 год. по ч. гр. дело № 1492/2014 год. на ОС-Варна, допуснатото обезпечение на исковете на Т.Г.Т. – спиране на изпълнението по изп. дело № 1164/2014 год. по описа на СИС при РС-Варна било отменено. Ищецът бил въведен във владение на имота на дата 15.02.2017г. по изп. дело № 1824 /2016г. по описа на ЧСИ И.С..

           Твърди, че в периода 20.04.2015 год. – 15.02.2017 год. ответниците са ползвали без основание имота му, поради което му дължат и обезщетение в размер на сумата от 400 лева месечно за посочения период.

           В хода на производството по делото (гр. дело № 1790/2014 год. на ОС-Варна) ищецът изпратил телеграма до адвоката на ответниците, с която ги предупредил, че дължат обезщетение за ползването без основание на жилището му в размер на 400 лева месечно. Твърди, че обезщетението за ползването без основание на собствената на ищеца вещ се дължи ежемесечно, поради което и ответниците му дължат и лихва за забава върху всяко забавено месечно плащане, като общия размер на дължимото обезщетение за забава е 16213, 73 лева.

           В съответствие с изложеното са и отправените искания:

           За осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 8800 лева, съставляваща сумата, с която неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца в резултат на ползването без основание в периода 20.04.2015 год. – 15.02.2017 год. на собствената на ищеца вещ – апартамент №9, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.105, вх.3, ет.3, за периода от 20.04.2015г. до 15.02.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на защконната лихва върху горната сума, считано от подаването на искаовата молба до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 16213, 73 лева, представляваща лихва за забава върху всяко забавено плащане в размер на 400 лева месечно за периода от 20-то число на съответния месец до 20.04.2018 г.

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците са оспорили исковете по основание и размер.

           Навели са твърдения, че са обитавали жилището до 2009г., когато заминали за Германия и от тогава живеели и работели там. И двете страни по договора за покупко-продажба били наясно с действителната им воля, касаеща процесния договор. Договорът не целял прехвърляне на собствеността и цената посочена в договора не била платена. Уговорката между страните била на по-късен етап собствеността върху апартамента да бъде отново прехвърлена на ответниците, а след като това не се случило започнали описаните в исковата молба дела между страните.

          На 18.03.2016г. ответниците узнали, че ВКС на РБ не е допуснал до обжалване определението, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявения от тях иск. На 14.04.2016г. ответниците изнесли останалите в жилището техни вещи и уведомили ищеца, като поискали да му предадат ключовете за имота. За ответниците не ставало ясно защо ищеца продължил действията по принудително изпълнение след като бил наясно, че те живеят в Германия. И от представения с исковата молба протокол за въвод във владение било посочено, че жилището било празно преди тази дата. Длъжниците оспорват да са получавали известия по изпълнителното дело и посочената в исковата молба покана. Твърдят, че не са живели в имота в процесния период. Оспорили са и иска по чл. 86 ЗЗД с доводи, че не дължат обезщетение за забава.   

           Пред настоящата инстанция производството е висящо само в частта му по иска по чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 1783, 78 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко забавено плащане (в размер на по 360 лева месечно) за периода от 20-то число на съответния месец до 20.04.2018 г., за ползването без основание от ответниците на собствения на ищеца недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.105, вх.3, ет. 3 за периода 20.04.2015г. до 15.02.2017г.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

           С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №185, том II, рег.№ 6729, нот. дело №375/26.07.2004г. на П.Д.– нотариус с район на действие района на Районен съд гр.Варна, вписана в РНК под №332, В.Д.Т. и Т.Г.Т. продали на ищеца Н.И.Ч. Апартамент № 9, находящ се в гр.Варна, кв. „Младост“, бл.105, вх.В, ет.3, със застроена площ от 61.05 кв.м.

С Определение № 1913/30.06.2014г. по ч.гр.д.№ 1492/2014г. по описа на ВОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, който ще бъде предявен от Т.Г.Т. срещу В.Д.Т. и Н.И.Ч. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №185, том II, рег.№ 6729, нот. дело №375/26.07.2004г., съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати цената по  договора, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20143110401164.

Исковете, по които е допуснато обезпечението са предявени с искова молба от 30.07.2014г. и по нея е образувано гр. д. №1790/2014г. по описа на ВОС. Производството по това дело е прекратено с Определение от 23.09.2015г., което е влязло в сила с постановяването на Определие от 17.03.2016г. по ч.гр.д. № 804/2016г. по  описа на ВКС.

           Допуснатата обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20143110401164 е отменена с Определение № 1562/23.06.2016г. по ч.гр.д.№ 1492/2014г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 15.07.2016 г.

На 03.09.2015г. е изпратена покана от Н.И.Ч., чрез пълномощника му адв. Е.К. до адв. И. Т. К., в качеството му на пълномощник на ответниците В.Д.Т. и Т.Г.Т. за заплащане на обезщетение за ползването на собствения на ищеца недвижим имот Апартамент №9, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.105, вх.В, ет.3 /л. 15 от делото на РС-Варна/.

           Няма данни поканата да е била връчена на адв. И. К., няма и доказателства същият да е бил процесуален представител на В. и Т. Т. към дата 03.09.2015 год.,1 когато е изпртена поканата.          

           От изслушаната в първата инстанция съдебнотехническа експертиза е установено, че месечния наем на процесния апартамент за периода 20.04.2015 год. до 15.02.2017 год. е в размер на 360 лева месечно, без вкл. ДДС.

          С влязлото в сила решение № 1002/11.03.2019 год. по гр. дело № 5741/2018 год. на РС-Варна, ответниците В.Д.Т. и Т.Г.Т.,***, са осъдени да заплатят солидарно на Н.И.Ч. *** сумата от 7850, 32 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца имот – апартамент №9, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.105, вх.3, ет.3, равняващо се на наема за ползване на имота (по 360 лева месечно) за периода от 20.04.2015 г. до 15.02.2017 г. (21 месеца и 25 дни), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.04.2018г. до окончателното и́  изплащане.

          С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Вземането по чл. 59 ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият чужд имот несобственик към лишения от правото да ползва своя имот собственик възниква ежедневно – ден за ден. Неизпълнението на това парично задължение поражда и акцесорното задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което акцесорно задължение възниква от деня на забавата. Тъй като паричното вземане по чл. 59 ЗЗД за неоснователно ползване на чужд имот от несобственик е без срок длъжникът за да изпадне длъжникът в забава е необходима покана. Поканата има правопораждащо действие занапред във времето за акцесорното задължение за обезщетение за забава, което е различно от главното парично задължение по чл. 59 ЗЗД за ползването без основание на чужда вещ. Кредиторът може да покани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение по чл. 59 ЗЗД към момента на поканата, но не и за невъзникнало, несъществуващо такова парично задължение към този момент.

           В случая покана към ответниците няма.

           От представеното по делото заверено за вярност копие от покана се установява, че същата е изпратена на 03.09.2015г., но няма данни дали и кога е получена от посочения в нея адресат – адв. И. Т. К.. По делото липсват данни още за представителната власт на адв. И. К. и за действителното му качество на пълномощник на ответниците, чрез който може да бъде получена поканата.

           Предвид липсата на доказателства, че ищецът е поканил ответниците да му заплащат суми за ползването без основание на собствения му имот, настоящият състав намира, че те не поставени в забава за плащане на главното задължение, поради което и не дължат обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           Първоинстанционното решение в обжалваната част е с идентични изводи, същото е правилно и следва да бъде потвърдено в тази част.

           При този изход от делото разноски на въззивника не се присъждат.

           Въззиваемите не са представили доказателства за извършени в настоящата инстанция разноски поради което и съдът не им присъжда такива.

           Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1002/11.03.2019 год., постановено по гр. дело № 5741/2018 год. на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен до размера на сумата от 1783, 78 лева, предявеният от Н.Ч. *** против В.Д.Т. и Т.Г.Т.,*** иск по чл. 86 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 16 213, 73 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко забавено плащане в размер на по 360 лева месечно, за периода от 20-то число на съответния месец до 20.04.2018г., за ползването без основание от ответниците в периода от 20.04.2015г. до 15.02.2017 г. на собствения на ищеца недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 105, вх. 3, ет. 3.

          В останалите части първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

           Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Председател:

 

 

 

   Членове:1.

 

 

 

                 2.